Сребърният фонд за първи път сложи минус в баланса си
За първи път в историята на салдото на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система се появи минус. Това демонстрират данните на Министерството на финансите за положението на Сребърния фонд през 2024 година. Приходите от всички източници за зареждане на пенсионната ни система са минус 60 млн. лeва. Всъщност от фонда са извадени 90.56 млн. лева, само че те са отчасти понижени с 30.56 млн. лева доходи от лихви. Така той завършва годината с общ размер на средствата 4.169 милиарда лева, в случай, че към септември 2024-та те са били 4.229 милиарда лв..
От финансовото министерство сбито разясняват какви съдбовни държавни разходи са повода за изтеглянето на упоменатите 90 млн. лв., писа в. " Банкер ".
„ На съображение член 129, алинея 15 от Кодекса за обществено обезпечаване, съгласно наредбите на член 129, алинея 18 от същия кодекс и при съблюдаване условията на член 22, алинея 2 и алинея 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система през месец декември са трансферирани средства във фонд „ Пенсии “ на държавното публично обезпечаване в размер на 132.04 млн. лв. ”.
За неефективното действие на Сребърния фонд приказва фактът, че към 31 декември 2024 година са насъбрани лихви върху средствата в него в размер на 119.94 млн. лв..
Тази пренебрежимо дребна сума, насъбрана от основаването на фонда през 2007 година, е резултат от извънредно консервативната тактика на ръководството му. А тя ще продължи да бъде такава – Сребърният фонд няма да носи рентабилност и в идващите две години. Това реши служебното държавно управление с един от последните си актове. Прилаганият досега закостенял метод за ръководство ще се резервира в интервала 2025-2027 година. Парите ще се държат „ на склад ” в Българска народна банка при съвсем нулеви лихви.
Така се подсигурило минимизиране на отрицателните резултати и деянията на волатилност на интернационалните финансови пазари, се отбелязва в прессъобщението на служебния Министерски съвет. Според държавните специалисти, това „ подхожда на настоящата пазарна среда “ и понижава риска от стесняване на средствата…
„ Най-добрата опция за вложение на средствата на Сребърния фонд е тяхното складиране в обособена сметка в Българската национална банка или други принадлежности по сметки в нея, както е и до момента “, сочат още от служебния кабинет.
От друга страна тръбите, по които се цялостни фонда, са съвсем пресъхнали. В рамките на предходната година са постъпили единствено 3 млн. лв.. Ако се направи съпоставяне с предпандемичната 2019-та, сумите наподобяват още по-нищожни – тогава фондът е съхранявал 3.1 милиарда лева, или с други думи – за близо 5 години страната е съумяла да задели общо 1 милиарда лв..
Колкото до приходоизточниците, съгласно законодателните текстове те включват постъпленията от приватизация, както и 25% от регистрирания за съответната година остатък на държавния бюджет.
Сребърният фонд нито е фонд, нито е пълностоен запас за пенсионната система, съобщи напролет на 2024 година за „ БАНКЕРЪ ” Васил Велев, който – като ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал – беше член на неговия директорски съвет. От няколко месеца той е сменен от Любомир Пейновски от КРИБ според ротационен принцип за лъчение на член на управителния съвет от национално представителните организации на работодателите.
Впрочем фондът от дълго време не е независима институция, а е част от фискалния запас като негов неснижаем излишък. Но остатъкът има значение единствено в края на годината, а месец по месец държавното управление може да го употребява както откри за добре.
Последната му „ приложимост ” е като краткотраен склад за парите на тези българи, които са напуснали втория пенсионен дирек и са се трансферирали към държавното пенсионно обезпечаване на Национален осигурителен институт. Интересното е, че без значение какъв брой пари трансферира обезпечения до наскоро за втора, частна пенсия, средствата влизат в Сребърния фонд без партида и се смесват с общите приходи.
Още когато Симеон Дянков беше финансов министър, Васил Велев беше предложил капиталова рамка за Сребърния фонд. „ Настоявахме той да може да влага освен в първокласни бумаги по международните тържища и на българския пазар – не повече от 5 % от компания и не повече от 10% от фонда във всички вложения в компании на БФБ. Плюс предели за корпоративни облигации и български ДЦК, много консервативни ”, твърди Велев, само че схемата уплашила някои политици и била отхвърлена.
От финансовото министерство сбито разясняват какви съдбовни държавни разходи са повода за изтеглянето на упоменатите 90 млн. лв., писа в. " Банкер ".
„ На съображение член 129, алинея 15 от Кодекса за обществено обезпечаване, съгласно наредбите на член 129, алинея 18 от същия кодекс и при съблюдаване условията на член 22, алинея 2 и алинея 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система през месец декември са трансферирани средства във фонд „ Пенсии “ на държавното публично обезпечаване в размер на 132.04 млн. лв. ”.
За неефективното действие на Сребърния фонд приказва фактът, че към 31 декември 2024 година са насъбрани лихви върху средствата в него в размер на 119.94 млн. лв..
Тази пренебрежимо дребна сума, насъбрана от основаването на фонда през 2007 година, е резултат от извънредно консервативната тактика на ръководството му. А тя ще продължи да бъде такава – Сребърният фонд няма да носи рентабилност и в идващите две години. Това реши служебното държавно управление с един от последните си актове. Прилаганият досега закостенял метод за ръководство ще се резервира в интервала 2025-2027 година. Парите ще се държат „ на склад ” в Българска народна банка при съвсем нулеви лихви.
Така се подсигурило минимизиране на отрицателните резултати и деянията на волатилност на интернационалните финансови пазари, се отбелязва в прессъобщението на служебния Министерски съвет. Според държавните специалисти, това „ подхожда на настоящата пазарна среда “ и понижава риска от стесняване на средствата…
„ Най-добрата опция за вложение на средствата на Сребърния фонд е тяхното складиране в обособена сметка в Българската национална банка или други принадлежности по сметки в нея, както е и до момента “, сочат още от служебния кабинет.
От друга страна тръбите, по които се цялостни фонда, са съвсем пресъхнали. В рамките на предходната година са постъпили единствено 3 млн. лв.. Ако се направи съпоставяне с предпандемичната 2019-та, сумите наподобяват още по-нищожни – тогава фондът е съхранявал 3.1 милиарда лева, или с други думи – за близо 5 години страната е съумяла да задели общо 1 милиарда лв..
Колкото до приходоизточниците, съгласно законодателните текстове те включват постъпленията от приватизация, както и 25% от регистрирания за съответната година остатък на държавния бюджет.
Сребърният фонд нито е фонд, нито е пълностоен запас за пенсионната система, съобщи напролет на 2024 година за „ БАНКЕРЪ ” Васил Велев, който – като ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал – беше член на неговия директорски съвет. От няколко месеца той е сменен от Любомир Пейновски от КРИБ според ротационен принцип за лъчение на член на управителния съвет от национално представителните организации на работодателите.
Впрочем фондът от дълго време не е независима институция, а е част от фискалния запас като негов неснижаем излишък. Но остатъкът има значение единствено в края на годината, а месец по месец държавното управление може да го употребява както откри за добре.
Последната му „ приложимост ” е като краткотраен склад за парите на тези българи, които са напуснали втория пенсионен дирек и са се трансферирали към държавното пенсионно обезпечаване на Национален осигурителен институт. Интересното е, че без значение какъв брой пари трансферира обезпечения до наскоро за втора, частна пенсия, средствата влизат в Сребърния фонд без партида и се смесват с общите приходи.
Още когато Симеон Дянков беше финансов министър, Васил Велев беше предложил капиталова рамка за Сребърния фонд. „ Настоявахме той да може да влага освен в първокласни бумаги по международните тържища и на българския пазар – не повече от 5 % от компания и не повече от 10% от фонда във всички вложения в компании на БФБ. Плюс предели за корпоративни облигации и български ДЦК, много консервативни ”, твърди Велев, само че схемата уплашила някои политици и била отхвърлена.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ