За първи път терминът дейтизъм“ е споменат от Дейвид Брукс

За първи път терминът „ дейтизъм “ е упоменат от Дейвид Брукс в неговата публикация от 2013 година Във „ Философията на данните “ в Ню Йорк Таймс, дейтизмът (или датаизмът) е етична система, която е най-силно изследвана и разпространявана от известния историк Ювал Ноа Харари. В своята книга от 2016 година „ Homo Deus “ Харари го разказва като нова форма на вяра, която отбелязва възходящото значение на огромните данни. Харари е един от забавните мозъци на нашето време, които задава верните въпроси и споделя своите размисли.

В продължение на хиляди години хората вярвали, че властта идва от боговете. Тогава, по време на модерната ера, хуманизмът последователно измества престижа от божествата към хората. Жан-Жак Русо заключи тази гражданска война в Емил, своя етюд от 1762 година за образованието. Когато търси разпоредбите за държание в живота, Русо ги намира „ в дълбините на сърцето ми, проследени от природата в персонажи, които нищо не може да заличи. Трябва единствено да се съветвам във връзка с това, което желая да направя; това, което усещам като положително, е положително, това, което усещам като неприятно, е неприятно. “ Мислители-хуманисти като Русо ни убедиха, че нашите лични усеща и стремежи са главният източник на смисъл и затова нашата свободна воля е най-висшият престиж на всички.

Сега се прави нова промяна. Точно както божествената власт беше легитимирана от религиозните парадигми и човешката власт бе легитимирана от хуманистичните идеологии, по този начин високотехнологичните гурута и пророците от Силициевата котловина основават нов повсеместен роман, който легитимира престижа на логаритмите и огромните данни. Това ново изповедание може да се назова „ дейтизъм “ (от англ. комбинацията на data и -ism: „ Dataism “). В рисковата си форма последователите на този нов светоглед възприемат цялата Вселена като поток от данни, виждат организмите не повече от биохимични логаритми и имат вяра, че галактическото предопределение на човечеството е да сътвори всеобхватна система за обработка на данни – и по-късно да се слеят с нея.

Вече се трансформираме в дребни чипове в гигантска система, която в действителност никой не схваща. Всеки ден гълтаме безчет битове данни посредством имейли, телефонни позвънявания и статии; обработваме данните и предаваме назад нови битове посредством повече имейли, телефонни позвънявания и публикации.

Но никой не би трябвало да схваща. Всичко, което би трябвало да извършите, е да отговаряте по-бързо на имейлите си. Както капиталистите на свободния пазар имат вяра в невидимата ръка на пазара, по този начин и дейтистите имат вяра в невидимата ръка на потока от данни. Тъй като световната система за обработка на данни става всезнаеща и всемогъща, по този начин свързването със системата става източник на всевъзможен смисъл. Новото мото споделя: „ Ако изпитате нещо – запишете го. Ако записвате нещо – качете го. Ако качите нещо – споделете го. ”

Дейтистите (или даннистите) по-нататък имат вяра, че при задоволително биометрични данни и изчислителна мощност, тази всеобхватна система може да разбере хората доста по-добре, в сравнение с ние самите. Щом това се случи, хората ще изгубят престижа си, а хуманистичните практики като демократични избори ще остареят като танците под дъжда и кремъчните стрели за лов.

Когато Майкъл Гоув разгласи своята краткосрочна кандидатура за министър председател на Англия след гласуването за Брекзит през юни 2016, той изясни: „ Във всяка стъпка от политическия си живот си задавах един въпрос: „ Какво е вярното нещо, което да направя? Какво ти споделя сърцето? ” Ето за какво, съгласно Гоув, той се е борил толкоз интензивно за Брекзит и по тази причина се е чувствал заставен да отстъпи на някогашния си съдружник Борис Джонсън и самичък да кандидатства за позицията на алфа-мъжкаря – тъй като сърцето му му сподели да го направи.

Гоув не е самичък в това да следва инстинкта (сърцето) си в сериозни моменти. През последните няколко века хуманизмът вижда човешкото сърце като висш източник на власт освен в политиката, само че и във всяка друга сфера на активност. От ранна детска възраст сме засипани от поредност от хуманистични лозунги, които ни поучават: „ Слушайте себе си, бъдете правилни на себе си, доверете се, следвайте сърцето си, правете това, което ви кара да се чувствате добре “.

В политиката имаме вяра, че властта зависи от свободния избор на елементарните гласоподаватели. В пазарната стопанска система поддържаме тезата, че клиентът постоянно е прав. Хуманистичното изкуство счита, че хубостта е в очите на наблюдателя; хуманистичното обучение ни учи да мислим за себе си; и хуманистичната нравственос ни поучава, че в случай че се възприема добре, би трябвало да продължим и да го създадем.

Разбира се, хуманистичната нравственос постоянно се сблъсква с компликации в обстановки, когато нещо, което ме кара да се усещам добре, в действителност те кара да се чувстваш зле. Например всяка година през последното десетилетие израелската ЛГБТ общественост организира церемониал по улиците на Йерусалим. Това е неповторим ден на „ естетика “ в този раздран от спорове град, тъй като е единственият случай, когато религиозните евреи, мюсюлмани и християни внезапно намират обща идея и се сплотяват – всички те заемат позиция против парада. Това, което е в действителност забавно обаче, е аргументът, който религиозните последователи употребяват. Те не споделят: „ Не бива да вършиме церемониал, тъй като Бог не разрешава хомосексуалността. “ По-скоро те изясняват на всеки разполагаем микрофон или телевизионна камера, че „ визията на преминаващия церемониал през свещения град Йерусалим, наранява техните усеща. Точно както другата страна в уравнението желае да се почитат нейните усеща, тя би трябвало да почита техните. “ Няма значение какво мислите за този съответен пример; доста по-важно е да се разбере, че в хуманистичното общество етичните и политическите диспути се водят в името на спорните човешки усеща, а не в името на божествените заповеди.

И въпреки всичко хуманизмът в този момент е изправен пред екзистенциално предизвикателство и концепцията за „ свободна воля “ е под опасност. Научните знания за метода, по който работят нашите мозъци и тела, демонстрират, че възприятията ни не са някакво неповторимо човешко духовно качество. По-скоро те са биохимични механизми, които всички бозайници и птици употребяват, с цел да вземат решения посредством бързо пресмятане на вероятностите за оцеляване и размножаване.

Противно на общоприетото мнение, възприятията не са противоположни на рационалността; те са еволюционна рационалност, направена от плът. Когато бабуин, жираф или човек види лъв, поражда боязън, тъй като биохимичният логаритъм пресмята съответните данни и заключава, че вероятността от гибел е огромна. По същия метод възприятията на полово увлечение пораждат, когато други биохимични логаритми пресмятат, че близкият субект предлага огромна възможност за сполучливо чифтосване. Тези биохимични логаритми са се развивали и усъвършенствали през милиони години еволюция. Ако възприятията на някой античен предшественик са позволили неточност, гените, формиращи тези усеща, не са се предали на идващото потомство.

Въпреки че хуманистите бъркат, като мислят, че нашите усеща отразяват някаква тайнствена „ свободна воля “, до този миг хуманизмът към момента има доста добър на практика смисъл. Защото, макар че в нашите усеща няма нищо вълшебно, те въпреки всичко са най-хубавият способ във Вселената за взимане на решения – и никоя външна система не може да се надява да разбере възприятията ни по-добре от нас. Дори в случай че католическата черква, ГРУ, Централно разузнавателно управление на САЩ, МОСАД, ДАР или ДАНС ни шпионират всяка минута от всеки ден. Липсват им биологичните познания и изчислителната мощност, нужни за пресмятане на биохимичните процеси, формиращи нашите стремежи и избори. Следователно хуманизмът бил верен, като казвал на хората да следват личното си сърце. Ако трябваше да избирате сред слушане на Библията и слушане на възприятията си, е доста по-лесно да слушате възприятията си. Библията показва мненията и пристрастията на груша свещеници в античен Йерусалим. За разлика от това вашите усеща съставляват насъбраната мъдрост от милиони години еволюция, които са минали най-строгите проби за надзор на качеството на естествения асортимент.

Тъй като обаче Църквата и службите отстъпват място на Гугъл и Фейсбук, хуманизмът губи своите на практика преимущества. Защото в този момент сме на сливането на две научни приливни талази. От една страна, биолозите дешифрират тайните на човешкото тяло и по-специално на мозъка и на човешките усеща. В същото време компютърните учени ни дават невиждана мощност за обработка на данни. Когато сглобите двете дружно, получавате външни системи, които могат да наблюдават и схващат възприятията ни доста по-добре от нас самите. След като системите за огромни данни ни познаят по-добре, в сравнение с ние можем да се опознаем, престижът ще премине от хората към логаритмите. Тогава Big Data могат да дадат опция за реализирането на Big Brother.

Това към този момент се е случило в региона на медицината. Най-важните медицински решения в живота ви от ден на ден се основават не на вашето възприятие за болест или здраве, или даже на осведомените прогнози на вашия доктор – а на изчисленията на компютри, които ви познават по-добре, в сравнение с вие самите се познавате. Неотдавнашен образец за този развой е казусът с актрисата Анджелина Джоли.

Снимка: wikipedia commons (Philipp von Ostau, CC-SA-BY 3.0)

През 2013 година Джоли направи генетичен тест, който потвърди, че носи рискова разновидност на гена BRCA1. Според статистическите бази данни дамите, носещи тази разновидност, имат 87% възможност да развият рак на гърдата. Въпреки че по това време Джоли не е имала рак, тя е решила да предотврати заболяването и да се подложи на двойна мастектомия. Не се усеща зле, само че умно реши да слуша компютърните логаритми. „ Може да не усещате, че нещо не е наред “, споделят логаритмите, „ само че във вашата ДНК тиктака бомба със закъснител. Направете нещо по въпроса – в този момент! “

Това, което към този момент се случва в медицината, евентуално ще се случва във от ден на ден области. Започва с елементарни неща, като коя книга да купите и прочетете. Как хуманистите избират книга? Отиват до книжарница, скитат се сред пътеките, прелистват една книга, четат първите няколко фрази на друга, до момента в който някакво вътрешно възприятие ги свърже с несъмнено издание. Дейтистите употребяват платформи като Amazon. Когато влизаме във виртуалния магазин, изскача известие и ни споделя: „ Знам кои книги сте харесали в предишното, в този момент вижте тези. Хората с сходни усети също са склонни да харесат тази или онази нова книга. “

Това е единствено началото. Устройства като електронния читател за книги Amazon’s Kindle могат непрекъснато да събират данни за своите консуматори, до момента в който четат книги. Вашият Kindle може да следи кои елементи от книга четете бързо и кои постепенно, на коя страница си взехте отмора и на кое изречение изоставихте книгата, с цел да не я вземете още веднъж. Ако Kindle би трябвало да бъде надграден със програмен продукт за различаване на лица и биометрични датчици, той би знаел по какъв начин всяко изречение е повлияло на сърдечната периодичност и кръвното Ви налягане. То би схванало какво ви разсмива, какво ви натъжава, както и какво ви ядосва. Скоро книгите ще ви четат, до момента в който вие ги четете. И до момента в който бързо забравяте множеството от прочетеното, компютърните стратегии в никакъв случай не би трябвало да не помнят. Такива данни в последна сметка би трябвало да разрешат на Amazon да избира книги за вас с невероятна акуратност. Също по този начин ще разреши на Amazon да знае тъкмо кой си и по какъв начин да „ свири на душевните ти струни “.

Дейтизъм – властта на логаритмите над нас

Приемете това до разумния му свършек, като в последна сметка хората ще да дадат на логаритмите властта да вземат най-важните решения в живота си, като да вземем за пример за кой да се оженят или омъжат. В средновековна Европа свещениците и родителите имат властта да избират половинкатави вместо вас самите. В хуманистичните общества ние даваме тази власт на нашите усеща. В едно общество последващо дейтизъм ще помолим Гугъл да избере. „ Слушай, Гугъл – ще кажем, -и Иван, и Петър (или Ива и Поли) ме ухажват. Харесвам и двамата, само че по друг метод и ми е толкоз мъчно да реша. Като се има поради всичко, което знаеш, какво ме съветвате да направя? ”

И Гугъл ще отговори: „ Е, познавам те от деня, в който си роден. Прочетох всичките ви имейли, записах всичките ви телефонни диалози и познавам обичаните ви филми, вашето ДНК и цялата биометрична история на сърцето ви. Имам точни данни за всяка дата, на която сте траяли, и мога да ви покажа графики секунда по секунда на сърдечния темп, кръвното налягане и равнищата на захар, когато отивате на среща с Иван или Петър. И, естествено, познавам ги толкоз добре, колкото познавам и теб. Въз основа на цялата тази информация, на моите превъзходни логаритми и на статистиката за десетилетия за милиони връзки – поучавам ви да отидете с Иван, с 87% възможност да бъдете по-доволни от него в дълготраен проект.

„ Всъщност те познавам толкоз добре, че даже знам, че този отговор не ти харесва. Петър е доста по-красив от Иван и защото придавате на външния тип прекомерно огромна тежест, скрито желаете да кажа „ Петър “. Изглежда от голяма важност, несъмнено, само че не толкоз, колкото си мислите. Вашите биохимични логаритми – които са се развили преди десетки хиляди години в африканската савана – придават на външната хубост тегло от 35 % в общия им рейтинг на евентуални сътрудници. Моите логаритми – които се основават на най-актуалните изследвания и статистики – споделят, че външният тип има единствено 14 % въздействие върху дълготрайния триумф на сантименталните връзки. Така че, макар че взех поради хубостта на Пол, отново ви споделям, че ще бъдете по-добре с Джон. “

Гугъл няма потребност да бъде съвършен. Не е належащо да е прав от самото начало. Просто ще би трябвало да бъде по-добре от междинното равнище, реализирано от нас. И това не е толкоз мъчно, тъй като множеството хора не се познават доста добре и множеството хора постоянно вършат ужасни неточности за най-важните решения в живота си.

Дейтизъм мирогледът е доста прелъстителен за политици, предприемачи и елементарни консуматори, тъй като предлага реформаторски технологии и големи нови вероятности. При целия боязън да не пропуснем неприкосновеността на персоналния ни живот и нашия свободен избор, когато потребителите би трябвало да избират сред запазването на поверителността си и да имат достъп до надалеч по-добро опазване на здравето – множеството ще изберат здравето.

За учените и интелектуалците дейтизмът дава обещание да даде научния Свещен Граал, който ни е избягвал от епохи: една всеобхватна доктрина, която сплотява всички научни дисциплини от музикознанието през стопанската система, чак до биологията. Според дейтизма, Петата симфония на Бетовен, фондовата борса и грипният вирус са единствено три модела на поток от данни, които могат да бъдат оценени благодарение на същите съществени концепции и принадлежности. Тази концепция е извънредно привлекателна. Той дава на всички учени общ език, построява мостове над университетските бездни и елементарно изнася статистика през дисциплинарните граници.

Разбира се, както предходните всеобхватни парадигми и дейтизмът също може да се основава на неразбирането ни за живота. По-специално, дейтизмът няма отговор на тъй наречените „ сложен проблем на съзнанието “ (проблемът с обяснението за какво и по какъв начин имаме субективно, осъзнато усещане или преживяване). Понастоящем сме доста надалеч от обяснението на съзнанието във връзка с обработката на данни. Защо когато милиарди неврони в мозъка изстрелват съответни сигнали един към различен, се появява субективно възприятие на обич или боязън или яд? Нямаме визия.

Но даже в случай че дейтизмът бърка във връзка с живота, той въпреки всичко може да завладее света. Много предходни вероизповедания получават голяма известност и мощ макар фактическите си неточности. Ако християнството или комунизмът са могли да го създадат, за какво не и един дейтизъм? Той има изключително положителни вероятности, защото сега се популяризира във всички научни дисциплини. Единната научна парадигма може елементарно да се трансформира в непримирима доктрина.

Ако това не не ни харесва и желаеме да останем отвън обсега на логаритмите, евентуално може да послушаме единствено един съвет, най-старият и най-ценният в книгите: да опознаем себе си. В последна сметка това е елементарен емпиричен въпрос. Докато имаме по-голяма прозорливост и самопознание от логаритмите, нашия избор към момента ще бъде по-добър и ще държим най-малко някакъв престиж в ръцете си. Ако все пак наподобява, че логаритмите са подготвени да поемат властта, казусът се дължи на това, че множеството хора въобще съвсем не познават себе си.