България е в топ 3 на страните в ЕС с най-висок дял на децата в риск от бедност
За първи път във връзка Деня на детето – 1 юни, Националният статистически институт (НСИ) показа профилирана обява, отдадена на данните за децата в България. От своя страна УНИЦЕФ разгласява на български език районния отчет: „ Положението на децата в Европа и Централна Азия “, който дава обзор и общ разбор на обстановката на децата в района, в това число в България.
„ Представянето на статистически данни, които се отнасят за децата от 0 до 17-годишна възраст, ще бъде от изгода за работата на всички държавни институции при създаването, използването и отчитането на прилаганите политики за децата. За нас като общество няма по-важна задача от тази да осигурим положително обучение, устойчиво опазване на здравето и витална вероятност за нашите деца “, съобщи доцент доктор Атанас Атанасов, ръководител на Национален статистически институт.
Според резултатите от изследване, оповестено през днешния ден от УНИЦЕФ, наличните грижи за децата и качествената предучилищна подготовка са измежду главните цели на родителите в България и още 12 страни от Европа и Централна Азия. В изследването родителите бяха помолени да посочат кои типове поддръжка за фамилията от страна на страната, бизнеса и общността биха определили като най-важни. Резултатите демонстрираха, че 26% от родителите дефинират качествената предучилищна подготовка като най-важната държавна мярка в поддръжка на фамилиите, а 25% от родителите дефинират като най-важно обезпечаването на повече и по-достъпни детски градини.
Резултатите от изследването бяха оповестени във връзка началото на Месеца на родителството на УНИЦЕФ, който годишно се организира през юни в доста страни по света. УНИЦЕФ отбелязва значимата роля на родителите в определянето на живота на техните деца и приканва за по-добра поддръжка за родителите, в това число услуги за психологично здраве и политики в помощ на фамилиите.
„ В днешната осведомителна ера имаме неповторимата опция да събираме по-разнообразни и по-качествени данни в по-голям мащаб от всеки път. И когато предоставим тези данни в ръцете на хората, вземащи решения, можем да осигурим по-мощна и ефикасна смяна за децата “, добави Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Около 35-40 милиона деца, или една пета от децата в района, живеят в риск от беднотия, демонстрира отчетът на УНИЦЕФ „ Положението на децата в Европа и Централна Азия “. България е в топ 3 на страните с най-голям дял деца в риск от беднотия и обществено изключване в Европейския съюз – 33%. Сходен е процентът и за Испания, а в Румъния децата в риск от беднотия и обществено изключване са 41.5%. Страните с най-нисък дял са надлежно Словения с 11%, Финландия с 13.2% и Чехия с 13.3%.
Пандемията от COVID-19, естествените бедствия, войната в Украйна и продължаващата икономическа и енергийна рецесия доведоха до финансова неустановеност на доста фамилии, което се отрази на тяхното богатство и на благосъстоянието на децата им. Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последствия, защото визира достъпа им до съществени потребности, като храна, вода, заслон и обучение, здраве, протекция и прочувствено благоденствие.
„ През октомври 2022 година българското държавно управление одобри повсеместен Национален проект за деяние за осъществяване на Европейската гаранция за детето до 2030 година Планът ще бъде основен инструмент за реализиране на националната цел за понижаване на броя на децата, живеещи в риск от беднотия или обществено изключване, със 197 000 до 2030 година Ключов приоритет за УНИЦЕФ е да поддържа националните старания за ефикасното използване на Европейската гаранция за децата и за трайното извеждане на децата от бедността в България “, съобщи още представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн.
Докладът на УНИЦЕФ подчертава върху задълбочаващите се неравенства и приканва страните да вкарат надеждни системи в поддръжка на децата в риск от беднотия и обществено изключване. Докладът е първият, който събира съществуващи данни и разбори за всички страни от района и акцентира сериозно значими данни за разликите, които би трябвало да бъдат преодолени. Изследването обръща особено внимание и на неравенствата във връзка с достъпа до опазване на здравето и обучение за най-бедните и най-уязвимите деца. Ромските деца и към 11 милиона деца с увреждания са измежду децата в най-уязвима обстановка, когато става въпрос за достъп до качествено обучение. Докато за ромските деца в Европа е по-вероятно да отпаднат от учебно заведение още в началния или прогимназиалния стадий на обучение, без да са придобили базови умения, то децата с увреждания най-често остават изключени от учебното обучение и качественото образование.
Неравенствата в опазването на здравето също са големи. В България процентът на директните разноски или доплащане от персонални средства като % от настоящите разноски за опазване на здравето остава висок - 39 на 100. Въпреки че районът на Европа и Централна Азия включва страни с едни от най-ниските равнища на детска смъртност в света, в някои страни смъртността на децата под 5-годишна възраст е по-висока от междинното за света. Повече от половината от смъртните случаи са породени от предотвратими и лечими болести. Пандемията се отрази съществено и на прочувственото и психологичното богатство на децата. Самоубийството е втората водеща причина за гибел в страните с високи приходи в Европа и Централна Азия, демонстрира отчетът.
Замърсяването на въздуха е най-същественият екологичен риск в района. Данните демонстрират, че четири от всеки пет деца в Европа и Централна Азия дишат нечист въздух. В България показателят за климатичния риск за децата е относително висок – 3,9, като Исландия, Люксембург, Финландия и Швеция са измежду страните с най-нисък климатичен риск, а Албания и Таджикистан – измежду тези с най-голям риск.
Освен невиждания брой бежанци, които бягат от войната в Украйна, броят на бежанците и мигрантите от други елементи на света, които идват в Европа и Централна Азия, продължава да се усилва, което слага на тестване потенциала на приемащите държавни управления да поддържат еднакъв достъп до качествени съществени услуги.
„ Представянето на статистически данни, които се отнасят за децата от 0 до 17-годишна възраст, ще бъде от изгода за работата на всички държавни институции при създаването, използването и отчитането на прилаганите политики за децата. За нас като общество няма по-важна задача от тази да осигурим положително обучение, устойчиво опазване на здравето и витална вероятност за нашите деца “, съобщи доцент доктор Атанас Атанасов, ръководител на Национален статистически институт.
Според резултатите от изследване, оповестено през днешния ден от УНИЦЕФ, наличните грижи за децата и качествената предучилищна подготовка са измежду главните цели на родителите в България и още 12 страни от Европа и Централна Азия. В изследването родителите бяха помолени да посочат кои типове поддръжка за фамилията от страна на страната, бизнеса и общността биха определили като най-важни. Резултатите демонстрираха, че 26% от родителите дефинират качествената предучилищна подготовка като най-важната държавна мярка в поддръжка на фамилиите, а 25% от родителите дефинират като най-важно обезпечаването на повече и по-достъпни детски градини.
Резултатите от изследването бяха оповестени във връзка началото на Месеца на родителството на УНИЦЕФ, който годишно се организира през юни в доста страни по света. УНИЦЕФ отбелязва значимата роля на родителите в определянето на живота на техните деца и приканва за по-добра поддръжка за родителите, в това число услуги за психологично здраве и политики в помощ на фамилиите.
„ В днешната осведомителна ера имаме неповторимата опция да събираме по-разнообразни и по-качествени данни в по-голям мащаб от всеки път. И когато предоставим тези данни в ръцете на хората, вземащи решения, можем да осигурим по-мощна и ефикасна смяна за децата “, добави Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Около 35-40 милиона деца, или една пета от децата в района, живеят в риск от беднотия, демонстрира отчетът на УНИЦЕФ „ Положението на децата в Европа и Централна Азия “. България е в топ 3 на страните с най-голям дял деца в риск от беднотия и обществено изключване в Европейския съюз – 33%. Сходен е процентът и за Испания, а в Румъния децата в риск от беднотия и обществено изключване са 41.5%. Страните с най-нисък дял са надлежно Словения с 11%, Финландия с 13.2% и Чехия с 13.3%.
Пандемията от COVID-19, естествените бедствия, войната в Украйна и продължаващата икономическа и енергийна рецесия доведоха до финансова неустановеност на доста фамилии, което се отрази на тяхното богатство и на благосъстоянието на децата им. Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последствия, защото визира достъпа им до съществени потребности, като храна, вода, заслон и обучение, здраве, протекция и прочувствено благоденствие.
„ През октомври 2022 година българското държавно управление одобри повсеместен Национален проект за деяние за осъществяване на Европейската гаранция за детето до 2030 година Планът ще бъде основен инструмент за реализиране на националната цел за понижаване на броя на децата, живеещи в риск от беднотия или обществено изключване, със 197 000 до 2030 година Ключов приоритет за УНИЦЕФ е да поддържа националните старания за ефикасното използване на Европейската гаранция за децата и за трайното извеждане на децата от бедността в България “, съобщи още представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн.
Докладът на УНИЦЕФ подчертава върху задълбочаващите се неравенства и приканва страните да вкарат надеждни системи в поддръжка на децата в риск от беднотия и обществено изключване. Докладът е първият, който събира съществуващи данни и разбори за всички страни от района и акцентира сериозно значими данни за разликите, които би трябвало да бъдат преодолени. Изследването обръща особено внимание и на неравенствата във връзка с достъпа до опазване на здравето и обучение за най-бедните и най-уязвимите деца. Ромските деца и към 11 милиона деца с увреждания са измежду децата в най-уязвима обстановка, когато става въпрос за достъп до качествено обучение. Докато за ромските деца в Европа е по-вероятно да отпаднат от учебно заведение още в началния или прогимназиалния стадий на обучение, без да са придобили базови умения, то децата с увреждания най-често остават изключени от учебното обучение и качественото образование.
Неравенствата в опазването на здравето също са големи. В България процентът на директните разноски или доплащане от персонални средства като % от настоящите разноски за опазване на здравето остава висок - 39 на 100. Въпреки че районът на Европа и Централна Азия включва страни с едни от най-ниските равнища на детска смъртност в света, в някои страни смъртността на децата под 5-годишна възраст е по-висока от междинното за света. Повече от половината от смъртните случаи са породени от предотвратими и лечими болести. Пандемията се отрази съществено и на прочувственото и психологичното богатство на децата. Самоубийството е втората водеща причина за гибел в страните с високи приходи в Европа и Централна Азия, демонстрира отчетът.
Замърсяването на въздуха е най-същественият екологичен риск в района. Данните демонстрират, че четири от всеки пет деца в Европа и Централна Азия дишат нечист въздух. В България показателят за климатичния риск за децата е относително висок – 3,9, като Исландия, Люксембург, Финландия и Швеция са измежду страните с най-нисък климатичен риск, а Албания и Таджикистан – измежду тези с най-голям риск.
Освен невиждания брой бежанци, които бягат от войната в Украйна, броят на бежанците и мигрантите от други елементи на света, които идват в Европа и Централна Азия, продължава да се усилва, което слага на тестване потенциала на приемащите държавни управления да поддържат еднакъв достъп до качествени съществени услуги.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ