Обявят имената на всички съдени от Народния съд
За първи път у нас ще стане ясно кои са били всички хора съдени от Народния съд в интервала 1944-1945 година Това описа доцент Мартин Иванов пред Фактор, който е един от откривателите в екипа от учени, който ще работят по този план.
Прочетете още
Държавна организация " Архиви " разгласява преди години поредност за Народния съд, която обаче включваше документите единствено на 13-те софийски състава, през които минават най-известните жертви на органа. Те обаче са едвам една десета от целия развой. За останалите правосъдни сформира в страната и за хилядите българи, които минават през тях, няма съвсем никаква информация.
След извоюван план по фонд " Научни проучвания " екип от историци, млади учени, докторанти и студенти стартира работа по събирането на всички имена на съдени от Народния съд. За задачата би трябвало да се прегледат над 1500 папки, в които са непокътнати присъдите на близо 11 хиляди българи. В края на плана цялата събрана информация ще стане налична на специфичен интернет уебсайт, а ще има и издание на хартия. За плана е основана фейсбук страница, в която се разгласяват документи още в този момент.
Народния съд публично е бил предопределен да търси отговорност за управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 година, довели страната до присъединяване във Втората международна война на страната на Тристранния пакт. Процесите обаче се трансформират в гонение на същински или набедени врагове на комунистите. От декември 1944 до април 1945 г.са извършени 135 всеобщи процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинявания, ориста на доста от другите задържани е незнайна. Процесите се правят в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За към 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са наказани на гибел 2730 души, 1305 души получават пожизнен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.
" Централните софийски сформира издават сурови присъди против политическия, културния, стопанския и военния хайлайф на Третото българско царство. През тези тринадесет столични процеса обаче минават едвам малко над 10 % от всички наказани. Оказва се, че за болшинството българи, изправени пред „ Народния съд " не знаем съвсем нищо ", споделя пред Factor.bg доцент Иванов. Според него, несигурни са даже данните за точния брой на провинциалните сформира, да не приказваме за цифрата на наказаните. Не е напълно ясно да вземем за пример имало ли е процеси в Перник, Никопол и Кнежа.
Доц. Иванов разделя процесите на две категории. 13-те софийски състава, както и тези, които заседават в огромните български градове – Пловдив, Русе, Варна, имат за цел да унищожават политическите съперници на Българска работническа партия (к) и са ориентирани против разнообразни групи от елита на Третото българско царство. " Втората група са процеси за възмездие на висшия и междинен боен и полицейски кадър по места, огромната част от който е бил интензивно зает с битката против така наречен „ комунистическа заплаха ". Например процесите в Ботевград, Пирдоп, Радомир и прочие В тях, наред с болшинството офицери, служители на реда и жандармеристи, значително от които са много „ окървавени ", постоянно има пришити елементарни хора, жертви на остарели междуличностни вражди и персонални вендети ", споделя историкът.
Изследователят удостоверява и че в тези процеси за " съдии " са били определяни напълно необразовани хора. " Натъкнах се на арбитър, Евтим Пандурски, подписал присъдите на Първи и Втори горноджумайски състав с отпечатък от палеца си. В двата процеса, от този необразован „ арбитър " са наказани 227 души, от които 99 на гибел ", споделя той. Друг „ любопитен " факт е, че съвсем всеки състав съди лица, които не са включени в обвинителния акт. Рекордьор в това отношение е Първи радомирски състав, при който 10 от всички наказани 81 са паднали безусловно „ от небето " и са включени в последния миг в делото.
Прочетете още
Държавна организация " Архиви " разгласява преди години поредност за Народния съд, която обаче включваше документите единствено на 13-те софийски състава, през които минават най-известните жертви на органа. Те обаче са едвам една десета от целия развой. За останалите правосъдни сформира в страната и за хилядите българи, които минават през тях, няма съвсем никаква информация.
След извоюван план по фонд " Научни проучвания " екип от историци, млади учени, докторанти и студенти стартира работа по събирането на всички имена на съдени от Народния съд. За задачата би трябвало да се прегледат над 1500 папки, в които са непокътнати присъдите на близо 11 хиляди българи. В края на плана цялата събрана информация ще стане налична на специфичен интернет уебсайт, а ще има и издание на хартия. За плана е основана фейсбук страница, в която се разгласяват документи още в този момент.
Народния съд публично е бил предопределен да търси отговорност за управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 година, довели страната до присъединяване във Втората международна война на страната на Тристранния пакт. Процесите обаче се трансформират в гонение на същински или набедени врагове на комунистите. От декември 1944 до април 1945 г.са извършени 135 всеобщи процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинявания, ориста на доста от другите задържани е незнайна. Процесите се правят в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За към 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са наказани на гибел 2730 души, 1305 души получават пожизнен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.
" Централните софийски сформира издават сурови присъди против политическия, културния, стопанския и военния хайлайф на Третото българско царство. През тези тринадесет столични процеса обаче минават едвам малко над 10 % от всички наказани. Оказва се, че за болшинството българи, изправени пред „ Народния съд " не знаем съвсем нищо ", споделя пред Factor.bg доцент Иванов. Според него, несигурни са даже данните за точния брой на провинциалните сформира, да не приказваме за цифрата на наказаните. Не е напълно ясно да вземем за пример имало ли е процеси в Перник, Никопол и Кнежа.
Доц. Иванов разделя процесите на две категории. 13-те софийски състава, както и тези, които заседават в огромните български градове – Пловдив, Русе, Варна, имат за цел да унищожават политическите съперници на Българска работническа партия (к) и са ориентирани против разнообразни групи от елита на Третото българско царство. " Втората група са процеси за възмездие на висшия и междинен боен и полицейски кадър по места, огромната част от който е бил интензивно зает с битката против така наречен „ комунистическа заплаха ". Например процесите в Ботевград, Пирдоп, Радомир и прочие В тях, наред с болшинството офицери, служители на реда и жандармеристи, значително от които са много „ окървавени ", постоянно има пришити елементарни хора, жертви на остарели междуличностни вражди и персонални вендети ", споделя историкът.
Изследователят удостоверява и че в тези процеси за " съдии " са били определяни напълно необразовани хора. " Натъкнах се на арбитър, Евтим Пандурски, подписал присъдите на Първи и Втори горноджумайски състав с отпечатък от палеца си. В двата процеса, от този необразован „ арбитър " са наказани 227 души, от които 99 на гибел ", споделя той. Друг „ любопитен " факт е, че съвсем всеки състав съди лица, които не са включени в обвинителния акт. Рекордьор в това отношение е Първи радомирски състав, при който 10 от всички наказани 81 са паднали безусловно „ от небето " и са включени в последния миг в делото.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ