За първата тема днес ме провокира проблем, който непрекъснато е

" За първата тематика през днешния ден ме предизвика проблем, който непрестанно е настоящ в последните години ", стартира водещият на " Кой приказва " Георги Донков. " Вече не си припомням от кой момент, само че сигурно от дълго време, политиците ни дават обещание, че в напълно къс период България ще има медицински хеликоптери, каквито, безусловно съм сигурен, че има във всяка една естествена страна, каквато в последно време претендира, че е страната ни ", продължи той. " Та, минава този “съвсем къс ” период и се оказва, че нещо се е случило, нормално в последния миг, и хеликоптери няма. И по този начин доста пъти.

Същата е обстановката и с автомагистрала “Хемус ”, да вземем за пример. След малко повече от година ще се навършат 50 години от началото на градежа ѝ. До този миг е подготвена единствено половината от нея. За 50 години към 200 км. Пред очите ми в Австрия построиха към 60 кмаутобан за по-малко от две години.

Примери за сходни провали има доста. Имам възприятието, че на нас, българите, все нещо малко не ни доближава, с цел да се оправим “като хората ”.

Роден патент ли е това и какви са аргументите? На тези въпроси в ефира на Дарик дават отговор проф. Ивайло Дичев и доцент Георги Лозанов.

Пръв диалога стартира проф. Дичев, назовавайки като главен проблем неспособността на българите да излъчват водачи, които да управляват процесите. „ Една нация би трябвало да има своите институции и своите водачи “, добавя той. Като различен проблемпрофесорът уточни, че в световен мащаб следим „ неодобрение без стратегия “, което в допълнение лишава средата от опция за образуване на водачи.

Отговорът на проф. Дичев бе подсилен и допълнен от другия посетител - доцент Георги Лозанов. Той съобщи, че по-рационално е да търсим проблемите в политическиямеханизъм, който не съумява да подреди обществото по оптимално функционален метод. Политиците са тези, които би трябвало да задвижат механизма на една съвременна страна, съобщи доцентът, и даде образец с Третото българско царство, когато за къс интервал от време България се е трансформирала в „ Европейско знамение “. „ Проблем в сегашното е, че на властта се гледа като на привилегия, а не както на Запад като на услуга, движеща избрани системи в обществото “, продължитой. Властта е нужна, с цел да ръководи системите в интерес на гласоподавателите, а не в интерес на получилите правото на власт. Едва когато това се случи, тогава може да чакаме по-добра селекция политически хайлайф, който да реши посочените проблеми, заключва доцентът.

Според проф. Дичев точно свръхочакванията и неналичието на политическа памет подхранват политическия нихилизъм, който се изражда в търсене на „ спасители “ или тотално отричане на политически фигури. В сходна среда мъчно може да се роди друга процедура от актуалната.

Разговорът продължи с коментар за отношението на българите към груповото и самостоятелното. Доц. Георги Лозанов означи, че вкорененият колективистичен взор на българина ражда визията за външно решение на личните ни проблеми. „ Затова все се чака избавител, по тази причина разногласието постоянно е към какви външни сили да се присъединим “, добавя той. Доцентът даде образец с това, че всеобщо хората са разочаровани от Европейски Съюз, тъй като не е оправдал упованията им за благополучие, което е изначално неверна логичност, която се подчинява на визията, че съюзът би трябвало да даде освен това от късмет за развиване. В този подтекст той предизвести, че разочарованието може да тласне България в рискова геополитическа посока.

Проф. Дичев добави, че слабостта на българските елити резултира в търсене на опора във външен спонсор. Историята с Русия е самобитен себелюбив интерес, който се схваща от някои хора като национално верен, без да схващат, че в случай че желаеме да съществуваме, би трябвало да бъдем ангажирани морално с една или друга идея. В момента такава е Украйна, заключва той. „ Хората, които харесват режими като на Путин, имат носталгия към мощната ръка “, продължипрофесорът. Фигурата на пълновластния стопанин е скъпа до сърцето на доста българи.

Разговорът продължи в конкретика с въпрос на водещия Донков дали може да чакаме реализация на и назначение на постоянно държавно управление.

Проф. Дичев означи, че крайната радикализация на идеологическите бариери на партийните ядра надали е дало опция за компромис от страна на партийте. Проблемът е, че на идващите избори ще гласоподават главно тези ядра, което значи, че никой няма да посмее да пристъпи към компромис.

Доц. Лозанов изясни, че неспособността на партиите да приказват на електората си и да основат мощна електорална маса ражда невъзможността за непоклатимост в системата. Нито едно политическо говорене сега няма въздействие върху задоволително огромен брой хора, добавя той. Липсата на необятна поддръжка довежда до мъчителна коалиционност за реализиране на изпълнителната власт, което на този стадий в България е проводник на неустойчивост.