За първи път в България е установено огнище на една

За първи път в България е открито огнище на една от най-опасните карантинни заболявания по лозата – Flavescence Dorée, позната и като жълтата болест по лозята. Ако не бъдат взети незабавни и съответни ограничения, в границите на няколко години болестта може да се популяризира в цялата страна. Това слага българското лозарство и винената промишленост пред едно от най-сериозните тествания от десетилетия насам.

Болестта е нелечима и при избран предел на заразяване изисква премахване на цели насаждения. В изискванията на затоплящ се климат рискът от бързо разпространяване в допълнение нараства. Какво значи това за страната ни? Готова ли е страната? Ще има ли обезщетения за засегнатите стопани?
Какво значи това за българските лозари
Жълтата болест по лозата се популяризира в Европа още от 20-те години на XX век, само че през последните десетилетия, изключително след 2010 година, разпространяването ѝ доста се форсира и тя се трансформира в сериозна опасност за икономическата резистентност на лозарския бранш в редица страни от Европейския съюз. През 2025 година болестта беше открито и в България.
Защо лозята ни са изключително уязвими?
Лозарството има значимо икономическо и културно значение както за Европа, по този начин и за страната ни. България разполага с удобни климатични условия и дългогодишни обичаи, само че секторът се характеризира с огромен дял дребни и междинни стопанства, които са по-уязвими към внезапни загуби и високи разноски за надзор.

Застрашени са и обичайни сортове вино като Мавруд, Мелник и Гъмза, част от генетичното и културното завещание на страната.
Какво се случва при заразяване
Жълтата болест по лозата е мощно заразна и на практика нелечима. Веднъж появила се, тя може да подкопае устойчивостта на цели лозарски региони. Единственият метод за ограничение на разпространяването е инфектираните растения да бъдат изкоренени. Ако делът на инфектираните насаждения надвиши 20–30%, се постанова заличаване на целия лозов масив.

На процедура това значи загуба на годишна продукция за години напред и скъпа замяна на насажденията – сериозен риск за поминъка в обичайни лозарски райони у нас. В мощно засегнатите региони добивите могат да спаднат с до 80%.

Производителите са принудени да влагат спомагателни средства в наблюдаване, неутрализиране на инфектираните растения и отнасяне против насекомите-преносители със скъпи инсектициди.

Заразените зони могат да бъдат сложени под карантина, което лимитира търговията с посадъчен материал и затруднява възобновяване на производството.

В допълнение, заплахата от бързо разпространяване в България е изключително висок. Страната ни съчетава удобен климат, съществуване на преносителя и към този момент доказано огнище. Топлите лета и меките зими подкрепят оцеляването на цикадата, която разнася заболяването сред лозята. Допълнителна заплаха идва от близостта до страни с открити епидемии и опцията болестта да бъде импортирана посредством посадъчен материал.

Икономическите последици биха били тежки за родното лозарство. В дълготраен проект сходна зараза слага под въпрос икономическата резистентност и конкурентността на доста български лозарски стопанства — изключително на дребните и фамилните, които преобладават в бранша.

*Заглавието е на Mediapool