Единствено Русия може да донесе мир
За осем години ние в Донецк свикнахме с обстрелите, само че даже и за нас 13 юни беше невероятен ден. Градът беше обстрелван по едно и също време от разнообразни направления и с рекордно количество муниции – повече от 300 ракети и снаряди се приземиха в Донецк този ден. Това в никакъв случай не се е случвало през 2014 или 2015 година
Седиш в жилището си и не знаеш дали идващият снаряд ще лети към къщата ти или към някоя друга. Ако имате шанс, тогава шрапнел просто ще разбие прозорците, в случай че не, ще се озовете в болница или гробище. Всеки реагира на тези обстановки по друг метод. Лично аз усещам на откъснат от действителността и всепоглъщащ предразсъдък. Нищо не зависи от теб – какво ще да става. На 13-ти по време на адския обстрел гледах комедиен сериал.
Някои мои познати седят в коридора или в банята по време на обстрела. От една страна, това е рационално, защото няма прозорци, което значи, че има по-малък късмет да влети откъс от снаряд или просто счупено стъкло. От друга страна, това дава известно психическо чувство за липса на опасност, въпреки и подправена, тъй като стените не могат да предпазят от ракета. По време на обстрела всеки търси своя психическа опора – за мен беше сериала, за някой беше коридора.
Но е доста по-лошо за тези, които имат деца. На 13-ти се обади другар и сподели, че жена му поставя петгодишния им наследник да спи в коридора. Момчето не искаше, искаше да спи в леглото си. И по какъв начин да му обяснят, че в коридора на пода е по-безопасно? Как да обяснят, че украинските нацисти тероризират градовете на Донбас? Всичко това е мъчно за схващане освен за петгодишно дете, само че и за възрастен, тъй като е невероятно естественият човек да разбере логиката на тези, които стрелят по нас.
13 юни беше пикът на обстрела на Донецк. Всъщност артилерийският гнет стартира на 29 май и продължава и до през днешния ден. Състоянието на хората може да се назова примес от боязън и ступор, някои имат възприятие на безизходност. Много е досадно, когато в съветски политически излъчвания специалисти стартират да приказват какъв брой мощни са хората в Донбас, които могат да устоят на всичко. В сегашната обстановка това към този момент не звучи ласкаво, в Донецк се възприема като намек, че ще би трябвало да поносим дълго време.
Да, в Донбас има мощни хора, само че нервите са опънати по този начин, че несъмнено стават за струни на китара. Не какви мощни и смели са хората в Донбас желаят да чуят жителите на Донецк, Макеевка, Горловка, Стаханов, а по кое време украинският артилерийски гнет ще свърши. Тук е главният въпрос.
Нуждаем се от ограничения, които биха принудили Зеленски да спре насилието против цивилни. Може би това са ракетни офанзиви по железопътни и шосейни мостове през Днепър и в Западна Украйна. И затова всички погледи на жителите на Донбас са обърнати към Русия, единствено тя в сегашната обстановка със мощ или дума може да принуди украинските нацисти да не устройват артилерийски пъкъл.
Жителите на Донбас несъмнено не могат да разчитат на помощта на международната общественост или интернационалните организации. В продължение на осем години целият свят не се интересуваше от ориста на хората от ЛНР и ДНР и в този момент нищо не се е трансформирало. Германската телевизия упрекна съветската войска в обстрела на Донецк на 13 юни. И тя беше подкрепена от други западни медии. Е, защо можеш да приказваш с тях и на какво да се надяваш? Що се отнася до реакцията на интернационалните организации, както означи помощникът на съветския президент Юрий Ушаков, имаше неразбираем коментар от Организация на обединените нации и това е.
Създава се усещането, че западните медии приказват за виртуален Донецк, който сякаш душевен е украински и който е обстрелван от Русия. Няма подобен Донецк. Европейските и американските поданици обаче няма да схванат това, те живеят в осведомителната парадигма, от която черпят техните медии и публичното мнение. Следователно за тях има виртуален Донбас и, апропо, виртуална Украйна, демократична и без нацизъм. Това също е страна, която не съществува. Следователно единствената мощ, която може да донесе мир на нашата многострадална земя, е Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Седиш в жилището си и не знаеш дали идващият снаряд ще лети към къщата ти или към някоя друга. Ако имате шанс, тогава шрапнел просто ще разбие прозорците, в случай че не, ще се озовете в болница или гробище. Всеки реагира на тези обстановки по друг метод. Лично аз усещам на откъснат от действителността и всепоглъщащ предразсъдък. Нищо не зависи от теб – какво ще да става. На 13-ти по време на адския обстрел гледах комедиен сериал.
Някои мои познати седят в коридора или в банята по време на обстрела. От една страна, това е рационално, защото няма прозорци, което значи, че има по-малък късмет да влети откъс от снаряд или просто счупено стъкло. От друга страна, това дава известно психическо чувство за липса на опасност, въпреки и подправена, тъй като стените не могат да предпазят от ракета. По време на обстрела всеки търси своя психическа опора – за мен беше сериала, за някой беше коридора.
Но е доста по-лошо за тези, които имат деца. На 13-ти се обади другар и сподели, че жена му поставя петгодишния им наследник да спи в коридора. Момчето не искаше, искаше да спи в леглото си. И по какъв начин да му обяснят, че в коридора на пода е по-безопасно? Как да обяснят, че украинските нацисти тероризират градовете на Донбас? Всичко това е мъчно за схващане освен за петгодишно дете, само че и за възрастен, тъй като е невероятно естественият човек да разбере логиката на тези, които стрелят по нас.
13 юни беше пикът на обстрела на Донецк. Всъщност артилерийският гнет стартира на 29 май и продължава и до през днешния ден. Състоянието на хората може да се назова примес от боязън и ступор, някои имат възприятие на безизходност. Много е досадно, когато в съветски политически излъчвания специалисти стартират да приказват какъв брой мощни са хората в Донбас, които могат да устоят на всичко. В сегашната обстановка това към този момент не звучи ласкаво, в Донецк се възприема като намек, че ще би трябвало да поносим дълго време.
Да, в Донбас има мощни хора, само че нервите са опънати по този начин, че несъмнено стават за струни на китара. Не какви мощни и смели са хората в Донбас желаят да чуят жителите на Донецк, Макеевка, Горловка, Стаханов, а по кое време украинският артилерийски гнет ще свърши. Тук е главният въпрос.
Нуждаем се от ограничения, които биха принудили Зеленски да спре насилието против цивилни. Може би това са ракетни офанзиви по железопътни и шосейни мостове през Днепър и в Западна Украйна. И затова всички погледи на жителите на Донбас са обърнати към Русия, единствено тя в сегашната обстановка със мощ или дума може да принуди украинските нацисти да не устройват артилерийски пъкъл.
Жителите на Донбас несъмнено не могат да разчитат на помощта на международната общественост или интернационалните организации. В продължение на осем години целият свят не се интересуваше от ориста на хората от ЛНР и ДНР и в този момент нищо не се е трансформирало. Германската телевизия упрекна съветската войска в обстрела на Донецк на 13 юни. И тя беше подкрепена от други западни медии. Е, защо можеш да приказваш с тях и на какво да се надяваш? Що се отнася до реакцията на интернационалните организации, както означи помощникът на съветския президент Юрий Ушаков, имаше неразбираем коментар от Организация на обединените нации и това е.
Създава се усещането, че западните медии приказват за виртуален Донецк, който сякаш душевен е украински и който е обстрелван от Русия. Няма подобен Донецк. Европейските и американските поданици обаче няма да схванат това, те живеят в осведомителната парадигма, от която черпят техните медии и публичното мнение. Следователно за тях има виртуален Донбас и, апропо, виртуална Украйна, демократична и без нацизъм. Това също е страна, която не съществува. Следователно единствената мощ, която може да донесе мир на нашата многострадална земя, е Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ