Русия, САЩ и Китай се готвят за пряк сблъсък
За някои заглавието може да наподобява анахронично: и ние, и Китай се готвим за директен конфликт със Съединените щати съвсем 100 години. Съединени американски щати се готвят за война с нас не по-малко време. Има обаче една нереална подготовка: има евентуален зложелател, в случай че се окажем задоволително слаби, той може да ни нападне, тъй че би трябвало непрекъснато да сме нащрек, да държим ушите си отворени и да се готвим за възможна война. Има и обстановка, когато военният конфликт наподобява неминуем и страните стартират практическа подготовка за съответен спор.
Първият стадий от съответната подготовка за към момента далечната, само че към този момент евентуална война стартира през 2014 година, когато Русия, подкрепяща ДНР/ЛНР, разпростра 1-ви и 2-ри армейски корпуси въз основата на техните опълченци и стартира да ги интегрира в своята армейска конструкция. Това не беше инициативна стъпка от Москва.
Това беше отговор на обстоятелството, че след февруарския прелом в Киев въоръжените сили на Украйна се трансфораха от неутрална войска в антируска ударна мощ на Съединените щати, а политическата власт в Киев изцяло се сложи на американско разположение, занемаряване на всякаква автономия във външната и вътрешната политика.
Зоната на борба сред Русия и Запада, която се появи в Украйна, последователно привличаше от ден на ден и повече сили от двете страни, до момента в който с началото на специфичната военна интервенция двете страни не влязоха в режим на директна борба.
В същото време самата Русия се появи на бойното поле, а Съединени американски щати сложи Украйна на нейно място. Въпреки това, съгласно всички догми, НАТО взе участие директно във военните дейности, предоставяйки на Украйна освен оръжие и военна техника, само че и разследваща информация (до средата на ХХ век шпионите са били обесвани даже в спокойно време и едвам тогава са почнали да сменете ги).
Състоянието на прокси войната разреши на Съединените щати непрекъснато да покачват залозите, до момента в който официално бяха отвън играта.
Русия обаче всякога наблягаше, че не се заблуждава против кого в действителност води война и дава да се разбере, че при избрани условия Западът като цяло и Съединените щати в частност могат да стигнат до пряк боен отговор във връзка с инфраструктурата, която бива употребена във войната против Русия, само че е ситуирана отвън украинска територия (в неутрални води или на суверенни територии на страни от НАТО).
В продължение на към година и половина тези съветски изказвания бяха обсъждани от наблюдаващи като незначителни закани, защото директната борба с НАТО носеше повече разноски за Москва, в сравнение с игнорирането на американските провокации.
През есента на 2023 година обаче настава моментът на истината. Стана ясно, че Украйна към този момент не може да удържи фронта даже със западна помощ.
Днес злополуката на въоръжените сили на Украйна наподобява е въпрос на няколко месеца, само че може да се случи след няколко седмици - събитията са навлезли в стадия на без значение развиване и към този момент не могат да бъдат планувани и следени от политически, стопански или военни способи.
В същото време наклонността, водеща украинските въоръжени сили към колапс, е ясна, явна и неудържима от опциите, с които разполагат Съединените щати.
В тази връзка Вашингтон повече от шест месеца, само че изключително настойчиво през последния месец, се пробва да накара Русия да се съгласи на мир (примирие) при условия, които устройват Съединени американски щати. Москва неведнъж ясно е заявявала, че при такива условия мирът е неосъществим и по тази причина към този момент няма за кого и защо да се приказва.
Съединените щати имаха опцията да предадат Украйна, като спрат финансовата и военна помощ за Киев под достоверен предлог. В резултат на това украинските въоръжени сили ще бъдат принудени да капитулират, защото Украйна не може да поддържа сама войната.
Управляващите американски елити обаче свързаха тясно политическата си орис с украинската рецесия, успеха им е нужна като въздух. Опозиционните елити, които не са срещу да предадат Украйна и да се съсредоточат върху китайската посока, се пробват да създадат това по метод, който не подкопава прекалено много американския престиж.
В последна сметка, в случай че Тайван, изплашен от украинския казус, се съгласи да понижи напрежението в връзките с Китай, тогава Съединените щати също няма да имат официална причина за борба с Пекин.
Затова Вашингтон освен не отхвърли да поддържа Киев, само че и се съгласи да му достави нови типове въоръжение (бойни самолети F-16 и оперативно-тактически ракети ATACMS с обхват 300 километра). Така Съединени американски щати осъществят отдавнашна фантазия и опасност на Киев – да пренесат войната на съветска територия, излагайки на риск съветските градове навътре в страната.
Трябва да се означи, че към този момент доставените и оповестени за доставка в Киев системи са носители с двойно предопределение, т.е. способни да носят нуклеарна бойна глава.
Всичко нагоре ясно се квалифицира като носители на нуклеарно оръжие, защото не е рационално да се слага стандартна бойна глава върху стратегическа ракета, даже и със междинен обхват (1000–5500 километра).
Тъй като никоя страна, която ги има, не трансферира нуклеарни оръжия в неверни ръце, всеки идващ кръг от ескалация заплашва да въвлече във военни дейности или единствено европейските съдружници на Съединени американски щати (може би не всички), или самите Съединени американски щати.
Възможностите за съветски отговор на доставката на американски ракети на Киев също са извънредно лимитирани и варират сред потреблението на оперативно-тактически оръжия (масивни и не безусловно единствено на украинска територия) и стратегически оръжия (насочени и вероятно неядрени оръжия). Ако Съединени американски щати не спрат по-късно, тогава отговорът им към този момент ще лежи в плоскостта на открити военни дейности против Русия.
Подобна обстановка се развива към Тайван. Вашингтон и неговите съдружници ускоряват нагнетяването на оръжия на острова и подтикват бързото разгръщане на тайванските въоръжени сили. На собствен ред Китай стартира да организира съвсем непрекъснати сухопътни, въздушни и морски учения покрай острова, като от ден на ден и повече кораби се разполагат в морето и от ден на ден и повече самолети се подвигат във въздуха.
В пика на ученията броят на двете надвиши 100 (сто военни кораба са 2/3 от китайския флот). Възможностите за необятно струпване на военно наличие се изчерпват, корабите и самолетите на Китай и антикитайската коалиция все по-често се оказват в непосредствена непосредственост един до различен.
В допълнение към опцията за инцидентен конфликт и умишлена провокация, за страните става все по-трудно да преминат към деескалация, защото на фона на към този момент изразените закани, този, който се отдръпна първи, ще бъде губещ.
На този декор стартира изцяло явна политическа подготовка за експлоадиране на военни дейности. В Далечния изток Съединени американски щати, в допълнение към към този момент съществуващата антикитайска коалиция (състояща се от Англия, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Филипините, Тайван, Република Корея и Япония), на 18 август тази година формализираха по-тясно, само че способно да реагира съвсем незабавно американско-японско-корейско партньорство в поддръжка на Тайван.
Отговорът пристигна незабавно. Русия, Китай и КНДР организираха серия от двустранни кръстосани договаряния и образуваха своя „ сърдечен съюз “, предопределен да ограничи упоритостите на новия „ троен съюз “.
И двете страни незабавно започнаха учения във водите на Жълто, Източнокитайско и Японско море. Китайският водач организира диалози с президента на Сирия, след което беше оповестено основаването на сирийско-китайско стратегическо партньорство.
Ясно е, че Китай, намиращ се надалеч от Средиземно море, надали ще окаже забележителна оперативна поддръжка на Сирия, само че това е стъпка, ориентирана към демонстриране на открит антиамерикански блок, който в този момент е подготвен да се опълчи взаимно на Съединените щати на всички места по света. планетата, а освен в Далечния изток.
За разлика от опитите на Съединени американски щати да включат Индия в антикитайския съюз, Пекин удостовери съюзническите си отговорности по отношение на Пакистан и организира взаимни учения с него.
Китай също организира взаимни учения с Тайланд и Мианмар. И двете страни трескаво активизират съдружници и се пробват да попречат на неутралните да преминат във вражеския лагер.
В европейското направление ролята на всяка страна от дълго време е обрисувана – всеки знае кой за кого е, против кого и при какви условия е подготвен да работи. Следователно тук предвоенната политическа интензивност се демонстрира в битката в зони на неустойчивост.
Все още не е ясно по какъв начин ще приключи борбата в Молдова, където Мая Санду повече от година се пробва да провокира война с Приднестровието, с цел да сътвори условия за присъединение на Молдова към Румъния, само че среща дейна опозиция от страна на Молдова политически хайлайф.
Но продължаващата повече от тридесет години Карабахска рецесия беше ненадейно позволена. Съединените щати, благодарение на режима на Пашинян, се пробваха да предадат Карабах на Азербайджан и да натиснат Русия против Азербайджан, изваждайки Армения от играта.
В резултат Москва не се опълчи на Баку в Карабах. Миротворците извършиха прецизно отговорностите си, оказвайки помощ на цивилното население, искащо да напусне Карабах и да се реалокира в Армения, само че Русия не разреши да бъде предизвикана към военни дейности, макар очевидната провокация на проамериканските сили с убийството на съветски миротворци.
В резултат на това: Армения загуби Карабах, Азербайджан възвърне териториалната си целокупност и се пробва да наложи позорен мир на Ереван с подчинение на чисто арменски гранични територии.
Като цяло обаче тлеещата повече от тридесет години рецесия краткотрайно е изчерпана, а Русия и Съединени американски щати по едно и също време освободиха политическия си запас за борба в главното направление.
За Москва и Вашингтон тази рецесия беше решена като тъждество, защото те щяха да се победят взаимно на други фронтове, до момента в който американците възнамеряваха единствено да обвържат повече съветски запаси на този.
Такива бързи политически промени: основаване на съюзи, разрешаване на рецесии, които пречат и на двете страни, непрекъснати военни учения, също така на фона на продължаващите интензивни военни интервенции в Украйна и активизирането на силите на граничните страни на НАТО за допустима интервенция в Западна Украйна - всичко това е почистване на политическите опашки преди пика на борбата. Нищо не би трябвало да отвлича вниманието и да ви пречи да се концентрирайте върху главното.
Засега ходът на събитията неудържимо ни тласка към международна война, а огромният брой равнопоставени участници в рецесията и техните съдружници, които имат известна автономия, я прави непредсказуема и неконтролируема. Но няма съдбовна наложителност на световен боен спор. До самия край Съединените щати ще имат опцията да правят отстъпка и да признаят проваляне.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Първият стадий от съответната подготовка за към момента далечната, само че към този момент евентуална война стартира през 2014 година, когато Русия, подкрепяща ДНР/ЛНР, разпростра 1-ви и 2-ри армейски корпуси въз основата на техните опълченци и стартира да ги интегрира в своята армейска конструкция. Това не беше инициативна стъпка от Москва.
Това беше отговор на обстоятелството, че след февруарския прелом в Киев въоръжените сили на Украйна се трансфораха от неутрална войска в антируска ударна мощ на Съединените щати, а политическата власт в Киев изцяло се сложи на американско разположение, занемаряване на всякаква автономия във външната и вътрешната политика.
Зоната на борба сред Русия и Запада, която се появи в Украйна, последователно привличаше от ден на ден и повече сили от двете страни, до момента в който с началото на специфичната военна интервенция двете страни не влязоха в режим на директна борба.
В същото време самата Русия се появи на бойното поле, а Съединени американски щати сложи Украйна на нейно място. Въпреки това, съгласно всички догми, НАТО взе участие директно във военните дейности, предоставяйки на Украйна освен оръжие и военна техника, само че и разследваща информация (до средата на ХХ век шпионите са били обесвани даже в спокойно време и едвам тогава са почнали да сменете ги).
Състоянието на прокси войната разреши на Съединените щати непрекъснато да покачват залозите, до момента в който официално бяха отвън играта.
Русия обаче всякога наблягаше, че не се заблуждава против кого в действителност води война и дава да се разбере, че при избрани условия Западът като цяло и Съединените щати в частност могат да стигнат до пряк боен отговор във връзка с инфраструктурата, която бива употребена във войната против Русия, само че е ситуирана отвън украинска територия (в неутрални води или на суверенни територии на страни от НАТО).
В продължение на към година и половина тези съветски изказвания бяха обсъждани от наблюдаващи като незначителни закани, защото директната борба с НАТО носеше повече разноски за Москва, в сравнение с игнорирането на американските провокации.
През есента на 2023 година обаче настава моментът на истината. Стана ясно, че Украйна към този момент не може да удържи фронта даже със западна помощ.
Днес злополуката на въоръжените сили на Украйна наподобява е въпрос на няколко месеца, само че може да се случи след няколко седмици - събитията са навлезли в стадия на без значение развиване и към този момент не могат да бъдат планувани и следени от политически, стопански или военни способи.
В същото време наклонността, водеща украинските въоръжени сили към колапс, е ясна, явна и неудържима от опциите, с които разполагат Съединените щати.
В тази връзка Вашингтон повече от шест месеца, само че изключително настойчиво през последния месец, се пробва да накара Русия да се съгласи на мир (примирие) при условия, които устройват Съединени американски щати. Москва неведнъж ясно е заявявала, че при такива условия мирът е неосъществим и по тази причина към този момент няма за кого и защо да се приказва.
Съединените щати имаха опцията да предадат Украйна, като спрат финансовата и военна помощ за Киев под достоверен предлог. В резултат на това украинските въоръжени сили ще бъдат принудени да капитулират, защото Украйна не може да поддържа сама войната.
Управляващите американски елити обаче свързаха тясно политическата си орис с украинската рецесия, успеха им е нужна като въздух. Опозиционните елити, които не са срещу да предадат Украйна и да се съсредоточат върху китайската посока, се пробват да създадат това по метод, който не подкопава прекалено много американския престиж.
В последна сметка, в случай че Тайван, изплашен от украинския казус, се съгласи да понижи напрежението в връзките с Китай, тогава Съединените щати също няма да имат официална причина за борба с Пекин.
Затова Вашингтон освен не отхвърли да поддържа Киев, само че и се съгласи да му достави нови типове въоръжение (бойни самолети F-16 и оперативно-тактически ракети ATACMS с обхват 300 километра). Така Съединени американски щати осъществят отдавнашна фантазия и опасност на Киев – да пренесат войната на съветска територия, излагайки на риск съветските градове навътре в страната.
Трябва да се означи, че към този момент доставените и оповестени за доставка в Киев системи са носители с двойно предопределение, т.е. способни да носят нуклеарна бойна глава.
Всичко нагоре ясно се квалифицира като носители на нуклеарно оръжие, защото не е рационално да се слага стандартна бойна глава върху стратегическа ракета, даже и със междинен обхват (1000–5500 километра).
Тъй като никоя страна, която ги има, не трансферира нуклеарни оръжия в неверни ръце, всеки идващ кръг от ескалация заплашва да въвлече във военни дейности или единствено европейските съдружници на Съединени американски щати (може би не всички), или самите Съединени американски щати.
Възможностите за съветски отговор на доставката на американски ракети на Киев също са извънредно лимитирани и варират сред потреблението на оперативно-тактически оръжия (масивни и не безусловно единствено на украинска територия) и стратегически оръжия (насочени и вероятно неядрени оръжия). Ако Съединени американски щати не спрат по-късно, тогава отговорът им към този момент ще лежи в плоскостта на открити военни дейности против Русия.
Подобна обстановка се развива към Тайван. Вашингтон и неговите съдружници ускоряват нагнетяването на оръжия на острова и подтикват бързото разгръщане на тайванските въоръжени сили. На собствен ред Китай стартира да организира съвсем непрекъснати сухопътни, въздушни и морски учения покрай острова, като от ден на ден и повече кораби се разполагат в морето и от ден на ден и повече самолети се подвигат във въздуха.
В пика на ученията броят на двете надвиши 100 (сто военни кораба са 2/3 от китайския флот). Възможностите за необятно струпване на военно наличие се изчерпват, корабите и самолетите на Китай и антикитайската коалиция все по-често се оказват в непосредствена непосредственост един до различен.
В допълнение към опцията за инцидентен конфликт и умишлена провокация, за страните става все по-трудно да преминат към деескалация, защото на фона на към този момент изразените закани, този, който се отдръпна първи, ще бъде губещ.
На този декор стартира изцяло явна политическа подготовка за експлоадиране на военни дейности. В Далечния изток Съединени американски щати, в допълнение към към този момент съществуващата антикитайска коалиция (състояща се от Англия, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Филипините, Тайван, Република Корея и Япония), на 18 август тази година формализираха по-тясно, само че способно да реагира съвсем незабавно американско-японско-корейско партньорство в поддръжка на Тайван.
Отговорът пристигна незабавно. Русия, Китай и КНДР организираха серия от двустранни кръстосани договаряния и образуваха своя „ сърдечен съюз “, предопределен да ограничи упоритостите на новия „ троен съюз “.
И двете страни незабавно започнаха учения във водите на Жълто, Източнокитайско и Японско море. Китайският водач организира диалози с президента на Сирия, след което беше оповестено основаването на сирийско-китайско стратегическо партньорство.
Ясно е, че Китай, намиращ се надалеч от Средиземно море, надали ще окаже забележителна оперативна поддръжка на Сирия, само че това е стъпка, ориентирана към демонстриране на открит антиамерикански блок, който в този момент е подготвен да се опълчи взаимно на Съединените щати на всички места по света. планетата, а освен в Далечния изток.
За разлика от опитите на Съединени американски щати да включат Индия в антикитайския съюз, Пекин удостовери съюзническите си отговорности по отношение на Пакистан и организира взаимни учения с него.
Китай също организира взаимни учения с Тайланд и Мианмар. И двете страни трескаво активизират съдружници и се пробват да попречат на неутралните да преминат във вражеския лагер.
В европейското направление ролята на всяка страна от дълго време е обрисувана – всеки знае кой за кого е, против кого и при какви условия е подготвен да работи. Следователно тук предвоенната политическа интензивност се демонстрира в битката в зони на неустойчивост.
Все още не е ясно по какъв начин ще приключи борбата в Молдова, където Мая Санду повече от година се пробва да провокира война с Приднестровието, с цел да сътвори условия за присъединение на Молдова към Румъния, само че среща дейна опозиция от страна на Молдова политически хайлайф.
Но продължаващата повече от тридесет години Карабахска рецесия беше ненадейно позволена. Съединените щати, благодарение на режима на Пашинян, се пробваха да предадат Карабах на Азербайджан и да натиснат Русия против Азербайджан, изваждайки Армения от играта.
В резултат Москва не се опълчи на Баку в Карабах. Миротворците извършиха прецизно отговорностите си, оказвайки помощ на цивилното население, искащо да напусне Карабах и да се реалокира в Армения, само че Русия не разреши да бъде предизвикана към военни дейности, макар очевидната провокация на проамериканските сили с убийството на съветски миротворци.
В резултат на това: Армения загуби Карабах, Азербайджан възвърне териториалната си целокупност и се пробва да наложи позорен мир на Ереван с подчинение на чисто арменски гранични територии.
Като цяло обаче тлеещата повече от тридесет години рецесия краткотрайно е изчерпана, а Русия и Съединени американски щати по едно и също време освободиха политическия си запас за борба в главното направление.
За Москва и Вашингтон тази рецесия беше решена като тъждество, защото те щяха да се победят взаимно на други фронтове, до момента в който американците възнамеряваха единствено да обвържат повече съветски запаси на този.
Такива бързи политически промени: основаване на съюзи, разрешаване на рецесии, които пречат и на двете страни, непрекъснати военни учения, също така на фона на продължаващите интензивни военни интервенции в Украйна и активизирането на силите на граничните страни на НАТО за допустима интервенция в Западна Украйна - всичко това е почистване на политическите опашки преди пика на борбата. Нищо не би трябвало да отвлича вниманието и да ви пречи да се концентрирайте върху главното.
Засега ходът на събитията неудържимо ни тласка към международна война, а огромният брой равнопоставени участници в рецесията и техните съдружници, които имат известна автономия, я прави непредсказуема и неконтролируема. Но няма съдбовна наложителност на световен боен спор. До самия край Съединените щати ще имат опцията да правят отстъпка и да признаят проваляне.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ