Кои са зулусите, за които говори Слави Трифонов
За първи път от излъчването на южноафриканския филм Шака Зулу в края на 80-те години в България още веднъж името на Зулусите се завъртя в България.
Това стана с помощта на Слави Трифонов, който споделя сентенция, за която твърди, че е на зулусите:
Те споделят, че мъж, който не си държи на думата, коства колкото въздуха над главата му.
Зулу (южноафрикански английски и исизулу: амазулу) са африканска етническа група от към 11 милиона души, което ги прави най-голямата етническа група в Република Южна Африка, където живеят основно в провинцията Квазулу-Натал. Езикът им исизулу е от групата на банту и, по-специално - от подгрупата нгуни.
В езика зулу „ зулу “ значи „ парадайс “ или „ небе “.
Зулу в началото са малко племе в земите на по-късния Северен Квазулу-Натал, учредено около 1709 г. от Зулу Кантомбхела. По това време регионът е населяван от доста на брой дребни племена и родове (наричани също „ имзи “) от етническата група нгуни. Те мигрират на юг по източния африкански бряг в продължение на хиляди години и евентуално идват в днешна Южна Африка към 800 година.
За в действителност създател на Зулуското царство се счита вожда Шака (Шака Зулу). То играе значима роля в южноафриканската история през 19 век и въпреки и с лимитирана автономност съществува и по времето на Бурските войни. Сред последните му владетели е Динузулу (умрял през 1913 г.).
По времето на Апартейда хората от народността зулу са класифицирани като второкласни граждани и са сериозно дискриминирани, само че след анулацията му имат равни права с всички останали южноафриканци.
Битката при Исандлуана на 22 януари 1879 година е първото огромно стълкновение от Англо-зулуската война между Британската империя и Зулуското кралство.
След империалистичния проект, с който лорд Карнарвън успешно основава федерация в Канада, се счита, че сходен проект може да проработи и в Южна Африка. През 1874 година сър Бартъл Фрер е изпратен в Южна Африка като висш комисар, с цел да изследва проекта. Една от пречките пред него е съществуването на самостоятелните страни - бурската Южноафриканска република и Зулуското кралство. На 11 декември 1878 година сър Бартъл Фрер по своя лична самодейност и без утвърждението на английското държавно управление и с желание да провокира война със зулусите насочва ултиматум към зулуския крал Кечуайо, който кралят не може да одобри. Кралят отхвърля ултиматума, при което Фрер изпраща главнокомандващия лорд Челмсфорд за нахлуе в Зулуланд.
Единадесет дни откакто британците стартират своето нахлуване, войска от 20 000 зулуси, въоръжена основно с стоманени копия и кожени щитове се изправя против част от главната английска колона, състояща се от британци и туземци, към 1200-2000 души, въоръжени с модерните тогава пушки Мартини-Хенри и артилерия. Въпреки голямата разлика във въоръжението, превъзхождащите числено зулуси смазват повърхностно разгърнатите британци, убивайки към 1300 от тях, в това число всички от огневата линия. Зулусите губят към 1000 убити. Битката е директно последвана от сражение при Роркс Дрифт, извоювано от британците.
При Исандлуана британците претърпяват най-тежкото си проваляне от автохтонен зложелател. Битката е решителна тактическа победа за зулусите и в началото води до стратегическо срутване на английското настъпление. В последна сметка обаче войната приключва с огромен стратегически неуспех на зулусите, защото провалянето при Исандлуана подтиква британците към доста по-агресивен метод към войната, което не разрешава на крал Клечуайо да реализира контрактуван мир.
Това стана с помощта на Слави Трифонов, който споделя сентенция, за която твърди, че е на зулусите:
Те споделят, че мъж, който не си държи на думата, коства колкото въздуха над главата му.
Зулу (южноафрикански английски и исизулу: амазулу) са африканска етническа група от към 11 милиона души, което ги прави най-голямата етническа група в Република Южна Африка, където живеят основно в провинцията Квазулу-Натал. Езикът им исизулу е от групата на банту и, по-специално - от подгрупата нгуни.
В езика зулу „ зулу “ значи „ парадайс “ или „ небе “.
Зулу в началото са малко племе в земите на по-късния Северен Квазулу-Натал, учредено около 1709 г. от Зулу Кантомбхела. По това време регионът е населяван от доста на брой дребни племена и родове (наричани също „ имзи “) от етническата група нгуни. Те мигрират на юг по източния африкански бряг в продължение на хиляди години и евентуално идват в днешна Южна Африка към 800 година.
За в действителност създател на Зулуското царство се счита вожда Шака (Шака Зулу). То играе значима роля в южноафриканската история през 19 век и въпреки и с лимитирана автономност съществува и по времето на Бурските войни. Сред последните му владетели е Динузулу (умрял през 1913 г.).
По времето на Апартейда хората от народността зулу са класифицирани като второкласни граждани и са сериозно дискриминирани, само че след анулацията му имат равни права с всички останали южноафриканци.
Битката при Исандлуана на 22 януари 1879 година е първото огромно стълкновение от Англо-зулуската война между Британската империя и Зулуското кралство.
След империалистичния проект, с който лорд Карнарвън успешно основава федерация в Канада, се счита, че сходен проект може да проработи и в Южна Африка. През 1874 година сър Бартъл Фрер е изпратен в Южна Африка като висш комисар, с цел да изследва проекта. Една от пречките пред него е съществуването на самостоятелните страни - бурската Южноафриканска република и Зулуското кралство. На 11 декември 1878 година сър Бартъл Фрер по своя лична самодейност и без утвърждението на английското държавно управление и с желание да провокира война със зулусите насочва ултиматум към зулуския крал Кечуайо, който кралят не може да одобри. Кралят отхвърля ултиматума, при което Фрер изпраща главнокомандващия лорд Челмсфорд за нахлуе в Зулуланд.
Единадесет дни откакто британците стартират своето нахлуване, войска от 20 000 зулуси, въоръжена основно с стоманени копия и кожени щитове се изправя против част от главната английска колона, състояща се от британци и туземци, към 1200-2000 души, въоръжени с модерните тогава пушки Мартини-Хенри и артилерия. Въпреки голямата разлика във въоръжението, превъзхождащите числено зулуси смазват повърхностно разгърнатите британци, убивайки към 1300 от тях, в това число всички от огневата линия. Зулусите губят към 1000 убити. Битката е директно последвана от сражение при Роркс Дрифт, извоювано от британците.
При Исандлуана британците претърпяват най-тежкото си проваляне от автохтонен зложелател. Битката е решителна тактическа победа за зулусите и в началото води до стратегическо срутване на английското настъпление. В последна сметка обаче войната приключва с огромен стратегически неуспех на зулусите, защото провалянето при Исандлуана подтиква британците към доста по-агресивен метод към войната, което не разрешава на крал Клечуайо да реализира контрактуван мир.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ