За първи път от десетилетие Владимир Путин няма да проведе

За първи път от десетилетие Владимир Путин няма да организира водещия си прес-маратон в края на годината този месец. Изненадващата анулация е последният симптом, че в Кремъл не всичко е наред. През последните 10 години годишният прес-маратон на Путин беше деликатно квалифициран агитационен театър, който позволяваше на съветския деспот да показва майсторството си в международните каузи.

Въпреки това, откакто нашествието му в Украйна се разпадна на фона на невиждани загуби и възходящи военни провали, Путин явно не е в въодушевление да се изправи даже пред най-покорната публика.

Докато Путин се крие от камерите, неговият противник завършва годината на вълна от интернационално самопризнание. Украинският президент Володимир Зеленски към този момент е разгласен за персона на годината от все по-разширяващ се лист от медии, измежду които списание „ Тайм “ и вестник „ Файненшъл таймс “, и в този момент постоянно е обявяван за един от най-влиятелните политици в света.

Нарастващият престиж на Зеленски е самопризнание за неговото водачество по време на войната, а също по този начин отразява възхищението на света от смелата опозиция на Украйна против съветската инвазия.

Противоположните ориси на съветските и украинските водачи акцентират самоунищожителната нелепост на решението на Путин да стартира най-големия спор в Европа след Втората международна война. Първоначалният му проект предвиждаше къса и победоносна война, която да унищожи украинската самостоятелност и да принуди страната да се върне трайно в орбитата на Кремъл.

Вместо това в този момент той е интернационален парий, репутацията на страната му като военна свръхсила е на косъм, а украинските му врагове чакат с възходяща убеденост напълно действителната опция за историческа победа през идната година. Почти по всички индикатори Владимир Путин е най-големият губещ през 2022 година

Неволите на Путин могат да бъдат проследени непосредствено до бойните полета на Украйна. Неговата войска, която нахлу в страната, се показа пагубно през последните 10 месеца и загуби редица основни сражения, в това число борбата за Киев, борбата за Харков и борбата за Херсон.

Смята се, че повече от 100 хиляди съветски бойци са били убити или ранени, а хиляди съветски танкове и бронирани машини са били пленени или унищожени. Тези загуби принудиха Путин да стартира първата готовност в страната си от 1945 година насам - ход, който дестабилизира Русия и докара войната до елементарните жители, която преди този момент я подкрепяха.

Международният имидж на Русия беше мощно оскърбен и от разкритията за необятно публикувани военни закононарушения против украинското цивилно население. Руските войски са упрекнати в осъществяването на всеобщи изтезания и полово принуждение, отвличания и изтезания на територията на окупирана Украйна.

Милиони украинци са били подложени на насилствена депортация, а вследствие на безразборните бомбардировки са починали десетки хиляди души и десетки украински градове са превърнати в руини. През последните месеци Русия стартира методично разрушение на гражданската инфраструктура на Украйна с явното желание да лиши украинците от достъп до отопление, електричество и вода през тежката зима.

Много интернационалните наблюдаващи считат, че тази политика не е нищо друго с изключение на геноцид, изключително като се има поради, че тя е съпроводена от непрекъснат поток от намерено геноцидни апели от страна на пропагандистите на режима и чиновниците на Кремъл в Москва. Други пък са ужасени от готовността на Путин да се впусне в нуклеарна игра.

Неведнъж съветският водач е отправял едва прикрити закани, намеквайки за допустимо потребление на големия нуклеарен боеприпас на страната му. Това нуклеарно изнудване провокира мощен отпор, като представители на Съединени американски щати дадоха обещание " пагубни последствия ", а даже нормално подкрепящият ги Китай укори Русия.

Всичко това докара до по-голяма интернационална изолираност на Русия, в сравнение с когато и да било след непосредственото следствие на болшевишката гражданска война преди един век. В една откровена замяна на реплики представителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че " никой не ни харесва и няма желание да стартира да ни харесва ".

Песков може да е имал поради най-вече западния свят, само че коментарът му отразява и по-широката действителност на все по-неблагоприятното интернационално състояние на Русия. Изолацията на Москва е най-непосредствено явна в Организацията на обединените народи, където поредност от гласувания в Общото заседание, осъждащи нахлуването в Украйна, бяха признати с голямо болшинство. Показателно е, че единствено шепа други парии като Северна Корея и Сирия бяха подготвени да поддържат Русия.

Кремъл очевидно губи въздействие и в цялата някогашна руска империя. В Централна Азия Казахстан намерено се дистанцира от Русия, като в същото време укрепва връзките си с Китай, Турция и Запада. В Южен Кавказ Азербайджан от ден на ден подценява номиналната роля на Русия като районен миротворец, до момента в който Армения се настървява поради неспособността на Москва да обезпечи значима отбрана. Дори беларуският деспот Александър Лукашенко, чието политическо оцеляване зависи съвсем напълно от Кремъл, към този момент съумява да устои на съветския напън да взе участие директно в нашествието в Украйна.

На по-широката интернационална сцена Съединените щати съумяха да консолидират западната поддръжка за Украйна. Междувременно напъните на Путин да въоръжи износа на сила се обърнаха против него и принудиха европейските страни да се откажат уверено от зависимостта си от Русия. Страните от БРИКС (Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка) не престават да купуват съветски запаси, само че в този момент го вършат при свои лични мощно занижени условия. Освен тази прагматична търговия, те отхвърлят да поддържат Русия или да дават на Москва по този начин нужните оръжия. Това принуди Кремъл да търси танкове, артилерийски снаряди, безпилотни самолети и ракети от страни като Иран и Беларус.

Какво може да чака Путин през 2023 година? Изглежда, че той има вяра, че интернационалният алианс, който се опълчва на нашествието му, в последна сметка въпреки всичко може да изгуби интерес и разпорежда очаквания на западните водачи да принудят Киев да подписа някакво компромисно съглашение, което да разреши на Русия да изтръгне самобитна победа от челюстите на провалянето.

Въпреки това, защото множеството от поддръжниците на Украйна обществено декларират, че ще оставят самите украинци да решат по кое време да договарят, този резултат наподобява малко евентуален. В края на краищата никое украинско държавно управление не би могло да осъди милиони свои сънародници на ужасите на безсрочната съветска окупация.

Далеч по-реалистичен е сюжетът, при който добре въоръжените и мощно стимулирани украински военни не престават да освобождават устойчиво окупираните територии, до момента в който Русия търпи тежки загуби измежду зле подготвените и зле екипирани наборни войски. Това е рецепта за злополука за режима на Путин. Руската войска в Украйна към този момент е надълбоко деморализирана и се бори да провежда местни офанзиви. По-нататъшното изтощение през идващите месеци ще увеличи вероятността за по-всеобхватен боен срив, който може да има съществени последствия за бъдещето на самата Руска федерация.

С наближаването на края на 2022 година към този момент е явно, че съдбоносното решение на Путин да нахлуе в Украйна беше една от най-големите геополитически неточности на актуалната ера. Мечтата му да унищожи съглашението след 1991 година и да възвърне Руската империя го трансформира в най-голямата опасност за световната сигурност и го сложи в директна борба със страховита коалиция от най-могъщите страни в света, които насилствено признаха нуждата от неговото проваляне.

Путин навлиза в 2023 година с малко другари и по-малко благоприятни условия. Предстоящата година се обрисува да бъде най-мрачната за цялото му ръководство. Тя може да се окаже и последната. /БГНЕС

-------------

Питър Дикинсън за Атлантическия съвет. Авторът е редактор в службата UkraineAlert на Атлантическия съвет.