Руският флот получи голяма помощ от космоса
За първи път от доста години съветският флот получи действително средство за ориентиране на своите ракети с огромен обхват към вражеските кораби. Според редица известия военният сателит " Пион-НКС " най-сетне застъпва бойно дежурство. Как стана по този начин, че основаването на това устройство лиши толкоз време и за какво работата му е сериозна за сигурността на цяла Русия?
Съюз на съветските социалистически републики, който нямаше опция да построи огромен, съпоставим океански флот, търси асиметрични разновидности за отговор на Съединени американски щати. От края на 50-те години на предишния век противокорабните крилати ракети (ПКР) с огромен обхват се трансформират в главно средство за битка на руския флот против Военноморски сили на Съединени американски щати. Техните носители са самолети, надводни кораби и подводници.
Големи, тежки и бързи противокорабни ракети на тези машини, които могат да носят и нуклеарна бойна глава, вземат решение дилемите на оперативно равнище. За Военноморски сили на Съединени американски щати това е огромен проблем. Залп от противокорабни ракети с огромна възможност може да пробиеПВО на военноморска групировка на Военноморски сили на Съединени американски щати. Големият обхват на ракетите разрешава да се нападна задачата от огромно разстояние.
Но имаше проблем. И името муе - целеуказване.
Целеуказване и въздушно разузнаване
Ако подходим доста опростено към въпроса, тогава той е следният. Когато бъде изстреляна на огромно разстояние, ракетата би трябвало в последна сметка да стигне до точката, от която нейната глава за самонасочване може да открие кораба сама.
Кораб, който може да бъде нападнат, нормално се движи с висока скорост. Например при 28 възела за 15 минути боен транспортен съд ще се отдалечи от точката, където се е намирал, на 12 километра. 15 минути дълго ли е? Това е почти толкоз, колкото е належащо за поразяване на противокорабните ракети Р-35 от ракетния крайцер от план 58 от разстояние 300 километра. Към това се прибавят неточности при установяване на координатите на задачата (което по-късно доста лимитира опцията за издаване на означение на задачата от самолета). Тоест има риск при огромна неточност при генериране на данни за задачата ракетата просто да пропусне. Нейната глава няма да " улови " задачата.
Как да изпратите ракета тъкмо до нейната дестинация? Нуждаете се от най-точното (с минимални грешки) означение на задачата, с цел да изпратите ракета до по този начин нареченото превантивно местонахождение на цел. Именно в такива условия руските командири би трябвало да вземат решение бойни задания през 60-те години.
Как би трябвало да стане ?
Първо, системата за военноморско разузнаване и целеуказване „ Успех “ идва на помощ на руските командири. Системата включва принадлежности, способни да получават точни данни за цел на огромно разстояние - разследващ целеуказател Ту-95РТ и хеликоптер Ка-25Ц с сходно предопределение.
И двата апарата, оборудвани с мощни радарни станции, могат да откриват групи кораби на съперника, да дефинират параметрите на тяхното придвижване (курс, скорост) и автоматизирано да предават данни на брега или на борда на носителя на ракетно оръжие. Това е гъвкава система. Заедно със идващите генерации руски ракети, които имат по-висока скорост и опция за програмиране на разнообразни височинни профили на полета, това прави допустимо решаването на най-трудните задания.
Проблемът обаче беше, че Ту-95РТ би трябвало да летят на дълги дистанции до някои евентуални океански зони, а в някои случаи и през рискови зони. Корабите в Северния Атлантик или Средиземно море би трябвало да чакат дълги часове за данни за задачата, с риск в никакъв случай да не ги получат. Увеличаването на обсега на противокорабните ракети изисква други средства за ръководство. Ето за какво, още преди приемането на МРСЦ " Успех " в употреба, през 1960 година, е решено да се вземат средствата за разузнаване на морски цели в космоса. Така се ражда системата " Легенда ".
" Легенда " в орбита
За разлика от МРСЦ " Успех ", който е бързо създаден и пуснат в употреба (от 1959 до 1965 г.), " Легенда " се основава дълго време. Изминават 18 години от решението за основаване и преди началото на работата. Системата е в употреба от 1978г.
Тя включва както спътници за пасивно електронно разузнаване, които откриват излъчването на електронни оръжия на кораби, по този начин и най-интересните - спътници за радарно разузнаване. Последните са неповторими артикули. Използвани са нуклеарни реактори като източник на сила за радарната станция на борда. Само нуклеарен реактор обезпечава задоволително мощ за радара на кораба. Сателитите УС-Аса работещи за доста малко време след изстрелването (десетки дни). Но даже и в това положение те постоянно дават на командването на Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики цялата нужна информация за задграничните военноморски групи.
" Легенда " завършва съществуването си в планувания си тип още преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това е в действителност скъпо наслаждение - 39 съвсем еднократни (срок на употреба от 8 до 130 дни) спътници с нуклеарни реактори, един от които пада върху Канада, замърсявайки огромна територия с радиация. А и Западът натиска, настоявайки да се спре с рисковите изстрелвания. След 1988 година нови спътници с радарни станции не са изстрелвани, а наземната инфраструктура на “Легенда ” се употребява със спътници за електронно разузнаване и за други цели.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики носи колосални проблеми на Военноморски сили. Няма галактическо разузнаване, Ту-95РТ са изведени от въоръжение, Ка-25Ц го няма дълго време. Най-мощните руски противокорабни ракети остават без целеуказание. Всъщност в този момент са изцяло безполезни.
През 1993 година стартира основаването на системата “Лиана ”, правоприемник на остарялата “Легенда ”. Систематае замислена като по-рационална от своя предходник, нейните спътници би трябвало да имат експлоатационен живот, измерен в години, а не в месеци. Предполага се, че галактическото съзвездие на системата ще се състои от пет спътника за електронно разузнаване, които откриват работещи корабни радарни станции, и два спътника за радарно разузнаване, които сами ще имат радари за разкриване на кораби. Създаването на последните се забавя доста.
Но на 25 юни 2021 година първият сателит за радарно разузнаване от доста години, “Пион-НКС ”, част от новата система “Лиана ”,е сполучливо изведен в орбита. Изпитването му лишава повече от година. И най-после, на 10 септември 2022 година спътникът поема пробно бойно дежурство и стартира да се употребява за осъществяване на действителни задания. Само един от двата спътника е в орбита, което значи, че Русия има лимитирани благоприятни условия за разкриване на противников кораби от космоса.
“ Пион - НКС ” и системата “Лиана ”
Изкуственият сателит на Земята 14Ф139 “Пион-НКС ” е огромен и тежък 6,5-тонен уред с две огромни радарни антени и слънчеви панели. Разработването му стартира през далечната 1993 година и е един от най-важните дълготрайни галактически проектиу нас. Изграждането на към този момент създадения спътник също лишава доста години. Това е в действителност сложен план.
За разлика от остарелия УС-А, орбитата на “Пион ” е по-висока от 195-466 километра и би трябвало да издържи минимум четири години от момента, в който е пуснат в орбита. Орбитален интервал от 90 минути и надолнище от 67,15 градуса демонстрират, че сериозните зони в Северния Атлантик и северните морета, миещи Русия, се следят от спътника с задоволителна периодичност. Обхватът, би трябвало да се каже, е непълен, заради което е планувано “Пион ” да са два, само че това към този момент е голяма крачка напред.
Какво дава спътникът? Първо, вражеска корабна група, попаднала в линията на видимост, ще бъде неотложно открита от съветския флот. Ако всичко е особено планувано, тогава е допустимо, разполагайки с подготвени носители на ракетно оръжие, неотложно да се нанесе удар съгласно сателитните данни, взети сега на полета.
От друга страна, в случай че е известно, че врагът по принцип е някъде в зоната на интерес и летящият над него спътник не го е засякъл, тогава във всеки случай информацията от спътника става насочна точка за разследващата интервенция. Знаем тъкмо местата, където няма зложелател, което значи, че знаем и местата, където той въпреки всичко може да бъде, и знаем къде да търсим. Без “Пион ” това беше невероятно. Много по-обширни пространства ще би трябвало да бъдат „ плевени “.
Още повече дава това, че системата, част от която е “Пион-НКС ”, отчасти действа тъкмо като система - дружно с “Пион-НКС ” в орбита към този момент има четири спътника от серията “Лотос ”, които са част от “Лиана ”, от пет планувани. Когато радарите на “Пион ” не виждат нещо, “Лотос ” може да засекат радиация от противников кораби.
Недостатъкът за действителни военни дейности е непълният състав на сателитното съзвездие и в случай че е изцяло допустимо да се надяваме на различен “Лотос ” до няколко години, то вторият “Пион-НКС ” е под въпрос. Тези спътници са доста комплицирани и първият от тях беше сглобяван доста дълго време. Не се знае по кое време ще има втори спътник, само че той е нужен, с цел да се получи задоволително покритие.
Най-важн о т о
С всички великански благоприятни условия, които системата “Лиана ” дава на флота, си коства да се вземе поради какво в действителност може да даде. Както системата “Лиана ”, по този начин и самостоятелният “Пион-НКС ” могат да дават на флота целеуказание за офанзива „ тук и в този момент “. Или може да не дават. Необходима е интензивна подготовка за взаимно потребление на кораби, самолети и сателитни групировки, в това число при реплика на удари против корабни групи на НАТО, които първо би трябвало да бъдат разкрити. Всичко, като се вземат поради въздушните и подводните закани, както става на процедура.
И тогава се оказва, че флотът освен има нов, доста потребен и нужен сателит, само че и може да го употребява. И от страната се изисква да обезпечи бързото създаване на втория “Пион-НКС ”. Отношенията сред Русия и Запада се изострят всеки ден и никой не знае по кое време може да се наложи всичко изброено нагоре.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Съюз на съветските социалистически републики, който нямаше опция да построи огромен, съпоставим океански флот, търси асиметрични разновидности за отговор на Съединени американски щати. От края на 50-те години на предишния век противокорабните крилати ракети (ПКР) с огромен обхват се трансформират в главно средство за битка на руския флот против Военноморски сили на Съединени американски щати. Техните носители са самолети, надводни кораби и подводници.
Големи, тежки и бързи противокорабни ракети на тези машини, които могат да носят и нуклеарна бойна глава, вземат решение дилемите на оперативно равнище. За Военноморски сили на Съединени американски щати това е огромен проблем. Залп от противокорабни ракети с огромна възможност може да пробиеПВО на военноморска групировка на Военноморски сили на Съединени американски щати. Големият обхват на ракетите разрешава да се нападна задачата от огромно разстояние.
Но имаше проблем. И името муе - целеуказване.
Целеуказване и въздушно разузнаване
Ако подходим доста опростено към въпроса, тогава той е следният. Когато бъде изстреляна на огромно разстояние, ракетата би трябвало в последна сметка да стигне до точката, от която нейната глава за самонасочване може да открие кораба сама.
Кораб, който може да бъде нападнат, нормално се движи с висока скорост. Например при 28 възела за 15 минути боен транспортен съд ще се отдалечи от точката, където се е намирал, на 12 километра. 15 минути дълго ли е? Това е почти толкоз, колкото е належащо за поразяване на противокорабните ракети Р-35 от ракетния крайцер от план 58 от разстояние 300 километра. Към това се прибавят неточности при установяване на координатите на задачата (което по-късно доста лимитира опцията за издаване на означение на задачата от самолета). Тоест има риск при огромна неточност при генериране на данни за задачата ракетата просто да пропусне. Нейната глава няма да " улови " задачата.
Как да изпратите ракета тъкмо до нейната дестинация? Нуждаете се от най-точното (с минимални грешки) означение на задачата, с цел да изпратите ракета до по този начин нареченото превантивно местонахождение на цел. Именно в такива условия руските командири би трябвало да вземат решение бойни задания през 60-те години.
Как би трябвало да стане ?
Първо, системата за военноморско разузнаване и целеуказване „ Успех “ идва на помощ на руските командири. Системата включва принадлежности, способни да получават точни данни за цел на огромно разстояние - разследващ целеуказател Ту-95РТ и хеликоптер Ка-25Ц с сходно предопределение.
И двата апарата, оборудвани с мощни радарни станции, могат да откриват групи кораби на съперника, да дефинират параметрите на тяхното придвижване (курс, скорост) и автоматизирано да предават данни на брега или на борда на носителя на ракетно оръжие. Това е гъвкава система. Заедно със идващите генерации руски ракети, които имат по-висока скорост и опция за програмиране на разнообразни височинни профили на полета, това прави допустимо решаването на най-трудните задания.
Проблемът обаче беше, че Ту-95РТ би трябвало да летят на дълги дистанции до някои евентуални океански зони, а в някои случаи и през рискови зони. Корабите в Северния Атлантик или Средиземно море би трябвало да чакат дълги часове за данни за задачата, с риск в никакъв случай да не ги получат. Увеличаването на обсега на противокорабните ракети изисква други средства за ръководство. Ето за какво, още преди приемането на МРСЦ " Успех " в употреба, през 1960 година, е решено да се вземат средствата за разузнаване на морски цели в космоса. Така се ражда системата " Легенда ".
" Легенда " в орбита
За разлика от МРСЦ " Успех ", който е бързо създаден и пуснат в употреба (от 1959 до 1965 г.), " Легенда " се основава дълго време. Изминават 18 години от решението за основаване и преди началото на работата. Системата е в употреба от 1978г.
Тя включва както спътници за пасивно електронно разузнаване, които откриват излъчването на електронни оръжия на кораби, по този начин и най-интересните - спътници за радарно разузнаване. Последните са неповторими артикули. Използвани са нуклеарни реактори като източник на сила за радарната станция на борда. Само нуклеарен реактор обезпечава задоволително мощ за радара на кораба. Сателитите УС-Аса работещи за доста малко време след изстрелването (десетки дни). Но даже и в това положение те постоянно дават на командването на Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики цялата нужна информация за задграничните военноморски групи.
" Легенда " завършва съществуването си в планувания си тип още преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това е в действителност скъпо наслаждение - 39 съвсем еднократни (срок на употреба от 8 до 130 дни) спътници с нуклеарни реактори, един от които пада върху Канада, замърсявайки огромна територия с радиация. А и Западът натиска, настоявайки да се спре с рисковите изстрелвания. След 1988 година нови спътници с радарни станции не са изстрелвани, а наземната инфраструктура на “Легенда ” се употребява със спътници за електронно разузнаване и за други цели.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики носи колосални проблеми на Военноморски сили. Няма галактическо разузнаване, Ту-95РТ са изведени от въоръжение, Ка-25Ц го няма дълго време. Най-мощните руски противокорабни ракети остават без целеуказание. Всъщност в този момент са изцяло безполезни.
През 1993 година стартира основаването на системата “Лиана ”, правоприемник на остарялата “Легенда ”. Систематае замислена като по-рационална от своя предходник, нейните спътници би трябвало да имат експлоатационен живот, измерен в години, а не в месеци. Предполага се, че галактическото съзвездие на системата ще се състои от пет спътника за електронно разузнаване, които откриват работещи корабни радарни станции, и два спътника за радарно разузнаване, които сами ще имат радари за разкриване на кораби. Създаването на последните се забавя доста.
Но на 25 юни 2021 година първият сателит за радарно разузнаване от доста години, “Пион-НКС ”, част от новата система “Лиана ”,е сполучливо изведен в орбита. Изпитването му лишава повече от година. И най-после, на 10 септември 2022 година спътникът поема пробно бойно дежурство и стартира да се употребява за осъществяване на действителни задания. Само един от двата спътника е в орбита, което значи, че Русия има лимитирани благоприятни условия за разкриване на противников кораби от космоса.
“ Пион - НКС ” и системата “Лиана ”
Изкуственият сателит на Земята 14Ф139 “Пион-НКС ” е огромен и тежък 6,5-тонен уред с две огромни радарни антени и слънчеви панели. Разработването му стартира през далечната 1993 година и е един от най-важните дълготрайни галактически проектиу нас. Изграждането на към този момент създадения спътник също лишава доста години. Това е в действителност сложен план.
За разлика от остарелия УС-А, орбитата на “Пион ” е по-висока от 195-466 километра и би трябвало да издържи минимум четири години от момента, в който е пуснат в орбита. Орбитален интервал от 90 минути и надолнище от 67,15 градуса демонстрират, че сериозните зони в Северния Атлантик и северните морета, миещи Русия, се следят от спътника с задоволителна периодичност. Обхватът, би трябвало да се каже, е непълен, заради което е планувано “Пион ” да са два, само че това към този момент е голяма крачка напред.
Какво дава спътникът? Първо, вражеска корабна група, попаднала в линията на видимост, ще бъде неотложно открита от съветския флот. Ако всичко е особено планувано, тогава е допустимо, разполагайки с подготвени носители на ракетно оръжие, неотложно да се нанесе удар съгласно сателитните данни, взети сега на полета.
От друга страна, в случай че е известно, че врагът по принцип е някъде в зоната на интерес и летящият над него спътник не го е засякъл, тогава във всеки случай информацията от спътника става насочна точка за разследващата интервенция. Знаем тъкмо местата, където няма зложелател, което значи, че знаем и местата, където той въпреки всичко може да бъде, и знаем къде да търсим. Без “Пион ” това беше невероятно. Много по-обширни пространства ще би трябвало да бъдат „ плевени “.
Още повече дава това, че системата, част от която е “Пион-НКС ”, отчасти действа тъкмо като система - дружно с “Пион-НКС ” в орбита към този момент има четири спътника от серията “Лотос ”, които са част от “Лиана ”, от пет планувани. Когато радарите на “Пион ” не виждат нещо, “Лотос ” може да засекат радиация от противников кораби.
Недостатъкът за действителни военни дейности е непълният състав на сателитното съзвездие и в случай че е изцяло допустимо да се надяваме на различен “Лотос ” до няколко години, то вторият “Пион-НКС ” е под въпрос. Тези спътници са доста комплицирани и първият от тях беше сглобяван доста дълго време. Не се знае по кое време ще има втори спътник, само че той е нужен, с цел да се получи задоволително покритие.
Най-важн о т о
С всички великански благоприятни условия, които системата “Лиана ” дава на флота, си коства да се вземе поради какво в действителност може да даде. Както системата “Лиана ”, по този начин и самостоятелният “Пион-НКС ” могат да дават на флота целеуказание за офанзива „ тук и в този момент “. Или може да не дават. Необходима е интензивна подготовка за взаимно потребление на кораби, самолети и сателитни групировки, в това число при реплика на удари против корабни групи на НАТО, които първо би трябвало да бъдат разкрити. Всичко, като се вземат поради въздушните и подводните закани, както става на процедура.
И тогава се оказва, че флотът освен има нов, доста потребен и нужен сателит, само че и може да го употребява. И от страната се изисква да обезпечи бързото създаване на втория “Пион-НКС ”. Отношенията сред Русия и Запада се изострят всеки ден и никой не знае по кое време може да се наложи всичко изброено нагоре.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ