За нов ужас на пътя, завършил с фатален край в

За нов смут на пътя, приключил с съдбовен край в Ботевград описа писателят Христо Стоянов. Във фейсбук профила си той разказа шокиращи елементи за убита пред очите му жена от " летящо по пътя БМВ ".

Ето по какъв начин описа за нещастието Стоянов в мрежата: 

" Днес пред очите ми убиха жена. В Ботевград. На излизане от града спирам на пешеходна пътека. Давам път на жена. Сигурно е желала да се прибере, напазарувала е, ще подготви вечеря - дали не се подаваше франзела от чантата. Дори ми кимна, усмихна се и... прекрачи в гибелта. Черно БМВ по другото платно. Вече скърбя, че съм й дал път.

Иска ми се да върна няколко секунди обратно, да не й давам път, да се трансформира в онази стена от надменност и блаженство, които ще й попречат да нагази в гибелта. Но те прекрачва, БМВ то лети. Удря я с левия фар, тя изхвръква и не знае, че ще вечеря с Бог довечера. Фарът я изхвърля нагоре, тя се пробва да литне към Бог, само че се сеща, че я чакат у дома и пада върху капака, след това отново излетява...

И чак когато се удря в стъклото на БМВ-то то стопира. Не от спирачките, а от нея. Тя се претъркулва и попада под колелата. Събират се хора. Спирам, давам спешни... И никой, но никой от натрупалите се не желае да свидетелства. От трийсетината сеирджии. Ни-кой... Абсолютно никой. Изчаквам служителите на реда, колата за спешна помощ отнася... И виждам по какъв начин трийсетина мъртъвци се прибират у дома, с цел да опишат... А след това лягат и сигурно не сънуват. Защото те живеят във сън и се разсънват, с цел да заспят... ", гласи поста на Стоянов, под който се завихря за минути същинска вълна от реакции.

В един от многочислените мнения под поста на писателя, негов прочут разказва подобен случай отпреди три дни, единствено че от столичната улица " Раковски ":

" Христо, ще опиша сходна история, само че от различен ракурс, освен това изцяло същинска от преди три дни. Пред дома, където пребивавам на ул. " Г. С. Раковски " в София има повдигната пешеходна пътека. Аз стоях на единия тротоар, а на отсрещния жена на към тридесет години с луксозна бяла рокля с дантели ровеше задълбочено в телефона си, сложила леко единия крайник на пешеходната пътека.

Бял лек автомобил, правещ ляв завой спря пред пътеката, до дамата. Тя въобще не го погледна и продължи да търси нещо на екрана на телефона. Чу се калаксон, но госпожата не го отрази и единствено леко пристъпи напред. Последва втори звуков сигнал от колата и през отворения прозорец долетя гласа на водача: " Хайде минавай! ".

Кокетната госпожа не реагира, а продължи да отмята с пръста по екрана. Водачът подаде газ и машината потегли. Тогава въпросната личност от тротоара също реши да пресича без дори да отдели взор от телефона си. Последва скърцане на спирачки и от сваленото стъкло на автомобила долетя грозна ругатня.

Дамата се обърна леко, погледна бялата си рокля, която бе опряла бронята на колата и изкрещя: " Простак! Аз имам преимущество ". След това продължи към тротоара, на който бях аз, забила още веднъж взор в устройството, което държеше. Явно госпожата знаеше своите права, тъй като несъмнено на екрана и се бе появил Бог. Линейката на " Бърза помощ " вероятно щеше да закъснее най-малко с 15 минути. ", приключва картината.