За правилните хора и хубавите знаци
За първи път в последните се години се чувствам… по какъв начин? Ако по-рано прочут при среща ме питаше по какъв начин са нещата, постоянно отговарях както постоянно – обикновено.
По-рано вкарвах в тази дума всичко, което се е натрупало в душата ми, всичко, което ме тревожи по всеки мотив и всичко, което ме боли като безкрайна незарастваща рана. Но аз разбирах, че съм жива и единствено затова не можех да кажа, че нещата ми са непоносимо.
Днес се замислих над това изключително осъзнато и разбрах, че аз съм повече от обикновено. Аз съм добре. Така необичайно се чувствам… просто чувствам себе си. Не пребивавам на автоматик, чувствам наслада от срещата си с хора, зная, че родният град е най-много не мъчителен спомен за предишното, а домът, където живее фамилията ми, на което липсвам.
Днес взех решение, че да набера номера на предишното е неуместно. Глупаво е тъй като сегашното също има номер и той е доста по-голям, тъй като бъдещето е надалеч по-интересно и завладяващо, в сравнение с да цедиш спомените до последната капка.
Днес, минавайки около тези мемоари, ме удари някъде вляво от гърдите, почука няколко пъти в ускорено движение и се успокои, утихна. Сякаш цялостна, само че не до края чаша вода бе разтърсена от удар, само че от водата не капна и капка. Значи всичко си е на мястото.
Днес разбрах, че думите „ Всичко ще бъде наред “ не са просто думи. Не са просто думи на човек, който ме усеща и схваща вътрешното ми безпокойство. И никой не може да си показа какво значат тези думи от оня, който е споделял с мен най-прекрасните и най-ужасни моменти от живота.
Замислех се и за това, че в случай че в град, в който от дълги години на кръстовището мигащият единствено в жълто светофар стартира да работи – това е добър знак.
