Позитивното отношение на българите към Русия е най-ниското след анексирането на Крим
За първи път след украинската рецесия и анексирането на Крим се регистрира сериозен спад в обичайно позитивното отношение на българите към Русия. Основна причина за появяването на отрицателни връзки е държанието на съветския патриарх Кирил по време на срещата му с президента Румен Радев.
Това демонстрират данните от постоянното тримесечно проучване на социологическата организация " Алфа рисърч ", извършено сред 15 и 24 март въз основата на 1025 директни стандартизирани изявленията в домовете на хората. Изследването е представително за пълнолетното население.
Разговорът сред двамата се състоя в София в границите на визитата на главата на съветската православна черква в България за трети март. След срещата в президентството патриархът направи особено изказване за българските медии като сподели, че си отпътува наскърбен от интерпретациите в България за Руско-турската война (1877-1878 г.). Дни по-късно на уеб страницата си Руската православна черква разгласява видео от част диалога сред патриарх Кирил и българския държавен глава, в което се чуват остри реплики от страна на съветския свещеник, който укрепва въздействието им с потропване с пръсти по масата.
Точно след трети март всекидневно мощните благосклонности на българите към Русия означават натоварен спад – от 66% до 56%.
Според " Алфа рисърч " в идващите месеци позитивното отношение към Русия може да продължи да спада поради изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал във Англия.
На фона на това и паралелно с европейската интензивност на държавното управление, всекидневно високата поддръжка за Европейския съюз нараства още повече - от 50% до 58%. Одобрението на НАТО също скача - от 38% до 44%.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели.
Това демонстрират данните от постоянното тримесечно проучване на социологическата организация " Алфа рисърч ", извършено сред 15 и 24 март въз основата на 1025 директни стандартизирани изявленията в домовете на хората. Изследването е представително за пълнолетното население.
Разговорът сред двамата се състоя в София в границите на визитата на главата на съветската православна черква в България за трети март. След срещата в президентството патриархът направи особено изказване за българските медии като сподели, че си отпътува наскърбен от интерпретациите в България за Руско-турската война (1877-1878 г.). Дни по-късно на уеб страницата си Руската православна черква разгласява видео от част диалога сред патриарх Кирил и българския държавен глава, в което се чуват остри реплики от страна на съветския свещеник, който укрепва въздействието им с потропване с пръсти по масата.
Точно след трети март всекидневно мощните благосклонности на българите към Русия означават натоварен спад – от 66% до 56%.
Според " Алфа рисърч " в идващите месеци позитивното отношение към Русия може да продължи да спада поради изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал във Англия.
На фона на това и паралелно с европейската интензивност на държавното управление, всекидневно високата поддръжка за Европейския съюз нараства още повече - от 50% до 58%. Одобрението на НАТО също скача - от 38% до 44%.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ