Решенията в класната стая или по-важен ли е математическият от хуманитарния профил?
За първа година освен в София, само че и в някои от най-големите градове в страната математическите гимназии изместиха езиковите като най-желани от седмокласниците. Този факт е значим и важен, само че не тъй като „ учебното заведение Х стана по-добро от учебното заведение Y “.
За да сме справедливи, от 25 до 50 стотни в оценката на даден младеж не демонстрират кой знае каква разлика в интелектуалните благоприятни условия или подготовката. Както отбелязва в книгата си Outliers британският публицист Малкълм Гладуел, доста от най-успешните хора постоянно не трябва да се търсят в редиците на тези с най-голям коефициент на просветеност или най-голям триумф в учебно заведение. А по-скоро измежду тези, които са имали късмет задоволително интензивно да практикуват нещо, с цел да станат положителни в него. От не по-малко значение, показва Гладуел, е да се родиш в „ преференциалния “ исторически миг. По-голямата част от най-богатите хора в Съединени американски щати са браншове във времето на Голямата меланхолия и по-късно са натрупали положение с помощта на възстановяващата се стопанска система. Основателят на „ Майкрософт “ Бил Гейтс е роден в средата на 50-те години дружно с друга огромна част от емблемите на IT бранша. Те съумяват да монетаризират гения и знанията си в точния миг, когато новите технологии стартират победния си марш.
Защо това е значимо и за българската просветителна система? Голяма част от родителите - и вярно - са решили, че с цел да се осъществят в доминирания от технологии свят, децата им би трябвало да получат набор от умения и познания, които по-често дава математическият, а не филантропичният профил. Днешните 14-15-годишни младежи ще влязат на пазара на труда в идващите от 8 до 10 години, когато търсенето на компютърни експерти се чака да скочи с 22%. А по-нататък - кой знае?
Разбира се, няма метод напълно да се предвижда реализацията на който и да е младеж. Самият факт, че даден младеж ще има шанса да практикува компютърно и математическо образование в продължение на хиляди часове, обаче му дава най-малко няколко обиколки преднина пред доста негови връстници. Изводът? Това голямо преимущество може да бъде генерирано даже в най-бедната страна на Европейски Съюз с нещо привидно просто като избора на математическа против езикова гимназия.
Големият извод принадлежи на всички, които вършат просветителните политики у нас. Вярно, че не всички деца имат гения да станат софтуерни експерти. Вярно, че като общество се нуждаем и от музиканти, историци, философи. По-доброто образование по математика и информатика и влизането на повече часове по тези предмети би могло да помогне освен със стопяването на голямата бездна сред елитни и неелитни учебни заведения. Но и да спре похабяването на доста гении, както и да обезпечи по този начин дефицитните инженери и софтуерни експерти. Решението в действителност постоянно е в класната стая - не в следващата тактика, която чакаме вълшебен да се роди в нечия прашна канцелария.
Инфо: www.presa.bg
