Всяко „да“ и „не“ е като мълния в мозъка: невролози съставиха пълна карта на вземането на решения
За първи път учени са съставили подробна карта на метода, по който мозъкът на бозайниците взема решения – на равнище обособени неврони и в цялата нервна система. Експериментите са извършени върху мишки, на които е препоръчано да въртят дребни колелца: завъртането разрешавало да се реалокира изображението на екрана и да се получи премия под формата на сладка вода.
Този метод разреши да се наблюдава по какъв начин се задействат другите области на мозъка сега на избора.
Когато картинката на екрана била ярка, животното елементарно се ориентирало по образния сигнал, а в случай че той бил едвам отличим – разчитало на минал опит. Това разреши на откривателите да проучат освен реакцията на явен тласък, само че и ролята на упованията, влияещи върху вземането на решения.
Преди това множеството проучвания се лимитираха до наблюдаване на дребни групи кафези в избрани области на мозъка. Въпреки това, както акцентира професорът от Принстънския университет Илана Уитън, в всекидневието мозъкът непрестанно прави избор и в него вземат участие голям брой области, а освен една или две, както се смяташе до момента.
Проучването е осъществено с помощта на Международната мозъчна лаборатория (IBL) – консорциум от 22 проучвателен центъра. Използвайки унифицирани протоколи и техники, учените комбинират резултатите от стотици опити и получават набор от данни, обхващащ повече от 600 000 неврона в 279 области при 139 животни. За първи път е допустимо да се наблюдава държанието в такива елементи в целия мозък. Записите на невронната интензивност бяха направени благодарение на електроди с висока компактност, които позволяваха едновременното наблюдаване на стотици кафези в разнообразни области.
Получената карта демонстрира, че процесът на асортимент е бил доста по-широко публикуван от предстоящото. Следи от интензивност бяха открити даже в области, за които преди се смяташе, че вземат участие единствено в придвижването, а не в когнитивните функционалности. Според Уитън това е един от главните заключения: решенията се образуват от взаимоотношението на доста области, в това число и такива, които преди този момент не са били свързани със задачата.
Авторите акцентират: събраният набор от данни е неповторим запас за цялата невронаука. Той освен разказва кои области на мозъка вземат участие в държанието, само че и служи като основа за по-нататъшни проучвания.
