Какво възпламени Близкия изток: Израел плаща висока цена за връщането на Нетаняху на власт
За първи път от 2006 година напрежението сред Ливан и Израел е толкоз високо, а в предишното събития на като тези на Храмовия рид в Йерусалим водеха до война.
Колко сериозна е обстановката, за какво напрежението в района се увеличи след връщането на Бенямин Нетаняху на премиерския пост и по какъв начин вътрешнополитическите проблеми на Израел водят до дестабилизация в целия район? Дали пък връщането на власт непременно не се заплаща с твърди висока цена - подкопаване ролята на Израел както в района, по този начин и на международната сцена? За всичко това Тоня Димитрова беседва журналиста от Тел Авив - Барак Равид.
- Израелски ракети летят към линията Газа и Ливан, напрежението продължава да се повишава след щурма на израелската полиция в джамията Ал Акса на Храмовия рид. Събитията доста припомнят на тези отпреди две години, когато се стигна до война. Колко е рискова обстановката?
- Ситуацията е доста напрегната и рискова. Това е най-сериозната ескалация сред Израел и Ливан от войната през 2006-а. Видяхме над 30 ракети, изстреляни от Ливан към израелска територия, сходно нещо не се е случвало от 2006-а година. През нощта видяхме израелски въздушни удари против Ливан, това не се е случвало от над 15 години. Ситуацията е доста рискова, още по-опасно е това, че има по едно и също време ескалация в Ливан, Йерусалим и Газа. Това е част от тактиката на Хамас - да сътвори единен фронт.
- От разстояние наподобява сякаш всичко стартира с щурма на джамията Ал Акса, а останалите играчи на тази сцена реагират. Така ли е в действителност и за какво трябваше израелската полиция да щурмува комплекса на Храмовия рид?
- Трябва да се върнем още по-назад във времето. В момента мюсюлманите честваха свещения месец Рамазан, евреите означават Пасха - един от най-чувствителните моменти от годината в Йерусалим. Още преди дни израелски крайнодесни деятели оповестиха, че ще се опитат да създадат жертвоприношение на Храмовия рид, даже оповестиха конкуренция - който успее да влезе в комплекса с коза, да извърши жертвоприношение с нея, може да завоюва 10 хиляди $. Минали години имаше също сходни планове, само че особеното в този момент е, че тези същите крайнодесни деятели, тогава бяха отвън израелската политика, а сега имат мощни поддръжници в самото държавно управление - министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир - коренен десен деятел, подкрепящ тези хора, сега дава отговор за полицията, а точно тя следи какво се случва на Храмовия рид. Няколко члена на неговата партия обществено приканиха полицията да разреши да бъде осъществено жертвоприношение в свещените за мюсюлманите земи - нещо, което в никакъв случай не се е случвало до в този момент. Тази смяна, тази нова политическа среда води до доста страхове измежду палестинците, които виждат, че всички тези луди хора, сега са във властта. Така стотици палестинци влязоха в джамията през нощта, с цел да я защитят от осъществяване на жертвоприношение. Резултатът е взлом на полицията, тъй като по закон не е разрешено там да стоят хора през нощта. Тези хора бяха изведени с принуждение, с танкови гранати и когато тези фрагменти се появиха в обществените медии в целия арабски свят, Хамас използваха това, с цел да тестват Израел.
- Няма по какъв начин да не свързваме ескалацията на насилието с идването на власт на Бенямин Нетаняху в коалиция с крайнодесните. Почти 100 починали палестинци, съвсем 20 починали евреи. Но с изключение на напрежението с палестинците новото държавно управление е изправено и пред друго предизвикателство на вътрешнополитическата сцена - митингите за правосъдната промяна.
- Всичко е обвързвано. Това държавно управление пристигна на власт преди три месеца и даде обещание господство на закона, битка с престъпността и тероризма и да върне сигурността, което е необичайно - миналата година с предходното държавно управление беше най-спокойната година от над 10 години. От ден първи на това държавно управление сигурността и върховенството на закона се утежниха трагично. Този кабинет, вместо да се бори с престъпността, да откри господство на правото, се занимаваше със правосъдната промяна, която е опит в общи линии да бъде погубен Върховния съд. През последните три месеца имаше всеобщи демонстрации против това. Ключов миг в тези митинги е уволнението на министъра на защитата, който се разгласи срещу правосъдната промяна и предизвести, че тя съставлява непосредствена опасност за израелската национална сигурност, а това - след това се оказа изцяло правилно. А Бенямин Нетаняху го уволни поради това. После Нетаняху даде крачка обратно, само че фактът, че държавното управление беше изцяло погълнато от тази противоречива правосъдна промяна, която дестабилизира израелската стопанска система, раздели израелската войска и израелското общество - това е в основата на събитията, които следим през последните няколко дни. Израелските врагове в Ливан, Газа, в Иран и в Сирия видяха по какъв начин израелското общество е разкъсвано от тези вътрешни разногласия и това за тях беше късмет да провокират Израел и от север, и от юг, и в Йерусалим.
- Бенямани Нетаняху направи толкоз отстъпки към крайнодесните политици единствено, с цел да се върне на власт, да образува държавно управление и да избегне делата за корупция, които се водят против него. Не е ли прекомерно висока цената - проблеми и на вътрешната сцена и във външнополитически проект?
- Ако погледнем последните изследвания на публичното мнение, известността на Нетаняху е най-ниската - неговата партия " Ликуд " и обединението му завоюваха 10 места по-малко от последните избори, които бяха единствено преди 6 месеца. Опозицията става по-силна, тъй като доста хора през последните 6 месеца виждат, че дясната коалиция не действа добре. Радикалните ѝ десни възгледи може да са положителни, когато си съпротива, само че не работят, когато би трябвало да управляваш една съвременна страна. Видяха и, че новото държавно управление, вместо да се концентрира върху предизборните си обещания - да се бори против Иран, да се опита да реализира мирна договорка със Саудитска Арабия, да се бори за напредък на стопанската система, вместо това се зае със правосъдна промяна, която е неодобрявана от над 60% от израелците. През последните месеци имиджът На Нетаняху беше очернен както в интернационален, по този начин и във вътрешнополитически проект.
- Това освен опетнява имиджа му, само че сътвори и напрежение със Съединени американски щати. Миналата седмица Джо Байдън обществено разгласи, че не знае по кое време може да одобри Нетаняху във Вашингтон. Отношенията сред Израел и Съединените щати бяха стоманени в предишното, в този момент наподобяват не толкоз здрави?
- Да, тъкмо по този начин - връзките сред Израел и Съединените щати, сред администрацията на Байдън и държавното управление на Нетаняху, са в дълбока рецесия. Когато това държавно управление пое властта, Байдън в действителност имаше желание да се разбере с Нетаняху, даже - по този начин да се каже - да си затвори очите за радикалните му съдружни сътрудници. Вашингтон си споделяше - добре, ще работим с Нетаняху, него го познаваме, с другите няма да работим. Много бързо Белият дом осъзна, че това не е реалистично и че Нетаняху, макар обещанията си, в действителност не държи кормилото на този рейс, макар че е седнал на шофьорското място. Неговите съдружни сътрудници карат рейса и по тази причина се стигна до тази рецесия - президентът на Съединените щати пред камери да каже, че няма да кани премиера на Израел в Белия дом - това е невиждано. Когато самият американски президент приказва по този метод, всички в неговата администрация схващат посланието, схващат посланието и хората в Европа. Посланието е пределно ясно и за хората в арабския свят. Ето за какво държавното управление на Нетаняху става все по-изолирано от интернационалната общественост.
- Споменахте спокойно съглашение със Саудитска Арабия - единствено преди година Израел вървеше по пътя на нормализиране на връзките с арабския свят. Първо бяха Авраамовите съглашения, доближаване с Обединените арабски емирства, Нетаняху искаше да направи и по този начин наречения " галактически скок " и с Рияд. Вместо това Иран и Саудитска Арабия подписаха съглашение с посредничеството на Китай?
- Първо, не съм уверен, че съглашението сред Иран и Саудитска Арабия е непосредствено обвързвано с Израел, по-скоро е обвързвано с войната в Йемен. И двете страни желаят да сложат завършек на войната и единственият метод е да стартират разговор. Но актуалната обстановка в Израел, напрежението с палестинците, насилието на Храмовия рид, не оказват помощ по никакъв метод за възстановяване на връзките със Саудитска Арабия, а точното противоположното. През последните три месеца саудитците излязоха с над 10 неоправдателни позиции против Израел, в някои от тях държавното управление даже е наричано " окупационно " - нещо, което Рияд не е правил от доста време. Също по този начин през последните месеци видяхме разтягане на връзките и с страните от Авраамовите съглашение - Обединените арабски емирства, Мароко и Бахрейн. Няма двустранни визити, тези страни доста внимават по какъв начин се държат с това държавно управление. Ако Авраамовите съглашения бяха най-голямото достижение на Нетаняху, неговият завет - сега те в действителност са застрашени.
- На ръба на война, безпорядък във вътрешо- и външнополитически проект, заветът на Нетаняху е заплашен - по какъв начин виждате изхода от тази обстановка - ще осъзнае ли Нетаняху, че държавно управление в този формат единствено заплашва ролята на Израел в района и имиджа на международната сцена?
- Мисля, че към този момент преминахме точката, от която връщане обратно няма. Не виждам по какъв начин Нетаняху може да образува различна коалиция. Няма сътрудници в съпротива. Двамата опозиционни водачи - някогашният министър председател Яир Лапид и някогашният министър на защитата Бени Ганц - и двамата не биха създали държавно управление с него, не могат да го понасят. Смятат, че той нанесе непоправими вреди на страната. Нетаняху няма друга опция. Неговите крайнодесни съдружни сътрудници също нямат опция - в никакъв случай не са мислили, че могат да получат толкоз власт, колкото Нетаняху им даде. Въпреки непопулярността на това държавно управление то няма опция и те ще се държат дружно.
- Какво значи това за района?
- Нищо положително! (смее се).
Колко сериозна е обстановката, за какво напрежението в района се увеличи след връщането на Бенямин Нетаняху на премиерския пост и по какъв начин вътрешнополитическите проблеми на Израел водят до дестабилизация в целия район? Дали пък връщането на власт непременно не се заплаща с твърди висока цена - подкопаване ролята на Израел както в района, по този начин и на международната сцена? За всичко това Тоня Димитрова беседва журналиста от Тел Авив - Барак Равид.
- Израелски ракети летят към линията Газа и Ливан, напрежението продължава да се повишава след щурма на израелската полиция в джамията Ал Акса на Храмовия рид. Събитията доста припомнят на тези отпреди две години, когато се стигна до война. Колко е рискова обстановката?
- Ситуацията е доста напрегната и рискова. Това е най-сериозната ескалация сред Израел и Ливан от войната през 2006-а. Видяхме над 30 ракети, изстреляни от Ливан към израелска територия, сходно нещо не се е случвало от 2006-а година. През нощта видяхме израелски въздушни удари против Ливан, това не се е случвало от над 15 години. Ситуацията е доста рискова, още по-опасно е това, че има по едно и също време ескалация в Ливан, Йерусалим и Газа. Това е част от тактиката на Хамас - да сътвори единен фронт.
- От разстояние наподобява сякаш всичко стартира с щурма на джамията Ал Акса, а останалите играчи на тази сцена реагират. Така ли е в действителност и за какво трябваше израелската полиция да щурмува комплекса на Храмовия рид?
- Трябва да се върнем още по-назад във времето. В момента мюсюлманите честваха свещения месец Рамазан, евреите означават Пасха - един от най-чувствителните моменти от годината в Йерусалим. Още преди дни израелски крайнодесни деятели оповестиха, че ще се опитат да създадат жертвоприношение на Храмовия рид, даже оповестиха конкуренция - който успее да влезе в комплекса с коза, да извърши жертвоприношение с нея, може да завоюва 10 хиляди $. Минали години имаше също сходни планове, само че особеното в този момент е, че тези същите крайнодесни деятели, тогава бяха отвън израелската политика, а сега имат мощни поддръжници в самото държавно управление - министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир - коренен десен деятел, подкрепящ тези хора, сега дава отговор за полицията, а точно тя следи какво се случва на Храмовия рид. Няколко члена на неговата партия обществено приканиха полицията да разреши да бъде осъществено жертвоприношение в свещените за мюсюлманите земи - нещо, което в никакъв случай не се е случвало до в този момент. Тази смяна, тази нова политическа среда води до доста страхове измежду палестинците, които виждат, че всички тези луди хора, сега са във властта. Така стотици палестинци влязоха в джамията през нощта, с цел да я защитят от осъществяване на жертвоприношение. Резултатът е взлом на полицията, тъй като по закон не е разрешено там да стоят хора през нощта. Тези хора бяха изведени с принуждение, с танкови гранати и когато тези фрагменти се появиха в обществените медии в целия арабски свят, Хамас използваха това, с цел да тестват Израел.
- Няма по какъв начин да не свързваме ескалацията на насилието с идването на власт на Бенямин Нетаняху в коалиция с крайнодесните. Почти 100 починали палестинци, съвсем 20 починали евреи. Но с изключение на напрежението с палестинците новото държавно управление е изправено и пред друго предизвикателство на вътрешнополитическата сцена - митингите за правосъдната промяна.
- Всичко е обвързвано. Това държавно управление пристигна на власт преди три месеца и даде обещание господство на закона, битка с престъпността и тероризма и да върне сигурността, което е необичайно - миналата година с предходното държавно управление беше най-спокойната година от над 10 години. От ден първи на това държавно управление сигурността и върховенството на закона се утежниха трагично. Този кабинет, вместо да се бори с престъпността, да откри господство на правото, се занимаваше със правосъдната промяна, която е опит в общи линии да бъде погубен Върховния съд. През последните три месеца имаше всеобщи демонстрации против това. Ключов миг в тези митинги е уволнението на министъра на защитата, който се разгласи срещу правосъдната промяна и предизвести, че тя съставлява непосредствена опасност за израелската национална сигурност, а това - след това се оказа изцяло правилно. А Бенямин Нетаняху го уволни поради това. После Нетаняху даде крачка обратно, само че фактът, че държавното управление беше изцяло погълнато от тази противоречива правосъдна промяна, която дестабилизира израелската стопанска система, раздели израелската войска и израелското общество - това е в основата на събитията, които следим през последните няколко дни. Израелските врагове в Ливан, Газа, в Иран и в Сирия видяха по какъв начин израелското общество е разкъсвано от тези вътрешни разногласия и това за тях беше късмет да провокират Израел и от север, и от юг, и в Йерусалим.
- Бенямани Нетаняху направи толкоз отстъпки към крайнодесните политици единствено, с цел да се върне на власт, да образува държавно управление и да избегне делата за корупция, които се водят против него. Не е ли прекомерно висока цената - проблеми и на вътрешната сцена и във външнополитически проект?
- Ако погледнем последните изследвания на публичното мнение, известността на Нетаняху е най-ниската - неговата партия " Ликуд " и обединението му завоюваха 10 места по-малко от последните избори, които бяха единствено преди 6 месеца. Опозицията става по-силна, тъй като доста хора през последните 6 месеца виждат, че дясната коалиция не действа добре. Радикалните ѝ десни възгледи може да са положителни, когато си съпротива, само че не работят, когато би трябвало да управляваш една съвременна страна. Видяха и, че новото държавно управление, вместо да се концентрира върху предизборните си обещания - да се бори против Иран, да се опита да реализира мирна договорка със Саудитска Арабия, да се бори за напредък на стопанската система, вместо това се зае със правосъдна промяна, която е неодобрявана от над 60% от израелците. През последните месеци имиджът На Нетаняху беше очернен както в интернационален, по този начин и във вътрешнополитически проект.
- Това освен опетнява имиджа му, само че сътвори и напрежение със Съединени американски щати. Миналата седмица Джо Байдън обществено разгласи, че не знае по кое време може да одобри Нетаняху във Вашингтон. Отношенията сред Израел и Съединените щати бяха стоманени в предишното, в този момент наподобяват не толкоз здрави?
- Да, тъкмо по този начин - връзките сред Израел и Съединените щати, сред администрацията на Байдън и държавното управление на Нетаняху, са в дълбока рецесия. Когато това държавно управление пое властта, Байдън в действителност имаше желание да се разбере с Нетаняху, даже - по този начин да се каже - да си затвори очите за радикалните му съдружни сътрудници. Вашингтон си споделяше - добре, ще работим с Нетаняху, него го познаваме, с другите няма да работим. Много бързо Белият дом осъзна, че това не е реалистично и че Нетаняху, макар обещанията си, в действителност не държи кормилото на този рейс, макар че е седнал на шофьорското място. Неговите съдружни сътрудници карат рейса и по тази причина се стигна до тази рецесия - президентът на Съединените щати пред камери да каже, че няма да кани премиера на Израел в Белия дом - това е невиждано. Когато самият американски президент приказва по този метод, всички в неговата администрация схващат посланието, схващат посланието и хората в Европа. Посланието е пределно ясно и за хората в арабския свят. Ето за какво държавното управление на Нетаняху става все по-изолирано от интернационалната общественост.
- Споменахте спокойно съглашение със Саудитска Арабия - единствено преди година Израел вървеше по пътя на нормализиране на връзките с арабския свят. Първо бяха Авраамовите съглашения, доближаване с Обединените арабски емирства, Нетаняху искаше да направи и по този начин наречения " галактически скок " и с Рияд. Вместо това Иран и Саудитска Арабия подписаха съглашение с посредничеството на Китай?
- Първо, не съм уверен, че съглашението сред Иран и Саудитска Арабия е непосредствено обвързвано с Израел, по-скоро е обвързвано с войната в Йемен. И двете страни желаят да сложат завършек на войната и единственият метод е да стартират разговор. Но актуалната обстановка в Израел, напрежението с палестинците, насилието на Храмовия рид, не оказват помощ по никакъв метод за възстановяване на връзките със Саудитска Арабия, а точното противоположното. През последните три месеца саудитците излязоха с над 10 неоправдателни позиции против Израел, в някои от тях държавното управление даже е наричано " окупационно " - нещо, което Рияд не е правил от доста време. Също по този начин през последните месеци видяхме разтягане на връзките и с страните от Авраамовите съглашение - Обединените арабски емирства, Мароко и Бахрейн. Няма двустранни визити, тези страни доста внимават по какъв начин се държат с това държавно управление. Ако Авраамовите съглашения бяха най-голямото достижение на Нетаняху, неговият завет - сега те в действителност са застрашени.
- На ръба на война, безпорядък във вътрешо- и външнополитически проект, заветът на Нетаняху е заплашен - по какъв начин виждате изхода от тази обстановка - ще осъзнае ли Нетаняху, че държавно управление в този формат единствено заплашва ролята на Израел в района и имиджа на международната сцена?
- Мисля, че към този момент преминахме точката, от която връщане обратно няма. Не виждам по какъв начин Нетаняху може да образува различна коалиция. Няма сътрудници в съпротива. Двамата опозиционни водачи - някогашният министър председател Яир Лапид и някогашният министър на защитата Бени Ганц - и двамата не биха създали държавно управление с него, не могат да го понасят. Смятат, че той нанесе непоправими вреди на страната. Нетаняху няма друга опция. Неговите крайнодесни съдружни сътрудници също нямат опция - в никакъв случай не са мислили, че могат да получат толкоз власт, колкото Нетаняху им даде. Въпреки непопулярността на това държавно управление то няма опция и те ще се държат дружно.
- Какво значи това за района?
- Нищо положително! (смее се).
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ