За пръв път от 28 години в България се излюпи Черен лешояд
За първи път от 28 години насам, в Котленска планина се излюпи първото малко от типа „ Черен лешояд “, прочут и с другото си име „ Картал “ . Това оповестиха от плана „ Светло бъдеще за черния лешояд “, който сплотява пет съществени колегата от четири европейски страни – Зелени Балкани – Стара Загора и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за запазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия.
Преди 36 години типът „ Черен лешояд “ бе публично разгласен за липсващ тип в България.
Благодарение на новоизлюпеното лешоядче, размножаващата се популация в България добива второ място на Балканите, четвърто в Югоизточна Европа и пето в целия Европейски съюз, като разделяме мястото си с Франция, Испания, Португалия и Гърция.
Лъчезар Бончев, чиновник на Фонда за дивата флора и фауна, който се грижи за колонията лешояди в региона, снима излюпването на Карталчето.
В началото на тази година три двойки Черни лешояди започнаха да гнездят – две в Източна Стара планина и една във Врачанския Балкан. За страдание единствено на една от двойките им се излюпи малко.
Причината яйцата на другите две да са останали неоплодени, най-вероятни се дължи на младостта и неопитността на птичите двойки. Двойката, чието малко се излюпи бе построила гнездото върху изкуствена платформа, основана особено за задачата.
За да може да се възвърне липсващ тип в даден регион е нужна поредност от събития, показват от организацията:
1. Да се задържат повече от един субект, а най-добре най-малко 8 индивида в региона на освобождение.
2. Видът целогодишно да участва в региона на освобождение.
3. Да се образуват двойки, които се държат дружно.
4. Формираните двойки да показват брачно държание (заемане на територия, градеж на гнездо, брачни полети и копулации).
5. Да снесат яйце.
6. Да отгледат малко.
7. Минимум 5-6 дребни да се отглеждат годишно в територията на освобождение и този брой да е по-голям от загубите на човеци по разнообразни аргументи.
Към края на 2019, след освобождение на общо 18 птици, беше реализирана задачата в т.1 за Източна Стара планина, а към края на 2020 и т. 2 и т.3.
До началото на 20 век, Черният лешояд е можело да бъде срещан постоянно из цялата страна. През 1985 година, изгубването на типа е било разказано публично в „ Червената книга “ на Народна Република България.
Реалното изгубването най-вероятно е настъпило през интервала 1950-1960, защото от този момент липсват данни за гнездене и срещите с Картали стават доста редки.
Днес, въпреки да липсват гигантските дъбове и брястове по равнинни и полупланински места, очевидно въпреки всичко има места, които с целеустремено ръководство могат да бъдат заети още веднъж от черния лешояд и типът трайно да се завърне в българската орнитофауна, което след последните вести е все по-близо.
Преди 36 години типът „ Черен лешояд “ бе публично разгласен за липсващ тип в България.
Благодарение на новоизлюпеното лешоядче, размножаващата се популация в България добива второ място на Балканите, четвърто в Югоизточна Европа и пето в целия Европейски съюз, като разделяме мястото си с Франция, Испания, Португалия и Гърция.
Лъчезар Бончев, чиновник на Фонда за дивата флора и фауна, който се грижи за колонията лешояди в региона, снима излюпването на Карталчето.
В началото на тази година три двойки Черни лешояди започнаха да гнездят – две в Източна Стара планина и една във Врачанския Балкан. За страдание единствено на една от двойките им се излюпи малко.
Причината яйцата на другите две да са останали неоплодени, най-вероятни се дължи на младостта и неопитността на птичите двойки. Двойката, чието малко се излюпи бе построила гнездото върху изкуствена платформа, основана особено за задачата.
За да може да се възвърне липсващ тип в даден регион е нужна поредност от събития, показват от организацията:
1. Да се задържат повече от един субект, а най-добре най-малко 8 индивида в региона на освобождение.
2. Видът целогодишно да участва в региона на освобождение.
3. Да се образуват двойки, които се държат дружно.
4. Формираните двойки да показват брачно държание (заемане на територия, градеж на гнездо, брачни полети и копулации).
5. Да снесат яйце.
6. Да отгледат малко.
7. Минимум 5-6 дребни да се отглеждат годишно в територията на освобождение и този брой да е по-голям от загубите на човеци по разнообразни аргументи.
Към края на 2019, след освобождение на общо 18 птици, беше реализирана задачата в т.1 за Източна Стара планина, а към края на 2020 и т. 2 и т.3.
До началото на 20 век, Черният лешояд е можело да бъде срещан постоянно из цялата страна. През 1985 година, изгубването на типа е било разказано публично в „ Червената книга “ на Народна Република България.
Реалното изгубването най-вероятно е настъпило през интервала 1950-1960, защото от този момент липсват данни за гнездене и срещите с Картали стават доста редки.
Днес, въпреки да липсват гигантските дъбове и брястове по равнинни и полупланински места, очевидно въпреки всичко има места, които с целеустремено ръководство могат да бъдат заети още веднъж от черния лешояд и типът трайно да се завърне в българската орнитофауна, което след последните вести е все по-близо.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ