Как България се опитва да върне ромите в училище
За първи път от 1989 година насам България прави огромен опит да върне ромските деца в учебно заведение. Агенция Франс Прес посвещава обширна публикация на тематиката, в която се показва, че 22% от ромите са необразовани, а едвам 9% имат приблизително обучение.
Малки армии от учители, обществени служащи и служители на реда шетат из България, натоварени с Херкулесова задача: да се опитат да убедят десетки хиляди ромски родители да изпратят децата си на учебно заведение. Всичко това е част от нова държавна самодейност, целяща да понижи възходящата неначетеност и огромния брой тийнейджърски бременности измежду ромите в България, които съставляват към 10% от седеммилионното население на страната. Така стартира репортажът на организация Франс прес (АФП) от пловдивския квартал Столипиново, наименуван от създателя "най-голямото ромско гето в България ".
Агенция Франс Прес цитира българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев, съгласно който към 130 хиляди деца в България не вървят на учебно заведение, а множеството от тях са ромчета. За да се пребори с явлението, държавното управление е основало над хиляда специфични екипа, които обикалят страната: техните експерти имат за задача да се срещат и беседват с ромските фамилии в най-бедната страна-членка на Европейски Съюз. Една непостижима борба, както се е уверил и самият създател на репортажа, който е придружавал един от екипите. От общо седем посетени адреса в Столипиново единствено една майка била съгласна да беседва с неканените посетители. "Ще запишем детето на учебно заведение, в случай че татко му не ни повика назад в Германия ", уверила Зати Маринова, сочейки 10-годишния си наследник Орлин.
Едва 9% приключват приблизително обучение
Съпругът на Маринова, както и доста други роми избират да опитат шанса си в някоя от по-богатите страни от Европейски Съюз, търсейки някакво прехранване и бягайки от мизерията в гетото, показва Агенция Франс Прес. "Много деца напущат учебно заведение, тъй като би трябвало да оказват помощ на фамилията си ", споделя социологът Алексей Пампоров, представен от организацията. "Момичетата се грижат за по-малките си братчета и сестричета, а момчетата се трудят дружно с бащите си, да вземем за пример по градежите ", добавя той.
Има и доста случаи, когато екипите заварват родителите вкъщи, само че те не им отварят вратите, тъй като не желаят да беседват с тях. "Децата, които търсим, може да са зад всяка една от тези порти. Но доста родители са съмнително настроени по отношение на непознатите ", споделя Теодора Крумова от ромската правозащитна организация "Амалипе ".
В България дискриминирането по отношение на ромите избуя след краха на комунизма през 1989 година. Днес ромите са мощно маргинализирано малцинство. Около 22 % от тях са необразовани и едвам 9% приключват приблизително обучение, въпреки то да е наложително. А, съгласно едно настоящо проучване, доста от тях не приказват български.
Експертите виждат директна връзка сред необразоваността и високия брой на бременностите измежду младите ромски девойки. Само през предходната година са се родили към шест хиляди бебета от малолетни майки, с което България държи едно от първите места в Европейски Съюз по този индикатор. За да се оправи с казуса, ръководещата коалиция от консерватори и крайни националисти реши да заложи на метода с моркова и тоягата: от една страна управляващите оферират на ромските фамилии известни облекчения за закупуването на образователни принадлежности или пък помощ за намирането на работа - мощен коз измежду ромската общественост, измъчвана от години от беднотия и безработица, акцентира създателят на публикацията. В същото време София заплашва да вкара санкции или да спре някои обществени заплащания за родителите, които отхвърлят да изпращат децата си на учебно заведение. А националистите даже упорстват за криминализиране на действието.
80% от децата са в чужбина
Агенция Франс Прес прецизира, че националната акция, в чиито екипи са включени над 11 600 експерти, започва при започване на септември. В материала се акцентира също по този начин, че за първи път опитите на българските учители да върнат ромските деца в учебно заведение са подкрепени от обществени служащи и служители на реда. Дотук обаче напъните не дават бързи резултати, показва създателят и цитира данните на Министерството на образованието: до 10 октомври екипите са съумели да посетят повече от 150 хиляди адреса и да върнат малко над 12 хиляди деца в учебно заведение. В над 80% от случаите децата от посетените адреси обаче са били в чужбина.
Проблемът се задълбочава и от неналичието на качествено обучение в регионите с плътно ромско население. На този декор доста родители питат какъв е смисълът да изпращат децата си да вървят в неприятни учебни заведения. "Не преподават добре на децата ни. Моята племенница приключи осми клас и към момента не може да написа името си ", споделя Райчо Кръстев, татко на три деца. Въпреки проблемите Теодора Крумова от "Амалипе " хвали новата самодейност. По думите ѝ, това е първият пореден опит на българските управляващи да върнат всички деца в учебно заведение от 1989 насам.
Малки армии от учители, обществени служащи и служители на реда шетат из България, натоварени с Херкулесова задача: да се опитат да убедят десетки хиляди ромски родители да изпратят децата си на учебно заведение. Всичко това е част от нова държавна самодейност, целяща да понижи възходящата неначетеност и огромния брой тийнейджърски бременности измежду ромите в България, които съставляват към 10% от седеммилионното население на страната. Така стартира репортажът на организация Франс прес (АФП) от пловдивския квартал Столипиново, наименуван от създателя "най-голямото ромско гето в България ".
Агенция Франс Прес цитира българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев, съгласно който към 130 хиляди деца в България не вървят на учебно заведение, а множеството от тях са ромчета. За да се пребори с явлението, държавното управление е основало над хиляда специфични екипа, които обикалят страната: техните експерти имат за задача да се срещат и беседват с ромските фамилии в най-бедната страна-членка на Европейски Съюз. Една непостижима борба, както се е уверил и самият създател на репортажа, който е придружавал един от екипите. От общо седем посетени адреса в Столипиново единствено една майка била съгласна да беседва с неканените посетители. "Ще запишем детето на учебно заведение, в случай че татко му не ни повика назад в Германия ", уверила Зати Маринова, сочейки 10-годишния си наследник Орлин.
Едва 9% приключват приблизително обучение
Съпругът на Маринова, както и доста други роми избират да опитат шанса си в някоя от по-богатите страни от Европейски Съюз, търсейки някакво прехранване и бягайки от мизерията в гетото, показва Агенция Франс Прес. "Много деца напущат учебно заведение, тъй като би трябвало да оказват помощ на фамилията си ", споделя социологът Алексей Пампоров, представен от организацията. "Момичетата се грижат за по-малките си братчета и сестричета, а момчетата се трудят дружно с бащите си, да вземем за пример по градежите ", добавя той.
Има и доста случаи, когато екипите заварват родителите вкъщи, само че те не им отварят вратите, тъй като не желаят да беседват с тях. "Децата, които търсим, може да са зад всяка една от тези порти. Но доста родители са съмнително настроени по отношение на непознатите ", споделя Теодора Крумова от ромската правозащитна организация "Амалипе ".
В България дискриминирането по отношение на ромите избуя след краха на комунизма през 1989 година. Днес ромите са мощно маргинализирано малцинство. Около 22 % от тях са необразовани и едвам 9% приключват приблизително обучение, въпреки то да е наложително. А, съгласно едно настоящо проучване, доста от тях не приказват български.
Експертите виждат директна връзка сред необразоваността и високия брой на бременностите измежду младите ромски девойки. Само през предходната година са се родили към шест хиляди бебета от малолетни майки, с което България държи едно от първите места в Европейски Съюз по този индикатор. За да се оправи с казуса, ръководещата коалиция от консерватори и крайни националисти реши да заложи на метода с моркова и тоягата: от една страна управляващите оферират на ромските фамилии известни облекчения за закупуването на образователни принадлежности или пък помощ за намирането на работа - мощен коз измежду ромската общественост, измъчвана от години от беднотия и безработица, акцентира създателят на публикацията. В същото време София заплашва да вкара санкции или да спре някои обществени заплащания за родителите, които отхвърлят да изпращат децата си на учебно заведение. А националистите даже упорстват за криминализиране на действието.
80% от децата са в чужбина
Агенция Франс Прес прецизира, че националната акция, в чиито екипи са включени над 11 600 експерти, започва при започване на септември. В материала се акцентира също по този начин, че за първи път опитите на българските учители да върнат ромските деца в учебно заведение са подкрепени от обществени служащи и служители на реда. Дотук обаче напъните не дават бързи резултати, показва създателят и цитира данните на Министерството на образованието: до 10 октомври екипите са съумели да посетят повече от 150 хиляди адреса и да върнат малко над 12 хиляди деца в учебно заведение. В над 80% от случаите децата от посетените адреси обаче са били в чужбина.
Проблемът се задълбочава и от неналичието на качествено обучение в регионите с плътно ромско население. На този декор доста родители питат какъв е смисълът да изпращат децата си да вървят в неприятни учебни заведения. "Не преподават добре на децата ни. Моята племенница приключи осми клас и към момента не може да написа името си ", споделя Райчо Кръстев, татко на три деца. Въпреки проблемите Теодора Крумова от "Амалипе " хвали новата самодейност. По думите ѝ, това е първият пореден опит на българските управляващи да върнат всички деца в учебно заведение от 1989 насам.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ