Интервюто с Карвахал: Никой от нас не заслужава добра оценка за сезона
За първи път Дани Карвахал гостува на „ Марка”, когато бе 18-годишен, за графа, в която биваха представяни най-обещаващите юноши на Реал Мадрид. Оттогава са минали девет години и към този момент е извършил тогава декларираната си фантазия („ да побеждавам в клуба на моя живот”), утвърдил се е в тима и в този момент ще приказва за случилото се в най-трудните месеци от неговата кариера.
- Казахте, че това е един л.йнян сезон. Как си обяснявате случилото ви се?
- Изказването ми беше плод на момента – тъкмо след края на мача с Аякс. Обяснението ми е, че не ни се получиха нещата. Това е футболът, само че и ние не показахме най-хубавото си допустимо показване. Никой от нас. Казвам го, тъй като доста години играем дружно и се познаваме. Затова и този сезон не се борим за нищо.
- Повлияха ли ви и треньорските смени?
- Такива решения се взимат на всички места и постоянно, само че на терена излизаме ние и ние би трябвало да печелим и да теглим каруцата напред.
- Лука Модрич сподели, че е имало играчи, които е трябвало да вкарат в случай че не 50-те гола на Кристиано Роналдо, най-малко повече от предходните си бройки. Съгласен ли сте?
- Естествено е, когато си тръгне състезател, който вкарва 50 гола за теб, да би трябвало да опиташ да си ги набавиш по различен метод. Имаше и моменти този сезон, в които вкарвахме доста голове, но в други не вкарвахме в два следващи мача и ни обземаше тревога, че нямаме такава фигура, която бележи като че ли от нищо и наизуст. Тази несъразмерна тревога ни коства доста точки.
- Каква записка си пишете за сезона?
- Не съм доста по тези неща, само че ще е ниска, тъй като свързвам моето показване с това на колектива, а като колектив не се представихме добре.
- Това ли са най-трудните месеци в кариерата Ви?
- Да, най-малко откогато съм експерт. Рядкост е през март месец към този момент да не се бориш за никакъв трофей, а единствено за емблемата на фланелката и за личната си горделивост. Странна и неуютна обстановка.
- Мадридист сте от люлката. Страдате ли заради това още по-силно?
- Първите две-три седмици след отпадането от Шампионската лига в действителност бяха тежки. Прибирах се у дома свръхраздразнителен, в освен това от неприятно въодушевление – изобщо доста беше необичайно. С минаването на времето полека-лека приемаш ситуацията. Опитвам се да оказа помощ на тима да завоюва оставащите си мачове в Ла Лига и по-късно да се заемем с новия сезон.
- И кой го отнася в тези моменти?
- Е, партньорката ми, моите другари, семейството… Хората от моето обграждане най-вече би трябвало да ме изтърпяват. Аз съм човек, комуто е мъчно да се отваря към другите в тежките мигове и който избира да е самичък и да мисли за протичащото се.
- Разбрахте ли решението на Серхио Рамос да си изкара жълт картон съзнателно за наказване в реванша с Аякс?
- В последна сметка той призна, че е сбъркал. 1:2 е приказен резултат от първи мач в какъв да е елиминационен конфликт и той си е мислел, че прави най-хубавото за тима и за себе си. Никога нищо не се знае – в случай че бяхме отстранили Аякс, той щеше да е изчистен от картони за четвъртфиналите. Затова са решенията, с цел да се вземат. Няма какво толкоз да ги мислим след това.
- В кой миг от мача с Аякс видяхте, че можете да отпаднете?
- Когато се оттеглихме на почивката при 0:2, в съблекалнята всички знаехме, че би трябвало да се стегнем и да вдигнем оборотите. При 0:3 обаче съгласно мен всичко свърши. В този миг трябваше да гоним към този момент тъждество, а не намирахме пролуки в отбраната им. И при все че, при все това имахме неприятен мач, отново създадохме четири-пет чисти положения и можехме да обърнем нещата. Но това е футболът – те бяха по-добрите и по тази причина са на четвъртфиналите.
- Трудно Ви бе да сдържите сълзите си незабавно след последния съдийски сигнал. Явно го изживявате като привърженик…
- В такива моменти прочувствено съм слабоват и доста, в действителност доста ме боли. Главата ми не побираше мисълта за загубата, за толкова ранното отпадане. Изпитвах приглушен яд. Същата нощ спах малко – поради мача и поради яда си.
- Пък и завършихте мача контузен…
- Да, и двете ми травми този сезон са от удари. Първият беше в Ел Класико предния уикенд и към 60-ата минута го почувствах. В подобен мач обаче няма по какъв начин да не рискуваш и да не продължиш със стиснати зъби.
- Смятате ли, че поради това, че се хвърляте оптимално във всеки един миг от мачовете, имате тези проблеми с контузии?
- Може би. Говоря за това доста с родителите си. Трябва да подобавам малко по-спокойно в мачовете, без толкоз натиск и адреналин. В последна сметка мускулите се пренапрягат и по този начин е по-вероятно да получиш травма.
- Как гледате на медийните залпове за гражданска война, чистка, рухване на глави в Мадрид?
- Вече много години съм мадридист и всякога щом няма трофей или, както този сезон, още от март не се играе за нищо, като че ли всички би трябвало да минат под ножа. В последна сметка оборотът на играчи е нещо разумно – във футбола постоянно едни идват, а други си отиват, изключително в случай че не си спечелил нищо. Когато се печели всичко, се лети в розови облаци и никой не желае да си потегля.
- Не смятате ли, че се стоварват прекомерно доста рецензии към играчите от клуба, публиката и пресата, откакто 1000 дни без спиране сте били европейски първенци?
- Вече сме в историята на футбола и нямам доверие нашето да се повтори в миналото. Ако се повтори, ще е някакъв героизъм. Във футбола обаче памет няма. Той е единствено настояще и отново настояще, в случай че ще и в събота да имаш опция да се поправиш, когато си изгубил в сряда – стореното преди не се брои. Критикуваха ни, тъй като сезонът ни не бе добър.
- А Вие смятате ли, че тимът се нуждае от нови лица?
- Това към този момент е въпрос за тренера и президента.
- Казахте след уволнението на Юлен Лопетеги, че той е най-хубавият треньор, с който сте работили. Защо?
- Винаги виждам да запазя най-хубавото като спомен от всичките ми треньори, само че е истина, че Юлен е този, който през цялото време ми е вярвал и ме е направлявал – още откогато бяхме в националния тим до-18. Той изживява футбола по непосредствен до моя метод – с страст, с интензитет. Това изказване обаче беше повече въпрос на афинитет, а не на съпоставяне на едни с други треньори.
- И какво съгласно Вас му липсваше в тези месеци?
- Може и да ви прозвучи необичайно, само че щипка шанс. Имаше мачове, които заслужавахме да спечелим с два-три гола разлика, а ги губехме. Топката просто не искаше да влиза, а в Мадрид всичко дефинират резултатите.
- После пристигна Сантиаго Солари. Смятате ли, че сбърка, като изолира значими фигури от състава?
- Това са решения на тренера. Според мен не ги взе, с цел да унижи някого, а просто искаше да работи съгласно веруюто си за това кое е най-хубаво за тима. Трябва да уважим това като играчи, тъй като той ни беше началник.
- Вие персонално страхувахте ли се от завръщане на Жозе Моуриню?
- Не, дребосъче (бел. инт. – разсмива се.)! Имаше няколко претенденти, когато замириса на разлъка със Солари. Ако беше пристигнал Моуриню, нашето обвързване щеше да е да дадем най-хубавото от себе си и да се борим за задачите си, а не да се плашим от който и да било.
- Но се върна Зинедин Зидан. Това ли бе най-хубавото допустимо?
- Той беше идеалният човек в точния миг и най-хубавото, което можеше да ни се случи. Говори за огромна храброст това да хванеш още веднъж тима в такава комплицирана обстановка – със спаднало равнище на игра, малко време до края на сезона, ниско самочувствие на играчите. Тренерът ни познава идеално, знае механизмите вътре в клуба – за мен е най-точният претендент.
- Тази съблекалня изживя през сегашния сезон обстановки, каквито преди в никакъв случай не беше…
- Да, това от март месец в главата ти да не е нито един трофей… В съблекалнята обаче имаме здрав колектив. Когато не печелиш, усмивките не са същите, но това е изцяло разумно.
- Има ли отворени рани, или колективът продължава да е обединен?
- Единен е. Всички сме наясно, че ние сме тези, които би трябвало да издърпаме каруцата от калта. Изпълнени сме с готовност да спечелим оставащите ни мачове, да си прочистим съзнанието и да се завърнем с цялостна мощ през идващия сезон.
- Вие към този момент имате тежест в съблекалнята. Товарите ли се с повече отговорности?
- Това е към този момент шестият ми сезон, годинките си минават, колкото и да не го усещаме. Да, ние с множеството опит тук сме тези, които би трябвало да приемем под крилото си новите, да им покажем какво значат тази емблема и тази фланелка. Най-вече на терена.
- Като мадридист бихте ли ходил в този момент на „ Сантиаго Бернабеу”, или разбирате за какво трибуните се поизпразниха напоследък?
- Разбираемо е: в случай че не сътворяваме тръпка и няма никакъв залог до края на сезона… Уважаваме решението на последователите, макар че персонално аз бих ходил на стадиона, тъй като обичам да виждам футбол, обичам да виждам играчите на Мадрид в деяние, обичам да ги подстрекавам да оставят всичко от себе си на терена за победа във всеки мач. Преди всичко друго желая да им благодаря за поддръжката през целия сезон.
- Ако бъдете запитан какъв Мадрид си представяте през 2020 година, какво би Ви пристигнало в главата?
- Един тим победител, с готовност и жадност, борещ се за всички титли през месец април.
- Как Ви се коства новият стадион?
- Ще е върхът на върховете, нека да мога да играя на него! Моделът е футуристичен и ще ни даде един неповторим стадион. След четири години ще съм на 31 и мисля, че мога да се задържа до тогава с шанс и труд.
- Отпаднахте от последните три състава на Испания. В какво положение Ви се вижда националният тим?
- Да, отпаднах през октомври и ноември поради прасеца, както и през март т.г. Нека да се завърна с цялостна мощ, пък ще опитам отново да съм част от Ла Роха. Според мен тренерът не е женен за никого и вика футболистите единствено съгласно представянето им. Това спомен мен е най-хубавото нещо, защото по този начин всички се усещат част от групата и никой не се има за закрепостен. Сега е времето да се пробват нови неща, нови играчи, да се намерят оптимална единайсеторка и точните 23-ма, които на европейското състезание да донесат приятност и купата.
- Виждате ли се през цялата си кариера в Реал Мадрид?
- Истината е, че да. Ако клубът ме желае, ще се отдръпва в бяло. Да, в някои изявленията съм споделял, че бих се радвал да се опитвам в Премиър Лийг, тъй като тя ме притегля, но в случай че ми кажат, че мога да предпочитам сред двете, без капка подозрение ще се отдръпва тук.
- Имал ли сте предложения или изкушения? Изслушвал ли сте ги?
- Не, не съм изслушвал предложения, тъй като в никой миг не съм си и помислял да напусна. Клубът постоянно се е държал добре с мен, когато е настъпвал моментът за възобновяване на договорите ми. Тъй че не.
- А мислил ли сте на какво ще се посветите, откакто се оттеглите?
- Все още е прекомерно рано, само че това е въпросът за един милион. Трудно е да ставаш всяка заран и да не би трябвало да вървиш на подготовка. Бих се радвал да стана треньор и да съм обвързван с футбола, но не желая да се възнамерявам още в този момент върху този въпрос, тъй като тогава сигурно ще си изгубя съня.
Уго Сересо, „ Марка”
- Казахте, че това е един л.йнян сезон. Как си обяснявате случилото ви се?
- Изказването ми беше плод на момента – тъкмо след края на мача с Аякс. Обяснението ми е, че не ни се получиха нещата. Това е футболът, само че и ние не показахме най-хубавото си допустимо показване. Никой от нас. Казвам го, тъй като доста години играем дружно и се познаваме. Затова и този сезон не се борим за нищо.
- Повлияха ли ви и треньорските смени?
- Такива решения се взимат на всички места и постоянно, само че на терена излизаме ние и ние би трябвало да печелим и да теглим каруцата напред.
- Лука Модрич сподели, че е имало играчи, които е трябвало да вкарат в случай че не 50-те гола на Кристиано Роналдо, най-малко повече от предходните си бройки. Съгласен ли сте?
- Естествено е, когато си тръгне състезател, който вкарва 50 гола за теб, да би трябвало да опиташ да си ги набавиш по различен метод. Имаше и моменти този сезон, в които вкарвахме доста голове, но в други не вкарвахме в два следващи мача и ни обземаше тревога, че нямаме такава фигура, която бележи като че ли от нищо и наизуст. Тази несъразмерна тревога ни коства доста точки.
- Каква записка си пишете за сезона?
- Не съм доста по тези неща, само че ще е ниска, тъй като свързвам моето показване с това на колектива, а като колектив не се представихме добре.
- Това ли са най-трудните месеци в кариерата Ви?
- Да, най-малко откогато съм експерт. Рядкост е през март месец към този момент да не се бориш за никакъв трофей, а единствено за емблемата на фланелката и за личната си горделивост. Странна и неуютна обстановка.
- Мадридист сте от люлката. Страдате ли заради това още по-силно?
- Първите две-три седмици след отпадането от Шампионската лига в действителност бяха тежки. Прибирах се у дома свръхраздразнителен, в освен това от неприятно въодушевление – изобщо доста беше необичайно. С минаването на времето полека-лека приемаш ситуацията. Опитвам се да оказа помощ на тима да завоюва оставащите си мачове в Ла Лига и по-късно да се заемем с новия сезон.
- И кой го отнася в тези моменти?
- Е, партньорката ми, моите другари, семейството… Хората от моето обграждане най-вече би трябвало да ме изтърпяват. Аз съм човек, комуто е мъчно да се отваря към другите в тежките мигове и който избира да е самичък и да мисли за протичащото се.
- Разбрахте ли решението на Серхио Рамос да си изкара жълт картон съзнателно за наказване в реванша с Аякс?
- В последна сметка той призна, че е сбъркал. 1:2 е приказен резултат от първи мач в какъв да е елиминационен конфликт и той си е мислел, че прави най-хубавото за тима и за себе си. Никога нищо не се знае – в случай че бяхме отстранили Аякс, той щеше да е изчистен от картони за четвъртфиналите. Затова са решенията, с цел да се вземат. Няма какво толкоз да ги мислим след това.
- В кой миг от мача с Аякс видяхте, че можете да отпаднете?
- Когато се оттеглихме на почивката при 0:2, в съблекалнята всички знаехме, че би трябвало да се стегнем и да вдигнем оборотите. При 0:3 обаче съгласно мен всичко свърши. В този миг трябваше да гоним към този момент тъждество, а не намирахме пролуки в отбраната им. И при все че, при все това имахме неприятен мач, отново създадохме четири-пет чисти положения и можехме да обърнем нещата. Но това е футболът – те бяха по-добрите и по тази причина са на четвъртфиналите.
- Трудно Ви бе да сдържите сълзите си незабавно след последния съдийски сигнал. Явно го изживявате като привърженик…
- В такива моменти прочувствено съм слабоват и доста, в действителност доста ме боли. Главата ми не побираше мисълта за загубата, за толкова ранното отпадане. Изпитвах приглушен яд. Същата нощ спах малко – поради мача и поради яда си.
- Пък и завършихте мача контузен…
- Да, и двете ми травми този сезон са от удари. Първият беше в Ел Класико предния уикенд и към 60-ата минута го почувствах. В подобен мач обаче няма по какъв начин да не рискуваш и да не продължиш със стиснати зъби.
- Смятате ли, че поради това, че се хвърляте оптимално във всеки един миг от мачовете, имате тези проблеми с контузии?
- Може би. Говоря за това доста с родителите си. Трябва да подобавам малко по-спокойно в мачовете, без толкоз натиск и адреналин. В последна сметка мускулите се пренапрягат и по този начин е по-вероятно да получиш травма.
- Как гледате на медийните залпове за гражданска война, чистка, рухване на глави в Мадрид?
- Вече много години съм мадридист и всякога щом няма трофей или, както този сезон, още от март не се играе за нищо, като че ли всички би трябвало да минат под ножа. В последна сметка оборотът на играчи е нещо разумно – във футбола постоянно едни идват, а други си отиват, изключително в случай че не си спечелил нищо. Когато се печели всичко, се лети в розови облаци и никой не желае да си потегля.
- Не смятате ли, че се стоварват прекомерно доста рецензии към играчите от клуба, публиката и пресата, откакто 1000 дни без спиране сте били европейски първенци?
- Вече сме в историята на футбола и нямам доверие нашето да се повтори в миналото. Ако се повтори, ще е някакъв героизъм. Във футбола обаче памет няма. Той е единствено настояще и отново настояще, в случай че ще и в събота да имаш опция да се поправиш, когато си изгубил в сряда – стореното преди не се брои. Критикуваха ни, тъй като сезонът ни не бе добър.
- А Вие смятате ли, че тимът се нуждае от нови лица?
- Това към този момент е въпрос за тренера и президента.
- Казахте след уволнението на Юлен Лопетеги, че той е най-хубавият треньор, с който сте работили. Защо?
- Винаги виждам да запазя най-хубавото като спомен от всичките ми треньори, само че е истина, че Юлен е този, който през цялото време ми е вярвал и ме е направлявал – още откогато бяхме в националния тим до-18. Той изживява футбола по непосредствен до моя метод – с страст, с интензитет. Това изказване обаче беше повече въпрос на афинитет, а не на съпоставяне на едни с други треньори.
- И какво съгласно Вас му липсваше в тези месеци?
- Може и да ви прозвучи необичайно, само че щипка шанс. Имаше мачове, които заслужавахме да спечелим с два-три гола разлика, а ги губехме. Топката просто не искаше да влиза, а в Мадрид всичко дефинират резултатите.
- После пристигна Сантиаго Солари. Смятате ли, че сбърка, като изолира значими фигури от състава?
- Това са решения на тренера. Според мен не ги взе, с цел да унижи някого, а просто искаше да работи съгласно веруюто си за това кое е най-хубаво за тима. Трябва да уважим това като играчи, тъй като той ни беше началник.
- Вие персонално страхувахте ли се от завръщане на Жозе Моуриню?
- Не, дребосъче (бел. инт. – разсмива се.)! Имаше няколко претенденти, когато замириса на разлъка със Солари. Ако беше пристигнал Моуриню, нашето обвързване щеше да е да дадем най-хубавото от себе си и да се борим за задачите си, а не да се плашим от който и да било.
- Но се върна Зинедин Зидан. Това ли бе най-хубавото допустимо?
- Той беше идеалният човек в точния миг и най-хубавото, което можеше да ни се случи. Говори за огромна храброст това да хванеш още веднъж тима в такава комплицирана обстановка – със спаднало равнище на игра, малко време до края на сезона, ниско самочувствие на играчите. Тренерът ни познава идеално, знае механизмите вътре в клуба – за мен е най-точният претендент.
- Тази съблекалня изживя през сегашния сезон обстановки, каквито преди в никакъв случай не беше…
- Да, това от март месец в главата ти да не е нито един трофей… В съблекалнята обаче имаме здрав колектив. Когато не печелиш, усмивките не са същите, но това е изцяло разумно.
- Има ли отворени рани, или колективът продължава да е обединен?
- Единен е. Всички сме наясно, че ние сме тези, които би трябвало да издърпаме каруцата от калта. Изпълнени сме с готовност да спечелим оставащите ни мачове, да си прочистим съзнанието и да се завърнем с цялостна мощ през идващия сезон.
- Вие към този момент имате тежест в съблекалнята. Товарите ли се с повече отговорности?
- Това е към този момент шестият ми сезон, годинките си минават, колкото и да не го усещаме. Да, ние с множеството опит тук сме тези, които би трябвало да приемем под крилото си новите, да им покажем какво значат тази емблема и тази фланелка. Най-вече на терена.
- Като мадридист бихте ли ходил в този момент на „ Сантиаго Бернабеу”, или разбирате за какво трибуните се поизпразниха напоследък?
- Разбираемо е: в случай че не сътворяваме тръпка и няма никакъв залог до края на сезона… Уважаваме решението на последователите, макар че персонално аз бих ходил на стадиона, тъй като обичам да виждам футбол, обичам да виждам играчите на Мадрид в деяние, обичам да ги подстрекавам да оставят всичко от себе си на терена за победа във всеки мач. Преди всичко друго желая да им благодаря за поддръжката през целия сезон.
- Ако бъдете запитан какъв Мадрид си представяте през 2020 година, какво би Ви пристигнало в главата?
- Един тим победител, с готовност и жадност, борещ се за всички титли през месец април.
- Как Ви се коства новият стадион?
- Ще е върхът на върховете, нека да мога да играя на него! Моделът е футуристичен и ще ни даде един неповторим стадион. След четири години ще съм на 31 и мисля, че мога да се задържа до тогава с шанс и труд.
- Отпаднахте от последните три състава на Испания. В какво положение Ви се вижда националният тим?
- Да, отпаднах през октомври и ноември поради прасеца, както и през март т.г. Нека да се завърна с цялостна мощ, пък ще опитам отново да съм част от Ла Роха. Според мен тренерът не е женен за никого и вика футболистите единствено съгласно представянето им. Това спомен мен е най-хубавото нещо, защото по този начин всички се усещат част от групата и никой не се има за закрепостен. Сега е времето да се пробват нови неща, нови играчи, да се намерят оптимална единайсеторка и точните 23-ма, които на европейското състезание да донесат приятност и купата.
- Виждате ли се през цялата си кариера в Реал Мадрид?
- Истината е, че да. Ако клубът ме желае, ще се отдръпва в бяло. Да, в някои изявленията съм споделял, че бих се радвал да се опитвам в Премиър Лийг, тъй като тя ме притегля, но в случай че ми кажат, че мога да предпочитам сред двете, без капка подозрение ще се отдръпва тук.
- Имал ли сте предложения или изкушения? Изслушвал ли сте ги?
- Не, не съм изслушвал предложения, тъй като в никой миг не съм си и помислял да напусна. Клубът постоянно се е държал добре с мен, когато е настъпвал моментът за възобновяване на договорите ми. Тъй че не.
- А мислил ли сте на какво ще се посветите, откакто се оттеглите?
- Все още е прекомерно рано, само че това е въпросът за един милион. Трудно е да ставаш всяка заран и да не би трябвало да вървиш на подготовка. Бих се радвал да стана треньор и да съм обвързван с футбола, но не желая да се възнамерявам още в този момент върху този въпрос, тъй като тогава сигурно ще си изгубя съня.
Уго Сересо, „ Марка”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ