За някои хора властта и парите са самоцел. Тоест: те

За някои хора властта и парите са самоцел. Тоест: те са последна цел, а не средство. Някои желаят да имат пари, които да влагат в фантазията си, а пък други мечтаят да имат пари и толкоз. Същото е и с властта. И им проличава, но доста. 

Властта и парите ги карат да се усещат по-високи, по-малко плешиви, по-красиви, добиват кураж, че щом една обичаща парите хубавица им е разрешила да я имат, то хубостта им е същинска, „ пораснала “ им е като същинска коса като че ли, а не изкуствена, като перука. 

Срещал съм такива хора. Горките, те са еквивалентът на пияния задграничен екскурзиант, който си има вяра, че стриптийзьорката в действителност го харесва. 

Дълбоко в себе си осъзнават, че всичко е бутафория и не са станали по-високи и по-малко плешиви, само че не желаят да си го признаят, считат, че платеното почитание е същото като същинското, но усещат, че не е. И би трябвало да тъпчат още и още в ненаситната си паст – още пари, още власт, като наркоман са, който си споделя, че може да спре когато си изиска. Ама не може. Гласчето в главата би трябвало да бъде заглушено. 

Тези от тях, които са се докопали до власт, са рискови, тъй като правилата им се сменят с посоката на интересчийския вятър, с цел да остане властта в ръцете им. Без нея – абстиненция… Днес са ти другари, на следващия ден ти забиват нож в гърба. Всичко, непременно. 

Как се стига от ~всеки, който гласоподава с ГЕРБ, е предател~, до ~нека гласуваме с ГЕРБ~?

Как се стига ли? Интереси вместо правила. 

Подозирахме, че хаджитошковците и учиндолските левенти са прекомерно близки с съветските ползи, тъй като направиха всичко допустимо да играят по същата свирка, която (в ритъма на казачок) ни продъни ушите, дирижирана от губернаторката Мутрофана, само че все имаше една надеждица, че е чисто съвпадане – единствено са гладни за власт и са инцидентно попаднали, а не конфигурирани от нея, само че откакто спрените пари на съветското посолство по този начин ги разтревожиха и последното подозрение беше разсеяно. 

Шегувам се, схваща се…

… от дълго време беше разсеяно, не през вчерашния ден и не оня ден. 

…

Ето ви едно забавно изявление на воин от Народното събрание (Тошко Йорданов): „ Кирил Петков се пробва да овладее министерството и на практика към този момент го е направил по следния метод. В Министерство на регионалното развитие има пари за строителство на инфраструктура и ВиК и задачата е да се овладеят паричните потоци. Беше упрекван Караджов, че с парите ще се вършат далавери без да обяснят по какъв начин. Той уволни всички заместник-министри, постави двама негови индивида, на които е дал пълномощия да ръководят потоци. Издава безусловно противозаконна заповед, с която не разрешава в Министерство на регионалното развитие да изплащат суми над 900 млн. без утвърждение на държавното управление “.

Да забележим в този момент част по част:

- „ Кирил Петков се пробва да овладее министерството “.

Министър-председател се пробва да овладее министерство? „ Опитва “? Той все едно е на посетители там, а не е министър председател. „ Опитва да овладее министерство “… Това, самò по себе си, ми е задоволително. Но да забележим още:

- „ Беше упрекван Караджов, че с парите ще се вършат далавери без да обяснят по какъв начин “

Някой май се прави на заплеснат. Обясниха по какъв начин и то доста добре обясниха. Искаше да се разплаща (милиарди!) с компании, които са разследвани за отклонение на средства. Стари компании, „ наши хора “. Повтарям: разследвани за отклонение на средства. Строили си частни вили с парите за автомагистралата, а лотовете – кучета ги яли. 

- „ Той уволни всички заместник-министри, постави двама негови индивида “.

Щом не са ваши, значи са „ негови “, междинен вид няма, а? Просто хора, назначени да работят – не ви хрумва? Трябва да са „ нечии “? Ами да, то по този начин се работи, съгласно вас, разбирам ви доста добре. „ Наши “ или „ ваши “, няма други. 

- „ Издава безусловно противозаконна заповед, с която не разрешава в Министерство на регионалното развитие да изплащат суми над 900 млн. без утвърждение на държавното управление “.

Да, като хванеш детето за не знам кой път да бърка в буркана със сладкото, ще го сложиш на диета, няма метод, и ще го караш да ти демонстрира какво държи в ръцете. Това е ситуацията. 

...

Цялото това изявление, за подигравка, стартира с думите: „ Сега ще ви покажа обстоятелства. Кирил Петков еднолично е основал корупционна среда в министерството, откакто ние излязохме от ръководството “…

И не демонстрира нищо от обещаните „ доказателства “, вместо това (виж малко по-горе) сипва салата от думи. 

…

Има една история за ранните дни на революцията в Куба, когато Че и Кастро овладяват страната. Първо би трябвало да знаете, че Кастро не е бил социалист, а е станал подобен, когато се скарва с американците и се обръща за помощ към основния им зложелател – Съюз на съветските социалистически републики. „ Преоблича “ се в нова идеология и се написа, че е социалист поради новите си другари от Съветския съюз. 

Че Гевара обаче е бил същински болшевик още отпреди революцията. 

И по този начин, оказват се на съвещание, на което се разпределят постовете в новата Куба. Кастро е бил заобиколен с (донякъде) правилни, само че не изключително готови за друго с изключение на за бойни дейности хора. А е трябвало да избере, с изключение на всичко останало, и министър на финансите въпреки всичко. Партизани и биячи е елементарно да сложиш да управляват полицията и армията, само че финансите…?

И се обръща към присъстващите, питайки ги „ Кой от вас е същински икономист? “, с цел да го постави за финансов министър. Че Гевара обаче чул: „ кой от вас е същински болшевик? “ и незабавно побързал да вдигне ръка и да се похвали, че той е същински болшевик. Че е знаел, че Кастро и другите не са никакви комунисти и социалисти, а са се нагодили по идеология, по тази причина е желал да се покаже като „ същински “. Само дето въпросът на Кастро е бил за „ икономист “, а не „ болшевик “.

„ Аз! “, вдигнал гордо той ръка и Кастро споделил: „ Добре, ти си новият финансов министър тогава “. 

Да, вождистките партии нямат потребност от специалисти и можещи, а от наши и послушни. Мислят си, че в случай че е против партията, значи е и против страната. И постоянно разделят единствено на две: „ наши “ и „ ваши “, няма други. Заобикалят се в правилни, а не с умни. Партиите им са фрашкани със инцидентно попаднали, по простъпка вдигнали ръка в „ верния “ миг и след това заели поста „ по инерция “. И постоянно са горди, че са патриоти. 

Историята помни и учи. Ама защо ли ни е, щом от нея четем единствено каквото ни е угодно и ни развлича всекидневието, все едно е храбър разказ?