За първи път човешки апарат успя да промени орбитата на астероид
За първи път човешки уред съумя да промени орбитата на астероидПодобни промени са дребни в астрономически мащаб, само че могат да се окажат решаващи
Учени от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА потвърдиха, че задачата DART (Double Asteroid Redirection Test) е съумяла трайно да промени придвижването на метеорит след тенденциозен конфликт с него, оповестява уебсайтът „ The Debrief “.
Космическият уред се удари през септември 2020 година в дребния астероиден сателит Диморфос.
След разбора на данните експертите откриват, че ударът е трансформирал орбитата на обекта както към по-големия метеорит Дидимос, по този начин и към Слънцето.
Диморфос е гравитационно обвързван с Дидимос, което значи, че всяка смяна в придвижването му въздейства и върху цялата система. Ударът на апарата е изхвърлил голям облак скалисти парчета в космоса, което в допълнение е усилило резултата върху придвижването на метеорита.
„ Тъй като отломките отнесоха личен подтик надалеч от метеорита, те придадоха на Диморфос избухлив подтик – събитие, което учените назовават фактор на увеличаване на импулса “, изяснява изследователският екип.
Макар измененията да наподобяват дребни в галактически мащаб, те са ясно измерими.
Наблюденията удостоверяват, че орбиталният интервал на Диморфос към Дидимос се е съкратил с към 33 минути при всяка обиколка. Орбитата на двойната астероидна система към Слънцето също е претърпяла минимална смяна – почти 0,15 секунди.
„ Промяната в орбиталната скорост на системата е към 11,7 микрона в секунда, или почти 4,3 см на час “, показва водещият създател на проучването Рахил Макадия от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.
Подобни промени са дребни в астрономически мащаб, само че могат да се окажат решаващи.
Дори минимално отклоняване в придвижването на метеорит може да бъде разликата сред това рисков обект да удари Земята или да я пропусне.
Изследователите акцентират, че преди този момент не е имало научно доказан случай, в който основан от индивида уред да промени орбитата на натурален галактически обект. Успехът на задачата показва капацитета на така наречен „ кинетични ударни апарати “ – галактически апарати, предопределени да отклоняват метеорити, в случай че се окажат на курс към Земята.
Ключова част от тактиката на НАСА за планетарна отбрана е бъдещата задача Near-Earth Object Surveyor –
галактически телескоп, основан особено за разкриване на обекти, които се доближават до Земята. Той ще търси сложни за засичане метеорити и комети, в това число тъмни обекти, които отразяват малко забележима светлина.
Екипът отбелязва, че резултатите от задачата DART дават действително доказателство, че кинетичният удар може да бъде ефикасен способ за отбрана на планетата от евентуално рискови метеорити.
Учени от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА потвърдиха, че задачата DART (Double Asteroid Redirection Test) е съумяла трайно да промени придвижването на метеорит след тенденциозен конфликт с него, оповестява уебсайтът „ The Debrief “.
Космическият уред се удари през септември 2020 година в дребния астероиден сателит Диморфос.
След разбора на данните експертите откриват, че ударът е трансформирал орбитата на обекта както към по-големия метеорит Дидимос, по този начин и към Слънцето.
Диморфос е гравитационно обвързван с Дидимос, което значи, че всяка смяна в придвижването му въздейства и върху цялата система. Ударът на апарата е изхвърлил голям облак скалисти парчета в космоса, което в допълнение е усилило резултата върху придвижването на метеорита.
„ Тъй като отломките отнесоха личен подтик надалеч от метеорита, те придадоха на Диморфос избухлив подтик – събитие, което учените назовават фактор на увеличаване на импулса “, изяснява изследователският екип.
Макар измененията да наподобяват дребни в галактически мащаб, те са ясно измерими.
Наблюденията удостоверяват, че орбиталният интервал на Диморфос към Дидимос се е съкратил с към 33 минути при всяка обиколка. Орбитата на двойната астероидна система към Слънцето също е претърпяла минимална смяна – почти 0,15 секунди.
„ Промяната в орбиталната скорост на системата е към 11,7 микрона в секунда, или почти 4,3 см на час “, показва водещият създател на проучването Рахил Макадия от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.
Подобни промени са дребни в астрономически мащаб, само че могат да се окажат решаващи.
Дори минимално отклоняване в придвижването на метеорит може да бъде разликата сред това рисков обект да удари Земята или да я пропусне.
Изследователите акцентират, че преди този момент не е имало научно доказан случай, в който основан от индивида уред да промени орбитата на натурален галактически обект. Успехът на задачата показва капацитета на така наречен „ кинетични ударни апарати “ – галактически апарати, предопределени да отклоняват метеорити, в случай че се окажат на курс към Земята.
Ключова част от тактиката на НАСА за планетарна отбрана е бъдещата задача Near-Earth Object Surveyor –
галактически телескоп, основан особено за разкриване на обекти, които се доближават до Земята. Той ще търси сложни за засичане метеорити и комети, в това число тъмни обекти, които отразяват малко забележима светлина.
Екипът отбелязва, че резултатите от задачата DART дават действително доказателство, че кинетичният удар може да бъде ефикасен способ за отбрана на планетата от евентуално рискови метеорити.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ