Хронично бъбречно заболяване: Вече официално признато в България
За първи път в България се вкарват обособени МКБ-кодове за другите
стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), с което заболяването е
публично приета у нас. Нормативната смяна ще разреши по-добра и
ранна диагностика, следене и надзор на болестта. Успехът от
дългогодишните старания на здравната общественост и Асоциацията на
пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) беше регистриран на конференция
по самодейност на АстраЗенека България и във връзка Световния ден на
бъбречното здраве.
Снимка: Дарик
В събитието участваха Христина Николова, ръководител на АПБЗ, проф. доктор Борис
Богов, ръководител на Българската нефрологична асоциация, доцент Любомир Киров,
ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България
(НСОПЛБ) и доктор Николай Брънзалов, ръководител на Българския лекарски съюз.
С направените нормативни промени за първи път в България се вкарват обособени
МКБ-кодове за всеки етап на ХБЗ:
N18.1 ХБЗ, етап 1 - Бъбречна увреда с нормална/повишена GFR ≥ 90 ml/min;N18.2 ХБЗ, етап 2 - Бъбречна увреда с леко намалена GFR 60-89 ml/min ;N18.3 ХБЗ, етап 3 - Бъбречна увреда с умерено намалена GFR 30-59 ml/min;N18.4 ХБЗ, етап 4 - Бъбречна увреда със мощно намалена GFR 15-29 ml/min;N18.5 ХБЗ, етап 5 - Краен етап на бъбречно заболяване;N18.9 - Хронична бъбречна болест, неуточнена.
Новото шифроване ще разреши точно диагностициране и установяване на това в кой
етап на заболяването се намира пациентът.
„ Досега у нас имаше код единствено за хронична бъбречна непълнота, която е последният, терминален етап на ХБЗ. Това правеше невероятно навременното диагностициране на болестта. Пациентите биваха откривани прекомерно късно “, сподели Христина Николова.
Проф. Богов разяснява, че с помощта на смяната, за първи път пациентите с ХБЗ
ще бъдат обгрижвани в целия ход на болестта. В ранните стадии следенето
ще се реализира от общопрактикуващите лекари, които ще насочват навреме
пациентите за консултация с нефролог за профилирана оценка и лекуване. Този
интегриран модел цели да забави прогресията на бъбречната увреда към хронична
бъбречна непълнота и да понижи сърдечносъдовите затруднения.
Ползите за пациентите от направените промени включват по-ранно идентифициране
на риска и стадия на ХБЗ, регулярни проучвания на бъбречната функционалност, постоянно
ориентиране за консултация с нефролог и по-ясни критерии за следене по
избран логаритъм, посочи доцент Любомир Киров. Той добави, че ХБЗ е
подценявано в целия свят: „ Ние най-вероятно сме първата страна, в която има логаритъм за диагностика, следене, лекуване на ХБЗ, който е ясно написан и
нормативно одобрен. Създадени са и условия за скрининг на ХБЗ “.
ХБЗ съставлява прогресивна загуба на бъбречната функционалност и постоянно протича без
признаци, което затруднява ранното диагностициране. Без навременна намеса
заболяването може да премине в хронична бъбречна непълнота (ХБН), при която
пациентите се нуждаят от диализа или трансплантация. Значителна част от пациентите
с напреднало ХБЗ са изложени на висок риск от преждевременна гибел заради
сърдечносъдови затруднения. Данните демонстрират, че към 10% от популацията страда
от ХБЗ, като болестта е най-разпространено измежду хора с диабет, артериална
хипертония, затлъстяване и други Въпреки разпространяването си, ХБЗ остава
недооценено и единствено 1 от 10 души със болестта получава диагноза.
Официалното признание на хроничното бъбречно заболяване в България е триумф за
пациентите, лекарската общественост и здравната система, разяснява доктор Николай
Брънзалов. То основава условия за по-ефективна профилактика, по-ранна здравна
интервенция и по-добра грижа за хората, живеещи с това обществено значимо заболяване.
стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), с което заболяването е
публично приета у нас. Нормативната смяна ще разреши по-добра и
ранна диагностика, следене и надзор на болестта. Успехът от
дългогодишните старания на здравната общественост и Асоциацията на
пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) беше регистриран на конференция
по самодейност на АстраЗенека България и във връзка Световния ден на
бъбречното здраве.
Снимка: Дарик В събитието участваха Христина Николова, ръководител на АПБЗ, проф. доктор Борис
Богов, ръководител на Българската нефрологична асоциация, доцент Любомир Киров,
ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България
(НСОПЛБ) и доктор Николай Брънзалов, ръководител на Българския лекарски съюз.
С направените нормативни промени за първи път в България се вкарват обособени
МКБ-кодове за всеки етап на ХБЗ:
N18.1 ХБЗ, етап 1 - Бъбречна увреда с нормална/повишена GFR ≥ 90 ml/min;N18.2 ХБЗ, етап 2 - Бъбречна увреда с леко намалена GFR 60-89 ml/min ;N18.3 ХБЗ, етап 3 - Бъбречна увреда с умерено намалена GFR 30-59 ml/min;N18.4 ХБЗ, етап 4 - Бъбречна увреда със мощно намалена GFR 15-29 ml/min;N18.5 ХБЗ, етап 5 - Краен етап на бъбречно заболяване;N18.9 - Хронична бъбречна болест, неуточнена.
Новото шифроване ще разреши точно диагностициране и установяване на това в кой
етап на заболяването се намира пациентът.
„ Досега у нас имаше код единствено за хронична бъбречна непълнота, която е последният, терминален етап на ХБЗ. Това правеше невероятно навременното диагностициране на болестта. Пациентите биваха откривани прекомерно късно “, сподели Христина Николова.
Проф. Богов разяснява, че с помощта на смяната, за първи път пациентите с ХБЗ
ще бъдат обгрижвани в целия ход на болестта. В ранните стадии следенето
ще се реализира от общопрактикуващите лекари, които ще насочват навреме
пациентите за консултация с нефролог за профилирана оценка и лекуване. Този
интегриран модел цели да забави прогресията на бъбречната увреда към хронична
бъбречна непълнота и да понижи сърдечносъдовите затруднения.
Ползите за пациентите от направените промени включват по-ранно идентифициране
на риска и стадия на ХБЗ, регулярни проучвания на бъбречната функционалност, постоянно
ориентиране за консултация с нефролог и по-ясни критерии за следене по
избран логаритъм, посочи доцент Любомир Киров. Той добави, че ХБЗ е
подценявано в целия свят: „ Ние най-вероятно сме първата страна, в която има логаритъм за диагностика, следене, лекуване на ХБЗ, който е ясно написан и
нормативно одобрен. Създадени са и условия за скрининг на ХБЗ “.
ХБЗ съставлява прогресивна загуба на бъбречната функционалност и постоянно протича без
признаци, което затруднява ранното диагностициране. Без навременна намеса
заболяването може да премине в хронична бъбречна непълнота (ХБН), при която
пациентите се нуждаят от диализа или трансплантация. Значителна част от пациентите
с напреднало ХБЗ са изложени на висок риск от преждевременна гибел заради
сърдечносъдови затруднения. Данните демонстрират, че към 10% от популацията страда
от ХБЗ, като болестта е най-разпространено измежду хора с диабет, артериална
хипертония, затлъстяване и други Въпреки разпространяването си, ХБЗ остава
недооценено и единствено 1 от 10 души със болестта получава диагноза.
Официалното признание на хроничното бъбречно заболяване в България е триумф за
пациентите, лекарската общественост и здравната система, разяснява доктор Николай
Брънзалов. То основава условия за по-ефективна профилактика, по-ранна здравна
интервенция и по-добра грижа за хората, живеещи с това обществено значимо заболяване.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ