За никого не е тайна, че Диего Симеоне е винаги

За никого не е загадка, че Диего Симеоне е постоянно подготвен да даде всичко от себе си, с цел да победи, пишат от BBC. Но 48-годишният треньор на Атлетико Мадрид следва една максима - En la vida, hay que creer. В превод от испански - " В живота би трябвало да вярваш ".

Дори когато всичко сочи, че аржентинецът няма да успее, той постоянно намира сили да убеди себе си и близките, че триумфът е вероятен.

Историята ни връща 30 години обратно. Тогава 17-годишният Диего Симеоне е извикан за първи път в националния тим на Аржентина до 20 години. Той е трябвало да се появи в офиса на Аржентинската футболна федерация в Буенос Айрес.

Явил се по-рано, Симеоне стоял и чакал. Изминал половин час, а никой не се появявал. Разтревожен, младокът си купил вестник и попитал продавача дали е виждал съотборниците му. Отговорът, който получил, го изненадал - те били отпътували още в 7 сутринта. Тогава суматохата обхванала него и другия дебютант Антонио Мохамед. Това било първата им повиквателна, а те към този момент се издънили.

Или може би не.

" Веднага разбрахме, че сме разбрали ангажимента неправилно. Втурнахме се към метрото, слязохме на централната гара, а оттова трябваше да хванем два рейса, с цел да стигнем при тима. Качихме се на първия и всичко беше наред, само че осъзнахме, че нямаме повече пари. Това не ни попречи да се качим на втория рейс, а Диего отиде при водача и му сподели: " Запомни лицето ми. Един ден ще стана професионален футболист и ще играя за Аржентина. Ще бъда звезда, запомни името ми както и неговото. Не ни забравяй. Нуждаем се просто от дребна услуга... ", споделя Мохамед. Той си спомня всеки подробност от тази тирада и споделя, че водачът ги закарал без да им желае нищо.

На слизане от рейса оставали 6 километра до подготвителната база, а единственият метод да стигнат бил да тичат до там. И всякога, в който Антонио е бил на крачка да се откаже, Диего му вдъхвал кураж и го убеждавал, че към момента има късмет да стигнат в точния момент.

Когато пристигнали, тренировката към този момент била свършила. Плувнали в пот, двамата обяснили на треньора Карлос Пачаме какво се е случило и по какъв начин са стигнали. В диалог със селекционера на мъжкия тим на Аржентина Карлос Билярдо, Пачаме му разказал случката на Симеоне и Мохамед, а Билярдо останал толкоз впечатлен, че ги поканил да упражняват с мъжете, чиято подготовка още не била почнала.

Седмица по-късно младежите отпътували за Германия с тима на Аржентина, където Билярдо ги употребявал за спарингите на отбора в подготовката за Мондиал 1990.

Година по-късно Диего Симеоне и Антонио Мохамед се утвърдили в националния тим под управлението на Алфио Базиле и били членове на тима, спечелил Копа Америка през 1991 и 1993 година - последните две трофеи на Аржентина. Симеоне станал основна фигура в тима, дружно с сътрудника си в полузащитата Фернандо Редондо и легендата на Фиорентина Габриел Батистута. 

" Ел Чоло " взе участие на три международни шампионати сред 1994 и 2002 година с трима разнообразни треньори, всеки от тях със лична философия. 

Учителят му по музика Бруно Амасино си спомня, че лидерските качества на Симеоне проличали още в учебно заведение, а на въпроса какво ще прави в живота младият Диего му отвърнал: " Професоре, не се съмнявайте. Аз ще стана футболист. "

Откакто води Атлетико Мадрид аржентинецът трансформира клуба във вяра. Той прости на играчите си, че не са се постарали задоволително, само че не и в случай че не са повярвали в себе си. Първо са вярващи и по-късно футболисти. 

Философията на Симеоне е доста друга от тази на множеството топ треньори в Европа. " Футболът е като лов. Една секунда може да промени всичко, само че не коя да е секунда, а премигване. В единия миг плячката е пред теб, а в идващия към този момент я няма. " Така приготвя и тима си - за точната секунда, в която да нападне. Тази тактика се отплаща и против тимове като Реал Мадрид. Преди " Ел Чоло " да поеме " дюшекчиите " Реал не бе губил от този противник в продължение на 14 години. От назначението му тази статистика е радикално изменена - 9 победи, 10 равенства и 9 загуби в 28 мача. Макар да изгубиха финалите в Шампионската лига през 2014 и 2016 точно от Реал достигането на това равнище в Европа бе немислимо за клуба преди ерата " Симеоне ". Седемте трофея от 2011 година насам утвърдиха Атлетико измежду топ тимовете, а преди този момент даже не бяха считани за " латентен колос ".

За Симеоне футболът е като война. Друго забавно съпоставяне, което той е прави е сред футбола и уличните боеве. " И в двата случая има един миг, в който виждаш страха в очите на противника. Във футбола е същото - когато усетиш, че противника изпитва детайл на боязън, възползваш се без капка благосклонност. "

Веднъж, преди мач против Уругвай, Симеоне описал стила на игра, който е прочут в Южна Америка от десетилетия, като " да играеш, държейки нож със зъбите си ".

Тази вечер неговият войнствено надъхан Атлетико Мадрид се изправя в нова битка с огромния зложелател Реал Мадрид. Войник като състезател, той се трансформира в военачалник, подготвен на всичко да накара своите подопечни да повярват в себе си и да се борят до последния сантиметър. Дали ще успее в борбата с Реал? Отговорът ще разберем в 17:15, а единственото несъмнено е, че " дюшекчиите " ще се раздадат за своя военачалник.