Доц. Гройсман: Речта на омразата може да се ограничи с целенасочена държавна политика
За първи път Софийският университет открива магистърска стратегия „ Право и вяра “ с фокус върху отбраната на човешките права. Моята теза е, че са три връзките сред тези две значими области – право и вяра: Първо, самите религии основават свои правни системи – знаете, има църковно право, т.е. има една дълга правна традиция, която за юристите към този момент е забавна.
На второ място секуларната страна в съвременни времена взема решение да контролира религията, да я записва, да я сложи в някакви конституционни рамки, ето тук към този момент има капацитет за спор.
Ина трето място, - религията ежедневно контролира живота ни. Тя споделя с най-големи детайлности от време на време какво да се прави, има доста спорове сред религиозните наставления и надлежно другите отговорности, които са производни на човешките права.
Това сподели в изявление за БГНЕС доцент доктор Симеон Гройсман, учител в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той ще взе участие в интернационалната конференция на тематика „ STOP HATE SPEECH “, която е проведена от Прокуратурата на Република България и ще се организира на 5 и 6 декември 2022 година в София.
Светското право, да вземем за пример, задължава жителите на една страна, да вземат участие във военната работа на страната. Много от религиите гледат със подозрение на това обвързване, и тук въпросът е до каква степен свободата на религията пази надлежно моето право да не послужвам, или в противен случай - аз все пак ще бъда длъжен. Множество такива сходни връзки „ религия-право “ са обединени в този магистърски курс, заяви още доцент Гройсман.
Когато приказваме за независимост на религията, Европейският съд по правата на индивида доста постоянно споделя „ това да имам независимост на религията значи и да мога да приказвам за религията си “, т.е. за религиозните хора е значимо да могат да приказват за религията си, да проповядват в това число. Атеистите се употребяват от същата отбрана, те също могат да приказват за вярванията си. И тук стигаме до въпроса: когато приказваме, до какви граници можем да стигнем. Тези граници почти са следните: когато жигосваме хората въз основа на тяхната вяра, когато се опитваме да създадем ненавист против някакви хора, и надлежно - крайната форма: когато призоваваме към някакви форми на принуждение за това, че човек принадлежи към някаква религиозна група.
Именно по този начин се образува речта на омразата, безапелационен е специалистът.
По време на интернационалната конференция ще приказваме за религиозното, а не за религията по принцип, тъй като една богословска вяра най-често е миролюбива, само че когато сме в обществените медии, някакви най-базови религиозни усеща, с които единствено се търси делене, в действителност са на напред във времето. Така последните 15 години виждаме по какъв начин обществените мрежи се употребяват тъкмо като платформа за разделяне, където „ за мен е значимо аз да кажа своето мнение “, т.е., това не е място за разумен спор. Смятам, че в демократичното общество ни е нужен някакъв разумен спор, а в обществените мрежи най-често става тъкмо противоположното, изключително когато се разделяме по набожен симптом.
Нека вършим разделяне: Не всяка засегнатост в обществените мрежи може да се пояснява като език на омразата. Обидата може да бъде независимо закононарушение, в случай че тя е ориентирана към съответна персона. Но когато приказваме за съответна група, било то религиозна, расова група, етническа група, в случай че написаното е ориентирано да сътвори ненавист към тези хора, или пък надлежно да се подбуден хората към някакво принуждение, тогава става въпрос за тирада на омразата. В никакъв случай не става въпрос за това всяко различно мнение да бъде жигосано.
На въпрос дали речта на омразата може да бъде лимитирана с целенасочена държавна политика, доцент Гройсман изясни, че тази „ грижа “ би трябвало да бъде сложна. „ Да речем, в случай че аз напиша в обществената мрежа просто един коментар, с който споделям „ еди-кой-си етнос са мързеливи “, както доста постоянно има такива с доста по-цветисти прилагателни, това единствено по себе си е тирада на омразата. Но то към момента не е закононарушение и не е обикновено страната да го санкционира.
На първо място страната се бори с разнообразни закононарушения, които са строго дефинирани в Наказателния кодекс, и надлежно те носят по-голямо равнище на риск, по тази причина споделяме, че са публично рискови. Дори това, че аз наскърбявам някого, може към момента да не е закононарушение, само че то към този момент следва да бъде модерирано и не би трябвало избрани групи да се трансформират в разплодник за такова говорене, което е реалност у нас. Медиите би трябвало да поддържат някакви по-високи журналистически стандарти, с цел да не позволяват сходни заклеймяващи публикации. Моята теза е, че е доста значимо самите вероизповедания да имат избрани вътрешни правила, тъй като вероизповеданието може да има една публична позиция, то може да мълчи по значими обществени въпроси от време на време, само че когато един духовник от своя персонален фейсбук профил жигосва, за доста от вярващите той в действителност е лицето на църквата. Така се получава, че несъмнено изповедание не приказва по някаква тематика, само че негови чиновници приказват, и този спор в действителност също носи обществен риск “, разяснява преподавателят.
България доста дълго отлагаше транспонирането в нашето законодателство на едно рамково решение на Съвета на Европа, съгласно което да вземем за пример в случай че е осъществено похищение или насила по расистки или ксенофобски подбуди, закононарушението ще бъде осъдено по-тежко. И до момента в българското право е закононарушение посредством слово, щемпел, обществени медии да се проповядва или надлежно подбужда към дискриминация и ненавист, а в най-тежката форма – и към принуждение.
Това, което се вкарва с тези промени, прибавя една алинея в член 419а, с която се споделя, че „ омаловажаването на закононарушения против човечеството, вършени по време на националсоциалистическия режим, става закононарушение в България “.
И до момента, в случай че аз отхвърлям закононарушения против човечеството по метод, че да предизвикам ненавист, вършех закононарушение по Наказателния кодекс. Но в България няма правосъдна процедура, която да съди този, който отхвърля Холокоста, да вземем за пример, и тъкмо поради това беше добавена тази алинея. Най-вероятно в бъдеще ще се появят гласове „ за какво закононарушенията на националсоциалистическия режим биват осъждани, а на комунистическия режим - не е “, та една такава полемика евентуално следва, приключи преподавателят./БГНЕС
На второ място секуларната страна в съвременни времена взема решение да контролира религията, да я записва, да я сложи в някакви конституционни рамки, ето тук към този момент има капацитет за спор.
Ина трето място, - религията ежедневно контролира живота ни. Тя споделя с най-големи детайлности от време на време какво да се прави, има доста спорове сред религиозните наставления и надлежно другите отговорности, които са производни на човешките права.
Това сподели в изявление за БГНЕС доцент доктор Симеон Гройсман, учител в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той ще взе участие в интернационалната конференция на тематика „ STOP HATE SPEECH “, която е проведена от Прокуратурата на Република България и ще се организира на 5 и 6 декември 2022 година в София.
Светското право, да вземем за пример, задължава жителите на една страна, да вземат участие във военната работа на страната. Много от религиите гледат със подозрение на това обвързване, и тук въпросът е до каква степен свободата на религията пази надлежно моето право да не послужвам, или в противен случай - аз все пак ще бъда длъжен. Множество такива сходни връзки „ религия-право “ са обединени в този магистърски курс, заяви още доцент Гройсман.
Когато приказваме за независимост на религията, Европейският съд по правата на индивида доста постоянно споделя „ това да имам независимост на религията значи и да мога да приказвам за религията си “, т.е. за религиозните хора е значимо да могат да приказват за религията си, да проповядват в това число. Атеистите се употребяват от същата отбрана, те също могат да приказват за вярванията си. И тук стигаме до въпроса: когато приказваме, до какви граници можем да стигнем. Тези граници почти са следните: когато жигосваме хората въз основа на тяхната вяра, когато се опитваме да създадем ненавист против някакви хора, и надлежно - крайната форма: когато призоваваме към някакви форми на принуждение за това, че човек принадлежи към някаква религиозна група.
Именно по този начин се образува речта на омразата, безапелационен е специалистът.
По време на интернационалната конференция ще приказваме за религиозното, а не за религията по принцип, тъй като една богословска вяра най-често е миролюбива, само че когато сме в обществените медии, някакви най-базови религиозни усеща, с които единствено се търси делене, в действителност са на напред във времето. Така последните 15 години виждаме по какъв начин обществените мрежи се употребяват тъкмо като платформа за разделяне, където „ за мен е значимо аз да кажа своето мнение “, т.е., това не е място за разумен спор. Смятам, че в демократичното общество ни е нужен някакъв разумен спор, а в обществените мрежи най-често става тъкмо противоположното, изключително когато се разделяме по набожен симптом.
Нека вършим разделяне: Не всяка засегнатост в обществените мрежи може да се пояснява като език на омразата. Обидата може да бъде независимо закононарушение, в случай че тя е ориентирана към съответна персона. Но когато приказваме за съответна група, било то религиозна, расова група, етническа група, в случай че написаното е ориентирано да сътвори ненавист към тези хора, или пък надлежно да се подбуден хората към някакво принуждение, тогава става въпрос за тирада на омразата. В никакъв случай не става въпрос за това всяко различно мнение да бъде жигосано.
На въпрос дали речта на омразата може да бъде лимитирана с целенасочена държавна политика, доцент Гройсман изясни, че тази „ грижа “ би трябвало да бъде сложна. „ Да речем, в случай че аз напиша в обществената мрежа просто един коментар, с който споделям „ еди-кой-си етнос са мързеливи “, както доста постоянно има такива с доста по-цветисти прилагателни, това единствено по себе си е тирада на омразата. Но то към момента не е закононарушение и не е обикновено страната да го санкционира.
На първо място страната се бори с разнообразни закононарушения, които са строго дефинирани в Наказателния кодекс, и надлежно те носят по-голямо равнище на риск, по тази причина споделяме, че са публично рискови. Дори това, че аз наскърбявам някого, може към момента да не е закононарушение, само че то към този момент следва да бъде модерирано и не би трябвало избрани групи да се трансформират в разплодник за такова говорене, което е реалност у нас. Медиите би трябвало да поддържат някакви по-високи журналистически стандарти, с цел да не позволяват сходни заклеймяващи публикации. Моята теза е, че е доста значимо самите вероизповедания да имат избрани вътрешни правила, тъй като вероизповеданието може да има една публична позиция, то може да мълчи по значими обществени въпроси от време на време, само че когато един духовник от своя персонален фейсбук профил жигосва, за доста от вярващите той в действителност е лицето на църквата. Така се получава, че несъмнено изповедание не приказва по някаква тематика, само че негови чиновници приказват, и този спор в действителност също носи обществен риск “, разяснява преподавателят.
България доста дълго отлагаше транспонирането в нашето законодателство на едно рамково решение на Съвета на Европа, съгласно което да вземем за пример в случай че е осъществено похищение или насила по расистки или ксенофобски подбуди, закононарушението ще бъде осъдено по-тежко. И до момента в българското право е закононарушение посредством слово, щемпел, обществени медии да се проповядва или надлежно подбужда към дискриминация и ненавист, а в най-тежката форма – и към принуждение.
Това, което се вкарва с тези промени, прибавя една алинея в член 419а, с която се споделя, че „ омаловажаването на закононарушения против човечеството, вършени по време на националсоциалистическия режим, става закононарушение в България “.
И до момента, в случай че аз отхвърлям закононарушения против човечеството по метод, че да предизвикам ненавист, вършех закононарушение по Наказателния кодекс. Но в България няма правосъдна процедура, която да съди този, който отхвърля Холокоста, да вземем за пример, и тъкмо поради това беше добавена тази алинея. Най-вероятно в бъдеще ще се появят гласове „ за какво закононарушенията на националсоциалистическия режим биват осъждани, а на комунистическия режим - не е “, та една такава полемика евентуално следва, приключи преподавателят./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ