Тази глинена тухла на 2900 години е древна капсула на живота
За първи път екип от откриватели съумя да извлече антична ДНК от глинена тухла на 2900 години, съгласно ново изследване, оповестено в Nature Scientific Reports на 22 август.
Откритията оферират вълнуващ взор върху разнообразието от антични растителни типове, които процъфтяват в тази съответна ера и местонахождение.
Освен това, това развиване може да докара до сходни проучвания на глинени предмети от други места и времена. Тези проучвания няма да се концентрират единствено върху растенията, само че и върху античните животни.
Глинена тухла на 2900 години
„ Бяхме безусловно разчувствани да открием, че антична ДНК, дейно предпазена от замърсяване посредством глина, може сполучливо да бъде извлечена от 2900-годишна глинена тухла “, сподели първият взаимен създател доктор Софи Лунд Расмусен от Оксфордския университет в прессъобщение.
Благодарение на надписа върху тухлата, откривателите биха могли да дефинират произхода на глината до тъкмо време в избран район.
„ Което значи, че тухлата служи като капсула във времето за биоразнообразието от информация по отношение на едно място и покрайнините му. В този случай тя дава на откривателите неповторим достъп до античните асирийци “, обясни доктор Троелс Арбьол, също създател на проучването от Оксфордския университет.
Тази тухла идва от двореца на неоасирийския цар Ашурнасирпал II, ситуиран в античния град Калху, по-известен като Нимруд, в актуален Северен Ирак.
Върху тухлата има надпис на изчезналия семитски език акадски, което разрешава на откривателите да дефинират произхода ѝ до съответно десетилетие – сред 879 година прочие н. е. и 869 година прочие н. е.
Откритието се оформи по време на самодейност за цифровизация в музей през 2020 година Изследователите се възползваха от опцията да извлекат проби от вътрешната част на тухлата, като подсигуряват най-малък риск от замърсяване на ДНК.
Капсула на времето за биоразнообразие
Сложна система от 34 растителни таксономични групи се появява след секвениране на извлечената ДНК. Известни фамилии като Brassicaceae (зеле) и Ericaceae (калуна) се отличават на видно място. Брези, лаври и култивирани треви също са открити.
Съставът на тухлата, най-вече тиня, събрана от река Тигър, смесена с материали като плява или скотски тор, съставлява среда, удобна за запазването на генетичен материал в глината.
Тази тухла е изсушена на въздух посредством натурален развой на изпичане, като по този метод се подсигурява запазването на нейните генетични секрети.
Докато проучването се концентрира върху извлечената растителна ДНК заради нейното разпространяване и опазване, нейните евентуални разклонения се простират още повече. Идентифицирането на разнообразни таксони, в това число гръбначни и безгръбначни, остава допустимо според от тестът.
Тази дарба може да докара до създаване на фини портрети на античното биоразнообразие, предлагайки прозрения за предишното и може би уроци за сегашното.
Пълното изследване е оповестено в Nature Scientific Reports на 22 август и може да бъде открито тук.
