Тъжните реалности на живота през социализма, за които сякаш всички забравиха
За никого не е вест, че хората на възраст просто обичат да изпитват носталгия по младостта си в социалистическа България. На всички им се коства, че тогава животът е бил доста по-добър, тъй като положителното постоянно се запомня по-добре от неприятното. Но по някаква причина те отхвърлят да си спомнят за тоталния недостиг през комунизма.
Мнозина се майтапиха, че през социализма човек прекарва половината си живот в опашка. И даже това дълготрайно страдалчество не беше гаранция, че ще получите това, което желаете.
Да, сладоледът през комунизма беше апетитен и имаше доста повече артикули, направени единствено по държавен стандарт. Но по някаква причина никой не си спомня какъв брой мъчно беше да получим нещо, без което просто не можем да си представим живота си през днешния ден.
Стоката можеше да отсъства със седмици, а когато най-сетне я внасяха, не беше допустимо да се запасиш с нея за в бъдеще, тъй като даваха закрепено количество от продукта и нито грам повече. Майките постоянно трябваше да влачат децата си със себе си до магазините, с цел да получат норма най-малко за двама.
Докато маслото се появяваше в един отдел, наденицатацъфваше в различен. Трябваше да се нареждам на две километрови опашки едновременно и непрестанно да търча сред тях, да схвана дали не съм изпуснал момента. А какъв брой псувни се отнасяха на тези опашки!
И това не беше единствено в продоволствените магазини. А опашките за техника, мебели и най-лошото, за коли, които, както си спомняме, въобще не бяха разкош, а средство за напредване, въобще не желая да си припомням.
Добре е, в случай че сте съумели по някакъв метод да спестите за заветни Вартбург. Но откакто платите парите, трябваше да чакате още няколко години, до момента в който най-сетне го получите. Дори връзките не постоянно помагаха за ускорение на този развой. Такъв беше дефицитът през комунизма.
Но да оставим колата. Кое семейство може да живее обикновено без ледник? А в този момент се пробвайте да познаете. Трябваше постоянно да имаш ръзки с потребни, само че неприятни хора. Иначе нямаше по какъв начин да се получат обувките на детето за учебно заведение или заветните килими на стената.
Защо всички тези ужасяващи действителности от комунизма са изчезнали от паметта на хората, е неясно. Сега всички отиват в супермаркета, където могат да намерят всичко и въобще не схващат какъв разкош е това.
Дефицитът през социализма се трансформира в някакво извратено национално развлечение. Никой не си представяше, че може да бъде по-добре. Може би би било хубаво да върнем хората за известно време към комунистическите действителности. Просто за профилактика.
