Изповедта на Дивата пантера: Напих се във влака за Бургас и изневерих на мъжа ми
За първи път ми е, усещам се гадно, тъй като той отгледа моето дете
В идващите редове ще прочетете изповедта на една жена, брачна половинка, която надълбоко се покайва от това, което е сторила. На прибиране към Бургас с влака тя се е напила и изневерила на мъжа си, с който имат брак от 8 години. За да остане анонимна, тя се назовава Дивата пантера. Ето и целия разказ, публикуваме го без редакторска интервенция :
Здравейте.
Бих желала и аз да споделя нещо, което ме мъчи и открадна съня и спокойствието ми.
Знам, че човек каквото си направи, различен не може да му го направи.
Никога не съм предполагала, че ще изпадна в такава ситуация…
Имам мъж, с който сме към този момент 8 години дружно. Нямаме никакви проблеми, той ме обожава, в никакъв случай не ми е повишил звук. Никога нищо неприятно не съм видяла от него. По принцип съм жена, която държи на индивида до себе си и съм твърдо срещу изневерите, само че дяволът като си няма работа…
Другото, което желая да уточня, е, че имам дете от различен мъж, а той го отгледа като свое. Той самият няма деца.
Един ден просто се прибирах за Бургас от моя край с трен и се срещнах с един мъж. На пръв взор – нищо изключително, само че пътят беше дълъг и той носеше пиянство. Почерпи мен и другите пътуващи. Заформи се готина компания – приказки, майтапи… Дотук добре, само че аз като пия, ме избиват хормоните.
Двамата отидохме в тоалетната да пушим и там му налетях. Той като мъж не се дърпаше… После си разменихме телефонните номера и се разбрахме да се чуем на идващия ден…
След като мина резултатът от алкохола, се срамих доста от себе си и това, което бях направила! Бях потъпкала доста свои правила!
Ще го нарека „ Мишо ”.
Той ми звънна, както се бяхме разбрали. Много мислих дали да му подвигна, само че той настояваше отново и отново. Накрая подвигнах и си уговорихме среща. Съответно всичко мина прелестно – разходка, ядене, пийване, както си му е редът и след това да довършим това, което започнахме…
За първи път изневерих на мъжа си… Мислех, че ще ми е гадно, че няма да мога да го погледна в очите, само че истината е, че ми хареса и не спряхме до такава степен. Имаше втора, трета, четвърта среща…
Мишо знаеше, че съм фамилна, само че и за двама ни не беше нищо сериозно… Но нещата започнаха да се задълбочават – най-малко за мен. Усещах по какъв начин стартирам да хлътвам, че той е всичко, за което съм мечтала в живота си. Опитах да се спра, само че тогава Мишо стартира да ме натиска и разбрах че е взаимно…
Вече четири месеца се срещаме и всичко е повече от прелестно. Но… постоянно има но… Започнах да тичам нощем от у дома, с цел да сме дружно и заран се прибирам преди да усетят, че ме няма. Чувствам се като ученичка! Влюбена до уши и тази тръпка, че може да ме заловен.
Мишо ме срещна с всички негови близки, даже с майка си и тя е наясно с всичко.
Сега стартират да ме притискат да си групирам багажа и да вървя при Михаил, а никой не знае аз по какъв начин пребивавам. Моят мъж не го заслужава и знам, че без мен ще полудее. Не желая да му причиня това! Той ми дава всичко – сигурност и успокоение.
Знам, че няма да ме остави, минали сме през толкоз компликации заедно… Той е спокоен, спокоен, домошар, а Михаил е цялостна негова диаметралност – вманиачен и непредсказуем, купонджия, всичко, което съм търсила в един мъж.
Сега съм толкоз объркана и не знам какво да върша. Искам и двамата, не желая да нараня никого.
Ако можех да се клонирам… Те са двама, а аз – една…
Сърцето желае единия, разсъдъкът – другия.
С единия имам непоклатимост и сигурност, с другия – не знам какво да чакам, само че пък е това, което цялостен живот съм търсила. Разкъсана съм на две и не знам какво да върша.
Това е моята драма. Знам, че няма кой да ми помогне, аз би трябвало сама да реша, само че толкоз мъчно в никакъв случай не ми е било.
Моят мъж и до през днешния ден се държи с мен по този начин добре, както и първия ден – целува ме, прегръща ме, не пропуща да ми каже, че ме обича и постоянно ме кара да се усещам специфична и мечтана.
Но нещото, което ми липсва, ми го дава Михаил, а не мога да продължа така…
Дивата пантера
В идващите редове ще прочетете изповедта на една жена, брачна половинка, която надълбоко се покайва от това, което е сторила. На прибиране към Бургас с влака тя се е напила и изневерила на мъжа си, с който имат брак от 8 години. За да остане анонимна, тя се назовава Дивата пантера. Ето и целия разказ, публикуваме го без редакторска интервенция :
Здравейте.
Бих желала и аз да споделя нещо, което ме мъчи и открадна съня и спокойствието ми.
Знам, че човек каквото си направи, различен не може да му го направи.
Никога не съм предполагала, че ще изпадна в такава ситуация…
Имам мъж, с който сме към този момент 8 години дружно. Нямаме никакви проблеми, той ме обожава, в никакъв случай не ми е повишил звук. Никога нищо неприятно не съм видяла от него. По принцип съм жена, която държи на индивида до себе си и съм твърдо срещу изневерите, само че дяволът като си няма работа…
Другото, което желая да уточня, е, че имам дете от различен мъж, а той го отгледа като свое. Той самият няма деца.
Един ден просто се прибирах за Бургас от моя край с трен и се срещнах с един мъж. На пръв взор – нищо изключително, само че пътят беше дълъг и той носеше пиянство. Почерпи мен и другите пътуващи. Заформи се готина компания – приказки, майтапи… Дотук добре, само че аз като пия, ме избиват хормоните.
Двамата отидохме в тоалетната да пушим и там му налетях. Той като мъж не се дърпаше… После си разменихме телефонните номера и се разбрахме да се чуем на идващия ден…
След като мина резултатът от алкохола, се срамих доста от себе си и това, което бях направила! Бях потъпкала доста свои правила!
Ще го нарека „ Мишо ”.
Той ми звънна, както се бяхме разбрали. Много мислих дали да му подвигна, само че той настояваше отново и отново. Накрая подвигнах и си уговорихме среща. Съответно всичко мина прелестно – разходка, ядене, пийване, както си му е редът и след това да довършим това, което започнахме…
За първи път изневерих на мъжа си… Мислех, че ще ми е гадно, че няма да мога да го погледна в очите, само че истината е, че ми хареса и не спряхме до такава степен. Имаше втора, трета, четвърта среща…
Мишо знаеше, че съм фамилна, само че и за двама ни не беше нищо сериозно… Но нещата започнаха да се задълбочават – най-малко за мен. Усещах по какъв начин стартирам да хлътвам, че той е всичко, за което съм мечтала в живота си. Опитах да се спра, само че тогава Мишо стартира да ме натиска и разбрах че е взаимно…
Вече четири месеца се срещаме и всичко е повече от прелестно. Но… постоянно има но… Започнах да тичам нощем от у дома, с цел да сме дружно и заран се прибирам преди да усетят, че ме няма. Чувствам се като ученичка! Влюбена до уши и тази тръпка, че може да ме заловен.
Мишо ме срещна с всички негови близки, даже с майка си и тя е наясно с всичко.
Сега стартират да ме притискат да си групирам багажа и да вървя при Михаил, а никой не знае аз по какъв начин пребивавам. Моят мъж не го заслужава и знам, че без мен ще полудее. Не желая да му причиня това! Той ми дава всичко – сигурност и успокоение.
Знам, че няма да ме остави, минали сме през толкоз компликации заедно… Той е спокоен, спокоен, домошар, а Михаил е цялостна негова диаметралност – вманиачен и непредсказуем, купонджия, всичко, което съм търсила в един мъж.
Сега съм толкоз объркана и не знам какво да върша. Искам и двамата, не желая да нараня никого.
Ако можех да се клонирам… Те са двама, а аз – една…
Сърцето желае единия, разсъдъкът – другия.
С единия имам непоклатимост и сигурност, с другия – не знам какво да чакам, само че пък е това, което цялостен живот съм търсила. Разкъсана съм на две и не знам какво да върша.
Това е моята драма. Знам, че няма кой да ми помогне, аз би трябвало сама да реша, само че толкоз мъчно в никакъв случай не ми е било.
Моят мъж и до през днешния ден се държи с мен по този начин добре, както и първия ден – целува ме, прегръща ме, не пропуща да ми каже, че ме обича и постоянно ме кара да се усещам специфична и мечтана.
Но нещото, което ми липсва, ми го дава Михаил, а не мога да продължа така…
Дивата пантера
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ