Софийски абсурди - тук колата е по-важна от човека!
За никого към този момент не е загадка, че София се пренасели и задръсти с коли от наричаните от малцинството кореняци по кое време с пренебрежение, по кое време не – „ нови граждани”. Милионите коли, които препускат из столицата ни, замислена изначално за трафик за не повече от 300 000 автомобила, освен мърсят въздуха, който дишаме, само че и задръстват пътищата и тротоарите, които стават все по-непроходими.
Пореден мотив за размишления по-темата дава един статус на младата майка Стефка Иванова във Facebook, който безусловно взриви мрежата от гражданско неодобрение. Вижте патилата на тази родителка, разказани от самата нея:
„ Току-що ходя си към парка с количката и тази нова гражданка спря на тротоара тъкмо пред нас, като тотално запречи пътя.
На въпроса от кое място да мина сподели, че не я интересува. Помолих я да си реалокира колата на прилежащите 2 празни парко места, цялостен игнор, заключи и потегли да си върви. Два разновидността да сляза по натовареното платно с количката или да се разправям. Изваждам ключовете и й споделих, че в случай че не си реалокира колата цялата ще я ожуля. Е върна се. Каза, че сяда в колата без да я реалокира и че може да седи през целия ден. Тръгнах да се обаждам в районното. Премести си колата на парко мястото. Попитах я толкоз ли мъчно беше? Тя излезе и взе да ме бута, викайки да изчезвам. Ха, да ме бута мен wtf??? Напомних й, че към този момент е в града и има правила, а с нейното държание да се държи по този начин на площада в селото, от което идва. Еее откачи тази претендент гражданка. Взе да звъни на някой крещейки какво иска ми се случи. Казах й да съобщи на който ще идва, да пристигна да ме търси в парка, че бебето ми желае да спи, до момента в който е на разходка... Е в парка сме... чакаме...
Аман от нецензурност и експанзия. Понякога човек може и да напусне селото, само че селото няма да го напусне. Разпространете, все някой я познава тази, ей по този начин за назидание”.
Едно на ръка е, че тази от фотографията няма тип на човек, който би се тормозил или съобразил с някого, с изключение на със себе си. По-важният въпрос обаче е - какво вършат институциите, на които ние, жителите, плащаме, с цел да отстояват нашите ползи и да управляват и недопускат своеволия като гореописаният? Нищо не вършат, е най-краткият отговор.
Паркирането върху тротоари е посевместно, а законите и наредбите са толкоз витиевати, че естественият човек мъчно може да схване какво им е разрешено и какво неразрешено.
През 2015 година, преди 4 години, депутатите за следващ път трансформираха Закона за придвижване по пътищата и взеха решение санкцията за паркиране в паркове, градини, детски площадки и тротоари в обитаеми места да е от 50 до 200 лева по преценка на глобяващия служител на реда. Преди това коли до 2,5 тона можеха да паркират при 2 м разстояние от стена на постройка. Да, но нито униформените, нито близо 5000-те чиновници на Столичен инспекторат не се морят да обикалят и не глобяват, тъй като очевидно съчустват на водачите, които се жалват, че няма задоволително регламентирани места за паркиране.
Тук се отваря другият огромен и болен въпрос – къде отиват парите, които от компанията на СОС събират от синя и зелена зони, глобявайки и поставяйки скоби, паяци...? Очевидно не се заделят средства за изработката на нови паркинги. Но почтено казано и старите не се употребяват доста интензивно, просто тъй като нашенци избират да паркират на тротоара, а не на паркинга против възнаграждение. Ако не ми вярвате, идете и вижте какъв брой свободни места има на паркинга „ Булбанк” в центъра, примерно.
Някои споделят, че българинът към момента не е толкоз богат, че да си разреши да задели суми за тези гаражи и по тази причина стопира по троарите. Може и по този начин да е за някои. Ама други карат коли за по 60-80-100 бона и отново са на тротоара.
И вследствие на всичко това към 3 600 000 кв м. тротоари в столицата /60 на 100 от настилката в града/ са разнебитени, мъчно се върви по тях, а за майки с дребни деца в колички - това си е чист сървайвър.
От години обаче за тях никой не мисли – всички са съсредоточени върху правата на водачите, паркирането, само че не и върху бъдещето на нацията – децата. Което ме подсеща за огорчението от всичко това на огромния наш режисьор Рангел Вълчанов. Приживе този мил и образован човек споделяше, че към този момент не му се излиза и разхожда в София, тъй като „ щом колата стана по-важна от индивида, аз къде да вървя”? Години по-късно продължаваме дасе питаме: Къде да вървим?
Пореден мотив за размишления по-темата дава един статус на младата майка Стефка Иванова във Facebook, който безусловно взриви мрежата от гражданско неодобрение. Вижте патилата на тази родителка, разказани от самата нея:
„ Току-що ходя си към парка с количката и тази нова гражданка спря на тротоара тъкмо пред нас, като тотално запречи пътя.
На въпроса от кое място да мина сподели, че не я интересува. Помолих я да си реалокира колата на прилежащите 2 празни парко места, цялостен игнор, заключи и потегли да си върви. Два разновидността да сляза по натовареното платно с количката или да се разправям. Изваждам ключовете и й споделих, че в случай че не си реалокира колата цялата ще я ожуля. Е върна се. Каза, че сяда в колата без да я реалокира и че може да седи през целия ден. Тръгнах да се обаждам в районното. Премести си колата на парко мястото. Попитах я толкоз ли мъчно беше? Тя излезе и взе да ме бута, викайки да изчезвам. Ха, да ме бута мен wtf??? Напомних й, че към този момент е в града и има правила, а с нейното държание да се държи по този начин на площада в селото, от което идва. Еее откачи тази претендент гражданка. Взе да звъни на някой крещейки какво иска ми се случи. Казах й да съобщи на който ще идва, да пристигна да ме търси в парка, че бебето ми желае да спи, до момента в който е на разходка... Е в парка сме... чакаме...
Аман от нецензурност и експанзия. Понякога човек може и да напусне селото, само че селото няма да го напусне. Разпространете, все някой я познава тази, ей по този начин за назидание”.
Едно на ръка е, че тази от фотографията няма тип на човек, който би се тормозил или съобразил с някого, с изключение на със себе си. По-важният въпрос обаче е - какво вършат институциите, на които ние, жителите, плащаме, с цел да отстояват нашите ползи и да управляват и недопускат своеволия като гореописаният? Нищо не вършат, е най-краткият отговор.
Паркирането върху тротоари е посевместно, а законите и наредбите са толкоз витиевати, че естественият човек мъчно може да схване какво им е разрешено и какво неразрешено.
През 2015 година, преди 4 години, депутатите за следващ път трансформираха Закона за придвижване по пътищата и взеха решение санкцията за паркиране в паркове, градини, детски площадки и тротоари в обитаеми места да е от 50 до 200 лева по преценка на глобяващия служител на реда. Преди това коли до 2,5 тона можеха да паркират при 2 м разстояние от стена на постройка. Да, но нито униформените, нито близо 5000-те чиновници на Столичен инспекторат не се морят да обикалят и не глобяват, тъй като очевидно съчустват на водачите, които се жалват, че няма задоволително регламентирани места за паркиране.
Тук се отваря другият огромен и болен въпрос – къде отиват парите, които от компанията на СОС събират от синя и зелена зони, глобявайки и поставяйки скоби, паяци...? Очевидно не се заделят средства за изработката на нови паркинги. Но почтено казано и старите не се употребяват доста интензивно, просто тъй като нашенци избират да паркират на тротоара, а не на паркинга против възнаграждение. Ако не ми вярвате, идете и вижте какъв брой свободни места има на паркинга „ Булбанк” в центъра, примерно.
Някои споделят, че българинът към момента не е толкоз богат, че да си разреши да задели суми за тези гаражи и по тази причина стопира по троарите. Може и по този начин да е за някои. Ама други карат коли за по 60-80-100 бона и отново са на тротоара.
И вследствие на всичко това към 3 600 000 кв м. тротоари в столицата /60 на 100 от настилката в града/ са разнебитени, мъчно се върви по тях, а за майки с дребни деца в колички - това си е чист сървайвър.
От години обаче за тях никой не мисли – всички са съсредоточени върху правата на водачите, паркирането, само че не и върху бъдещето на нацията – децата. Което ме подсеща за огорчението от всичко това на огромния наш режисьор Рангел Вълчанов. Приживе този мил и образован човек споделяше, че към този момент не му се излиза и разхожда в София, тъй като „ щом колата стана по-важна от индивида, аз къде да вървя”? Години по-късно продължаваме дасе питаме: Къде да вървим?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ