На опашка за поединично оцеляване
За опашките пред Кауфланд разбрах. Разбрах, че са дълги по няколкостотин метра и че на паркингите няма места за паркиране. Разбрах, че ги пази полиция. Разбрах също по този начин, че опашките са за по-евтино олио. Не разбрах единствено едно: чакащите с часове и блъскащи се като говеда какво желаят: да създадат преференциална договорка на добра цена или да се запасят при положение на война. Кое от двете? Или просто избрана вариация на хомо сапиенс се усеща щастлива да виси на опашка, до момента в който ѝ се разпилян вените на краката - нещо като соц мазохизъм от предишното. Така или другояче нервност има и тя, както се твърди, била подбудена от няколко медийни слуха, както и от лукави интервенции на зли партии. Депутатът от ПППП (и някогашен сподвижник на Меглена Кунева и Мая Манолова) Настимир Ананиев даже разкри механизма на психозата - в случай че ви се занимава,.
Източник:
Така или другояче, картинката била грозна. " Имаше премазани хора върху стековете с олио ", настояват очевидци; " Ти кой си, бе?!?; Ами ти коя си, ма?!? ", от любителските записи; "...фучи кола за спешна помощ, софиянци гневни... ", свидетелстват сензационните медии. В Бургас дори някакъв човек починал, паднал в неравна борба за на ниска цена олио. И тези подиуми са били по цялата страна. Народе???? Теб със клюки на маймуна могат да те създадат, могат да те накарат да скачаш, както те пожелаят! А кои са " те "? Това, несъмнено, са Те с основна писмен знак - извънземните, ционските старци, международните господари от Давос, мутрите, олигарсите, политиците, ченгетата от някогашната Държавна сигурност, Централно разузнавателно управление на САЩ, Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Института за следствие и специфични задания (МОСАД) и така нататък - Те!
А предишния петък чух и за една друга опашка. Украинецът Сергей Глушко описа по какъв начин се е редил на опашка за автомат " Калашников " пред военното окръжие. Редил се е, с цел да взе участие в уличните боеве, когато (и ако) руснаците влязат в Киев. Опашката била грандиозна, а раздадените автомати - над 18 000 части. Питам се къде ли ще се наредят софиянци, изключително тези, най-новите от тях, в случай че се появят непознати танкове на околовръстното - дали пред военното окръжие за пушка или пред кабинета на персоналния доктор за извинителна записка. Според мен оня, който търпеливо чака пред Кауфланд, с цел да се ресурси с оливия, преди да се сгуши в хралупката си, него ще забележим пред кабинета на персоналния доктор, с цел да кръшне мобилизацията и партизанската война, а не пред военното окръжие. За страдание, да вземем за пример в Сърбия няма да е по този начин. Няма да е по този начин евентуално и в другите прилежащи нам балкански страни. Защо, за какво у нас мъжете са кръшкачи или в случай че не всички от тях, то потресаващо огромна част? Защо у нас кръшкачеството и скатаването е сякаш отличителна национална линия?
Мисля си, че аргументите са две: така наречен " иго ", в което сумарно прекарваме повече от половината от своята горда 13-вековна история, и социалистическият материализъм през последните времена - имам поради от XIX век насам.
Дори терминологично да не е тъкмо иго, интервалът от нашата история, прекаран в границите на Османската империя е гибелен за народопсихологията. И не че Османската империя е нещо неприятна, ами нашата орис в нея е извънредно куца. Елитът ни е липсващ. Няма го. Част от него е унищожена, друга се е разбягала по света, трета се е пригодила към новите действителности и за няколко века се е разтворила в имперския кюп. Казват, че по тази причина у нас имало толкоз красиви селянки - тъй като по кръв са княгини. През османско време, даже да сме имали някакъв хайлайф, (а ние сме имали, единствено че не по този начин захласнат от националната концепция, както им се е щяло на карбонарите от " " ), то този хайлайф се е състоял от основани в Цариград първенци, отхвърлени с ненавист от нашите националвъзрожденци и жигосани с етикета " фанариоти ", както и от мръсни, гадни и презрени чорбаджии-изедници, съсловен зложелател на прогресивния пастир и аргатин. Дори да сме имали някакъв хайлайф, той по този начин е бил ненавиждан, че по-добре да не сме го имали.
След Освобождението, въпреки да приема формата на монархия, България не съумява да дефинира своя аристокрация, макар че чорбаджиите биха могли сполучливо да послужат за основа - лордът (hlafweard на староанглийски) в Англия е този, който " пази " хляба, а чорбаджията дава " чорбата ", разпорежда се с храната, подава препитанието. Чорбаджийството е нещо като приета от империята поместна аристокрация. След Освобождението, вместо аристокрация, в публичния живот на България нахлуват прогресивни лумпени, инфектирани с модерните за времето си социалистически хрумвания. " Вярвам в единний комунистически ред на обществото ", споделя още преди тях Хр. Ботев в своя " ". Тези хрумвания са безбожни и материалистически, а като такива - аморални (доколкото почиват върху еволюционистичното разбиране за битката за оцеляване сред типовете и индивидите) и плодородна почва за всевъзможен тип корупция, за хищническо и безскрупулно практикуване на властта и за втълпяване на бездуховност, както свидетелстват мнозина интелектуалци от края на XIX век.
Многовековното иго и ранното навлизане на социалистическите хрумвания в България предизвикват тежко изродяване на националната душа. А израждането на националната душа води до опашки за олио пред Кауфланд и до презапасяване с тоалетна хартия - дребнава грижа за входа и изхода. Причина за сходни феномени е инстинктът за поединично оцеляване. Не знам по кое време и по какъв начин се е появил той в приключения си тип, само че е крещящо присъщ за нашия народ. Дори и изтънчената ни интелигенция (под изтънчена имам поради от малко малко материално обезпечена и пропита от напредничав дух) прекарва дните си пред компютъра в шерване на гурмански предписания и писане на премудрости по адрес на интернационалното състояние. Няма да видите тази интелигенция на опашка за пушка пред военното окръжие. Или в случай че я видите, то тя ще е отишла там, единствено с цел да си направи селфи и след това бързо да изприпка в уютното си леговище, с цел да го качи в обществените мрежи. Простият народ като цяло е същият, единствено че хралупките му са по-евтини и компютрите му не са " Епъл ".
Народът несъмнено не е отговорен, тъй като без хайлайф, без аристокрация, под всякакъв външен напън в името на непознати ползи и без действителна опция да се противодейства, при умишлено и целеустремено ликвидиране на достоверната му нематериалност - християнството, - няма какво друго да развие, с изключение на инстинкт за поединично оцеляване. Този инстинкт включва всичко от преклонената главица, дето сабя не я сече, до измяната и доносничеството пред врага, едвам криещ погнусата си от поединично оцеляващия подлизурко.
Бог ни пази и Нему би трябвало да сме непрекъснато признателни, че към момента никой не е поискал с оръжие в ръка нашата плодородна, красива и прекомерно рядко обитаема земя, тресяща се от демографски вопли и бутафорни пориви за правдини. Да бъдем признателни с отговорно наведени очи! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник:
Така или другояче, картинката била грозна. " Имаше премазани хора върху стековете с олио ", настояват очевидци; " Ти кой си, бе?!?; Ами ти коя си, ма?!? ", от любителските записи; "...фучи кола за спешна помощ, софиянци гневни... ", свидетелстват сензационните медии. В Бургас дори някакъв човек починал, паднал в неравна борба за на ниска цена олио. И тези подиуми са били по цялата страна. Народе???? Теб със клюки на маймуна могат да те създадат, могат да те накарат да скачаш, както те пожелаят! А кои са " те "? Това, несъмнено, са Те с основна писмен знак - извънземните, ционските старци, международните господари от Давос, мутрите, олигарсите, политиците, ченгетата от някогашната Държавна сигурност, Централно разузнавателно управление на САЩ, Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Института за следствие и специфични задания (МОСАД) и така нататък - Те!
А предишния петък чух и за една друга опашка. Украинецът Сергей Глушко описа по какъв начин се е редил на опашка за автомат " Калашников " пред военното окръжие. Редил се е, с цел да взе участие в уличните боеве, когато (и ако) руснаците влязат в Киев. Опашката била грандиозна, а раздадените автомати - над 18 000 части. Питам се къде ли ще се наредят софиянци, изключително тези, най-новите от тях, в случай че се появят непознати танкове на околовръстното - дали пред военното окръжие за пушка или пред кабинета на персоналния доктор за извинителна записка. Според мен оня, който търпеливо чака пред Кауфланд, с цел да се ресурси с оливия, преди да се сгуши в хралупката си, него ще забележим пред кабинета на персоналния доктор, с цел да кръшне мобилизацията и партизанската война, а не пред военното окръжие. За страдание, да вземем за пример в Сърбия няма да е по този начин. Няма да е по този начин евентуално и в другите прилежащи нам балкански страни. Защо, за какво у нас мъжете са кръшкачи или в случай че не всички от тях, то потресаващо огромна част? Защо у нас кръшкачеството и скатаването е сякаш отличителна национална линия?
Мисля си, че аргументите са две: така наречен " иго ", в което сумарно прекарваме повече от половината от своята горда 13-вековна история, и социалистическият материализъм през последните времена - имам поради от XIX век насам.
Дори терминологично да не е тъкмо иго, интервалът от нашата история, прекаран в границите на Османската империя е гибелен за народопсихологията. И не че Османската империя е нещо неприятна, ами нашата орис в нея е извънредно куца. Елитът ни е липсващ. Няма го. Част от него е унищожена, друга се е разбягала по света, трета се е пригодила към новите действителности и за няколко века се е разтворила в имперския кюп. Казват, че по тази причина у нас имало толкоз красиви селянки - тъй като по кръв са княгини. През османско време, даже да сме имали някакъв хайлайф, (а ние сме имали, единствено че не по този начин захласнат от националната концепция, както им се е щяло на карбонарите от " " ), то този хайлайф се е състоял от основани в Цариград първенци, отхвърлени с ненавист от нашите националвъзрожденци и жигосани с етикета " фанариоти ", както и от мръсни, гадни и презрени чорбаджии-изедници, съсловен зложелател на прогресивния пастир и аргатин. Дори да сме имали някакъв хайлайф, той по този начин е бил ненавиждан, че по-добре да не сме го имали.
След Освобождението, въпреки да приема формата на монархия, България не съумява да дефинира своя аристокрация, макар че чорбаджиите биха могли сполучливо да послужат за основа - лордът (hlafweard на староанглийски) в Англия е този, който " пази " хляба, а чорбаджията дава " чорбата ", разпорежда се с храната, подава препитанието. Чорбаджийството е нещо като приета от империята поместна аристокрация. След Освобождението, вместо аристокрация, в публичния живот на България нахлуват прогресивни лумпени, инфектирани с модерните за времето си социалистически хрумвания. " Вярвам в единний комунистически ред на обществото ", споделя още преди тях Хр. Ботев в своя " ". Тези хрумвания са безбожни и материалистически, а като такива - аморални (доколкото почиват върху еволюционистичното разбиране за битката за оцеляване сред типовете и индивидите) и плодородна почва за всевъзможен тип корупция, за хищническо и безскрупулно практикуване на властта и за втълпяване на бездуховност, както свидетелстват мнозина интелектуалци от края на XIX век.
Многовековното иго и ранното навлизане на социалистическите хрумвания в България предизвикват тежко изродяване на националната душа. А израждането на националната душа води до опашки за олио пред Кауфланд и до презапасяване с тоалетна хартия - дребнава грижа за входа и изхода. Причина за сходни феномени е инстинктът за поединично оцеляване. Не знам по кое време и по какъв начин се е появил той в приключения си тип, само че е крещящо присъщ за нашия народ. Дори и изтънчената ни интелигенция (под изтънчена имам поради от малко малко материално обезпечена и пропита от напредничав дух) прекарва дните си пред компютъра в шерване на гурмански предписания и писане на премудрости по адрес на интернационалното състояние. Няма да видите тази интелигенция на опашка за пушка пред военното окръжие. Или в случай че я видите, то тя ще е отишла там, единствено с цел да си направи селфи и след това бързо да изприпка в уютното си леговище, с цел да го качи в обществените мрежи. Простият народ като цяло е същият, единствено че хралупките му са по-евтини и компютрите му не са " Епъл ".
Народът несъмнено не е отговорен, тъй като без хайлайф, без аристокрация, под всякакъв външен напън в името на непознати ползи и без действителна опция да се противодейства, при умишлено и целеустремено ликвидиране на достоверната му нематериалност - християнството, - няма какво друго да развие, с изключение на инстинкт за поединично оцеляване. Този инстинкт включва всичко от преклонената главица, дето сабя не я сече, до измяната и доносничеството пред врага, едвам криещ погнусата си от поединично оцеляващия подлизурко.
Бог ни пази и Нему би трябвало да сме непрекъснато признателни, че към момента никой не е поискал с оръжие в ръка нашата плодородна, красива и прекомерно рядко обитаема земя, тресяща се от демографски вопли и бутафорни пориви за правдини. Да бъдем признателни с отговорно наведени очи! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ