За първи път болезнено откровена, певицата Прея споделя пред Мон

За първи път мъчително откровена, певицата Прея споделя пред Мон Дьо за неналичието на родителска поддръжка, персоналната терапия и процеса по намиране на артистичната си еднаквост.

В новия епизод на подкаста " Храмът на историите " Мариян Станков - Мон Дьо разкрива компликациите, които стоят зад безконечната усмивка на певицата. От комплицираната връзка с майка ѝ и неналичието на татко до намирането на себе си в музикалната промишленост у нас.

Прея има нелеко детство. Баща ѝ умира, преди да се роди, а майка ѝ не съумява да бъде до нея през по-голямата част от времето.  " Тя отпътува да работи в чужбина. Аз бях на 13. И за първи път по-късно я видях онлайн на 21. Много ми се желало от време на време да поплача на рамото на майка си ", споделя певицата. Оттогава насам двете се срещат годишно и се чуват постоянно, само че Прея не крие, че са имали съществени компликации в диалозите между тях. Често ѝ се постанова да остане мощната в връзките им и точно това я кара да се усеща не като детето, а като родителя в фамилията.

" Баща ми е умрял, когато съм била бебе. Освен че това се е отразило на мен, то се е отразило и на майка ми и на връзките ми с нея. "

Следват съвещания и с терапевт, с помощта на които Прея споделя, че към този момент има по-ясен взор върху обстановката и по какъв начин се усещат и двете страни.  " Продължавам да работя върху това да я приема каквато е. И да не се пробвам да я трансформира. Защото имам тази податливост. "

" По отношение на музиката Прея споделя, че не се е чувствала обвързвана с по-ранното си творчество. В началото то не отразяваше мен. Чувствах се отдалечена от публиката и от самата себе си ", изяснява тя. Преходът към по-автентично звучене идва последователно, посредством присъединяване в разнообразни планове и търсене на личен жанр. Песента " Мома " бележи значим миг за изпълнителката. В нея съчетава африкански въздействия и балкански ритми - композиция, която разказва като персонална и идентична.  " Това е културен и музикален микс, който ме показва изцяло ", споделя тя.

Прея добавя, че този стадий в кариерата ѝ е обвързван и с вътрешно решение: да не избира сред разнообразни аспекти на идентичността си.  " Мога да бъда и двете - и " принцеса ", и " гангстерка ". Така съм цяла. "

Тя приказва и за поддръжката на брачна половинка си, който е до нея през годините и който ѝ оказва помощ да се оправя с сложните моменти. Според нея точно стабилността на тази връзка ѝ е дала чувството за принадлежност към семейство.

" Дълго време съм се питала дали бих сложила триумфа над персоналното си благополучие. Отговорът е - не ", обобщава Прея.