За първи път човечеството видя къде се раждат разрушителните бури,

За първи път човечеството видя къде се раждат разрушителните стихии, които засягат Земята.

Слънцето е неразделна част от нашето небе и главен снабдител на сила за Земята, само че към момента нямаме в действителност цялостна визия за това по какъв начин действа тази звезда. И изключително малко се знаеше за неговите полярни области – точно тези, които десетилетия наред оставаха отвън полезрението. Сега обстановката се промени: за първи път в историята експертите получиха ясни изображения на един от полюсите на светилото, което даде необичаен късмет да се надникне в най-слабо проучените процеси, които образуват неговата интензивност.

Данните бяха предоставени от галактическия уред Solar Orbiter, изстрелян от Европейската галактическа организация с присъединяване на НАСА. Мисията започва през февруари 2020 година, а постоянните наблюдения на светилото започнаха през ноември 2021 година Именно през 2025 година обаче апаратът стартира най-амбициозния стадий – проучването на северния и южния полюс, които преди този момент бяха съвсем недостъпни заради особеностите на орбитите.

В продължение на десетилетия телескопите, както наземните, по този начин и орбиталните, бяха ситуирани в границите на така наречен повърхност на еклиптиката – мислена повърхнина, която съответствува с орбитите на планетите и слънчевия екватор. Тази позиция предлага пълноценна панорама към центъра на звездата, само че полярните области постоянно се появяват съвсем на хоризонта, под изострен ъгъл, скрити и замъглени. Както изяснява Даниел Мюлер, основен теоретичен координатор на задачата, магнитните процеси в тези райони са били изследвани единствено индиректно, посредством математически модели.

За да промени геометрията на наблюдението, при започване на 2025 година Solar Orbiter извърши комплицирана гравитационна маневра наоколо до Венера, което даде опция на галактическия уред да стартира да се движи отвън равнината на еклиптиката. Подобни маневри изискват големи количества сила, по тази причина прекомерно малко задачи в историята на галактическите проучвания са се осмелявали да ги извършат. До приключването на плана орбитата на галактическия транспортен съд ще бъде наклонена с 33 градуса, което ще даде опция за откриване на дълго чакана панорама към скритите до момента ширини.

Първите фотоси, направени през март, демонстрират южния полюс на Слънцето в няколко спектъра. Те включват забележимата светлина, ултравиолетовите и магнитните карти на повърхността, както и изображения, показващи държанието на плазмата при разнообразни температури.

Защо тези изображения са толкоз значими? Полярните области на Слънцето не са просто географски координати. Тук се зараждат основните процеси, които дефинират структурата и еволюцията на магнитната обвивка. Повърхността на Слънцето е формирана от бълбукаща плазма, чиито потоци генерират и унищожават силовите линии, които са в основата на 11-годишния цикъл на слънчевата интензивност.

По време на етапа, наречена безоблачен най-малко, магнитната настройка е оптимално опростена: тя прилича типичен дипол с ясно изразени северен и южен полюс. Но с повишаването на интензивността върху диска стартират да се появяват тъмни области – слънчеви петна, в които са съсредоточени усукани примки от магнитни линии. Постепенно те се разплитат и остатъчният заряд се реалокира в единия завършек на оста, където се припокрива със съществуващата конструкция.

През интервала на максимума се възцарява безпорядък: предходното единение на полето изчезва, а областите на огромни ширини се трансформират в мозайка от области с противоположни полярности. Понякога това пренареждане става неравномерно – едната страна губи ориентацията си преди другата, което води до времева асиметрия.

Както акцентира Мюлер, тъкмо това е положението, което се следи сега.

Струва си да се означи, че Solar Orbiter не е първият уред, който прелита над слънчевите полюси. Още през 1990 година е стартирана задачата Ulysses, взаимен план на НАСА и ЕКА. Тя работи до 2009 година и има забележителен принос за разбирането на природата на слънчевия вятър, галактическите частици и звездното поле. Тя обаче не разполагаше с камери и не можеше да се получат изображения от полюсите.

И всички тези открития не са просто теоретичен куриоз. Изригванията и изхвърлянията на коронална маса могат да доближат Земята и да обиден радиокомуникациите, GPS, електрическите мрежи и даже сигурността на астронавтите. За да се научат да плануват такива феномени – с което се занимава бързо разрастващата се област, наречена галактическа метеорология – учените би трябвало да схванат по какъв начин тъкмо се държи магнитната обвивка на всички географски ширини.

По-голямата част от данните, събрани от галактическия уред напролет, ще бъдат предадени на Земята едвам през есента, само че към този момент оповестените фрагменти дават неповторим взор върху физиката на най-важното жълто джудже в живота на всички. И за първи път учените ще могат да подходят към проучването на слънчевите цикли не въз основа на догатки, а с действителни доказателства в ръка.

Да напомним, че напролет на 2022 година галактическият уред Solar Orbiter (SolO) на ЕКА се приближи до Слънцето на разстояние единствено 49 милиона километра (една трета от дистанцията сред Земята и Слънцето). По този метод бе реализирана най-хубавата пространствена разграничителна дарба на слънчевата корона в историята на наблюденията.

Слънцето е единствената звезда, чиято атмосфера можем да следим в такива елементи, само че е доста евентуално сходни процеси да протичат и при другите звезди. По този метод проучванията, които Solar Orbiter организира и ще продължи да организира, освен обезпечават по-добро схващане на евентуалната заплаха, която съставлява за нас слънчевият вятър, само че и са от огромно значение за цялостното проучване на звездата, която остава най-често срещаното небесно тяло в космоса.