Шпионски хлебарки и роботи с изкуствен интелект: Германия чертае ...
„ За първи път от десетилетия Европа харчи повече за придобиване на отбранителни технологии от Съединени американски щати “, споделя Шерф. Той съпоставя настъпващата промяна в Европа с Проекта „ Манхатън “ – научната стратегия на Съединени американски щати за основаване на нуклеарно оръжие през Втората международна война, написа Ройтерс.
Правителството на канцлера Фридрих Мерц гледа на AI и започващите компании като основни детайли в новата отбранителна тактика. Министерствата се свързват непосредствено с софтуерни компании, като редуцират бюрокрацията.
Германия, дълги години образувана от следвоенния пацифизъм и американския нуклеарен чадър, поддържа дребен и внимателен защитителен бранш. Това към този момент се трансформира. До 2029 година Германия възнамерява съвсем да утрои военния си бюджет до 162 милиарда евро годишно.
Финансирането ще бъде ориентирано към революционни технологии – от дронове и самостоятелни роботи до шпионски хлебарки, ръководени отдалечено посредством електрически импулси.
„ Искаме да помогнем Европа да си върне гръбнака “, споделя Шерф.
Подкрепа за стартъпите и нов закон
Големите отбранителни концерни като Rheinmetall и Hensoldt към момента имат преобладаващо въздействие, само че дребни компании към този момент стартират да поучават държавното управление, с помощта на експертизата си в нововъведенията.
Нов законопроект за публични поръчки, утвърден от кабинета на Мерц, ще улесни достъпа на дребни компании до търгове посредством предплатени заплащания. Възможно е търговете да се лимитират до участници от Европейски Съюз.
Министърът на защитата Борис Писториус декларирал пред започващи компании: „ Парите към този момент не са опрощение – те са обезпечени. “
Германия – водач в европейската защита
След завръщането на Доналд Тръмп на политическата сцена и заканите за отдръпване от НАТО, Германия пое ангажимент да отделя 3,5% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2029 година, преди доста други съдружници.
Целта е Европа да развие личен защитителен бранш, без да зависи от Съединени американски щати. Проблемите обаче са действителни – пазарът в Европейски Съюз е накълцан, с разнообразни национални стандарти.
Съединени американски щати имат одобрени колоси като Lockheed Martin и RTX, както и по-ранна поддръжка за стартъпи – от 2015 година насам.
Въпреки това, през 2024 година 19-те водещи европейски отбранителни страни, в това число Турция и Украйна, ще похарчат повече за придобиване на военна техника (180,1 милиарда долара), в сравнение с Съединени американски щати (175,6 милиарда долара), въпреки че общите разноски на Вашингтон остават по-високи.
Според Свен Вайценегер, началник на иновационния хъб на Бундесвера, войната в Украйна трансформира публичното отношение към работа в отбранителния бранш.
„ Получавам по 20–30 запитвания дневно в LinkedIn, преди бяха 2–3 седмично “, споделя той. Една от разработките – „ киборг-хлебарки “ – употребява живи инсекти с микрокамери и невростимулация за шпионаж в рискови зони.
От теоретичен вакуум към стопански тласък
След Втората международна война Германия е демилитаризирана, а научният ѝ капацитет – разпилян. Днес, при стопанска система от 4,75 трилиона $, изпитваща напън от Китай и спад в износа, военните нововъведения могат да станат мотор на растежа.
„ Силна отбранителна промишленост значи мощна стопанска система и нововъведения на стероиди “, споделя Маркус Федерле от капиталовата компания Tholus Capital.
Преди започващите отбранителни компании мъчно намираха финансиране – поради високия риск. След 2022 година това се трансформира. През 2024 година вложенията в европейски военни технологии доближават 1 милиард $, по отношение на 373 млн. $ през 2022 година
Европа към този момент има три отбранителни „ еднорога “ – Helsing (Германия), Quantum Systems (Германия) и Tekever (Португалия).
В Германия рисковото финансиране пораства по-бързо от други страни. През последните 5 години немските стартъпи са привлекли 1,4 милиарда $, следвани от Обединеното кралство.
„ Качеството на инженерния гений в Германия е най-високо в Европа “, споделя Джак Уанг от фонд Project A. Немският авто бранш, обиден от рецесии, освобождава инженери и индустриален потенциал.
Стефан Туман, шеф на Donaustahl – стартъп за дрон-муниции, споделя: „ Получавам по 3–5 кандидатури дневно от хора от автомобилния бранш. Стартъпите имат мозъка, а немският Мителщанд ще им даде мускулите “.
Правителството на канцлера Фридрих Мерц гледа на AI и започващите компании като основни детайли в новата отбранителна тактика. Министерствата се свързват непосредствено с софтуерни компании, като редуцират бюрокрацията.
Германия, дълги години образувана от следвоенния пацифизъм и американския нуклеарен чадър, поддържа дребен и внимателен защитителен бранш. Това към този момент се трансформира. До 2029 година Германия възнамерява съвсем да утрои военния си бюджет до 162 милиарда евро годишно.
Финансирането ще бъде ориентирано към революционни технологии – от дронове и самостоятелни роботи до шпионски хлебарки, ръководени отдалечено посредством електрически импулси.
„ Искаме да помогнем Европа да си върне гръбнака “, споделя Шерф.
Подкрепа за стартъпите и нов закон
Големите отбранителни концерни като Rheinmetall и Hensoldt към момента имат преобладаващо въздействие, само че дребни компании към този момент стартират да поучават държавното управление, с помощта на експертизата си в нововъведенията.
Нов законопроект за публични поръчки, утвърден от кабинета на Мерц, ще улесни достъпа на дребни компании до търгове посредством предплатени заплащания. Възможно е търговете да се лимитират до участници от Европейски Съюз.
Министърът на защитата Борис Писториус декларирал пред започващи компании: „ Парите към този момент не са опрощение – те са обезпечени. “
Германия – водач в европейската защита
След завръщането на Доналд Тръмп на политическата сцена и заканите за отдръпване от НАТО, Германия пое ангажимент да отделя 3,5% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2029 година, преди доста други съдружници.
Целта е Европа да развие личен защитителен бранш, без да зависи от Съединени американски щати. Проблемите обаче са действителни – пазарът в Европейски Съюз е накълцан, с разнообразни национални стандарти.
Съединени американски щати имат одобрени колоси като Lockheed Martin и RTX, както и по-ранна поддръжка за стартъпи – от 2015 година насам.
Въпреки това, през 2024 година 19-те водещи европейски отбранителни страни, в това число Турция и Украйна, ще похарчат повече за придобиване на военна техника (180,1 милиарда долара), в сравнение с Съединени американски щати (175,6 милиарда долара), въпреки че общите разноски на Вашингтон остават по-високи.
Според Свен Вайценегер, началник на иновационния хъб на Бундесвера, войната в Украйна трансформира публичното отношение към работа в отбранителния бранш.
„ Получавам по 20–30 запитвания дневно в LinkedIn, преди бяха 2–3 седмично “, споделя той. Една от разработките – „ киборг-хлебарки “ – употребява живи инсекти с микрокамери и невростимулация за шпионаж в рискови зони.
От теоретичен вакуум към стопански тласък
След Втората международна война Германия е демилитаризирана, а научният ѝ капацитет – разпилян. Днес, при стопанска система от 4,75 трилиона $, изпитваща напън от Китай и спад в износа, военните нововъведения могат да станат мотор на растежа.
„ Силна отбранителна промишленост значи мощна стопанска система и нововъведения на стероиди “, споделя Маркус Федерле от капиталовата компания Tholus Capital.
Преди започващите отбранителни компании мъчно намираха финансиране – поради високия риск. След 2022 година това се трансформира. През 2024 година вложенията в европейски военни технологии доближават 1 милиард $, по отношение на 373 млн. $ през 2022 година
Европа към този момент има три отбранителни „ еднорога “ – Helsing (Германия), Quantum Systems (Германия) и Tekever (Португалия).
В Германия рисковото финансиране пораства по-бързо от други страни. През последните 5 години немските стартъпи са привлекли 1,4 милиарда $, следвани от Обединеното кралство.
„ Качеството на инженерния гений в Германия е най-високо в Европа “, споделя Джак Уанг от фонд Project A. Немският авто бранш, обиден от рецесии, освобождава инженери и индустриален потенциал.
Стефан Туман, шеф на Donaustahl – стартъп за дрон-муниции, споделя: „ Получавам по 3–5 кандидатури дневно от хора от автомобилния бранш. Стартъпите имат мозъка, а немският Мителщанд ще им даде мускулите “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ