Шолохов не е откраднал, той нищо не е написал
За някои писатели това ще бъде може би сензация, а за други - законосъобразен извод след края на руския комунизъм. Веднага бързам да поясня - това не е злоумишлен антикомунистически девиз. Все отново става дума за Нобеловия лауреат Михаил Шолохов...
Преди време Александър Солженицин писа по този начин за създателя на " Разораната целина ": " Дори елементарното художествено усещане без ненужно напъване демонстрира, че равнището му изобщо не подхожда, а да не приказваме за светогледа. Дори грубоватият и простодушен комизъм на героя Щукар е безусловно несъответстващ с " Тихия Дон "...
И заради това Солженицин се усъмнява в авторството на Шолохов.
А през днешния ден към този момент стават известни задълбочените литературни разбори и следствия на един актуален съветски езиковед, който потвърждава, че Шолохов не е създател освен на " Тихият Дон ", само че и на " Донски разкази ", " Разораната целина ", " Те се сражаваха за родината ", " Съдбата на индивида ".
И по този начин, кой е създателят на това съществено обвиняване против един от корифеите на руската комунистическа литература? Той е прочут първоначално като филолога Володя Назаров, чиито първи публикации преглеждат някои древногръцки текстове и са оповестени още до момента в който създателят им е студент в изданието на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики. На 26-годишна възраст Назаров разгласил първата си книга за севернокавказките езици. По същото време обаче той влезнал в спор с тогавашната руска власт. Конкретната причина не е ясна, като е известно въпреки всичко, че той не е от работническо-селски генезис - по бащина линия е кръвен роднина на военачалник Назаров, който бил определен за Велик донски атаман след самоубийството на Каледин...
Така или другояче, Володя Назаров бил заставен да емигрира в историческата татковина на майка си - Израел, където приел името Зеев Бар-Селла.
Именно в Израел Назаров/Бар-Селла си сложил задачата да направи книжовен разбор на текста на " Тихият Дон ", изхождайки от работната догадка, че Шолохов е негов създател. Той бил уверен, че самият книжовен текст може да се окаже най-главната улика за определяне авторството при отсъствието на уличаващи документи.
Назаров/Бар-Селла направил грамаден разбор, може би буквално. След доста години непосилен труд той съумял да напише книга въз основа на проучванията си, която предложил на едно френско издателство. Това станало известно на руското посолство във Франция, което внезапно възразило против издаването на книгата и то не се състояло... Сега неговата книга, озаглавена " Литературния котлован " се приготвя за щемпел в Москва1.
Какви са главните заключения в книгата?
Най-напред направило усещане, че описанието на множеството от епизодите не се връзва по време с формалната руска версия. Така да вземем за пример, след доста подробен времеви разбор, създателят стига до извода, че първата част от романа е написана несъмнено до началото на Първата международна война, т.е. до 1914 година А тогава Шолохов е бил единствено на 9 години! Кой тогава е същинският създател най-малко на тази първа част?
В търсенето му Назаров/Бар-Селла отбелязал, въз основа на литературния и лексикален разбор, няколко изходни пункта, които биха му помогнали за неговата идентификация:
По стила на текста, същинският създател очевидно е от кръга на постсимволистите и е непосредствен на акмеистите. Ако се одобри, че той е е бил техен съвременник, това значи, че се е родил към 1890 година Значи, би трябвало да се търси публицист, родил се по това време.
Тъй като същинският създател бил осведомен и с най-малките елементи от историята, живота и бита на Донското казачество, следвало да се одобри, че той е бил родом и живял точно в неговия край.
Истинският създател е бил добре просветен.
Той би трябвало да е книжовник, който е основал и разгласил и нещо друго, с изключение на ръкописа на " Тихият Дон ".
Както излиза наяве от подтекста на романа, той би трябвало изключително да е харесвал творбите на Тургенев и Бунин.
Той би трябвало да е обвързван с белогвардейците, защото било явно, че не познава добре живота на алените.
От текста на романа може да се направи извода, че е бил поддръжник на военачалник Корнилов.
Към момента на издаването на " Тихият Дон " (или даже по-рано), неговият същински създател не е бил нито в емиграция, нито измежду живите - т.е. неговият живот се е прекратил към 1920-1922 година
Изхождайки от тази скица Назаров/Бар-Селла съумял да открие същинския създател на " Тихият Дон ". Това бил Вениамин Алексеевич Краснушкин, книжовник, който писал под псевдонима Виктор Сеевский. Той се родил през 1891 година в донското село Филоновское, в богато казашко семейство, като на татко му била дадена дворянска купа. Получил висше в Московския университет, а от 1908 година е професионален книжовник. Бил редактор на вестник. Имал повече от 1000 изявления в локални и централни издания. Издал романа " Кървава популярност " (1911) и биографическата книга " Генерал Корнилов " (1919). В Петербург разгласил публикацията " Внукът на Тургенев " за Бунин. През 1913 година, почнал да написа разказ, в началото единствено за един любовен триъгълник (Степан, Григорий, Аксиния). Но скоро почнала Първата международна война, по-късно избухнала руската гражданска война и в Русия почнала революция... През 1920 година създателят, дружно с незавършения ръкопис на романа, бил задържан от чекистите в Ростов на Дон. Малко по-късно Краснушкин/Сеевский бил разстрелян, а ръкописа въпреки всичко чекистите запазили... Според Назаров/Бар-Селла точно този ръкопис залегнал в изходния текст на " Тихият Дон ": изцяло за първи и втори том, повече от половината за трети том, последните страници на четвърти том. Останалото било дописано, откакто чекистите подбрали специфична бригада от " литературни плебеи ".
Може би някой ще попита: Защо е било нужно всичко това? Отговорът дал още Ленин, съгласно който даже и на готвачката би трябвало да се даде опция да ръководи страната... Подобен революционен пробив трябвало да се реализира и в културата. Пак съгласно Ленин културата на всяка нация била буржоазна и пролетарска. Буржоазната просвета трябвало да бъде унищожена, а пролетарската предстояло да бъде основана и издигната на недостижима висота. Именно проведеният от Ленин ПРОЛЕТКУЛТ обаче нещо не се справил с тази си задача и по тази причина тя била трансферирана на чекистите, които даже за задачата сменили фирменото си наименование на ОГПУ... За тяхно благополучие, в ръцете им се оказал ръкопис на нивото на Лев Толстой - оставало да се откри класово подобаващ създател. Скоро избора им паднал върху 18-годишния артелчик (снабдител-магазинер) от Червената войска Михаил Шолохов. Това, че същият нямал даже и приблизително обучение, за чекистите не било значимо, това дори било добре!
Днес крушението на Шолохов като създател на " Тихият Дон " надали ще се одобри еднопосочно от всички. Та нали съществуваше цяла кохорта от високопоставени " шолоховисти ", които дълги години се хранеха на държавната и партийната софра с прославените си хвалебствия за " националния талант ", някои от които на тълпи се въртяха към родното му село Вьошенское, търсейки прототипи на Григорий Мелехов и други персонажи... Други търсеха и " намираха " ръкописи на Шолохов, които в никакъв случай не са съществували; трети, мъчейки се да обяснят времевите несъответствия, просто го обявяваха за дете-вундеркинд; четвърти, противоположното, обясняваха просташкото и хулиганското му даже държане не с неналичието на обикновено обучение, а като пример на нравственост; пети даже го представяха като червен шпионин, проникнал в стана на белите и по тази причина по този начин добре опознал техния обичай и по този начин нататък и по този начин нататък...
Сега към този момент надали може да предстои на подозрение, че създателят на " Тихият Дон " не е Михаил Шолохов и присъдената му за това Нобелова премия по литература може да се одобри за един от най-големите рядкости на ХХ век.
А какво е ситуацията с другите творения на Нобеловия лауреат?
Хронологически най-ранни, както е известно, са " Донски разкази " (1926). Официално те се представяха като удостоверение за креативната зрялост на Шолохов. Според разбора на Назаров/Бар-Селла обаче те са основани от чекистката " литературна бригада ", работила по " Тихият Дон " и то отново по фрагменти от ръкописа на Краснушкин/Севский, само че по тази причина пък много по-некомпетентно: някои от фабулите на разказите са несмислени и невероятни, като си проличава, че са разработвани от хора, които не са познавали обикновените закони на поземлените връзки измежду Донското казачество.
Хронологически идващите творения на Шолохов не подхождат по авторски жанр на " Тихият Дон " и " Донски разкази ". До този извод са стигнали доста критици. Единствен обаче Назаров/Бар-Селла към този момент е направил по-конкретни заключения. Според него " Разораната целина ", въпреки че съдържа по този начин наречения " корниловски претекст ", който се следи и в " Тихият Дон ", няма нищо общо с същинския създател, а още по-малко с подправения - Шолохов. Той е съумял да откри неговата персона - донският книжовник Константин Иванович Каргин. Освен забележителната технологическа експертиза, която довела до този извод, Назаров/Бар-Селла разкрил и една удивителна корелация, която е много поразителна - корелация сред датите, когато са оповестени обособените елементи от романа и датите от комплицираната орис на Каргин. Издаването на " Разораната целина ", както е известно, ставало много дълго време - от 1932 до 1960. Първоначално на Каргин била прекратена от Втората международна война, по времето на която той бил покорен от германците. След края на войната обаче Каргин останал на Запад и бил разгласен за " предател на родината ". По някакъв чудноват метод обаче, някой се договорил с него и през 1959 той се завърнал в Русия, бил банален от руската власт, а единствено след година излязла от щемпел дълго чаканата втора част от " Разораната целина ".
Най-впечатляващи са откритията на Назаров/Бар-Селла във връзка с романа " Те се сражаваха за родината ". Всъщност подозренията за авторството на Шолохов точно за този разказ са били най-големи. Само фактът, че е стартират през 1943 и след 40 години е останал незавършен, е много индикативен. Затова анализът на Назаров/Бар-Селла е доста подробен и много способен.
Но дано разгледаме някой образец: един от героите - Звягинцев, споделя един битов епизод от своя живот до войната, по какъв начин неговата жена в изблик на яд го блъснала с паница по главата; тогава той извикал: " Така ли Вие, Настася Филиповна, показвате своята културност? " Та Настася Филиповна е героиня в романа " Идиот " на Достоевски! Кой сериозен публицист би заимствал от този класик героиня със същото име и презиме? Та такова нещо не би си разрешил и лекомислен публицист... По-скоро сходна " бомба " би желал да заложи " литературният плебей " във връзка с своя " робовладелец ", освен това бидейки убеден, че подправеният създател, който щял да обере лаврите, бил толкоз необразован, че надали щял да забележи " литературната мина "...
А различен персонаж от същия разказ с семейството Лопахин " се шмугнал в градината. Но малко по-късно вишневите дръвчета го скрили от непознати погледи... ". Боже мой, та това не е ли същият Лопахин от " Вишнева градина " на Чехов? Да, всеки приблизително осведомен с съветската класика от ХХ век би се досетил. Но " литературният плебей " бил сигурен, че Шолохов е под това равнище и няма да забележи... Между прочее в романа съществува и героят Попришченко - воин с съвсем същата фамилия - Попришчин, съществува и в " Записки на един вманиачен " на Гогол.
И по този начин, кой е бил този надарен занаятчия на словото, принуден да бъде " книжовен плебей " на Шолохов? Това е бил кадърен книжовник, който обаче по редица аргументи си изкарвал с труд насъщния и за който пътищата към формалните места на руската литература били затворени... Той е бил очевидно репресиран и подготвен на всичко, с цел да избави себе си и околните си от пъкъла на ГУЛАГ... И тогава при него идва остарелият прочут на Шолохов, комуто Сталин преди малко е поръчал да напише епопея за войната. Те още веднъж, както и преди, седнали на бутилка водка в дребната квартира на Тверския бул.. Именно тогава известният " белетрист " заречен на своя остарял прочут, че може да помогне за освобождение на сина му от лагера против една дребна услуга - романче за войната...
Събеседникът на Шолохов, даже и напълно да не му е бил другар, не се оставил дълго да го убеждават - ставало дума за ориста на сина му - та кой същински татко би отказал предложение от човек, който имал толкоз мощно въздействие над " Първия "?! Според Назаров/Бар-Селла този надарен, само че репресиран книжовник бил Андрей Платонов. Изведнъж отношението на руската власт към него внезапно се трансформирало - Платонов бил назначен за фронтови сътрудник, синът му бил освободен от лагера, а фамилията било даже зачислено на " особено доставяне ". Въобще за Андрей Платонов били основани всички условия да напише НЕсвоя разказ! Колкото съумял, написал и предал написаното на поръчителя, до момента в който не починал - по тази причина романът останал и недописан, въпреки че самият Шолохов живял още дълго и благоденно...
Всъщност Михаил Шолохов бил некадърен да напише даже и елементарна тирада, или приветствено слово. Това потвърждава Назаров/Бар-Селла, откакто съумял да открие истинската простовата бележка на самия Шолохов върху машинописния текст на " речта " му пред II конгрес на руските писатели: " На Л. Ф. Иличев, скъпия другар и създател на тази тирада - с реверанс и признателност. М. Шолохов. Аплодисментите по равно: на мен, като реализатор, на теб - като създател. МШ ".
Бедният Шолохов, той даже не се досетил, че и неговият другар Л. Ф. Иличев, тогавашен член на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, просто извършил заповедта на руския дипломат в Швеция - да анулира Нобеловата премия по литература на Пастернак и да я присъди на Шолохов...
Автор: Христо ДИМИТРОВ
Преди време Александър Солженицин писа по този начин за създателя на " Разораната целина ": " Дори елементарното художествено усещане без ненужно напъване демонстрира, че равнището му изобщо не подхожда, а да не приказваме за светогледа. Дори грубоватият и простодушен комизъм на героя Щукар е безусловно несъответстващ с " Тихия Дон "...
И заради това Солженицин се усъмнява в авторството на Шолохов.
А през днешния ден към този момент стават известни задълбочените литературни разбори и следствия на един актуален съветски езиковед, който потвърждава, че Шолохов не е създател освен на " Тихият Дон ", само че и на " Донски разкази ", " Разораната целина ", " Те се сражаваха за родината ", " Съдбата на индивида ".
И по този начин, кой е създателят на това съществено обвиняване против един от корифеите на руската комунистическа литература? Той е прочут първоначално като филолога Володя Назаров, чиито първи публикации преглеждат някои древногръцки текстове и са оповестени още до момента в който създателят им е студент в изданието на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики. На 26-годишна възраст Назаров разгласил първата си книга за севернокавказките езици. По същото време обаче той влезнал в спор с тогавашната руска власт. Конкретната причина не е ясна, като е известно въпреки всичко, че той не е от работническо-селски генезис - по бащина линия е кръвен роднина на военачалник Назаров, който бил определен за Велик донски атаман след самоубийството на Каледин...
Така или другояче, Володя Назаров бил заставен да емигрира в историческата татковина на майка си - Израел, където приел името Зеев Бар-Селла.
Именно в Израел Назаров/Бар-Селла си сложил задачата да направи книжовен разбор на текста на " Тихият Дон ", изхождайки от работната догадка, че Шолохов е негов създател. Той бил уверен, че самият книжовен текст може да се окаже най-главната улика за определяне авторството при отсъствието на уличаващи документи.
Назаров/Бар-Селла направил грамаден разбор, може би буквално. След доста години непосилен труд той съумял да напише книга въз основа на проучванията си, която предложил на едно френско издателство. Това станало известно на руското посолство във Франция, което внезапно възразило против издаването на книгата и то не се състояло... Сега неговата книга, озаглавена " Литературния котлован " се приготвя за щемпел в Москва1.
Какви са главните заключения в книгата?
Най-напред направило усещане, че описанието на множеството от епизодите не се връзва по време с формалната руска версия. Така да вземем за пример, след доста подробен времеви разбор, създателят стига до извода, че първата част от романа е написана несъмнено до началото на Първата международна война, т.е. до 1914 година А тогава Шолохов е бил единствено на 9 години! Кой тогава е същинският създател най-малко на тази първа част?
В търсенето му Назаров/Бар-Селла отбелязал, въз основа на литературния и лексикален разбор, няколко изходни пункта, които биха му помогнали за неговата идентификация:
По стила на текста, същинският създател очевидно е от кръга на постсимволистите и е непосредствен на акмеистите. Ако се одобри, че той е е бил техен съвременник, това значи, че се е родил към 1890 година Значи, би трябвало да се търси публицист, родил се по това време.
Тъй като същинският създател бил осведомен и с най-малките елементи от историята, живота и бита на Донското казачество, следвало да се одобри, че той е бил родом и живял точно в неговия край.
Истинският създател е бил добре просветен.
Той би трябвало да е книжовник, който е основал и разгласил и нещо друго, с изключение на ръкописа на " Тихият Дон ".
Както излиза наяве от подтекста на романа, той би трябвало изключително да е харесвал творбите на Тургенев и Бунин.
Той би трябвало да е обвързван с белогвардейците, защото било явно, че не познава добре живота на алените.
От текста на романа може да се направи извода, че е бил поддръжник на военачалник Корнилов.
Към момента на издаването на " Тихият Дон " (или даже по-рано), неговият същински създател не е бил нито в емиграция, нито измежду живите - т.е. неговият живот се е прекратил към 1920-1922 година
Изхождайки от тази скица Назаров/Бар-Селла съумял да открие същинския създател на " Тихият Дон ". Това бил Вениамин Алексеевич Краснушкин, книжовник, който писал под псевдонима Виктор Сеевский. Той се родил през 1891 година в донското село Филоновское, в богато казашко семейство, като на татко му била дадена дворянска купа. Получил висше в Московския университет, а от 1908 година е професионален книжовник. Бил редактор на вестник. Имал повече от 1000 изявления в локални и централни издания. Издал романа " Кървава популярност " (1911) и биографическата книга " Генерал Корнилов " (1919). В Петербург разгласил публикацията " Внукът на Тургенев " за Бунин. През 1913 година, почнал да написа разказ, в началото единствено за един любовен триъгълник (Степан, Григорий, Аксиния). Но скоро почнала Първата международна война, по-късно избухнала руската гражданска война и в Русия почнала революция... През 1920 година създателят, дружно с незавършения ръкопис на романа, бил задържан от чекистите в Ростов на Дон. Малко по-късно Краснушкин/Сеевский бил разстрелян, а ръкописа въпреки всичко чекистите запазили... Според Назаров/Бар-Селла точно този ръкопис залегнал в изходния текст на " Тихият Дон ": изцяло за първи и втори том, повече от половината за трети том, последните страници на четвърти том. Останалото било дописано, откакто чекистите подбрали специфична бригада от " литературни плебеи ".
Може би някой ще попита: Защо е било нужно всичко това? Отговорът дал още Ленин, съгласно който даже и на готвачката би трябвало да се даде опция да ръководи страната... Подобен революционен пробив трябвало да се реализира и в културата. Пак съгласно Ленин културата на всяка нация била буржоазна и пролетарска. Буржоазната просвета трябвало да бъде унищожена, а пролетарската предстояло да бъде основана и издигната на недостижима висота. Именно проведеният от Ленин ПРОЛЕТКУЛТ обаче нещо не се справил с тази си задача и по тази причина тя била трансферирана на чекистите, които даже за задачата сменили фирменото си наименование на ОГПУ... За тяхно благополучие, в ръцете им се оказал ръкопис на нивото на Лев Толстой - оставало да се откри класово подобаващ създател. Скоро избора им паднал върху 18-годишния артелчик (снабдител-магазинер) от Червената войска Михаил Шолохов. Това, че същият нямал даже и приблизително обучение, за чекистите не било значимо, това дори било добре!
Днес крушението на Шолохов като създател на " Тихият Дон " надали ще се одобри еднопосочно от всички. Та нали съществуваше цяла кохорта от високопоставени " шолоховисти ", които дълги години се хранеха на държавната и партийната софра с прославените си хвалебствия за " националния талант ", някои от които на тълпи се въртяха към родното му село Вьошенское, търсейки прототипи на Григорий Мелехов и други персонажи... Други търсеха и " намираха " ръкописи на Шолохов, които в никакъв случай не са съществували; трети, мъчейки се да обяснят времевите несъответствия, просто го обявяваха за дете-вундеркинд; четвърти, противоположното, обясняваха просташкото и хулиганското му даже държане не с неналичието на обикновено обучение, а като пример на нравственост; пети даже го представяха като червен шпионин, проникнал в стана на белите и по тази причина по този начин добре опознал техния обичай и по този начин нататък и по този начин нататък...
Сега към този момент надали може да предстои на подозрение, че създателят на " Тихият Дон " не е Михаил Шолохов и присъдената му за това Нобелова премия по литература може да се одобри за един от най-големите рядкости на ХХ век.
А какво е ситуацията с другите творения на Нобеловия лауреат?
Хронологически най-ранни, както е известно, са " Донски разкази " (1926). Официално те се представяха като удостоверение за креативната зрялост на Шолохов. Според разбора на Назаров/Бар-Селла обаче те са основани от чекистката " литературна бригада ", работила по " Тихият Дон " и то отново по фрагменти от ръкописа на Краснушкин/Севский, само че по тази причина пък много по-некомпетентно: някои от фабулите на разказите са несмислени и невероятни, като си проличава, че са разработвани от хора, които не са познавали обикновените закони на поземлените връзки измежду Донското казачество.
Хронологически идващите творения на Шолохов не подхождат по авторски жанр на " Тихият Дон " и " Донски разкази ". До този извод са стигнали доста критици. Единствен обаче Назаров/Бар-Селла към този момент е направил по-конкретни заключения. Според него " Разораната целина ", въпреки че съдържа по този начин наречения " корниловски претекст ", който се следи и в " Тихият Дон ", няма нищо общо с същинския създател, а още по-малко с подправения - Шолохов. Той е съумял да откри неговата персона - донският книжовник Константин Иванович Каргин. Освен забележителната технологическа експертиза, която довела до този извод, Назаров/Бар-Селла разкрил и една удивителна корелация, която е много поразителна - корелация сред датите, когато са оповестени обособените елементи от романа и датите от комплицираната орис на Каргин. Издаването на " Разораната целина ", както е известно, ставало много дълго време - от 1932 до 1960. Първоначално на Каргин била прекратена от Втората международна война, по времето на която той бил покорен от германците. След края на войната обаче Каргин останал на Запад и бил разгласен за " предател на родината ". По някакъв чудноват метод обаче, някой се договорил с него и през 1959 той се завърнал в Русия, бил банален от руската власт, а единствено след година излязла от щемпел дълго чаканата втора част от " Разораната целина ".
Най-впечатляващи са откритията на Назаров/Бар-Селла във връзка с романа " Те се сражаваха за родината ". Всъщност подозренията за авторството на Шолохов точно за този разказ са били най-големи. Само фактът, че е стартират през 1943 и след 40 години е останал незавършен, е много индикативен. Затова анализът на Назаров/Бар-Селла е доста подробен и много способен.
Но дано разгледаме някой образец: един от героите - Звягинцев, споделя един битов епизод от своя живот до войната, по какъв начин неговата жена в изблик на яд го блъснала с паница по главата; тогава той извикал: " Така ли Вие, Настася Филиповна, показвате своята културност? " Та Настася Филиповна е героиня в романа " Идиот " на Достоевски! Кой сериозен публицист би заимствал от този класик героиня със същото име и презиме? Та такова нещо не би си разрешил и лекомислен публицист... По-скоро сходна " бомба " би желал да заложи " литературният плебей " във връзка с своя " робовладелец ", освен това бидейки убеден, че подправеният създател, който щял да обере лаврите, бил толкоз необразован, че надали щял да забележи " литературната мина "...
А различен персонаж от същия разказ с семейството Лопахин " се шмугнал в градината. Но малко по-късно вишневите дръвчета го скрили от непознати погледи... ". Боже мой, та това не е ли същият Лопахин от " Вишнева градина " на Чехов? Да, всеки приблизително осведомен с съветската класика от ХХ век би се досетил. Но " литературният плебей " бил сигурен, че Шолохов е под това равнище и няма да забележи... Между прочее в романа съществува и героят Попришченко - воин с съвсем същата фамилия - Попришчин, съществува и в " Записки на един вманиачен " на Гогол.
И по този начин, кой е бил този надарен занаятчия на словото, принуден да бъде " книжовен плебей " на Шолохов? Това е бил кадърен книжовник, който обаче по редица аргументи си изкарвал с труд насъщния и за който пътищата към формалните места на руската литература били затворени... Той е бил очевидно репресиран и подготвен на всичко, с цел да избави себе си и околните си от пъкъла на ГУЛАГ... И тогава при него идва остарелият прочут на Шолохов, комуто Сталин преди малко е поръчал да напише епопея за войната. Те още веднъж, както и преди, седнали на бутилка водка в дребната квартира на Тверския бул.. Именно тогава известният " белетрист " заречен на своя остарял прочут, че може да помогне за освобождение на сина му от лагера против една дребна услуга - романче за войната...
Събеседникът на Шолохов, даже и напълно да не му е бил другар, не се оставил дълго да го убеждават - ставало дума за ориста на сина му - та кой същински татко би отказал предложение от човек, който имал толкоз мощно въздействие над " Първия "?! Според Назаров/Бар-Селла този надарен, само че репресиран книжовник бил Андрей Платонов. Изведнъж отношението на руската власт към него внезапно се трансформирало - Платонов бил назначен за фронтови сътрудник, синът му бил освободен от лагера, а фамилията било даже зачислено на " особено доставяне ". Въобще за Андрей Платонов били основани всички условия да напише НЕсвоя разказ! Колкото съумял, написал и предал написаното на поръчителя, до момента в който не починал - по тази причина романът останал и недописан, въпреки че самият Шолохов живял още дълго и благоденно...
Всъщност Михаил Шолохов бил некадърен да напише даже и елементарна тирада, или приветствено слово. Това потвърждава Назаров/Бар-Селла, откакто съумял да открие истинската простовата бележка на самия Шолохов върху машинописния текст на " речта " му пред II конгрес на руските писатели: " На Л. Ф. Иличев, скъпия другар и създател на тази тирада - с реверанс и признателност. М. Шолохов. Аплодисментите по равно: на мен, като реализатор, на теб - като създател. МШ ".
Бедният Шолохов, той даже не се досетил, че и неговият другар Л. Ф. Иличев, тогавашен член на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, просто извършил заповедта на руския дипломат в Швеция - да анулира Нобеловата премия по литература на Пастернак и да я присъди на Шолохов...
Автор: Христо ДИМИТРОВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ