Символиката на нацисткото изкуство
За никого не е загадка, че Хитлер и неговото обграждане били безусловно захласнати от окултизма и езотеричните „ науки “. Това се отразило и върху немското изкуство от 30-40-те години на XX век. То трябвало да служи на нови хрумвания, а остарялото изкуство било оповестено за „ изродено “.
През май 1933 година били извършени акции за обществено изгаряне на книги в университетските градове на Германия. Във всички области организирали изложения на „ дегенеративно изкуство “, състоящи се от творби, иззети от музеи и частни сбирки. В Манхайм се състояла изложбата „ Болшевизмът в културата “, в Нюрнберг – „ Ужасите в изкуството “, в Дрезден – „ Изкуство в службата на разлагането “ и други, които показвали „ упадъчни “ трендове в дотогавашната просвета. От юли 1937г. до юли 1939г. в Мюнхен била стационарна пътуващата галерия „ Дайте ни четири години! “, посетена от 2 милиона души.
Повече от 20 хиляди „ изродени “ творби били заключени в специфични складове или продадени на търгове. През 1938г. в двора на основната пожарна бригада в Берлин били изгорени 4289 произведения на изобразителното изкуство.
Очевидно всички тези събития по-късно послужили като основа за сюжета на известния разказ на Рей Бърдбъри „ 451 градуса по Фаренхайт “, в който пожарникарите, вместо да гасят пожари, горят книги. Авторът го написал през 1953г., когато светлината на немските пожари била към момента жива в паметта.
В същото време се насаждало различно „ арийско “ изкуство. През 1934г. на VI конгрес на партията в Нюрнберг била призната „ Културна стратегия на НСДП “ (НСДАП – Национал-социалистическа немска работническа партия). В нея се споделя: „ Тъй като мислим за вечността на империята, творбите на изкуството също би трябвало да станат безконечни “.
Преди всичко това се отнасяло за архитектурата. Личният проектант на Хитлер, Алберт Шпеер, създал план за „ нов Берлин “, който трябвало да бъде осъществен до 1950г. Според него върху централната ос на столицата щели да се намират постройките на две жп-гари, кметството, Войнишки замък, оперен спектакъл и канцеларията на Райха.
Народният дом – основната постройка на Райха, щяла да има купол с диаметър 300 метра и зала с потенциал 150-180 хиляди души. Тук се възнамерявали годишни срещи на фюрера с народа. Големият купол трябвало да символизира покрива над „ центъра на света “ – Берлин.
Народният дом или Фолксхале (Volkshalle на немски). Източник – Уикипедия.
Съществувал и проект за „ Великия пръстен “, който трябвало да обхване територията от Норвегия до Африка и от Атлантическия океан до Съюз на съветските социалистически републики. По неговия периметър трябвало да се повдигнат небостъргачи, напомнящи храмове и мавзолеи. Тези планове били демонстрирани на архитектурни изложения в Мюнхен през 1938-1939г.
Ето един фрагмент от тирада на Хитлер през 1939г.: „ От времето на средновековните храмове ние още веднъж за пръв път слагаме пред художниците величествени и смели задания. Никакви „ родни места “, никакви камерни здания – а най-величествените сгради след епохите на Египет и Вавилон. Ние сътворяваме свещени уреди като знакови знаци на нова висша просвета. Аз би трябвало да стартира с тях. Така ще отбележа неизчерпаемия нравствен белег на моя народ и моето време “.
Проект на 400-хилядният Олимпийски стадион
На скулптурата в Третия райх се отреждала алегорична роля: тя трябвало да се трансформира в още един знак, който акцентира могъществото на нацистката страна. Във вътрешния двор на новата държавна канцелария в Берлин били конфигурирани 3-метрови скулптури, които олицетворявали партията и вермахта. Колосални скулптурни групи на конници и спортисти украсявали Мартовското поле в Нюрнберг и Олимпийския стадион в Берлин. Издигали се мемориали в памет на жертвите от Първата международна, изобразяващи изправени или коленичили атлетични воини с мечове.
Водещ ваятел на Райха станал Арно Брекер – фюрерът харесвал по какъв начин той възхвалява арийското господство. Именно Брекер въвел в нацистката статуя облика на „ супермен “ – състезател с съвършени пропорции, релефни мускули и арийски черти на лицето. Тези статуи били високи от 2 до 6 метра. След войната всички те били унищожени или заключени в специфични складове с стеснен достъп.
В изкуството от епохата на нацизма необятно се употребявали митологичните знаци. Например, посредством фондацията на SS „ Аненербе “ („ Наследство на предците “) за един от главните арийски знаци бил разгласен двустранният чук „ Мьолнир “, който съгласно митологията принадлежал на скандинавския господ Тору. Сред викингите „ Мьолнир “ бил знак на мощ, както и боен предпазен талисман.
В Тевтобургската гора била издигната скулптура на Арминий – водач на античното немско племе херуски, който през 9 година сл. Хр. подло нападнал и избил 20 хиляди римляни, без значение че бил на римска работа. Дори такива подозрително „ героични “ действия с очевидно изменнически привкус, се оправдавали, щом били осъществени от германци. Освен това, по самодейност на „ Аненербе “ се възпроизвеждали и разпространявали антични немски декорации.
Темите за викингите, които германците считат за родствена нация, както и за немските рицари, били много публикувани в нацисткото изкуство. Техните облици се употребявали за пропагандни плакати дружно с военната символика от тези години: маршируващите бойци на Райха, танкове, самолети…
Любопитно е, че самият Хитлер обичал да рисува пейзажи и натюрморти, а не монументални портрети или сюжети от митологията. И неговите картини напълно не са неприятни – за разлика от общоприетото мнение, че той бил несръчен художник. Талантът му се удостоверява и от актуалните специалисти. Кой знае, в случай че е бил минал последния изпит за Виенската академия по изкуствата – по изобразяване на портрет, може би ориста на Германия щяла да е друга. Макар, че може би на негово място просто щеше да е някой различен.
