Хилядолетна българска крепост падна без бой пред Османците, но кръстоносците я сринаха със земята
За първи път името му се появява в надпис, обвързван с цар Иван Шишман
На скалистите небеса над град Шумен, в местността Хисарлъка се издига старинната Шуменска цитадела. Най-далечните сведения за съществуването й са от преди 3200 години, което я подрежда измежду най-старите укрепления на територията на България. Стратегическото й местонахождение и естествената непристъпност от три страни са предпоставки още в далечното минало тук да бъде построен защитителен пункт, преадде Стандарт.
Първите поданици на това място са античните траки, които са се заселили през Хтт в. пр.н.е. Според откривателите траките са били от племето гети и са образували първото поземлище тук, а крепостна стена е била издигната едвам през V в. пр.н.е. Тя, за жалост, не е непокътната до през днешния ден.
През 15-а година от новата епоха тези територии са завоювани от Римската империя, а дружно с тях и Шуменската цитадела. Римляните построяват нова стена, която да защищава селището от непознати нападения. По това време твърдината е употребена най-вече за военни цели и изостава стопански от околните Марцианопол и Абритус. Населението става от ден на ден и това постанова постройките да се строят все по-близо една до друга, като най-широките улици доближават до 2.50 м. През 250 година тя е разрушена след следващото нахлуване на готите, само че по-късно още веднъж е издигната.
По-късно в годините укреплението е под владението на Византия, когато е построена още една стена. За разлика от правоъгълните остарели кули, византийските са петоъгълни. Градът се разраства и с изключение на за военни цели е употребен за произвеждане и търговия. Въпреки всичко основното предопределение си остава отбранително. Поради стратегическото си местонахождение, крепостта е първа бариера към старопланинските проходи. Дълги години е издържала на варварските набези, само че непрекъснатата опасност кара от ден на ден от жителите да напущат размирния район, с цел да се стигне до ново разрушение през VII в.
Новият интервал на възобновление на крепостта е маркиран след прабългарските настъпления и образуването на Първото българско царство. Малко по малко популацията се усилва и селището още веднъж се разраства. Постепенно се утвърждава като значим боен център, защото е последна бариера към българските столици Плиска и Преслав заради близостта си с тях. Малко преди падението на Първата българска страна укреплението е превзето от византийците, а следващото опустошение крепостта е претърпяла във втората четвърт на Хт в., когато печенегите настъпват по тези територии.
Най-големият подем Шуменската цитадела реализира по време на Второто българско царство. Много браншове се развиват в околията като земеделие, грънчарство, металообработване и каменоделство. В избран интервал селището е почнало сечене на монети, което е задоволително доказателство за значимото му значение. По време на проучванията тук са открити доста разнообразни материали, което е удостоверение за разнообразното произвеждане и търговия на обитаемото място.
Развитието прекъсва през 1388 година, когато османските войски превземат местността. Въпреки това твърдината остава непокътната и е употребена от османците за военни цели.
Така остава до 1444 година, когато по време на кръстоносните походи е завладяна от крал Владислав Варненчик.
След неколкодневна блокада калето пада под тежките удари на кръстоносците и по-късно е напълно опожарено и разрушено вечно.
По време на археологическите изследвания са открити остатъци от стени от всички столетия без тракийската - римска, византийска и българска. През вековете зад крепостните стени се обуславят шест квартала, като във всеки от тях е имало по един християнски храм. Извън тях са открити остатъци от още четири такива. Една от църквите е така наречен " Култов център ", където има основи на четири църкви на едно място. Заедно с това е локализирана и крепост, строена по време на Второто българско царство.
Една от най-ценните находки е надпис , обвързван с визитата на цар Иван Шишман, в който за пръв път се приказва за града с актуалното му име - Шумен.
Напдисът евентуално е малко преди края на Втората Българска страна.
Много други предмети също са измежду находките на археолозите - монети, декорации, съдове, керамика, ранновизантийска баня и други
През 1388 години, по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е завладяна от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от опустошения от това време, в противен случай, османският слой ляга компактно върху този от Втората българска страна, заради което се допуска, че крепостта е предходна в османски ръце без опозиция.
Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била завладяна от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна блокада и яростна опозиция от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушение, след което била изоставена вечно.
На скалистите небеса над град Шумен, в местността Хисарлъка се издига старинната Шуменска цитадела. Най-далечните сведения за съществуването й са от преди 3200 години, което я подрежда измежду най-старите укрепления на територията на България. Стратегическото й местонахождение и естествената непристъпност от три страни са предпоставки още в далечното минало тук да бъде построен защитителен пункт, преадде Стандарт.
Първите поданици на това място са античните траки, които са се заселили през Хтт в. пр.н.е. Според откривателите траките са били от племето гети и са образували първото поземлище тук, а крепостна стена е била издигната едвам през V в. пр.н.е. Тя, за жалост, не е непокътната до през днешния ден.
През 15-а година от новата епоха тези територии са завоювани от Римската империя, а дружно с тях и Шуменската цитадела. Римляните построяват нова стена, която да защищава селището от непознати нападения. По това време твърдината е употребена най-вече за военни цели и изостава стопански от околните Марцианопол и Абритус. Населението става от ден на ден и това постанова постройките да се строят все по-близо една до друга, като най-широките улици доближават до 2.50 м. През 250 година тя е разрушена след следващото нахлуване на готите, само че по-късно още веднъж е издигната.
По-късно в годините укреплението е под владението на Византия, когато е построена още една стена. За разлика от правоъгълните остарели кули, византийските са петоъгълни. Градът се разраства и с изключение на за военни цели е употребен за произвеждане и търговия. Въпреки всичко основното предопределение си остава отбранително. Поради стратегическото си местонахождение, крепостта е първа бариера към старопланинските проходи. Дълги години е издържала на варварските набези, само че непрекъснатата опасност кара от ден на ден от жителите да напущат размирния район, с цел да се стигне до ново разрушение през VII в.
Новият интервал на възобновление на крепостта е маркиран след прабългарските настъпления и образуването на Първото българско царство. Малко по малко популацията се усилва и селището още веднъж се разраства. Постепенно се утвърждава като значим боен център, защото е последна бариера към българските столици Плиска и Преслав заради близостта си с тях. Малко преди падението на Първата българска страна укреплението е превзето от византийците, а следващото опустошение крепостта е претърпяла във втората четвърт на Хт в., когато печенегите настъпват по тези територии.
Най-големият подем Шуменската цитадела реализира по време на Второто българско царство. Много браншове се развиват в околията като земеделие, грънчарство, металообработване и каменоделство. В избран интервал селището е почнало сечене на монети, което е задоволително доказателство за значимото му значение. По време на проучванията тук са открити доста разнообразни материали, което е удостоверение за разнообразното произвеждане и търговия на обитаемото място.
Развитието прекъсва през 1388 година, когато османските войски превземат местността. Въпреки това твърдината остава непокътната и е употребена от османците за военни цели.
Така остава до 1444 година, когато по време на кръстоносните походи е завладяна от крал Владислав Варненчик.
След неколкодневна блокада калето пада под тежките удари на кръстоносците и по-късно е напълно опожарено и разрушено вечно.
По време на археологическите изследвания са открити остатъци от стени от всички столетия без тракийската - римска, византийска и българска. През вековете зад крепостните стени се обуславят шест квартала, като във всеки от тях е имало по един християнски храм. Извън тях са открити остатъци от още четири такива. Една от църквите е така наречен " Култов център ", където има основи на четири църкви на едно място. Заедно с това е локализирана и крепост, строена по време на Второто българско царство.
Една от най-ценните находки е надпис , обвързван с визитата на цар Иван Шишман, в който за пръв път се приказва за града с актуалното му име - Шумен.
Напдисът евентуално е малко преди края на Втората Българска страна.
Много други предмети също са измежду находките на археолозите - монети, декорации, съдове, керамика, ранновизантийска баня и други
През 1388 години, по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е завладяна от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от опустошения от това време, в противен случай, османският слой ляга компактно върху този от Втората българска страна, заради което се допуска, че крепостта е предходна в османски ръце без опозиция.
Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била завладяна от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна блокада и яростна опозиция от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушение, след което била изоставена вечно.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ