За нощния труд в МВР не важат правилата на Кодекса

За нощния труд в Министерство на вътрешните работи не важат разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), нито специфичният коефициент, с който в частния бранш се умножават отработените часове. Това постанови Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) в дълго чакано тълкувателно решение

От него следва, че за разлика от останалите трудещи се, служителите на реда е възможно да работят по 8, а не по 7 часа, през нощта и няма да се върне специфичният коефициент от 1, 43, по който до 2016 година се умножаваха часовете за нощен труд в Министерство на вътрешните работи.

Диспозитивът на признатото през днешния ден тълкувателно решение гласи: „ При отчитане и възнаграждение на положените часове нощен труд от чиновници на Министерство на вътрешните работи не са използвани наредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност наредбата на член 9, алинея 2 от същата наредба) и следва да се ползват наредбите на специфичния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове “.

До тълкувателното решение се стигна по искане на някогашния министър на правораздаването Данаил Кирилов Повод за него бяха несъгласията в практиката на съдилищата по делата на служители на реда. Те започнаха да съдят Министерство на вътрешните работи откакто през август 2016 година беше изменена Наредбата за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата отвън постоянното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните чиновници в Министерство на вътрешните работи.

До този миг в нея беше планувано, че общият брой часове положен труд сред 22 и 6 ч. се умножава по 0, 143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния интервал. Т. е. коефициент, с който се усилва заплащането на нощния труд.

В идващите три наредби за работното време в Министерство на вътрешните работи такава наредба липсва, а в настоящата е записано, че „ при сумирано пресмятане на работното време нощните часове се трансформират в дневни с коефициент 1 “. Това стана откакто през 2020 година беше изменен ЗМВР и в него беше записано, че „ естествената дълготрайност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов интервал “.

След отпадането на коефициента стотици служители на реда заведоха каузи против министерството, защото настояват, че са ощетени и са получили доста по-малко за нощен труд, в сравнение с им се поставя (повече виж тук). Те се позоваваха на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Тя (в член 9, алинея 2) планува, че „ при сумирано пресмятане на работното време нощните часове се трансформират в дневни с коефициент, еднакъв на отношението сред естествената дълготрайност на дневното и нощното работно време, открити за подневно отчитане на работното време за съответното работно място “. Целта на тази наредба е възнаграждението на всеки на 8-часов работен ден, положил 7 часа нощен труд, да е като за 8 часа.

Сега обаче Върховен касационен съд в общозадължително решение сподели, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не важи в Министерство на вътрешните работи., оповестява лекс бг

В него висшите съдии припомнят, че с цел да се приложи правна уредба по прилика, би трябвало да има празнина в закона. В Закона за Министерство на вътрешните работи обаче няма празнина за продължителността на работното време, изразено в брой на часовете. Този въпрос е организиран в член 187, алинея 1 ЗМВР. (Както стана ясно, тази уредба влезе в ЗМВР едвам през 2020 година и съдилищата, пред които са висящи делата на служителите на реда, ще би трябвало да преценяват дали претекстовете на тълкувателното решение се отнасят и за искове, с които се претендират суми отпреди измененията).

„ Съпоставката на нормите на член 187, алинея 1 и 3 ЗМВР с член 140 КТ демонстрира, че наредбите на ЗМВР откриват по-голяма дълготрайност на работното време на нощния труд на чиновниците от Министерство на вътрешните работи спрямо тази на служащите и чиновниците по трудово правно отношение. Различието – откритата с наредбите на ЗМВР по-голяма дълготрайност на работното време на нощния труд за чиновниците от Министерство на вътрешните работи се аргументира с главните функционалности на Министерство на вътрешните работи, регламентирани в член 2, алинея 1 ЗМВР “, показва Върховен касационен съд.

И се стопира на наредбата за работното време в Министерство на вътрешните работи. „ Действително в издадените наредби липсва предписание като това на член 9, алинея 2 НСОРЗ, само че неналичието е обяснима с волята на законодателя да не се основава норма за превръщане на нощни часове в дневни “, изясняват висшите съдии.

Те акцентират, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. „ Трудовото правно отношение е ориентирано към осъществяване на частен интерес, а служебното правно отношение се осъществя за реализиране на държавна власт, т. е. като тип правни отношения те са разнообразни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правни отношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на контролиране на връзките и заложената в член 187, алинея 1 ЗМВР воля на законодателя е да се ползва идентична дълготрайност на работното време денем и нощта – „ 8 часа на ден “, без значение от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – денем или през нощта “, се показва в тълкувателното решение.

Освен това Върховен касационен съд обръща внимание на обстоятелството, че неподходящите последствия от полагането на нощен труд от чиновници на Министерство на вътрешните работи се компенсира от други способи: в допълнение заплащане за прослужено време (чл. 178, алинея 1, т. 1 ЗМВР), по-голям главен заплатен годишен отпуск (чл. 189, алинея 1 ЗМВР), обезщетение при преустановяване на служебно правно отношение (чл. 234, алинея 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за възнаграждение на ексклузивен труд (чл. 187, алинея 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на обвързване за възнаграждение на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, алинея 2 КСО), пенсиониране при изискванията на І категория труд (чл. 69 КСО) и други

Върховен касационен съд особено обръща внимание, че това позволение подхожда на правото на Европейския съюз. Той припомня, че съдът в Люксембург одобри, че то позволява избраната в законодателството на страна членка естествена дълготрайност на нощния труд от седем часа за служащите в частния бранш да не се ползва за служащите в обществения бранш, включително за служителите на реда и пожарникарите, в случай че тази разлика в третирането се основава на справедлив и рационален аршин, т. е. е обвързвана с позволена от закона цел на посоченото законодателство и е пропорционално на тази цел