Доц. Георги Лозанов разказва за изложбата „Повече от една снимка“ и за историята на българската фотография на ХХ век
За първи път се прави пълноценна картина на историята на българската снимка на ХХ век с значими мостри, показващи трендовете и процесите. Тя е подредена в Софийската градска художествена изложба. Това сподели доцент Георги Лозанов в изявление за. Той е основен редактор на списание ЛИК, издавано от Българска телеграфна агенция, а думите му са във връзка на която е един от кураторите.
По думите му изложбата неслучайно е разграничена в действителност в три зали, в три елементи. ХХ век – до 9 септември е първата част, където главен съветник е Иво Хаджимишев. Втората част е от 9 септември до началото на 70-те години – същинският социализъм, където съветник е Катя Гаджева. И последните три десетилетия на ХХ век доцент Лозанов е съветник.
„ Широката аудитория няма визия за това, че има такова мощно културно събитие, каквото е българската снимка на ХХ век, през която са минали всички процеси. Включително процесите на рационализация на България, а пък тя самата снимка е един от инструментите за рационализация на обществото. Още с появяването си тя слага по един различен метод прекарването на света. Човек стартира да се усеща очевидец първоначално и е едно знамение. Защото фотографията на първо време, когато се появява за пръв път, тя сбъдва една фантазия, която се е считала за неосъществима. Да спреш времето. Да можеш да видиш по какъв начин са изглеждали баба ти и дядо ти като млади. Сега на нас това ни се коства най-обикновено събитие, само че първоначално е знамение. А пък фотографският облик се претърпява, като че виждаш самия обект. Ние споделяме, че сме виждали противоположната страна на Луната, което не е правилно. Ние сме виждали единствено фотографии, само че това ни е задоволително да считаме, че сме виждали противоположната страна на Луната “, споделя доцент Георги Лозанов.
По думите му двете съществени послания на тази сбирка са паметта и свободата. Фотографията е място наизуст – памет на общността, на нацията, като огромен фотоалбум. Тя е и съчувствено занятие – опция да застанеш на мястото на другия. Чрез фотографията се поставяш на мястото на другия и това е нейна изключителна мощ, отбелязва още доцент Лозанов.
Какво още сподели той за историята на българската снимка и за изложбата „ Повече от една фотография “, вижте във видеото.
Водещ: Ваня Сухарова
Оператор: Красимир Михайлов
Монтаж: Теодора Хиндалова-Стоянова
Гледайте ни в
Слушайте ни в и
По думите му изложбата неслучайно е разграничена в действителност в три зали, в три елементи. ХХ век – до 9 септември е първата част, където главен съветник е Иво Хаджимишев. Втората част е от 9 септември до началото на 70-те години – същинският социализъм, където съветник е Катя Гаджева. И последните три десетилетия на ХХ век доцент Лозанов е съветник.
„ Широката аудитория няма визия за това, че има такова мощно културно събитие, каквото е българската снимка на ХХ век, през която са минали всички процеси. Включително процесите на рационализация на България, а пък тя самата снимка е един от инструментите за рационализация на обществото. Още с появяването си тя слага по един различен метод прекарването на света. Човек стартира да се усеща очевидец първоначално и е едно знамение. Защото фотографията на първо време, когато се появява за пръв път, тя сбъдва една фантазия, която се е считала за неосъществима. Да спреш времето. Да можеш да видиш по какъв начин са изглеждали баба ти и дядо ти като млади. Сега на нас това ни се коства най-обикновено събитие, само че първоначално е знамение. А пък фотографският облик се претърпява, като че виждаш самия обект. Ние споделяме, че сме виждали противоположната страна на Луната, което не е правилно. Ние сме виждали единствено фотографии, само че това ни е задоволително да считаме, че сме виждали противоположната страна на Луната “, споделя доцент Георги Лозанов.
По думите му двете съществени послания на тази сбирка са паметта и свободата. Фотографията е място наизуст – памет на общността, на нацията, като огромен фотоалбум. Тя е и съчувствено занятие – опция да застанеш на мястото на другия. Чрез фотографията се поставяш на мястото на другия и това е нейна изключителна мощ, отбелязва още доцент Лозанов.
Какво още сподели той за историята на българската снимка и за изложбата „ Повече от една фотография “, вижте във видеото.
Водещ: Ваня Сухарова
Оператор: Красимир Михайлов
Монтаж: Теодора Хиндалова-Стоянова
Гледайте ни в
Слушайте ни в и
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ