bTV Репортерите: Зеленото бъдеще
За никого няма да бъде изненада когато през 2050 година светът осъмне с над 9 милиарда жители, а в Централна Европа всеки трети е на 65 година и всеки седми на 80 година
След по-малко от 30 година техниката в всекидневието ще има все по-важна роля, a днешните портативни компютри няма да костват съвсем нищо. Предстои да изживеем и безспорен взрив на техниката, предопределена за запазване както на околната среда, по този начин и на човешкото здраве.
Преди 100 година учените футуристи и писателите фантасти започнаха да провиждат бъдещето в 21. век.
Преди 10 година в книгата си " Бъдеще 2050 " немският създател Улрих Еберл заприказва за ръчни часовници с микрочип, който регистрира загуба на схващане, за сензорни електрически автомобили, за сгъваеми монитори вместо вестници.
Той предвижда, че взривът на възобновимите източници на сила ще направи енергийните мрежи по-интелигентни, а колата и къщата ще водят разговор между тях по какъв начин да употребяват евтиното електричество от батериите на електрическия автомобил, вместо тока от енергийната мрежа.
Снимка: bTV
“Зеленото бъдеще е ярко, само че би трябвало да поставим задоволително старания сегашното да не е тъмно”, съобщи деканът на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ доцент Атанас Георгиев.
В края на септември общо 1400 " климатични стачки " се организираха в 80 страни под надпис " Fridays for Future ". С апел към политиците да водят по-амбициозна политика против климатичните промени.
Снимка: bTV
Това се случи в миг, когато в Германия – страната пионер в декарбонизията - партията на Зелените завоюва %, който демонстрира, че жителите избират личния си разцвет пред превъзмогване на проблемите с климата.
Преди шест години 195 страни подписаха Парижкото съглашение против световното стопляне. Преди година България дружно с останалите европейски страни изпрати своя интегриран народен проект за енергетиката и климата. Надеждата е общите цели на съюза да се претворят до 2030 година
В Европа се заприказва за ерата на Зелената договорка, а Старият континент се забърза към своето зелено бъдеще.
„ Европейският съюз през тази позиция на световния политически пейзаж се пробва да въодушеви и останалата част от света, да поеме по пътя на една осъзната декарбонизация, която би трябвало да засегне всички браншове на стопанската система “, добави Георгиев.
Снимка: bTV
Според изп. шеф на AES България Иван Цанков обществото има потребност да знае какъв брой ще му коства енергийният преход и Зелената договорка, тъй като всеки желае да живее по-добре, само че не непременно.
„ Идеята не е да преместим едни комини от Европа в Турция и в Китай, а да има равномерен преход, а да се намерения върху стопанската система “, добави Константин Стаменов, ръководител на Управителния съвет на Българска федерация на индустриалните енергийни потребители.
По думите на политолога Иван Асен Иванов сега живеем по метод, по който не можем да се устояваме за непрекъснато и се намираме на прага на смяна на този модел на съставянето и построяването на един нов път на битие за цялото човечество.
В изискванията на пандемията, провокирана от COVID-19, бързо стана ясно, че обособени страни се затрудняват да намерят баланс сред желанието да защитят националния си интерес и да подсигуряват енергийната сигурност на жителите си, като в същото време работят за общия интерес на Европейския съюз.
Основният обект на Зелената договорка е намаляването и улавянето на въглеродния диоксид. През последните 200 година, концентрацията му в атмосферата се е повишила с повече от 33%. Най-точните и цялостни данни датират от 1958 година, когато на връх Мауна Лоа на Хавайските острови стартират непрекъснати инструментални измервания.
Въглеродният диоксид е на първа линия в индустриалните процеси, които изискват нагряване. Той има приложения във фармацевтиката, медицината, хранително-вкусовата индустрия. Но не трябва да забравяме, че това химично съединяване е нужен съставен елемент за фотосинтезата - биохимичният развой, който играе значима роля в световната екология на Земята.
В международен мащаб въглищата все по-осезаемо се третират като огромен замърсител и нежелателен източник на сила. Те обаче имат двояка роля - по едно и също време слагат на риск околната среда и подсигуряват енергийната сигурност на страни като Полша и България.
„ Не бързаме да си затворим това, което имаме, т.е. въглищните тецове у нас са поръчител за няколко неща. Първо, да има електрическа енергия, когато такава е нужна. Второ, което е не по-малко значимо е тези тецове и комплекс подсигуряват стабилността на електро енергийната система. Т.е. освен да има ток, само че той да може да стигне и до всяко едно домакинство или промишленост, когато тя има потребност да го използва “, добави Цанков.
В България въглищата са единственият локален запас, а към 40 на 100 от популацията е обществено уязвимо.
„ Виждаме, че сега над 50 на 100 от електрическата енергия се създава от въглища. За страдание не можем да разчитаме, че колкото и фотоволтаците да се построят или вятърни паркове, тъй като един фотоволтаик създава 1300-1500 часа годишно електрическа енергия, и то в светлата част на деня, а в годината има 8760 часа, а ние имаме потребност от 24 произвеждане на електрическа енергия “, изясни Стоименов.
Промишленият комплекс „ Марица Изток “ се намира в югоизточната част на страната. Той е най-големият в Югоизточна Европа и работи с локални лигнитни въглища.
„ Всяко решение, което ще докара до запазването на комплекса в неговата целокупност, както е в този момент като поръчител на стабилността на електронергийната система на България, е единственото и най-хубаво решение както от икономическа и енергийна, по този начин и от обществена позиция “, съобщи Цанков.
Един от разновидностите за спасянето на трите топлоелектрически централи в България е система за хващане на въглеродния двуокис и съхраняването му подземен.
„ Идеята е той да се улавя със специфични уреди или да се депонира подземен или да се употребява в следващо произвеждане за някакви химикали “, добави изп. шеф на AES България.
Само преди четири дни двата огромни синдиката в „ Марица Изток “ излязоха на митинг, тъй като не утвърждават закриването на централите в период до 2030 година Според водача на КНСБ в " Мини Марица-изток " Наско Митев консервирането на трите мини ще коства над три милиарда лв..
Снимка: bTV
„ Това са едни големи средства, които ще дойдат евентуално от Европа. Имаме стотици милиарди левове налети в комплекса – в вложения и нововъведения. Не би трябвало да залагаме ориста на толкоз доста хора за едни 12 милиарда лв., които ще получим по Националния проект за възобновяване и резистентност “, съобщи той.
На идващия ден държавното управление одобри Националния проект за възобновяване и резистентност и сътвори държавно дружество " Конверсия на въглищни райони " като предложи на Европейската комисия производството на електрическа енергия от изкопаеми въглища да бъде удължено с 10 година
Ако анализатори са на мнение, че мениджърските и синдикалните ползи във въглищните райони у нас могат да се срещнат, то е тъй като едно работно място в бранша отваря спомагателни осем за съпътстващи действия. Все още обаче остава без отговор въпросът по какъв начин да произвеждаме на ниска цена и без въглероден отпечатък ток, без да платим непостижима обществена цена.
„ Ние сме доста свързани и огромна част от икономическите субекти имат и производства и в прилежащи страни и в останалите европейски страни. Няма да е никакъв проблем, в случай че тука сметката му за ток е 15 млн., а в Германия му е 5 млн. за какво да създава в България. Тази електрическа енергия по-добре да я завъртиме в нашата стопанска система, ние с вас да си закупим български артикули, с цел да имаме национална стопанска система ", добави Стаменов.
Снимка: bTV
Между 2005 година и 2017 година делът на възобновимите източници при производството на електрическа енергия в европейските страни е скочил двойно - от 15% на 31%. Основният фактор за този растеж е нарастването на вятърната и слънчевата фотоволтаична сила, дотирана от разнообразни стратегии на общността. Но в международен мащаб всеобщо производство на електричество от подвластни от природата запаси към момента е немислимо, на фона на различен запас - петролът, именуван „ черно злато “ поради цената му, която е в положение да смъква и качва държавни управления на власт.
„ Дори в най-смелия нисковъглероден сюжет от 2050 година настоящето световно ползване от 100 млн. барела дневно ще падне до 25 млн. барела дневно, т.е. петролът няма да бъде зачеркнат даже в този вид, което значи, че би трябвало да има вложения за цялата инфраструктурна система, която стои зад неговите доставки “, изясни. доцент Георгиев.
Кръговата стопанска система - моделът на произвеждане и ползване, който лимитира до най-малко отпадъците е едно от изискванията на Зелената договорка.
„ Аз съм надълбоко уверен, че ние сме част от кръговата стопанска система и ние го вършим това от 50-60 години “, счита Стаменов.
Средногодишно Европейски Съюз създава над 2.5 млрд.тона боклуци - от строителство, добивна и преработвателна индустрия, от семейства и селско стопанство. Отпадък е и текстилът. Нашите ненужни облекла са най-големият замърсител на планетата.
„ Всичко това, което сме употребили, само че към този момент не желаем да използваме, преди, като опция, го оставяхме до съдовете за смесени битови боклуци или търсехме опция да го дарим някъде, само че се оказва нелека задача да намериш някой, който да носи тъкмо тези твои облекла “, съобщи шефът на компания за текстилни боклуци Сирма Желева.
Методът по който използваният текстил се събира е подбиране - пестелив и в унисон с концепциите на Зелената договорка.
„ Подготовката за повторна приложимост съставлява подбиране в сортировъчни центрове ръчно на най-малко два стадия. Сортират се над 350 продукта от съответните облекла и текстилни артикули. Разбира се, има част, която не е годна за втора ръка, тя се предава за преработване. Имаме активност по нарязване, с което се създават едни рециклирани памучни парцали, които се употребяват за промишлеността, все още работим с разнообразни съоръжения за преработване на друга част от негодните влакна, в България към момента няма такива съоръжения.
Анализите демонстрират, че предотвратяването на генерирането на боклуци, екопроектирането и повторната приложимост могат да доведат до чисти икономии за предприятията в Европейски Съюз в размер на 600 милиарда евро или 8 % от годишния им оборот.
Преди шест години Европейската комисия одобри проект за деяние за ускорение на прехода към кръгова стопанска система, усилване на конкурентоспособността, поощряване на устойчивия стопански напредък и основаване на нови работни места. Планът съдържа 54 ограничения за " затваряне на кръга " на виталния цикъл на продуктите, а младежите са най-ревностните му бранители.
„ От значение е тъкмо младежите да схващат, че със и без законови промени този линеен досега метод на произвеждане, ползване и изхвърляне не може да продължи, защото ресурсите са лимитирани “, добави Желева
Според Иван Асен Иванов, в случай че не успеем да осъзнаем протичащото се и да подпомогнем на младежите в България и в Европа да осъществен тази своя фантазия за зелено бъдеще, то тогава в действителност изпускаме хода на дейностите и духа на времето.
Това е хибридно осведомително събитие за промишлен град във Финландия, който съумява да се преобрази в град на бъдещето. Ето по този начин една неправителствена организация във Варна пробва да води диалог за кръговата стопанска система и присъединяване на жителите в нея.
Снимка: bTV
„ Това, което Зеленият преход желае от нас, няма бързи коли, няма автомагистрали за надпреварване, няма първокласна пластмаса, няма дребни красиви опаковки, помните ли луксът идва в дребни опаковки, непретенциозен живот. Не е значимо какво мисли Европейска комисия или Екологичен потенциал, значимо е какво мислим ние във всеки дом за бъдещето на децата си. Защо сме позволили 42% от експорта ни е първични материали, 13 промишлени бранша в България, които дават 79% от заетите и 79% от експорта, са въглеродозависими. Разбирате ли за каква не, рана, а съсичене приказваме “, съобщи ръководителят на съдружие „ Бизнес организации “ Силвия Щумпф.
Разговорът за Зеленото бъдеще на България продължава. Можем да се надяваме, че по-бързо от нормално думите ще родят дейности, а дейностите - ново схващане и нови водачи. Погледнато от висотата на 17 октомври 2021 година тези, които доживеят до 2050 година, сякаш ще живеят по-добре и по-дълго, като в едно ярко зелено бъдеще.
След по-малко от 30 година техниката в всекидневието ще има все по-важна роля, a днешните портативни компютри няма да костват съвсем нищо. Предстои да изживеем и безспорен взрив на техниката, предопределена за запазване както на околната среда, по този начин и на човешкото здраве.
Преди 100 година учените футуристи и писателите фантасти започнаха да провиждат бъдещето в 21. век.
Преди 10 година в книгата си " Бъдеще 2050 " немският създател Улрих Еберл заприказва за ръчни часовници с микрочип, който регистрира загуба на схващане, за сензорни електрически автомобили, за сгъваеми монитори вместо вестници.
Той предвижда, че взривът на възобновимите източници на сила ще направи енергийните мрежи по-интелигентни, а колата и къщата ще водят разговор между тях по какъв начин да употребяват евтиното електричество от батериите на електрическия автомобил, вместо тока от енергийната мрежа.
Снимка: bTV
“Зеленото бъдеще е ярко, само че би трябвало да поставим задоволително старания сегашното да не е тъмно”, съобщи деканът на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ доцент Атанас Георгиев.
В края на септември общо 1400 " климатични стачки " се организираха в 80 страни под надпис " Fridays for Future ". С апел към политиците да водят по-амбициозна политика против климатичните промени.
Снимка: bTV
Това се случи в миг, когато в Германия – страната пионер в декарбонизията - партията на Зелените завоюва %, който демонстрира, че жителите избират личния си разцвет пред превъзмогване на проблемите с климата.
Преди шест години 195 страни подписаха Парижкото съглашение против световното стопляне. Преди година България дружно с останалите европейски страни изпрати своя интегриран народен проект за енергетиката и климата. Надеждата е общите цели на съюза да се претворят до 2030 година
В Европа се заприказва за ерата на Зелената договорка, а Старият континент се забърза към своето зелено бъдеще.
„ Европейският съюз през тази позиция на световния политически пейзаж се пробва да въодушеви и останалата част от света, да поеме по пътя на една осъзната декарбонизация, която би трябвало да засегне всички браншове на стопанската система “, добави Георгиев.
Снимка: bTV
Според изп. шеф на AES България Иван Цанков обществото има потребност да знае какъв брой ще му коства енергийният преход и Зелената договорка, тъй като всеки желае да живее по-добре, само че не непременно.
„ Идеята не е да преместим едни комини от Европа в Турция и в Китай, а да има равномерен преход, а да се намерения върху стопанската система “, добави Константин Стаменов, ръководител на Управителния съвет на Българска федерация на индустриалните енергийни потребители.
По думите на политолога Иван Асен Иванов сега живеем по метод, по който не можем да се устояваме за непрекъснато и се намираме на прага на смяна на този модел на съставянето и построяването на един нов път на битие за цялото човечество.
В изискванията на пандемията, провокирана от COVID-19, бързо стана ясно, че обособени страни се затрудняват да намерят баланс сред желанието да защитят националния си интерес и да подсигуряват енергийната сигурност на жителите си, като в същото време работят за общия интерес на Европейския съюз.
Основният обект на Зелената договорка е намаляването и улавянето на въглеродния диоксид. През последните 200 година, концентрацията му в атмосферата се е повишила с повече от 33%. Най-точните и цялостни данни датират от 1958 година, когато на връх Мауна Лоа на Хавайските острови стартират непрекъснати инструментални измервания.
Въглеродният диоксид е на първа линия в индустриалните процеси, които изискват нагряване. Той има приложения във фармацевтиката, медицината, хранително-вкусовата индустрия. Но не трябва да забравяме, че това химично съединяване е нужен съставен елемент за фотосинтезата - биохимичният развой, който играе значима роля в световната екология на Земята.
В международен мащаб въглищата все по-осезаемо се третират като огромен замърсител и нежелателен източник на сила. Те обаче имат двояка роля - по едно и също време слагат на риск околната среда и подсигуряват енергийната сигурност на страни като Полша и България.
„ Не бързаме да си затворим това, което имаме, т.е. въглищните тецове у нас са поръчител за няколко неща. Първо, да има електрическа енергия, когато такава е нужна. Второ, което е не по-малко значимо е тези тецове и комплекс подсигуряват стабилността на електро енергийната система. Т.е. освен да има ток, само че той да може да стигне и до всяко едно домакинство или промишленост, когато тя има потребност да го използва “, добави Цанков.
В България въглищата са единственият локален запас, а към 40 на 100 от популацията е обществено уязвимо.
„ Виждаме, че сега над 50 на 100 от електрическата енергия се създава от въглища. За страдание не можем да разчитаме, че колкото и фотоволтаците да се построят или вятърни паркове, тъй като един фотоволтаик създава 1300-1500 часа годишно електрическа енергия, и то в светлата част на деня, а в годината има 8760 часа, а ние имаме потребност от 24 произвеждане на електрическа енергия “, изясни Стоименов.
Промишленият комплекс „ Марица Изток “ се намира в югоизточната част на страната. Той е най-големият в Югоизточна Европа и работи с локални лигнитни въглища.
„ Всяко решение, което ще докара до запазването на комплекса в неговата целокупност, както е в този момент като поръчител на стабилността на електронергийната система на България, е единственото и най-хубаво решение както от икономическа и енергийна, по този начин и от обществена позиция “, съобщи Цанков.
Един от разновидностите за спасянето на трите топлоелектрически централи в България е система за хващане на въглеродния двуокис и съхраняването му подземен.
„ Идеята е той да се улавя със специфични уреди или да се депонира подземен или да се употребява в следващо произвеждане за някакви химикали “, добави изп. шеф на AES България.
Само преди четири дни двата огромни синдиката в „ Марица Изток “ излязоха на митинг, тъй като не утвърждават закриването на централите в период до 2030 година Според водача на КНСБ в " Мини Марица-изток " Наско Митев консервирането на трите мини ще коства над три милиарда лв..
Снимка: bTV
„ Това са едни големи средства, които ще дойдат евентуално от Европа. Имаме стотици милиарди левове налети в комплекса – в вложения и нововъведения. Не би трябвало да залагаме ориста на толкоз доста хора за едни 12 милиарда лв., които ще получим по Националния проект за възобновяване и резистентност “, съобщи той.
На идващия ден държавното управление одобри Националния проект за възобновяване и резистентност и сътвори държавно дружество " Конверсия на въглищни райони " като предложи на Европейската комисия производството на електрическа енергия от изкопаеми въглища да бъде удължено с 10 година
Ако анализатори са на мнение, че мениджърските и синдикалните ползи във въглищните райони у нас могат да се срещнат, то е тъй като едно работно място в бранша отваря спомагателни осем за съпътстващи действия. Все още обаче остава без отговор въпросът по какъв начин да произвеждаме на ниска цена и без въглероден отпечатък ток, без да платим непостижима обществена цена.
„ Ние сме доста свързани и огромна част от икономическите субекти имат и производства и в прилежащи страни и в останалите европейски страни. Няма да е никакъв проблем, в случай че тука сметката му за ток е 15 млн., а в Германия му е 5 млн. за какво да създава в България. Тази електрическа енергия по-добре да я завъртиме в нашата стопанска система, ние с вас да си закупим български артикули, с цел да имаме национална стопанска система ", добави Стаменов.
Снимка: bTV
Между 2005 година и 2017 година делът на възобновимите източници при производството на електрическа енергия в европейските страни е скочил двойно - от 15% на 31%. Основният фактор за този растеж е нарастването на вятърната и слънчевата фотоволтаична сила, дотирана от разнообразни стратегии на общността. Но в международен мащаб всеобщо производство на електричество от подвластни от природата запаси към момента е немислимо, на фона на различен запас - петролът, именуван „ черно злато “ поради цената му, която е в положение да смъква и качва държавни управления на власт.
„ Дори в най-смелия нисковъглероден сюжет от 2050 година настоящето световно ползване от 100 млн. барела дневно ще падне до 25 млн. барела дневно, т.е. петролът няма да бъде зачеркнат даже в този вид, което значи, че би трябвало да има вложения за цялата инфраструктурна система, която стои зад неговите доставки “, изясни. доцент Георгиев.
Кръговата стопанска система - моделът на произвеждане и ползване, който лимитира до най-малко отпадъците е едно от изискванията на Зелената договорка.
„ Аз съм надълбоко уверен, че ние сме част от кръговата стопанска система и ние го вършим това от 50-60 години “, счита Стаменов.
Средногодишно Европейски Съюз създава над 2.5 млрд.тона боклуци - от строителство, добивна и преработвателна индустрия, от семейства и селско стопанство. Отпадък е и текстилът. Нашите ненужни облекла са най-големият замърсител на планетата.
„ Всичко това, което сме употребили, само че към този момент не желаем да използваме, преди, като опция, го оставяхме до съдовете за смесени битови боклуци или търсехме опция да го дарим някъде, само че се оказва нелека задача да намериш някой, който да носи тъкмо тези твои облекла “, съобщи шефът на компания за текстилни боклуци Сирма Желева.
Методът по който използваният текстил се събира е подбиране - пестелив и в унисон с концепциите на Зелената договорка.
„ Подготовката за повторна приложимост съставлява подбиране в сортировъчни центрове ръчно на най-малко два стадия. Сортират се над 350 продукта от съответните облекла и текстилни артикули. Разбира се, има част, която не е годна за втора ръка, тя се предава за преработване. Имаме активност по нарязване, с което се създават едни рециклирани памучни парцали, които се употребяват за промишлеността, все още работим с разнообразни съоръжения за преработване на друга част от негодните влакна, в България към момента няма такива съоръжения.
Анализите демонстрират, че предотвратяването на генерирането на боклуци, екопроектирането и повторната приложимост могат да доведат до чисти икономии за предприятията в Европейски Съюз в размер на 600 милиарда евро или 8 % от годишния им оборот.
Преди шест години Европейската комисия одобри проект за деяние за ускорение на прехода към кръгова стопанска система, усилване на конкурентоспособността, поощряване на устойчивия стопански напредък и основаване на нови работни места. Планът съдържа 54 ограничения за " затваряне на кръга " на виталния цикъл на продуктите, а младежите са най-ревностните му бранители.
„ От значение е тъкмо младежите да схващат, че със и без законови промени този линеен досега метод на произвеждане, ползване и изхвърляне не може да продължи, защото ресурсите са лимитирани “, добави Желева
Според Иван Асен Иванов, в случай че не успеем да осъзнаем протичащото се и да подпомогнем на младежите в България и в Европа да осъществен тази своя фантазия за зелено бъдеще, то тогава в действителност изпускаме хода на дейностите и духа на времето.
Това е хибридно осведомително събитие за промишлен град във Финландия, който съумява да се преобрази в град на бъдещето. Ето по този начин една неправителствена организация във Варна пробва да води диалог за кръговата стопанска система и присъединяване на жителите в нея.
Снимка: bTV
„ Това, което Зеленият преход желае от нас, няма бързи коли, няма автомагистрали за надпреварване, няма първокласна пластмаса, няма дребни красиви опаковки, помните ли луксът идва в дребни опаковки, непретенциозен живот. Не е значимо какво мисли Европейска комисия или Екологичен потенциал, значимо е какво мислим ние във всеки дом за бъдещето на децата си. Защо сме позволили 42% от експорта ни е първични материали, 13 промишлени бранша в България, които дават 79% от заетите и 79% от експорта, са въглеродозависими. Разбирате ли за каква не, рана, а съсичене приказваме “, съобщи ръководителят на съдружие „ Бизнес организации “ Силвия Щумпф.
Разговорът за Зеленото бъдеще на България продължава. Можем да се надяваме, че по-бързо от нормално думите ще родят дейности, а дейностите - ново схващане и нови водачи. Погледнато от висотата на 17 октомври 2021 година тези, които доживеят до 2050 година, сякаш ще живеят по-добре и по-дълго, като в едно ярко зелено бъдеще.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ