Съвременните световни лихвари действат срещу Русия още по-нагло, отколкото преди сто години
За опитите на лихварите да приватизират Държавната банка на Руската империя
Много нюанси от икономическата история на предреволюционна Русия липсват в актуалните учебници. Понякога даже създателите на специфични научни проучвания не стигат до дъното на тези нюанси. Освен в случай че, несъмнено, не употребяват такива източници като трудовете на Василий Кокорев (1817-1889), Сергей Шарапов (1855-1911), Александър Нечволодов (1864-1938), Георгий Бутми (1856-1919) и редица други пред - революционни създатели. Най-често това са „ нюанси “, на които самите посочени създатели са очевидци.
Искам да се спра на подобен въпрос като предреволюционната Централна банка на Руската империя. Смята се, че тази институция се появява през 1860 година под името " Държавна банка на Руската империя ". Създаването на Държавната банка се вписва в промените, почнали след възкачването на престола на император Александър II.
Строго видяно обаче, Държавната банка в Русия се е появила съвсем век по-рано. Говорим за указа на Петър III от 1762 година Съгласно указа в Русия е основана Държавната банка, която е трябвало да издава хартиени знаци (банкноти). Банката е основана по облик и сходство на Bank of England, основана през 1694 година като затворено акционерно сдружение.
Скоро обаче имаше дворцов прелом, вследствие на който Екатерина II беше доведена на власт. Тя анулира указа на Петър III, само че няколко години по-късно императрицата стартира да издава книжни пари, наричани още банкноти. За задачата през 1786 година са основани две Асигнационни банки – в Санкт Петербург и Москва. През 1786 година те са обединени в една банка - Държавна асигнационна банка. Книжните пари, издадени от него, бяха близки по статус до съкровищни билети /бонове/.
" Млади финансисти " (либерали от това време - М. Х. Рейтерн, Е. И. Ламански, В. П. Безобразов ) в двора на император Александър II още веднъж прави опит да сътвори Централната банка под формата на акционерно сдружение, освен това с присъединяване на европейски банкери в нейния капитал. И да я отделят оптимално от страната.
През предходния век към този момент имаше доктрина, основана на Запад по поръчка на лихвари, съгласно която страната трябваше да трансферира печатницата на тях, лихварите. Например, страната не може да образува бюджета и да издава пари по едно и също време. В последна сметка страната ще бъде изкушена да образува дефицитни бюджети и да покрива дефицитите с спомагателна, необезпечена парична емисия.
Този " спор на ползи " може да бъде преодолян посредством прекачване на функционалността на издател, т.е. на " печатницата " на лихварите. Те ще основат акционерно сдружение, наречено " Централна банка " и като експерти ще съблюдават парична дисциплинираност.
Тогава проектът за основаване на частен „ паричен дюкян “ не проработи. Освен това Държавната банка, основана през 1860 година, е била под юрисдикцията на Министерството на финансите на Руската империя. Отношенията на Държавната банка с европейските банкери обаче бяха доста близки. Щиглиц Александър Лудвигович (1814-1884) е назначен за първи ръководител на Държавната банка - наследник на придворния банкер, създател на банковата къща " Щиглиц и Ко ", барон Лудвиг декор Щиглиц (1778-1843).
Първоначално държавната банка даже нямаше право да издава пари. Той дава кредитна поддръжка на избрани браншове на стопанската система, които не се вписват в пазарните връзки на следреформената Русия. Приоритетните получатели на заеми бяха металургичните фабрики на Урал, железопътните акционерни сдружения, огромните земевладелци, които се опитваха да се реорганизират в буржоазен предприятия. Кредитирането беше много несистематично и Държавната банка нямаше ясна кредитна политика.
Държавната банка се трансформира в пълностоен емисионен център след паричната промяна от 1897 година (въвеждането на златната рубла). Златните запаси на Руската империя бяха съсредоточени в нейния баланс, при който Държавната банка издава хартиени парични знаци (банкноти).
Сергей Шарапов доста деликатно наблюдава историята на възникването и образуването на Държавната банка на Руската империя. Той вижда непрекъснатите опити на либералите (агенти на европейските банкери) да извадят Държавната банка отвън контрола на държавното управление.
„ Младите финансисти “ в действителност желаеха Държавната банка да има статут на безусловно самостоятелна институция през цялото време, с цел да издава пари и да дава заеми на едно и също държавно управление, без значение от държавното управление и царя. „ Младите финансисти “, написа Шарапов, в действителност желаеха „ да призоват евреите и да им предадат банката, с други думи, да я слагат като поръчител против вероятни злоупотреби от органа, на който Върховната власт е поверила разпореждането с страната и националната стопанска система...
Тогава господата млади финансисти не можаха да осъществят концепцията си за превръщането на Държавната банка в акционерна, а тази институция щеше да бъде такава, и тя остана към ведомството на Министерството на финансите, въпреки и разграничена (на хартия) във връзка с оборота си от оборота на държавната хазна.
Въвеждането на златния стандарт в Русия, съгласно С. Шарапов, е следващата маневра на европейските банкери и съветските „ млади финансисти “ в опит безшумно да преподчинят Държавната банка на Руската империя и да разрешат на европейските лихвари да ръководят Руската централна банка и неговата парична емисия:
„ Основната характерност на това парично обращение ( на основата на златния стандарт - В.K.) – е обменът на банкнотите във всека миг за метал. Спирането на тази борса е еднакво на държавен банкрут. Това е машинация и принуждение над поданиците.
За да се избегне тази машинация и всевъзможни изкушения за една парламентарна страна, органът на паричното послание в страната се лишава от държавното управление и се трансформира в обособен индивид, предпазен от каквото и да е въздействие върху него със съществени и позитивни закони. ". Почти никой от критиците на златния стандарт в края на 19 век не вижда тази йезуитска ловкост на лихварите.
С идването на Витте в Министерството на финансите през 1894 година и началото на последните мерки за въвеждане на златната рубла в съветската преса, стартира да се разисква въпросът освен за изтеглянето на Държавната банка от послушание на Министерството на Финанси, само че даже цялостното й отдръпване от държавната власт и превръщането й в частно акционерно сдружение.
Ето какво написа С. Шарапов за този план за трансформиране на Държавната банка в „ хартиена рубла “: „ С други думи, в цялостен европейски Израел ще проехти зов: „ Милостиви господа! Няма ли да ви хареса да управлявате икономическото сърце на Русия? Елате при нас, създайте акционерно сдружение, получете златния фонд, отпечатайте документи и управлявайте нашето парично обращение, т.е. поемете цялостното притежание с правото на живот и гибел на нашето земеделие, заводи и фабрични промишлености и нашата търговия, в дума, целият наш национален живот и труд във всичките му форми. Държавата се отхвърля от всичко това, тъй като счита, че можете да се справите по-добре от нея. Вие, несъмнено, ще спечелите пари от всичко това, само че това е търговия.
С въвеждането на златната рубла в Русия пълномощията на Държавната банка се уголемяват, тя получава правото да издава пари. Но не се стигна до цялостното обособяване на тази институция от страната и още повече до превръщането й в частно акционерно сдружение. Вероятно известна роля за това изигра дейната рецензия на финансовите „ промени “, която С. Шарапов и неговите съратници организираха в пресата и говореха на разнообразни срещи.
А в „ цивилизована “ Европа, след въвеждането на златния стандарт, централните банки най-сетне се „ еманципираха “ от остатъците от държавно въздействие. В същото време злоупотребите с излъчванията не са изчезнали на никое място. Все отново на Запад бяха издадени повече пари, в сравнение с позволяваха златните запаси. Понякога това ставаше нелегално, от време на време законно - посредством преразглеждане на нормите за покриване на паричната емисия със злато. Накрая даже най-щадящите правила започнаха да пречат на лихварите. Тогава те изцяло изоставиха всевъзможни правила и отстраниха златния стандарт (това се случи още през втората половина на 20 век). Ала " самостоятелният " статут на централната банка остана.
Връщайки се към Русия, означаваме: приватизационните похищения на „ Европейски Израел “ върху Държавната банка на Руската империя не престават до началото на Първата международна война. Например А. Нечволодов в известната си работа " От съсипия към разцвет " написа, че в разгара на революцията от 1905-1907 година в Петербург дойдоха редица „ интернационалните медиатори “, с цел да получат разнообразни отстъпки от Русия.
Общо Нечволодов показва седем такива концесии. Най-неочакваното и ексцентрично от тях е прехвърлянето на правото на издаване на пари от Държавната банка на Руската империя на задгранично акционерно сдружение.
Сегашната ни централна банка, наречена Банка на Русия, е основана преди три десетилетия. Мисля, че нейната „ самостоятелност “ от страната е доста по-голяма от тази на Държавната банка на Руската империя. По създание Банката на Русия е страна в страната. Отидете на уеб страницата на Банката на Русия на страницата „ Правен статус и функционалности на Банката на Русия “.
Там ще прочетете: „ Основният детайл на правния статут на Банката на Русия е правилото на самостоятелност, който се демонстрира основно във обстоятелството, че Банката на Русия работи като специфична публичноправна институция с изключителното право да издава пари и да провежда паричното обращение. Той не е орган на държавна власт, само че неговите пълномощия по своята правна природа са свързани с функционалностите на държавната власт, защото тяхното осъществяване включва потреблението на меркиза държавна насила.
Функциите и пълномощията, планувани в Конституцията на Руската федерация и Федералния закон „ За Централната банка на Руската федерация (Банката на Русия) “, се упражняват от Банката на Русия без значение от федералните държавни органи, държавните органи на съставните формирания. на Руската федерация и локалните управляващи. ". Тази дефиниция виси на уеб страницата на Банката на Русия от доста години.
Нека да забележим обаче какво гласи член 75 от Конституцията: „ Опазването и обезпечаването на стабилността на рублата е главната функционалност на Централната банка на Руската федерация, която тя извършва без значение от други държавни органи. “ Думата „ други “ не оставя други благоприятни условия за пояснение на правния статут на Централната банка: тя е обществен орган. С всички произлизащи от това последици.
Съвременните международни лихвари работят против Русия още по-нагло, в сравнение с преди 100 години. Благодарение на техните старания, Банката на Русия беше превърната в институция, която по-правилно се назовава „ валутен ръб “ ( валутен ръб ), акумулирайки в своите активи валутите, излизащи от печатните машини на Федералния запас на Съединени американски щати, ЕЦБ, Банката на Англия, Банката на Япония и други
Световните лихвари са хвърлили око и на активите на Министерството на финансите, т.е. обществени средства посредством наложително струпване на аварийни валути. На техния език тези натрупвания се назовават „ суверенни фондове “. Звучи като насмешка, тъй като страни, които са съгласни с това, не могат да бъдат наречени суверенни.
Сред тях беше Русия, която при министъра на финансите А. Кудрин сътвори върховен фонд, наименуван Стабилизационен фонд. След това се трансформира във фонд „ Резервен “ и фонд „ Национално богатство “ (ФНБ). Днес остава единствено ФНБ.
Световните лихвари оферират своите консултантски услуги на паричните управляващи на други страни и даже са подготвени да ръководят непознати активи. Позволете ми да ви припомня за историята на швейцарската банка UBS, която в средата на 2008 година предложи на Министерството на финансите на Руската федерация да поеме контрола върху средствата на нашия ФНБ (по това време - съвсем 33 милиарда долара). Трябва да сме подготвени за това, че в случай че не през днешния ден, то на следващия ден ще стартираме да обсъждаме плана за приватизация на Министерството на финансите или за отдаването му на концесия на някакъв фонд като Vanguard или BlackRock.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Много нюанси от икономическата история на предреволюционна Русия липсват в актуалните учебници. Понякога даже създателите на специфични научни проучвания не стигат до дъното на тези нюанси. Освен в случай че, несъмнено, не употребяват такива източници като трудовете на Василий Кокорев (1817-1889), Сергей Шарапов (1855-1911), Александър Нечволодов (1864-1938), Георгий Бутми (1856-1919) и редица други пред - революционни създатели. Най-често това са „ нюанси “, на които самите посочени създатели са очевидци.
Искам да се спра на подобен въпрос като предреволюционната Централна банка на Руската империя. Смята се, че тази институция се появява през 1860 година под името " Държавна банка на Руската империя ". Създаването на Държавната банка се вписва в промените, почнали след възкачването на престола на император Александър II.
Строго видяно обаче, Държавната банка в Русия се е появила съвсем век по-рано. Говорим за указа на Петър III от 1762 година Съгласно указа в Русия е основана Държавната банка, която е трябвало да издава хартиени знаци (банкноти). Банката е основана по облик и сходство на Bank of England, основана през 1694 година като затворено акционерно сдружение.
Скоро обаче имаше дворцов прелом, вследствие на който Екатерина II беше доведена на власт. Тя анулира указа на Петър III, само че няколко години по-късно императрицата стартира да издава книжни пари, наричани още банкноти. За задачата през 1786 година са основани две Асигнационни банки – в Санкт Петербург и Москва. През 1786 година те са обединени в една банка - Държавна асигнационна банка. Книжните пари, издадени от него, бяха близки по статус до съкровищни билети /бонове/.
" Млади финансисти " (либерали от това време - М. Х. Рейтерн, Е. И. Ламански, В. П. Безобразов ) в двора на император Александър II още веднъж прави опит да сътвори Централната банка под формата на акционерно сдружение, освен това с присъединяване на европейски банкери в нейния капитал. И да я отделят оптимално от страната.
През предходния век към този момент имаше доктрина, основана на Запад по поръчка на лихвари, съгласно която страната трябваше да трансферира печатницата на тях, лихварите. Например, страната не може да образува бюджета и да издава пари по едно и също време. В последна сметка страната ще бъде изкушена да образува дефицитни бюджети и да покрива дефицитите с спомагателна, необезпечена парична емисия.
Този " спор на ползи " може да бъде преодолян посредством прекачване на функционалността на издател, т.е. на " печатницата " на лихварите. Те ще основат акционерно сдружение, наречено " Централна банка " и като експерти ще съблюдават парична дисциплинираност.
Тогава проектът за основаване на частен „ паричен дюкян “ не проработи. Освен това Държавната банка, основана през 1860 година, е била под юрисдикцията на Министерството на финансите на Руската империя. Отношенията на Държавната банка с европейските банкери обаче бяха доста близки. Щиглиц Александър Лудвигович (1814-1884) е назначен за първи ръководител на Държавната банка - наследник на придворния банкер, създател на банковата къща " Щиглиц и Ко ", барон Лудвиг декор Щиглиц (1778-1843).
Първоначално държавната банка даже нямаше право да издава пари. Той дава кредитна поддръжка на избрани браншове на стопанската система, които не се вписват в пазарните връзки на следреформената Русия. Приоритетните получатели на заеми бяха металургичните фабрики на Урал, железопътните акционерни сдружения, огромните земевладелци, които се опитваха да се реорганизират в буржоазен предприятия. Кредитирането беше много несистематично и Държавната банка нямаше ясна кредитна политика.
Държавната банка се трансформира в пълностоен емисионен център след паричната промяна от 1897 година (въвеждането на златната рубла). Златните запаси на Руската империя бяха съсредоточени в нейния баланс, при който Държавната банка издава хартиени парични знаци (банкноти).
Сергей Шарапов доста деликатно наблюдава историята на възникването и образуването на Държавната банка на Руската империя. Той вижда непрекъснатите опити на либералите (агенти на европейските банкери) да извадят Държавната банка отвън контрола на държавното управление.
„ Младите финансисти “ в действителност желаеха Държавната банка да има статут на безусловно самостоятелна институция през цялото време, с цел да издава пари и да дава заеми на едно и също държавно управление, без значение от държавното управление и царя. „ Младите финансисти “, написа Шарапов, в действителност желаеха „ да призоват евреите и да им предадат банката, с други думи, да я слагат като поръчител против вероятни злоупотреби от органа, на който Върховната власт е поверила разпореждането с страната и националната стопанска система...
Тогава господата млади финансисти не можаха да осъществят концепцията си за превръщането на Държавната банка в акционерна, а тази институция щеше да бъде такава, и тя остана към ведомството на Министерството на финансите, въпреки и разграничена (на хартия) във връзка с оборота си от оборота на държавната хазна.
Въвеждането на златния стандарт в Русия, съгласно С. Шарапов, е следващата маневра на европейските банкери и съветските „ млади финансисти “ в опит безшумно да преподчинят Държавната банка на Руската империя и да разрешат на европейските лихвари да ръководят Руската централна банка и неговата парична емисия:
„ Основната характерност на това парично обращение ( на основата на златния стандарт - В.K.) – е обменът на банкнотите във всека миг за метал. Спирането на тази борса е еднакво на държавен банкрут. Това е машинация и принуждение над поданиците.
За да се избегне тази машинация и всевъзможни изкушения за една парламентарна страна, органът на паричното послание в страната се лишава от държавното управление и се трансформира в обособен индивид, предпазен от каквото и да е въздействие върху него със съществени и позитивни закони. ". Почти никой от критиците на златния стандарт в края на 19 век не вижда тази йезуитска ловкост на лихварите.
С идването на Витте в Министерството на финансите през 1894 година и началото на последните мерки за въвеждане на златната рубла в съветската преса, стартира да се разисква въпросът освен за изтеглянето на Държавната банка от послушание на Министерството на Финанси, само че даже цялостното й отдръпване от държавната власт и превръщането й в частно акционерно сдружение.
Ето какво написа С. Шарапов за този план за трансформиране на Държавната банка в „ хартиена рубла “: „ С други думи, в цялостен европейски Израел ще проехти зов: „ Милостиви господа! Няма ли да ви хареса да управлявате икономическото сърце на Русия? Елате при нас, създайте акционерно сдружение, получете златния фонд, отпечатайте документи и управлявайте нашето парично обращение, т.е. поемете цялостното притежание с правото на живот и гибел на нашето земеделие, заводи и фабрични промишлености и нашата търговия, в дума, целият наш национален живот и труд във всичките му форми. Държавата се отхвърля от всичко това, тъй като счита, че можете да се справите по-добре от нея. Вие, несъмнено, ще спечелите пари от всичко това, само че това е търговия.
С въвеждането на златната рубла в Русия пълномощията на Държавната банка се уголемяват, тя получава правото да издава пари. Но не се стигна до цялостното обособяване на тази институция от страната и още повече до превръщането й в частно акционерно сдружение. Вероятно известна роля за това изигра дейната рецензия на финансовите „ промени “, която С. Шарапов и неговите съратници организираха в пресата и говореха на разнообразни срещи.
А в „ цивилизована “ Европа, след въвеждането на златния стандарт, централните банки най-сетне се „ еманципираха “ от остатъците от държавно въздействие. В същото време злоупотребите с излъчванията не са изчезнали на никое място. Все отново на Запад бяха издадени повече пари, в сравнение с позволяваха златните запаси. Понякога това ставаше нелегално, от време на време законно - посредством преразглеждане на нормите за покриване на паричната емисия със злато. Накрая даже най-щадящите правила започнаха да пречат на лихварите. Тогава те изцяло изоставиха всевъзможни правила и отстраниха златния стандарт (това се случи още през втората половина на 20 век). Ала " самостоятелният " статут на централната банка остана.
Връщайки се към Русия, означаваме: приватизационните похищения на „ Европейски Израел “ върху Държавната банка на Руската империя не престават до началото на Първата международна война. Например А. Нечволодов в известната си работа " От съсипия към разцвет " написа, че в разгара на революцията от 1905-1907 година в Петербург дойдоха редица „ интернационалните медиатори “, с цел да получат разнообразни отстъпки от Русия.
Общо Нечволодов показва седем такива концесии. Най-неочакваното и ексцентрично от тях е прехвърлянето на правото на издаване на пари от Държавната банка на Руската империя на задгранично акционерно сдружение.
Сегашната ни централна банка, наречена Банка на Русия, е основана преди три десетилетия. Мисля, че нейната „ самостоятелност “ от страната е доста по-голяма от тази на Държавната банка на Руската империя. По създание Банката на Русия е страна в страната. Отидете на уеб страницата на Банката на Русия на страницата „ Правен статус и функционалности на Банката на Русия “.
Там ще прочетете: „ Основният детайл на правния статут на Банката на Русия е правилото на самостоятелност, който се демонстрира основно във обстоятелството, че Банката на Русия работи като специфична публичноправна институция с изключителното право да издава пари и да провежда паричното обращение. Той не е орган на държавна власт, само че неговите пълномощия по своята правна природа са свързани с функционалностите на държавната власт, защото тяхното осъществяване включва потреблението на меркиза държавна насила.
Функциите и пълномощията, планувани в Конституцията на Руската федерация и Федералния закон „ За Централната банка на Руската федерация (Банката на Русия) “, се упражняват от Банката на Русия без значение от федералните държавни органи, държавните органи на съставните формирания. на Руската федерация и локалните управляващи. ". Тази дефиниция виси на уеб страницата на Банката на Русия от доста години.
Нека да забележим обаче какво гласи член 75 от Конституцията: „ Опазването и обезпечаването на стабилността на рублата е главната функционалност на Централната банка на Руската федерация, която тя извършва без значение от други държавни органи. “ Думата „ други “ не оставя други благоприятни условия за пояснение на правния статут на Централната банка: тя е обществен орган. С всички произлизащи от това последици.
Съвременните международни лихвари работят против Русия още по-нагло, в сравнение с преди 100 години. Благодарение на техните старания, Банката на Русия беше превърната в институция, която по-правилно се назовава „ валутен ръб “ ( валутен ръб ), акумулирайки в своите активи валутите, излизащи от печатните машини на Федералния запас на Съединени американски щати, ЕЦБ, Банката на Англия, Банката на Япония и други
Световните лихвари са хвърлили око и на активите на Министерството на финансите, т.е. обществени средства посредством наложително струпване на аварийни валути. На техния език тези натрупвания се назовават „ суверенни фондове “. Звучи като насмешка, тъй като страни, които са съгласни с това, не могат да бъдат наречени суверенни.
Сред тях беше Русия, която при министъра на финансите А. Кудрин сътвори върховен фонд, наименуван Стабилизационен фонд. След това се трансформира във фонд „ Резервен “ и фонд „ Национално богатство “ (ФНБ). Днес остава единствено ФНБ.
Световните лихвари оферират своите консултантски услуги на паричните управляващи на други страни и даже са подготвени да ръководят непознати активи. Позволете ми да ви припомня за историята на швейцарската банка UBS, която в средата на 2008 година предложи на Министерството на финансите на Руската федерация да поеме контрола върху средствата на нашия ФНБ (по това време - съвсем 33 милиарда долара). Трябва да сме подготвени за това, че в случай че не през днешния ден, то на следващия ден ще стартираме да обсъждаме плана за приватизация на Министерството на финансите или за отдаването му на концесия на някакъв фонд като Vanguard или BlackRock.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ