Украйна. Името
За първи път името Украйна се загатва в Киевския летопис от 1187 година във връзка със гибелта на Переяславския княз Володимир: „ И го оплакваха всички переяславци… За него Украйна тъгуваше доста. “ В историческата просвета е признато, че името е топоним, само че историците са разграничени в мненията си за неговото смислово значение. Според Михайло Грушевски, Олександър Потебня и други, с това име се значи „ гранична земя “ или „ последна земя “, т.е. визията за края на Европа, след който стартира непознатата Московия.
Според втората версия, споделяна от етнографа Борис Гринченко, историка Федир Шевченко и други, името Украйна значи „ роден край, край, земя “. Руската историческа просвета, водена основно от политически съображения, поредно внушава смисъла за „ покрайнина на Русия “.
Но Киевска Рус, т.е. средновековна Украйна, няма нищо общо със земята на москалите, както огромният украински стихотворец Тарас Шевченко назовава популацията край Москва река. Едва ли в княжеския двор в Киев са подозирали за тяхното битие.
Векове наред Киев превъзхожда в културно и материално отношение Москва. Някои документи разясняват името – Переяславска, Киевска, Волинска, Подолска Украйна. В турски документи от средата на XVI век се приказва за Украйна. Така е в писмо на турския султан Сюлейман Великолепни до полския крал Сигизмунд Ваза от 1564 година А в „ История славяноболгарская “ (1762) на Паисий Хилендарски е казано, че московците нямат нищо общо с русите, тъй като са разнообразни нации.
Има доста научни, само че и псевдонаучни съчинения на тематика: сходства и разлики сред украинци и руснаци. Най-важното разграничение е съществуването на духа на свободолюбие, присъщ за украинците, неведнъж и мощно проявяван от тях в историята
им и неговата диаметралност – духът на смирението и подчинението, на преклонената пред бащицата император или генералния секретар на комунистическата партия глава, особено даже за съветската интелигенция и типично за „ елементарния народ “. Изключенията са малко, въпреки и да са запаметяващи се. Различията в езика, културата, народопсихологията и историческия опит сред двата народа са безспорни. Те имат интервали на обща история, на общо живеене, само че като по предписание това са и най-трагичните за украинския народ исторически интервали. Езиковите разлики сред украинци и руснаци са несравнимо по-големи от тези сред хървати и сърби, чехи и словаци да вземем за пример.
И нещо любопитно. Знаменитата картина на съветския художник Иля Репин „ Запорожци пишат писмо на турския султан “ показва момента, в който казашкият атаман Иван Сирко написа през 1676 година отговор от името на цялата Запорожка армия на ултиматума на турския султан Мехмед IV. За да оформи замисъла си, художникът подхваща през 1880-1881 година пътешестване по Запорожието.
И в едно свое писмо споделя усещането си от срещата си със запорожките казаци: „ Никой на този свят не усеща по този начин надълбоко свободата, равенството и братството. “ Всъщност той е уловил духа на украинския народ. А проф. Иван Шишманов, другар на Вазов и пръв български дипломат в Украйна през 1918 година, особено ще означи в свое изявление, че „ украинското твърдоглавие е пословично ”. Под предводителството на атаман Сирко, казаците водят за 20 години 244 борби, без да изгубят нито една. Негови са думите: „ Робите не ги пускат в парадайса “.
Това и през днешния ден е украинска философия. Тя приказва за неотстъпчивост по отношение на всяко подтисничество. И украинската история ни дава блестящи образци на битка за независимост и самостоятелност – политическа и обществена.
Любопитното е, че Иля Репин избира за модел за изображението на атаман Сирко киевският генерал-губернатор Михайло Драгомиров. Това е генерал-майорът от съветската императорска войска, който реализира форсирането на река Дунав през юни 1877 година и по този начин стартира войната, която е толкоз „ освободителна “, че едвам 30 години след нея България реализира своята самостоятелност. Синовете на военачалник Драгомиров – Володимир и Абрам, също генерали, се борят в редовете на Бялата войска против болшевишката Червена войска за свободата украинската земя.
Александър Йорданов, евродепутат от ГЕРБ, коментар във фейсбук
Според втората версия, споделяна от етнографа Борис Гринченко, историка Федир Шевченко и други, името Украйна значи „ роден край, край, земя “. Руската историческа просвета, водена основно от политически съображения, поредно внушава смисъла за „ покрайнина на Русия “.
Но Киевска Рус, т.е. средновековна Украйна, няма нищо общо със земята на москалите, както огромният украински стихотворец Тарас Шевченко назовава популацията край Москва река. Едва ли в княжеския двор в Киев са подозирали за тяхното битие.
Векове наред Киев превъзхожда в културно и материално отношение Москва. Някои документи разясняват името – Переяславска, Киевска, Волинска, Подолска Украйна. В турски документи от средата на XVI век се приказва за Украйна. Така е в писмо на турския султан Сюлейман Великолепни до полския крал Сигизмунд Ваза от 1564 година А в „ История славяноболгарская “ (1762) на Паисий Хилендарски е казано, че московците нямат нищо общо с русите, тъй като са разнообразни нации.
Има доста научни, само че и псевдонаучни съчинения на тематика: сходства и разлики сред украинци и руснаци. Най-важното разграничение е съществуването на духа на свободолюбие, присъщ за украинците, неведнъж и мощно проявяван от тях в историята
им и неговата диаметралност – духът на смирението и подчинението, на преклонената пред бащицата император или генералния секретар на комунистическата партия глава, особено даже за съветската интелигенция и типично за „ елементарния народ “. Изключенията са малко, въпреки и да са запаметяващи се. Различията в езика, културата, народопсихологията и историческия опит сред двата народа са безспорни. Те имат интервали на обща история, на общо живеене, само че като по предписание това са и най-трагичните за украинския народ исторически интервали. Езиковите разлики сред украинци и руснаци са несравнимо по-големи от тези сред хървати и сърби, чехи и словаци да вземем за пример.
И нещо любопитно. Знаменитата картина на съветския художник Иля Репин „ Запорожци пишат писмо на турския султан “ показва момента, в който казашкият атаман Иван Сирко написа през 1676 година отговор от името на цялата Запорожка армия на ултиматума на турския султан Мехмед IV. За да оформи замисъла си, художникът подхваща през 1880-1881 година пътешестване по Запорожието.
И в едно свое писмо споделя усещането си от срещата си със запорожките казаци: „ Никой на този свят не усеща по този начин надълбоко свободата, равенството и братството. “ Всъщност той е уловил духа на украинския народ. А проф. Иван Шишманов, другар на Вазов и пръв български дипломат в Украйна през 1918 година, особено ще означи в свое изявление, че „ украинското твърдоглавие е пословично ”. Под предводителството на атаман Сирко, казаците водят за 20 години 244 борби, без да изгубят нито една. Негови са думите: „ Робите не ги пускат в парадайса “.
Това и през днешния ден е украинска философия. Тя приказва за неотстъпчивост по отношение на всяко подтисничество. И украинската история ни дава блестящи образци на битка за независимост и самостоятелност – политическа и обществена.
Любопитното е, че Иля Репин избира за модел за изображението на атаман Сирко киевският генерал-губернатор Михайло Драгомиров. Това е генерал-майорът от съветската императорска войска, който реализира форсирането на река Дунав през юни 1877 година и по този начин стартира войната, която е толкоз „ освободителна “, че едвам 30 години след нея България реализира своята самостоятелност. Синовете на военачалник Драгомиров – Володимир и Абрам, също генерали, се борят в редовете на Бялата войска против болшевишката Червена войска за свободата украинската земя.
Александър Йорданов, евродепутат от ГЕРБ, коментар във фейсбук
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ