За първи път у нас: Пускат ни изкуствен дъжд с

За първи път у нас: Пускат ни неестествен дъжд с техника за смяна на времето.

За първи път в България започва пилотен план за битка със засушаването посредством основаването на неестествен дъжд.

Става въпрос за техника за смяна на времето, употребена за увеличение на преваляванията от избрани облачни видове посредством въвеждане на аерозолни микроскопични частици, които подкрепят и растежа на дъждовните капки. По този метод дъжд може да се провокира от облаци, от които не вали заради дефицит на кондензационни ядра в естествени условия. „ Подобни изкуствени въздействия върху атмосферните процеси имат дълга история и са потвърден прийом за битка с избрани неподходящи хидрометеорологични феномени “, разяснява пред „ Телеграф “ един от учените, които вземат участие в плана – Стефан Бабов.

Обосновката за подобен пилотен план е обвързвана с добре известните сюжети и прогнози за

изменение на климата през околните десетилетия и в по-дългосрочен проект, до края на века.

Тенденцията към покачване на температурите и засушаване в доста елементи на Югоизточна Европа

визира и нашата страна.

Тези промени ще имат сериозно въздействие върху редица стопански браншове – земеделието,

енергетиката, туризманкакто и върху метода на живот на хората и тяхното здраве.

Като цяло водните запаси на страната ще са мощно повлияни.

„ Всичко това изисква решителни дейности по акомодация към идните климатични промени и изкуствените въздействия в посока нарастване на преваляванията и имат капацитета да оказват помощ значително в тези старания “, разяснява и основният основател на плана Христо Крушарски, който е отпред на сдружението, което прави и противоградната отбрана със самолетен прийом на североизточната част от страната.

Изследването на резултата от опциите за основаване на неестествен дъжд се осъществя в

съгласуваност с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на околната среда

и водите (МОСВ). Съвместно се изследват опциите за увеличение на преваляванията над
избрани районни на страната.
Инициаторите стъпват върху насъбрания си опит по влияние

върху градови процеси, наличната си материална база, включваща самолетите за засев,
нужните реагенти, както и екип от експерти,
специалисти и водачи. Направен е обширен преглед на сходни стратегии за „ засяване “ на облаците, които стават все по-популярни в света през последните години като инструмент за акомодация към климатичните промени.

Самолети за битка с градушките се употребяват у нас от 2021 година, само че те могат да са потребни и против засушаването.

„ Изборът на подобаващи облаци за пробно засяване в гореизброените области ще се прави въз основата на радиолокационна информация, като критерият е това да са облаци, от които не се чака натурален дъжд (т. е. облаци със слаба радиолокационна отражаемост). Очакването е, че след засяването с подобаващ реагент някои от тези облаци ще произведат дъжд, който ще е забележим и измерим “, разяснява още Стефан Бабов пред „ Телеграф “. За цялостна оценка на методите и технологията е нужен предстоящ план в границите на няколко години.

„ Резултатите от сегашния пилотен план ще послужат за първична оценка на оперативните аспекти, основаване на методика и тактика за бъдещия план, в който като сътрудници ще се включат и заинтригувани организации у нас и в чужбина “, сподели още и Христо Крушарски.

Очаква се страната да обезпечи финансиране и да подписа контракти за потреблението на разработвания прийом след оценка на успеваемостта и на това в кои региони и в кой интервал от годината ще е най-целесъобразно да бъде употребен. Към момента анализите са най-подробни и към есенно-зимния интервал. Засушаването тогава нанася все по-осезаеми вреди и на земеделието, а и на туризма.

Основната задача в първичната фаза на плана, провеждан в съдействие и с Изпълнителната организация за битка с градушките (ИАБГ) и Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), е да се събира информация от метеорологичния радар в Шумен и наземните метеорологични станции със прилежащите области Търговище, Разград, Велико Търново, Русе и Добрич. Получената информация ще се проучва от интернационален екип от учени. Посредством оборудваните за задачите самолети ще се организират избран брой полети от летище Щръклево край Русе.