Издръжката на четиричленно семейство е нараснала на 2325 лева
За естествен живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са нужни 2325 лв. на месец, съгласно данните на Института за синдикални и обществени проучвания (ИССС) на КНСБ за четвъртото тримесечие на предходната година. Това оповестиха в понеделник водачът на КНСБ Пламен Димитров и шефът на института Любен Томев.
Сумата е нужна за покриване на главните потребности от храна, поддържане на жилището, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора по отношение на междинните български стандарти.
За съпоставяне, през третото тримесечие на предходната година нужната сума за прехрана на четиричленно домакинство е била 2301 лв. на месец.
Ако работната заплата е единственият източник на приходи, то нейният чист размер не би трябвало да бъде по-нисък от 1 163 лв. за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева). За декември чистият размер на междинната работна заплата е 876 лв., което значи, че изостава с към 25% от нужните междинни стойности за прехрана, показаха от КНСБ.
Необходимите средства за прехрана на живота на четиричленно домакинство в София са 3023.64 лева, а приблизително на човек от този вид домакинство са нужни 755.91 лв., което надвишава междинните за страната стойности с 30 на 100.
За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, междинната работна заплата не би трябвало да бъде по-ниска от 1512 лв., с цел да се обезпечат нужните средства за естествен живот в столицата.
Официалните данни за трудовите хонорари в София за четвъртото тримесечие на 2017 година регистрират чиста междинна работна заплата от 1 151 лв. (бруто 1476 лева), която е с близо 24% по-ниска от нужната заплата за прехрана на живота.
В края на годината издръжката на живот регистрира слаб тримесечен растеж от 1 на 100, а на годишна база до 3.3 на 100. Основен принос за покачването на издръжката имат питателните артикули с растеж от 3.9% на годишна база, при нехранителните растежът е 1,1 на 100. За последните 10 години повишаването на издръжката на живот е с 22.7 на 100.
Според данните на синдиката за последните години разликата в приходите на най-бедните и най-богатите се е нараснала фрапантно - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 година - най-високата разлика за страна от Европейски Съюз.
Данните за подоходното систематизиране демонстрират, че 27.1% от семействата са с общ приход на човек до 314 лв., колкото е линията на беднотия, или близо 1.95 милиона души. 45.1% семействата са с общ приход на човек от линията на беднотия до нужните средства за живот (или към 3.25 милиона души), а 27.8% от семействата са с общ приход на човек над издръжката на живот, което е към 2 млн. души.
Има неравноправие и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха проучване на социологическа организация " Тренд ", съгласно което към 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не икономисват.
Депозитите до 1000 лв. са 64% от всички депозити на семействата съгласно данни на Българска народна банка от декември 2017 година. Броят на депозитите до 1000 лв. понижава със 7.2 на 100, а максимален растеж бележат тези сред 200 и 500 хиляди лв..
Сумата е нужна за покриване на главните потребности от храна, поддържане на жилището, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора по отношение на междинните български стандарти.
За съпоставяне, през третото тримесечие на предходната година нужната сума за прехрана на четиричленно домакинство е била 2301 лв. на месец.
Ако работната заплата е единственият източник на приходи, то нейният чист размер не би трябвало да бъде по-нисък от 1 163 лв. за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева). За декември чистият размер на междинната работна заплата е 876 лв., което значи, че изостава с към 25% от нужните междинни стойности за прехрана, показаха от КНСБ.
Необходимите средства за прехрана на живота на четиричленно домакинство в София са 3023.64 лева, а приблизително на човек от този вид домакинство са нужни 755.91 лв., което надвишава междинните за страната стойности с 30 на 100.
За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, междинната работна заплата не би трябвало да бъде по-ниска от 1512 лв., с цел да се обезпечат нужните средства за естествен живот в столицата.
Официалните данни за трудовите хонорари в София за четвъртото тримесечие на 2017 година регистрират чиста междинна работна заплата от 1 151 лв. (бруто 1476 лева), която е с близо 24% по-ниска от нужната заплата за прехрана на живота.
В края на годината издръжката на живот регистрира слаб тримесечен растеж от 1 на 100, а на годишна база до 3.3 на 100. Основен принос за покачването на издръжката имат питателните артикули с растеж от 3.9% на годишна база, при нехранителните растежът е 1,1 на 100. За последните 10 години повишаването на издръжката на живот е с 22.7 на 100.
Според данните на синдиката за последните години разликата в приходите на най-бедните и най-богатите се е нараснала фрапантно - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 година - най-високата разлика за страна от Европейски Съюз.
Данните за подоходното систематизиране демонстрират, че 27.1% от семействата са с общ приход на човек до 314 лв., колкото е линията на беднотия, или близо 1.95 милиона души. 45.1% семействата са с общ приход на човек от линията на беднотия до нужните средства за живот (или към 3.25 милиона души), а 27.8% от семействата са с общ приход на човек над издръжката на живот, което е към 2 млн. души.
Има неравноправие и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха проучване на социологическа организация " Тренд ", съгласно което към 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не икономисват.
Депозитите до 1000 лв. са 64% от всички депозити на семействата съгласно данни на Българска народна банка от декември 2017 година. Броят на депозитите до 1000 лв. понижава със 7.2 на 100, а максимален растеж бележат тези сред 200 и 500 хиляди лв..
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ