За първи път българският полярен кораб Св. св. Кирил и

За първи път българският полярен транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ доближи самия Антарктически континент. Ключова роля в експедицията има единственият доктор на борда – 27-годишният боен доктор доктор Денис Исмаилов, който носи отговорност за живота и здравето на целия екипаж в едни от най-суровите условия на планетата.

150 дни измежду ледове, бурни води и в цялостна изолираност от света. На борда на военния ни научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ е 27-годишният боен доктор доктор Денис Исмаилов – самичък против всяка допустима незабавна обстановка и надалеч от лечебни заведения и профилирана помощ.

„ Грижа се главно за 33 души екипаж, в това число и за себе си. По време на самото корабоплаване броят на екипажа варира – достигнахме до 70 души, тъй като се качват и учени “, изясни доктор Исмаилов.

„ Докато в болничното заведение всичко е следено - имаш инсталация, имаш сътрудници, до които да се допиташ, имаш доста запаси, всичко е близо до теб, в случай че сбъркаш, някой незабавно може да те поправи. Но в корабната медицина си самичък. Както се показваме – най-близкият бряг е дъното. То беше най-близко, на към 8–10 км “, уточни той.

Подготовката за експедицията стартира месеци по-рано. Освен лекарства и инсталация, най-важното за доктор Исмаилов е доверието на екипажа.

„ При съществени и незабавни обстановки си има протоколи за евакуации. Най-близкото място, когато сме на Ливингстън, е пистата на остров Кинг Джордж. Тя е на 8 часа път. Имаме преход до този остров и оттова вероятно евакуация към профилирана здравна помощ “, описа военният доктор.

Най-честите проблеми се оказват респираторните инфекции и тези със зъбния статус на екипажа.

„ Аз не съм ортодонт, само че се наложи да работя и с такива проблеми. Мисля, че се справихме добре. Имахме 2 извадени зъба – един в Аржентина, един в Чили “, сподели доктор Исмаилов за БТВ.

Други контузии, с които той се оправя, са навяхвания, порезни рани и вирусни инфекции.

„ Мисля, че щом всички сме живи и здрави, аз съм си приключил работата “, уточни лекарят.

Метеорологичните условия по време на експедицията също се оказват предизвикателство за екипажа.

„ Ветровете са доста мощни – 100–150 км/ч. Не можеш да си поемеш въздух на палубата. Имахме една нощ с пусната котва, само че вятърът беше толкоз мощен, че тя не можеше да удържи кораба и се наложи да вдигнем котвата и да маневрираме през цялата нощ “, описа доктор Исмаилов.

Пътят към Антарктида минава през протока Дрейк – едно от най-опасните места за мореплаване в света.

„ Това е едно от местата, за които би трябвало да се подходи с професионализъм и без нотка подценяване на атмосферните условия. Когато отивахме към Антарктида, Дрейк беше много спокоен, на връщане малко подсети за себе си със съществени стихии, ветрове. Имаше хора от екипажа, с които хвърлихме писмо в бутилка. Надяваме се да откри своя получател и да прочете нашата история “, показа той.

След дълго време в намерено море идва и моментът, който всички чакат – първата среща с Антарктида.

„ Беше нещо неописуемо – когато излезеш на мостика и видиш първия айсберг, една плаваща планина да се носи тежко из хоризонта. Когато се обърнеш на другата страна и видиш побелелите върхове, е нещо неописуемо, вдъхновяващо. Усещаш какъв брой си дребен измежду природата. Изпитваш едно възприятие на удивление, на примирение и най-много на признателност, че си стигнал, както няколко от сътрудниците се изразихме – до края на света “, описа доктор Исмаилов.

И тъкмо там – на края на света – българският транспортен съд доближава за първи път самия Антарктически континент.

„ Счупването на ледниците, адският звук. Посрещнаха ни още в първите мигове на 25 декември няколко кита, много пингвини. Неописуемо е, като филм “, изясни лекарят.

На борда и на хиляди километри от България екипажът посреща и празниците, които всеки свързва с дом, уют и семейство – Бъдни вечер и Коледа. Заедно посрещат и Нова година.

„ Масите си бяха както в България. Не ни липсваше нищо. Аз влязох в ролята на Дядо Коледа, раздавахме си дарове. Екипажът се сплоти доста мощно и в случай че мога да употребявам момента, желая да им благодаря “, показа доктор Исмаилов.

В ледените води на Антарктида е спазен и ритуалът по хвърлянето на кръста на Йордановден.
„ Беше доста забавно. При температура от -2 градуса на водата бяхме към 20–25 запалянковци и беше много занимателно. Имаше национални танци, тирада на командира “, сподели той.

Но зад научните задачи стои и всекидневието на хората на борда – 150 дни в изолираност и надалеч от фамилиите им. За да запазят духа си, моряци и учени основават даже почитател клуб на обичания си тим.

„ Аз съм почитател на „ Левски “ и това беше едно от заниманията – да гледаме футбол “, показа доктор Исмаилов.

Въпреки тежките условия, Денис споделя, че най-трудната стъпка е била още преди отплаването.

„ Може би най-голямото предизвикателство е да кажеш: „ Да, аз мога да се оправя “, разяснява той.

След завръщането си доктор Исмаилов още веднъж поема на задача – през юни му следва корабоплаване до Румъния и Турция като част от задача на НАТО. След това поема в друга посока, този път – на сушата.

„ Сега следва оттук насетне – уповавам се да печеля конкурс по урология, да почна същинската специализация, същинската медицина в болнична среда. Това са моите бъдещи проекти “, сподели доктор Исмаилов.

Споменът за ледовете, бурите и другарството ще остане вечно. А някъде в ледените води евентуално към момента се носи писмото в бутилка с историята на българите, стигнали до Ледения континент.