За първи път е носена от англичанина Едуард Изповедник през

За първи път е носена от англичанина Едуард Изповедник през 11 век – най-много по празници. A когато е канонизиран през 1161 година, тя се трансформира в свята светиня.

Короната на Свети Едуард, както се назовава, има за цел да краси кралските особи след него на коронациите им и се употребява за това от 13 до 17 век. След като Парламентът отстранява монархията през 1649 година по време на Гражданската война в Англия, тя е изцяло стопена. Възстановената й версия обаче, изработена за Чарлз II през 1661 година, е тази, която се носи през 1911 година от Джордж V, през 1937 година от Джордж VI и по време на последното коронясване – на щерка му преди близо 70 години. Кралица Елизабет II носи короната тъкмо един път: В деня на коронацията си, 2 юни 1953 година, 16 месеца откакто заема трона след гибелта на татко си крал Джордж VI на 25-годишна възраст. Оттогава не я е слагала.

През 2018 година, с цел да означи 65-ата си годишнина, монархията взе участие в едночасов специфичен театър, предаван няколко малките екрани. „ Коронацията “, която се излъчва на три континента, включва мнения от самата кралица. „ Това е нещо като дефиле за рицарство и демодиран метод да се вършат нещата в действителност “, споделя тя във кино лентата. „ Виждалa съм една коронация, а втората, която видях, беше моята, което е много удивително. “

Днес, във време, в което публиката по света опознава ранните години от нейното царуване посредством развлекателни сериали като The Crown, самата кралица си напомня оня ден в Уестминстърското абатство, когато е коронясана на 27 години на гала, наблюдавана от 300 милиона души – най-гледаното събитие в историята и първият път, когато събитие от Европа се излъчва онлайн по целия свят.

Дългогодишният кореспондент на кралските особи Аластър Брус прави рядкото изявление с кралица Елизабет II, която седи на дървен стол пред тв приемник, с цел да гледа частни и публични кино фрагменти от огромния си ден. Никога преди кралицата не е говорила обществено за коронясването си през 1953 година – нито пък е виждала фрагменти на себе си от церемонията.

„ Освен тежестта на упованията на хората в следвоенна Англия; беше огромно предизвикателство и да се приспособя към носенето на тежката историческа корона “, споделя кралицата. „ Не можете да погледнете надолу, с цел да прочетете речта си, би трябвало да я издигнете нагоре. Защото в случай че го извършите, шията ви ще се счупи и тя [короната] ще падне “, продължава Елизабет. „ Така че има някои дефекти на короните, но иначе те са много значими неща “, споделя кралица Елизабет II. „ Тя отбелязва, допускам, началото на живота ни, в действителност, като суверен. “

Едуард Изповедник (в средата)

Тежаща близо 5 кг, короната Свети Едуард е висока към 30 сантиметра и е украсена с 444 скъпоценни и полускъпоценни камъка. Тя е толкоз тежка, че Елизабет минава към по-леката трикилограмова имперска държавна корона за останалата част от празненствата. Това е короната, която тя носи и при публични случаи, като откриването на Парламента, когато изнася речта си, обрисувайки законодателните проекти на държавното управление.

Короната на Свети Едуард е част от Кралските бижута – колекция от 140 предмета, украсени с 23 000 скъпоценни камъка. Не единствено една от най-важните сбирки в света, само че и свещени предмети от най-пълната сбирка от кралски регалии, които към момента съществуват. Регалиите са най-известните, въпреки и минимум разбрани, знаци на кралството, които носят познатите отличителни знаци на короната и кълбото, чийто облици към момента са изложени на пощенски кутии, полицейски каски и публични документи като емблемата на властта, датираща отпреди идването на саксонците.

И други разкази на очевидци за събитието от 1953 година са споделени в „ Коронацията “. Едната е тази на лейди Гленконър, прислужница, която едвам не припада от неспокойствие по време на коронацията в Уестминстърското абатство. Интервюирано е и тогава 12-годишно момче от хор, оставено да пее независимо, когато сътрудниците му, видимо изумени от момента, са губят гласа си.

Други изненадващи детайлности за събитието идват от самата Нейно Величество. Нейният спомен от това приказно пътешестване от Уестминстърското абатство до Бъкингамския замък по лондонските улици в златна конска карета, да вземем за пример?

Точно както церемонията е антична, такова наподобява беше и окачването на каретата. „ Тя е окачена единствено върху кожа “, споделя кралицата. „ Не е по никакъв начин комфортна. “