България отстъпва с едно място надолу в класацията за свобода на словото
За първи път от основаването на Индекса за независимост на словото на Репортери без граници (RSF) над половината страни в света попадат в категориите „ мъчно “ или „ доста съществено “ състояние за публицистиката.
Това демонстрира новият отчет на организацията за 2026 година, което отбелязва най-ниската междинна оценка за последните 25 години.
България слиза надолу с една позиция по отношение на 2025-та - до 71-во от общо 180 места.
По-назад от страните в Европейски Съюз са единствено Унгария (74 място) и Гърция (86 място).
На върха остава Норвегия, за десета поредна година, до момента в който Еритрея е на последно място.
Най-голямото усъвършенстване е регистрирано в Сирия, която се изкачва с 36 позиции след рухването на режима на Башар Асад.
Общо 52,2% от изследваните 180 страни са в категориите " мъчно " или " доста съществено " състояние на публицистиката. През 2002 година делът им е бил едвам 13,7%.
Под 1% от международното население сега живее в страни със „ положително “ равнище на медийна независимост.
Съединени американски щати губят 7 позиции и падат до 64-то място, на фона на засилени политически офанзиви против медиите и напрежение към сигурността на публицистите.
Най-сериозно утежняване се вижда по индикатора, който мери законовата среда за правенето на публицистика.
Причината, съгласно организацията, е световна наклонност към криминализиране на публицистиката посредством корист със закони за национална сигурност, антитерористично законодателство и така наречен SLAPP каузи (съдебни искове за сплашване).
Дори демокрации все по-често употребяват сходни механизми. В някои случаи те лимитират достъпа до информация от публичен интерес или преследват публицисти поради следствията им.
В дъното на класацията остават страни като Китай, Северна Корея и Еритрея, където самостоятелната публицистика на практика не съществува. Русия също остава измежду най-репресивните среди, като десетки публицисти са в пандиза.
„ Бездействието е форма на съучастничество “, предизвестява публицистичният шеф на RSF Ан Боканде. По думите ѝ офанзивите против публицистиката към този момент се правят „ пред очите на всички “ от властнически режими, политически управляващи, стопански ползи и незадоволително контролирани онлайн платформи.
Това демонстрира новият отчет на организацията за 2026 година, което отбелязва най-ниската междинна оценка за последните 25 години.
България слиза надолу с една позиция по отношение на 2025-та - до 71-во от общо 180 места.
По-назад от страните в Европейски Съюз са единствено Унгария (74 място) и Гърция (86 място).
На върха остава Норвегия, за десета поредна година, до момента в който Еритрея е на последно място.
Най-голямото усъвършенстване е регистрирано в Сирия, която се изкачва с 36 позиции след рухването на режима на Башар Асад.
Общо 52,2% от изследваните 180 страни са в категориите " мъчно " или " доста съществено " състояние на публицистиката. През 2002 година делът им е бил едвам 13,7%.
Под 1% от международното население сега живее в страни със „ положително “ равнище на медийна независимост.
Съединени американски щати губят 7 позиции и падат до 64-то място, на фона на засилени политически офанзиви против медиите и напрежение към сигурността на публицистите.
Най-сериозно утежняване се вижда по индикатора, който мери законовата среда за правенето на публицистика.
Причината, съгласно организацията, е световна наклонност към криминализиране на публицистиката посредством корист със закони за национална сигурност, антитерористично законодателство и така наречен SLAPP каузи (съдебни искове за сплашване).
Дори демокрации все по-често употребяват сходни механизми. В някои случаи те лимитират достъпа до информация от публичен интерес или преследват публицисти поради следствията им.
В дъното на класацията остават страни като Китай, Северна Корея и Еритрея, където самостоятелната публицистика на практика не съществува. Русия също остава измежду най-репресивните среди, като десетки публицисти са в пандиза.
„ Бездействието е форма на съучастничество “, предизвестява публицистичният шеф на RSF Ан Боканде. По думите ѝ офанзивите против публицистиката към този момент се правят „ пред очите на всички “ от властнически режими, политически управляващи, стопански ползи и незадоволително контролирани онлайн платформи.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ