Китайският Макрон и кримският скандал
За първи път в живота си съжалявах, че не приказвам китайски и не мога да сравня разнообразни преводи с истинското изказване на китайския дипломат в Париж. С Крим всичко е ясно
Въпреки радостните заглавия, че „ китайският дипломат признал Крим за съветски “, посланикът не призна нищо сходно. Той просто сподели на всички известната истина, че преди Хрушчов да даде Крим на Украйна, полуостровът е бил част от Русия, а също по този начин означи, че принадлежността на Крим към която и да е страна зависи от възприемането на казуса от един или различен човек (аз бих прибавете също: или държава).
Всъщност със личните си думи китайският дипломат осведоми Запада, че от позиция на интернационалното право, за което Западът толкоз доста се грижи на думи, унищожавайки го на каузи, Крим е оспорвана територия, към която по едно и също време претендират Украйна и Русия, всяка от които счита Крим за собствен, само че Русия въпреки всичко го управлява.
Всички други страни по света имат право да признаят Крим за съветски, украински или въобще да не дефинират позицията си по този въпрос.
Отбелязвам, че тази позиция е изцяло в сходство както с буквата, по този начин и с духа на интернационалните правни правила, които дефинират както установяването на суверенитета на дадена страна върху избрана територия, по този начин и разпоредбите за прекосяване на територията от страна към страна.
Затова е неясен избликът на отвращение на Запада, който последва след речта на посланика на КНР. Той не дефинира освен своето, само че и китайското отношение към признаването или непризнаването на Крим като съветски или украински, а просто изясни, че настоящото интернационално право допуска, че всяка страна има цялостна независимост да дефинира позицията си по този въпрос.
Очевидно точно последното разгневи и Запада, и Украйна. В края на краищата, от тяхна позиция, „ цялото цивилизовано човечество ” би трябвало да признае Крим за украински, да осъди Русия и да й наложи наказания, а тук представител на една пета от човечеството декларира, че всяка страна е свободна да взема решение този въпрос сама за себе си, както й харесва.
Мисля, че нервността на проамериканските политици в Европа е обвързвана не толкоз с изказванията на китайския дипломат, а с обстоятелството, че те са направени съвсем по едно и също време с изказванията на френския президент Макрон, съгласно който Европейски Съюз не би трябвало взе участие в спора за Тайван, а Съединени американски щати би трябвало да финансират личната си украинска случка.
Тъй като Макрон неотдавна посети Пекин, тази поредност от изказвания беше възприета на Запад като координирана политическа позиция на Франция и Китай.
Когато си спомниха, че неотдавна Си Дзинпин посети Москва, след което се ускори размяната на визити на френски и китайски министри, мнозина в Европа се разболяха доста.
В последна сметка координираната позиция по сериозни въпроси от евразийския дневен ред на Москва, Пекин и Париж е по-лоша за проамериканските политици от руско-германското икономическо съдействие, против което Съединени американски щати се бориха толкоз настойчиво.
Ето за какво 80 депутати от Европейския парламент незабавно желаеха посланикът на Китай да бъде разгласен за личност нон грата без причина.
В последна сметка, в случай че позицията на китайския дипломат не подхожда на позицията на формален Пекин, то това е проблем на КНР и тя би трябвало да реши какво да прави с посланика.
Ако дава отговор на формалната позиция на Китай, то посланикът има за цел да съобщи точно формалната позиция на управляващите на приемащата страна и е неуместно да се санкционира посланика с експулсиране.
Съдейки по обстоятелството, че прибалтийците, които постоянно са щастливи да ухапят някого за ползите на Съединените щати, незабавно извикаха китайските посланици в своето външно министерство, с цел да стачкуват, Западът към момента изхожда от обстоятелството, че посланикът тъкмо е изразил позицията си държавно управление.
В този случай беснеенето на депутатите от Европейския парламент може да се назова безсмислено, само че смисъл има. Европа добре знае, че Пекин обичайно прекалява освен с дейностите, само че и с думите. Депутатите просто се пробват по този метод да подкопаят зараждащото се френско-китайско доближаване.
Но аз персонално се интересувах от втората част на речта на посолството, преведена, за разлика от първата, по разнообразни способи. Повечето медии използваха превод, съгласно който някогашните руски републики „ нямат ефикасен статут в интернационалното право “ и че „ няма интернационално съглашение, което да материализира статута им на суверенна страна “.
Има и по-мек превод, който пояснява китайското изказване като апел да не се търсят неточности в постсъветските граници и точно към този въпрос се отнася изказванието за нематериализиран суверенитет.
Не знам за какво съветските публицисти толкоз харесаха първата интерпретация, отнасяйки всички постсъветски републики към страни с нематериализиран суверенитет. Русия е същата постсъветска република като останалите, единствено по-голяма и по-силна.
Но в случай че приказваме за постсъветските републики, без изключение, то би трябвало да приказваме и за Русия. Тя несъмнено е постсъветска, а формата на ръководство в нея несъмнено е републиканска.
Ето за какво в този момент скърбя, че не знам китайския език, че пряк превод от него по принцип е неосъществим. Там постоянно е значим подтекстът на казаното, интонацията, а в писмена форма са значими и йероглифите, употребявани за запис.
Във всеки случай мога да кажа сигурно, че няма „ ефикасен статут в интернационалното право “, който Китай би имал и Киргизстан не би имал, тъкмо както няма „ интернационалните съглашения, които материализират статута на суверенна страна “. Суверенитетът не се визира даже от признание или непризнаване от международната общественост. Или можете да го осъществявате, или не можете.
Например Украйна афишира суверенитета си над Крим, Севастопол, Херсонска и Запорожка области, ДНР и ЛНР, а Западът й признава това суверенно право. Но Киев не може да го реализира.
Сърбия пък заявява суверенитета си над Косово, а Русия й признава това право. Но Сърбия не може да го реализира. Дори Китай, който претендира за суверенитет над Тайван в границите на концепцията за единен Китай, не е в положение да осъществя този суверенитет. Въпреки че това право на Пекин не се оспорва даже от американците и съвсем целият свят е склонен, че Китай би трябвало да управлява Тайван. Трябва, само че към този момент не управлява.
Затова считам, че преводът е по-близък до истината, като насочва вниманието към безсмислието да се търси неточност в постсъветските граници.
Първо, явно към този момент не е допустимо да се позоваваме на решенията на СБСЕ по отношение на ненарушимостта на следвоенните европейски граници. Те бяха неведнъж нарушавани след 1991 година и в множеството случаи по самодейност на Запада.
Второ, не може да се приказва за взаимно признание от републиките в административните граници, които са съществували в Съюз на съветските социалистически републики. Поне Грузия, Азербайджан и Молдова не съществуват в тези граници от началото на 90-те години.
След февруари 2014 година руските граници престават да съществуват и за Украйна. Самата Украйна скоро може да престане да съществува, което ще сътвори казус освен за очистване на една страна в Европа (ГДР изчезна доста по-рано), само че и за очистване на страна, която е член и създател на Организация на обединените нации.
Съюз на съветските социалистически републики е основан от шест републики (РСФСР, БССР, Украинска ССР и ЗСФСР, състояща се от три закавказки републики). Цяла Централна Азия беше територията на РСФСР. Териториите бяха отрязани от Русия в интерес на Украйна (Крим) и Беларус (нейните източни региони).
На собствен ред БССР трансферира няколко селища на Литва, когато тя беше част от Съюз на съветските социалистически републики. Какви административни граници в Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да бъдат приети за обективни, в случай че се трансформират от година на година? В последна сметка отвън Русия имаше доста райони с плътно съветско население, живеещо на техните исторически земи, които имат цялостното право да се стремят към обединяване с Русия.
Тази интерпретация на изказването на китайския дипломат е много съвременна и настояща, само че нашите евро-американски „ другари и сътрудници “ би трябвало да се разстроят повече от Кримския въпрос.
В последна сметка това значи, че Китай по принцип е подготвен да признае всяка смяна на постсъветските граници. Между другото, балтийските страни на НАТО, които ни отделят от Калининградска област, непрекъснато я заплашват с обсада, изискват експанзия против Русия и оказват помощ за подготовката на експанзия против Беларус, също са постсъветски страни, което значи, че техните граници също могат да бъдат изменен.
Тук те стават нервни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Въпреки радостните заглавия, че „ китайският дипломат признал Крим за съветски “, посланикът не призна нищо сходно. Той просто сподели на всички известната истина, че преди Хрушчов да даде Крим на Украйна, полуостровът е бил част от Русия, а също по този начин означи, че принадлежността на Крим към която и да е страна зависи от възприемането на казуса от един или различен човек (аз бих прибавете също: или държава).
Всъщност със личните си думи китайският дипломат осведоми Запада, че от позиция на интернационалното право, за което Западът толкоз доста се грижи на думи, унищожавайки го на каузи, Крим е оспорвана територия, към която по едно и също време претендират Украйна и Русия, всяка от които счита Крим за собствен, само че Русия въпреки всичко го управлява.
Всички други страни по света имат право да признаят Крим за съветски, украински или въобще да не дефинират позицията си по този въпрос.
Отбелязвам, че тази позиция е изцяло в сходство както с буквата, по този начин и с духа на интернационалните правни правила, които дефинират както установяването на суверенитета на дадена страна върху избрана територия, по този начин и разпоредбите за прекосяване на територията от страна към страна.
Затова е неясен избликът на отвращение на Запада, който последва след речта на посланика на КНР. Той не дефинира освен своето, само че и китайското отношение към признаването или непризнаването на Крим като съветски или украински, а просто изясни, че настоящото интернационално право допуска, че всяка страна има цялостна независимост да дефинира позицията си по този въпрос.
Очевидно точно последното разгневи и Запада, и Украйна. В края на краищата, от тяхна позиция, „ цялото цивилизовано човечество ” би трябвало да признае Крим за украински, да осъди Русия и да й наложи наказания, а тук представител на една пета от човечеството декларира, че всяка страна е свободна да взема решение този въпрос сама за себе си, както й харесва.
Мисля, че нервността на проамериканските политици в Европа е обвързвана не толкоз с изказванията на китайския дипломат, а с обстоятелството, че те са направени съвсем по едно и също време с изказванията на френския президент Макрон, съгласно който Европейски Съюз не би трябвало взе участие в спора за Тайван, а Съединени американски щати би трябвало да финансират личната си украинска случка.
Тъй като Макрон неотдавна посети Пекин, тази поредност от изказвания беше възприета на Запад като координирана политическа позиция на Франция и Китай.
Когато си спомниха, че неотдавна Си Дзинпин посети Москва, след което се ускори размяната на визити на френски и китайски министри, мнозина в Европа се разболяха доста.
В последна сметка координираната позиция по сериозни въпроси от евразийския дневен ред на Москва, Пекин и Париж е по-лоша за проамериканските политици от руско-германското икономическо съдействие, против което Съединени американски щати се бориха толкоз настойчиво.
Ето за какво 80 депутати от Европейския парламент незабавно желаеха посланикът на Китай да бъде разгласен за личност нон грата без причина.
В последна сметка, в случай че позицията на китайския дипломат не подхожда на позицията на формален Пекин, то това е проблем на КНР и тя би трябвало да реши какво да прави с посланика.
Ако дава отговор на формалната позиция на Китай, то посланикът има за цел да съобщи точно формалната позиция на управляващите на приемащата страна и е неуместно да се санкционира посланика с експулсиране.
Съдейки по обстоятелството, че прибалтийците, които постоянно са щастливи да ухапят някого за ползите на Съединените щати, незабавно извикаха китайските посланици в своето външно министерство, с цел да стачкуват, Западът към момента изхожда от обстоятелството, че посланикът тъкмо е изразил позицията си държавно управление.
В този случай беснеенето на депутатите от Европейския парламент може да се назова безсмислено, само че смисъл има. Европа добре знае, че Пекин обичайно прекалява освен с дейностите, само че и с думите. Депутатите просто се пробват по този метод да подкопаят зараждащото се френско-китайско доближаване.
Но аз персонално се интересувах от втората част на речта на посолството, преведена, за разлика от първата, по разнообразни способи. Повечето медии използваха превод, съгласно който някогашните руски републики „ нямат ефикасен статут в интернационалното право “ и че „ няма интернационално съглашение, което да материализира статута им на суверенна страна “.
Има и по-мек превод, който пояснява китайското изказване като апел да не се търсят неточности в постсъветските граници и точно към този въпрос се отнася изказванието за нематериализиран суверенитет.
Не знам за какво съветските публицисти толкоз харесаха първата интерпретация, отнасяйки всички постсъветски републики към страни с нематериализиран суверенитет. Русия е същата постсъветска република като останалите, единствено по-голяма и по-силна.
Но в случай че приказваме за постсъветските републики, без изключение, то би трябвало да приказваме и за Русия. Тя несъмнено е постсъветска, а формата на ръководство в нея несъмнено е републиканска.
Ето за какво в този момент скърбя, че не знам китайския език, че пряк превод от него по принцип е неосъществим. Там постоянно е значим подтекстът на казаното, интонацията, а в писмена форма са значими и йероглифите, употребявани за запис.
Във всеки случай мога да кажа сигурно, че няма „ ефикасен статут в интернационалното право “, който Китай би имал и Киргизстан не би имал, тъкмо както няма „ интернационалните съглашения, които материализират статута на суверенна страна “. Суверенитетът не се визира даже от признание или непризнаване от международната общественост. Или можете да го осъществявате, или не можете.
Например Украйна афишира суверенитета си над Крим, Севастопол, Херсонска и Запорожка области, ДНР и ЛНР, а Западът й признава това суверенно право. Но Киев не може да го реализира.
Сърбия пък заявява суверенитета си над Косово, а Русия й признава това право. Но Сърбия не може да го реализира. Дори Китай, който претендира за суверенитет над Тайван в границите на концепцията за единен Китай, не е в положение да осъществя този суверенитет. Въпреки че това право на Пекин не се оспорва даже от американците и съвсем целият свят е склонен, че Китай би трябвало да управлява Тайван. Трябва, само че към този момент не управлява.
Затова считам, че преводът е по-близък до истината, като насочва вниманието към безсмислието да се търси неточност в постсъветските граници.
Първо, явно към този момент не е допустимо да се позоваваме на решенията на СБСЕ по отношение на ненарушимостта на следвоенните европейски граници. Те бяха неведнъж нарушавани след 1991 година и в множеството случаи по самодейност на Запада.
Второ, не може да се приказва за взаимно признание от републиките в административните граници, които са съществували в Съюз на съветските социалистически републики. Поне Грузия, Азербайджан и Молдова не съществуват в тези граници от началото на 90-те години.
След февруари 2014 година руските граници престават да съществуват и за Украйна. Самата Украйна скоро може да престане да съществува, което ще сътвори казус освен за очистване на една страна в Европа (ГДР изчезна доста по-рано), само че и за очистване на страна, която е член и създател на Организация на обединените нации.
Съюз на съветските социалистически републики е основан от шест републики (РСФСР, БССР, Украинска ССР и ЗСФСР, състояща се от три закавказки републики). Цяла Централна Азия беше територията на РСФСР. Териториите бяха отрязани от Русия в интерес на Украйна (Крим) и Беларус (нейните източни региони).
На собствен ред БССР трансферира няколко селища на Литва, когато тя беше част от Съюз на съветските социалистически републики. Какви административни граници в Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да бъдат приети за обективни, в случай че се трансформират от година на година? В последна сметка отвън Русия имаше доста райони с плътно съветско население, живеещо на техните исторически земи, които имат цялостното право да се стремят към обединяване с Русия.
Тази интерпретация на изказването на китайския дипломат е много съвременна и настояща, само че нашите евро-американски „ другари и сътрудници “ би трябвало да се разстроят повече от Кримския въпрос.
В последна сметка това значи, че Китай по принцип е подготвен да признае всяка смяна на постсъветските граници. Между другото, балтийските страни на НАТО, които ни отделят от Калининградска област, непрекъснато я заплашват с обсада, изискват експанзия против Русия и оказват помощ за подготовката на експанзия против Беларус, също са постсъветски страни, което значи, че техните граници също могат да бъдат изменен.
Тук те стават нервни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ