Симон Жакмюс - момчето, което не пуска полата на майка си
За незапознатите с френския името му в оригинал се написа по метод, който няма връзка с основния мозък – Jacquemus. За тези пък, за които модата се заключава в концепцията „ нещо за обличане “, същото това име може да значи всичко – от анимационен воин на Pixar до завъртян десерт в скъпарски ресторант. Но пък хората, които дишат мода и не вършат взаимни отстъпки с избора на облекла и аксесоари, са влюбени в него и чудесно знаят по какъв начин се произнася името му. Защото сбирка след сбирка дизайнерът Симон Порт Жакмюс съумява да балансира на тънката граница сред концептуалното и комерсиалното и като същи цар Мидас всичко, до което се допре, се трансформира в злато.Едва на 32, чаровният марсилец с атлетично тяло и секси лицево окосмение несъмнено е един от най-интересните и надарени модерни дизайнери. Освен това от напълно скоро е щастливо омъжен. Апокалиптично настроеният българин несъмнено би се отнесъл с обичаен песимизъм към сходен триумф и ще каже: „ Абе, доста добре не е на добре “. Дали не е на добре, или пък ще стане още по-добре, единствено бъдещето ще покаже. Но към този момент Симон Жакмюс дава всички индикации, че ще се позадържи на върха на славата и триумфа. Както и на любовното благополучие. Ако успееш в Париж, ще успееш на всички места Симон е роден на 16 януари 1990 година в дребното градче Салон, на петдесетина километра северозападно от Марсилия. Родителите му са фермери и момчето прекарва огромна част от детските и юношеските си години, помагайки им, като продава плодовете и зеленчуците фамилно произвеждане на локалния пазар. Колкото и да е необичайно, точно от този пазар потегля вманиачаването му по Париж. Бързо се научава да разпознава столичаните по регистрационните номера на колите им и, какъвто си е приказлив, връзката му с тях върви напълно естествено.От тези диалози в главата му се набива концепцията, че Париж е мястото, където могат да се осъществен всичките му фантазии. А те не са една и две. Като по-малък си мечтае да стане духовник, само че не поради отдаденост към Бог, а тъй като намира облеклата на отчетата за изключително секси. Тази му „ религиозна “ пристрастеност прераства в пристрастеност към облеклото въобще. Веднъж от остаряло перде ушива пола за майка си, а когато един ден тя идва да го вземе от учебно заведение, облечена с полата, на света няма по-щастливо хлапе от него. Оттогава стартира да си фантазира какъв брой прочут ще стане, когато порасне. Няма самообладание да приключи гимназия и да се махне от Салон. Което и прави малко след 18-ия си рожден ден. Записва се да учи в ESMOD – частно и доста влиятелно парижко висше учебно заведение за мода, учредено през далечната 1841 г.Разочарованието от академичната среда скоро го връхлита с цялостна мощ – студентите наподобяват вяли и лишени от упоритост, а преподавателите са високомерни и по всякакъв начин се пробват да подкастрят необятно разперените му крила, натяквайки му, че би трябвало да си наляга парцалите и да не е толкоз придирчив, в случай че желае да вземе тапия и да има най-малък късмет за триумф в стилния бизнес.
Известно време Симон се пробва да играе по техните правила, обаче ненавременната гибел на майка му в автомобилна злополука през 2008 година му работи като отрезвяващ пестник.Изведнъж му просветва, че всичко в този живот е ефимерно и може да изчезне за секунда. Затова не си заслужава човек да губи време за нещо, което не го прави благополучен и по-скоро го дърпа обратно.След трагичния случай с обичаната му майка Симон напуща учебното заведение, в което по този начин и по този начин не се е почувствал удобно, и се връща в родния град. Изгубил индивида, който безусловно го е подкрепял, в този момент той е комплициран и не знае накъде да поеме. Един ден, до момента в който се мотае из локалния битак, се озовава пред сергията на шивачка, чиято стока възражда загатна за полата, която като дете е направил за майка си. Моли дамата да му помогне да скрои някоя дреха. Тя се съгласява и на другия ден той още веднъж цъфва на битака с парче хартия в ръка, на която е нарисувал… пола. Разбира се, тогава младежът не подозира, че рисунката ще промени живота му напълно. Защото точно тази пола ще се трансформира в първия продукт от първата сбирка на личния му лейбъл, който взема решение да кръсти с моминското име на майка си. И по този начин слага началото на Jacquemus.
Като момчетата… само че не като всички момчета 19-годишният Симон се връща в Париж и е още по-нахъсан да успее и отпреди. Вече е събрал задоволително скици за първата си сбирка, обаче в град като този човек не може да стартира какъвто и да е бизнес без разполагаем капитал. Затова стартира работа като продавач в бутика на влиятелната фешън марка Comme des Garçons (като момчетата, от фр.). Това решение се оказва добър ход, тъй като след време основателката на марката Рей Кавакубо и брачният партньор ѝ Ейдриън Джоф ще станат ракетата притежател за прохождащия бизнес на амбициозния млад дизайнер. Джоф напряко се влюбва в изчистената, минималистична кройка на моделите на Симон, без, несъмнено, да е наясно, че са такива, тъй като младежът не разполага с задоволително средства, с цел да прави по-дръзки и обилни откъм материали и визия облекла.Но както от време на време става в живота, дефектът се трансформира в резултат. С времето точно този банален до прекаленост дизайн ще се трансформира в запазена марка на Симон, в един френски „ мак-енд-чийз “. Проста храна за богове. Божествена храна за простосмъртни.
Въпросът обаче е: по какъв начин 19-годишен провинциалист, който се устоя, като продава непознати фешън творения, съумява да си завоюва име в толкоз конкурентен бизнес, и то не къде и да е, а в абсолютния център на стилната галактика, в Париж?За Симон всичко стартира с една елементарна концепция: да разпространява себе си и творенията си в обществената платформа Tumblr, която през 2009-а е еквивалентът на Instagram. Въпреки че качва основно скици на модели, върху които работи, скоро се снабдява със солидно количество почитатели. Убеден, че хората не са безразлични към работата му, взема решение, че е време да предприеме идната стъпка, и моли брат си Феликс да му помогне да си направи личен уеб страница, където да демонстрира моделите си. И по този начин съумява още по-ярко да съобщи наличието си пред света.
Пробивът След няколко години, през които работи настойчиво, с цел да бъде видян освен от стилните лаици, само че и от престижите в сектора, най-сетне птичето на шанса каца на рамото му. Това става с номинацията му за влиятелната премия за млади дизайнери на LVMH. Всяка година хиляди напористи младежи, решени да пробият в стилната промишленост, са номинирани за LVMH, а в края на дългия селекционен развой един-единствен претендент получава премия в размер на 300 хиляди евро и, което е по-важно – и една година под крилото на LVMH. Това значи, че конгломератът поема уговорката да свърши цялата тежка работа към създаването на лейбъла и превръщането му в печеливш бранд. Иначе казано, учат гарджето по какъв начин да полети.И внимание, в този момент идва непредвиденият поврат. Комисията, формирана от девет огромни имена в света на модата, измежду които Карл Лагерфелд и Марк Джейкъбс, свежда листата от номинираните до осем имена. Конкуренцията е жестока, изборът е сложен. Но най-после деветимата съдии се стопират на двамата португалски дизайнери зад лейбъла Marques’Almeida. Нашият воин не печели премията. Или най-малко не премията, която чака.На съдбовния 12 януари 2015 година актрисата Натали Портман оповестява името на любимеца на журито. Но след пауза, през която изчакват аплодисментите за спечелилите да стихнат, един от другите претенденти ненадейно е свикан да се качи на сцената. Това е Симон Жакмюс. Простотата и свежестта на сбирките му, както и този непонятен Х фактор, който малко хора носят в себе си, карат журито да му връчи спомагателна, специфична премия – с двойно по-малка парична стойност, само че със същия едногодишен интервал на менторство от страна на Luis Vuiton.И по този начин, без да бъде огромният победител, Жакмюс въпреки всичко получава по този начин нужния подтик, от който всеки стартъп се нуждае, с цел да поеме напред и нагоре.
Лавандуловите полета Юни 2019 година. Мястото е Валенсол, малко градче с едвам 3000 души население в Югоизточна Франция. Жакмюс избира това затънтено, само че и изпълнено с необяснимо чудо място за фон за представянето на сбирката си “Le coup de Soleil ” (слънчево изгаряне, от фр.). Заради неизбродимото наситенолилаво на цвят лавандулово поле, посред което по розов килим дефилират моделите, по-късно ревюто ще стане известно като „ Лавандуловото шоу “ и ще пръсне обществените медии по гледаемост. Освен с необичайния сетинг, шоуто е новаторско и с това, че Жакмюс взима смелото решение да показа едновременно пролетните си прет-а-порте сбирки за мъжко и дамско облекло, оптимизирайки по този метод индустриалния цикъл и спестявайки разноските за две обособени ревюта – нещо, което, принудени от коронавирус пандемията, ще създадат по-късно и марки като Gucci, Michael Kors, Armani, Marc Jacobs, Dior и Saint Laurent.Според мнението освен на почитателите на марката, само че и на стилните корифеи, това към този момент е може би най-хубавото шоу на дизайнера. За часове почитателите му се усилват с 1,8 милиона, а фотоси и видеа от дефилето посред уханните лавандулови шубраци заливат обществените медии.Дааа, към този момент няма никакво подозрение – родила се е супернова звезда, която свети с мека люлякова светлина. 
За-за-зу! За разлика от доста други млади създатели, които в желанието си да се откроят с уникалност и екстравагантност от време на време излизат отвън релсите на естетиката, Симон Жакмюс не разрешава славата и упоритостта да го умопомрачат. Остава правилен на креативната си идея за съвременен изискан – същата, на която е заложил още в първата си скромна, сътворена съвсем от подръчни материали сбирка.Жакмюс е дизайнер, който познава себе си доста добре и си има вяра, само че без да показва надута придирчивост. Той не търси безусловно нови направления, обаче с всяка последваща сбирка съумява да се надгради. Това, несъмнено, не значи, че не обича да опитва, в противен случай – само че когато го прави, го прави с такава ефирна ненатрапчивост и лекост, че някак постоянно съумява да не оцветява отвън контурите на лейбъла си. И, наподобява, тъкмо това е неговото „ за-за-зу “, както едно време го назова Кари Брадшоу – възприятието на пеперуди в стомаха при срещата с някого, в който мигновено се влюбваш, и което кара почитателите на марката да се връщат при Жакмюс за още и още.Какво би трябвало да се случи оттук насетне, с цел да се циментира изцяло звездният статут на един фешън дизайнер? Много просто – някой доста прочут, или най-добре няколко доста известни хора да се снимат, облечени в нещо, което е твое създание. Или пък да държат в ръка миничантичка с твоето име на нея. Както вършат Кайли Дженър, Хейли Бийбър и Риана…
Мъничето, което е суперголямо Едва ли има по-разпознаваем аксесоар с логото на марката Jacquemus oт дребната по размери чанта, станала известна като Le chiquito – „ Мъничето “. Чантичката с формата и съвсем размера на катанец, която се предлага във всевъзможни цветове, е кокетна, сладка и хем ненатрапчива, хем крещяща: „ Вижте ме – аз съм тук! “.Откакто „ Мъничето “ излиза на пазара, то мигновено се трансформира в шлагер и като че ли заживява собствен личен живот. Много други дизайнери се пробват да го изкопират, само че без необикновен триумф, тъй като чантата на Жакмюс просто има оня несравним сексапил, който не предстои на копи-пейст и който съумя да изстреля основателя си доста високо в орбитата на стилната мейнстрийм просвета.
Бъдещето е в този момент За Симон бъдещето не е някаква абстракция. За него то се случва през днешния ден и се случва непрекъснато. Бидейки самостоятелен лейбъл, доста специалисти чакат, че рано или късно Jacquemus ще бъде платен от различен, доста по-голям лейбъл, а на Симон ще прeдложат да стане основен дизайнер. Засега обаче 32-годишният марсилец удържа фронта. Последните му две сбирки са признати възторжено. Може би тъй като на фона на стотиците дефилета годишно ревютата му не са просто разходка на облекла по стилния подиум, а описват истории, които вълнуват и приобщават. Колекцията му “L’amour ”, показана през юни предходната година посред житно поле отвън Париж, на която, поради пандемията, са позволени едвам стотина фенове, подчертава върху простички, само че и непреходни неща като почтената обич и романтиката.„ Искаше ми се да наподобява като елементарна селска женитба. Или жътварски фестивал – споделя дизайнерът във връзка ревюто. – Исках да показва концепцията за събитие, което събира хората на едно място, с цел да честват любовта. Въпреки че тогава това беше физически невероятно и всеки от екипа работеше от къщи, въпреки всичко магията се получи. “
За презентацията на последната си сбирка това лято Жакмюс не изневерява на стила си и избира нетрадиционен сетинг – солниците в просторния, равнинен и обгорял от слънчевите лъчи регион Камарг в най-южната част на Франция. Колекцията в бяло и черно, която показва, стилните критици разказват най-често с епитета „ извънземна “ – нещо, в което се убеждават с очите си от първия ред ВИП посетители като Венсан Касел, модела Амелия Грей, инфлуенсърите Синди Кимбърли и Донтей Коли, както и самата Виктория Бекъм.Но оттатък стилните ателиета, дефилета, фотосесиите и дребните чантички, увиснали на китка на някоя Кардашиян, животът на индивида зад целия този триумф е напълно елементарен. Защото и той, като мен и теб, търси щастието в най-простите неща: другарството, предаността, любовта. И както наподобява, и в това житейско начинание на Симон доста му върви. 
На 27 август т.г. Жакмюс и неговият обичан, изпълнителният шеф на цифровата организация Yoann and Marco Марко Маестри, с който са дружно от 2018 година, си споделиха заветното „ да “ на луксозна и доста стилна брачна гала. И тъй като към този момент знаем, че Симон се е потвърдил в това да избира съвършената и най-ефектна локация за всяко събитие, и този път нямаше по какъв начин да избере по-съвършено и изпълнено с носталгия и романтика място – селцето Шарлевал в Южна Франция, където минава огромна част от детството му. Разбира се, измежду гостите на тържеството не липсват звезди, измежду които несъмнено се откроява Дуа Липа с нейната транспарантна бяла рокля.Но това, което същински съумява да развълнува Симон до сълзи, е гледката на локалните, наизлезли по улиците на селото, с цел да поздравят него и брачна половинка му. Пред Vogue дизайнерът споделя: „ Видях доста познати лица от детските ми години в тълпата – някои си носеха бинокли, с цел да виждат по-добре, други, надвесени от прозорците, викаха името ми и ръкопляскаха. Дядо ми се опасяваше, че ще ни замерят с домати, тъй като сме гей, обаче имаше единствено обич. Беше красиво, беше значимо. И се почувствах спокоен. “
За медения си месец младоженците възнамеряват странствуване до Египет, откъдето, можем да сме сигурни, Симон ще се върне доста въодушевен и с нови хрумвания за бъдещи „ извънземни “ сбирки.
Известно време Симон се пробва да играе по техните правила, обаче ненавременната гибел на майка му в автомобилна злополука през 2008 година му работи като отрезвяващ пестник.Изведнъж му просветва, че всичко в този живот е ефимерно и може да изчезне за секунда. Затова не си заслужава човек да губи време за нещо, което не го прави благополучен и по-скоро го дърпа обратно.След трагичния случай с обичаната му майка Симон напуща учебното заведение, в което по този начин и по този начин не се е почувствал удобно, и се връща в родния град. Изгубил индивида, който безусловно го е подкрепял, в този момент той е комплициран и не знае накъде да поеме. Един ден, до момента в който се мотае из локалния битак, се озовава пред сергията на шивачка, чиято стока възражда загатна за полата, която като дете е направил за майка си. Моли дамата да му помогне да скрои някоя дреха. Тя се съгласява и на другия ден той още веднъж цъфва на битака с парче хартия в ръка, на която е нарисувал… пола. Разбира се, тогава младежът не подозира, че рисунката ще промени живота му напълно. Защото точно тази пола ще се трансформира в първия продукт от първата сбирка на личния му лейбъл, който взема решение да кръсти с моминското име на майка си. И по този начин слага началото на Jacquemus.
Като момчетата… само че не като всички момчета 19-годишният Симон се връща в Париж и е още по-нахъсан да успее и отпреди. Вече е събрал задоволително скици за първата си сбирка, обаче в град като този човек не може да стартира какъвто и да е бизнес без разполагаем капитал. Затова стартира работа като продавач в бутика на влиятелната фешън марка Comme des Garçons (като момчетата, от фр.). Това решение се оказва добър ход, тъй като след време основателката на марката Рей Кавакубо и брачният партньор ѝ Ейдриън Джоф ще станат ракетата притежател за прохождащия бизнес на амбициозния млад дизайнер. Джоф напряко се влюбва в изчистената, минималистична кройка на моделите на Симон, без, несъмнено, да е наясно, че са такива, тъй като младежът не разполага с задоволително средства, с цел да прави по-дръзки и обилни откъм материали и визия облекла.Но както от време на време става в живота, дефектът се трансформира в резултат. С времето точно този банален до прекаленост дизайн ще се трансформира в запазена марка на Симон, в един френски „ мак-енд-чийз “. Проста храна за богове. Божествена храна за простосмъртни.
Въпросът обаче е: по какъв начин 19-годишен провинциалист, който се устоя, като продава непознати фешън творения, съумява да си завоюва име в толкоз конкурентен бизнес, и то не къде и да е, а в абсолютния център на стилната галактика, в Париж?За Симон всичко стартира с една елементарна концепция: да разпространява себе си и творенията си в обществената платформа Tumblr, която през 2009-а е еквивалентът на Instagram. Въпреки че качва основно скици на модели, върху които работи, скоро се снабдява със солидно количество почитатели. Убеден, че хората не са безразлични към работата му, взема решение, че е време да предприеме идната стъпка, и моли брат си Феликс да му помогне да си направи личен уеб страница, където да демонстрира моделите си. И по този начин съумява още по-ярко да съобщи наличието си пред света.
Пробивът След няколко години, през които работи настойчиво, с цел да бъде видян освен от стилните лаици, само че и от престижите в сектора, най-сетне птичето на шанса каца на рамото му. Това става с номинацията му за влиятелната премия за млади дизайнери на LVMH. Всяка година хиляди напористи младежи, решени да пробият в стилната промишленост, са номинирани за LVMH, а в края на дългия селекционен развой един-единствен претендент получава премия в размер на 300 хиляди евро и, което е по-важно – и една година под крилото на LVMH. Това значи, че конгломератът поема уговорката да свърши цялата тежка работа към създаването на лейбъла и превръщането му в печеливш бранд. Иначе казано, учат гарджето по какъв начин да полети.И внимание, в този момент идва непредвиденият поврат. Комисията, формирана от девет огромни имена в света на модата, измежду които Карл Лагерфелд и Марк Джейкъбс, свежда листата от номинираните до осем имена. Конкуренцията е жестока, изборът е сложен. Но най-после деветимата съдии се стопират на двамата португалски дизайнери зад лейбъла Marques’Almeida. Нашият воин не печели премията. Или най-малко не премията, която чака.На съдбовния 12 януари 2015 година актрисата Натали Портман оповестява името на любимеца на журито. Но след пауза, през която изчакват аплодисментите за спечелилите да стихнат, един от другите претенденти ненадейно е свикан да се качи на сцената. Това е Симон Жакмюс. Простотата и свежестта на сбирките му, както и този непонятен Х фактор, който малко хора носят в себе си, карат журито да му връчи спомагателна, специфична премия – с двойно по-малка парична стойност, само че със същия едногодишен интервал на менторство от страна на Luis Vuiton.И по този начин, без да бъде огромният победител, Жакмюс въпреки всичко получава по този начин нужния подтик, от който всеки стартъп се нуждае, с цел да поеме напред и нагоре.
Лавандуловите полета Юни 2019 година. Мястото е Валенсол, малко градче с едвам 3000 души население в Югоизточна Франция. Жакмюс избира това затънтено, само че и изпълнено с необяснимо чудо място за фон за представянето на сбирката си “Le coup de Soleil ” (слънчево изгаряне, от фр.). Заради неизбродимото наситенолилаво на цвят лавандулово поле, посред което по розов килим дефилират моделите, по-късно ревюто ще стане известно като „ Лавандуловото шоу “ и ще пръсне обществените медии по гледаемост. Освен с необичайния сетинг, шоуто е новаторско и с това, че Жакмюс взима смелото решение да показа едновременно пролетните си прет-а-порте сбирки за мъжко и дамско облекло, оптимизирайки по този метод индустриалния цикъл и спестявайки разноските за две обособени ревюта – нещо, което, принудени от коронавирус пандемията, ще създадат по-късно и марки като Gucci, Michael Kors, Armani, Marc Jacobs, Dior и Saint Laurent.Според мнението освен на почитателите на марката, само че и на стилните корифеи, това към този момент е може би най-хубавото шоу на дизайнера. За часове почитателите му се усилват с 1,8 милиона, а фотоси и видеа от дефилето посред уханните лавандулови шубраци заливат обществените медии.Дааа, към този момент няма никакво подозрение – родила се е супернова звезда, която свети с мека люлякова светлина. За-за-зу! За разлика от доста други млади създатели, които в желанието си да се откроят с уникалност и екстравагантност от време на време излизат отвън релсите на естетиката, Симон Жакмюс не разрешава славата и упоритостта да го умопомрачат. Остава правилен на креативната си идея за съвременен изискан – същата, на която е заложил още в първата си скромна, сътворена съвсем от подръчни материали сбирка.Жакмюс е дизайнер, който познава себе си доста добре и си има вяра, само че без да показва надута придирчивост. Той не търси безусловно нови направления, обаче с всяка последваща сбирка съумява да се надгради. Това, несъмнено, не значи, че не обича да опитва, в противен случай – само че когато го прави, го прави с такава ефирна ненатрапчивост и лекост, че някак постоянно съумява да не оцветява отвън контурите на лейбъла си. И, наподобява, тъкмо това е неговото „ за-за-зу “, както едно време го назова Кари Брадшоу – възприятието на пеперуди в стомаха при срещата с някого, в който мигновено се влюбваш, и което кара почитателите на марката да се връщат при Жакмюс за още и още.Какво би трябвало да се случи оттук насетне, с цел да се циментира изцяло звездният статут на един фешън дизайнер? Много просто – някой доста прочут, или най-добре няколко доста известни хора да се снимат, облечени в нещо, което е твое създание. Или пък да държат в ръка миничантичка с твоето име на нея. Както вършат Кайли Дженър, Хейли Бийбър и Риана…
Мъничето, което е суперголямо Едва ли има по-разпознаваем аксесоар с логото на марката Jacquemus oт дребната по размери чанта, станала известна като Le chiquito – „ Мъничето “. Чантичката с формата и съвсем размера на катанец, която се предлага във всевъзможни цветове, е кокетна, сладка и хем ненатрапчива, хем крещяща: „ Вижте ме – аз съм тук! “.Откакто „ Мъничето “ излиза на пазара, то мигновено се трансформира в шлагер и като че ли заживява собствен личен живот. Много други дизайнери се пробват да го изкопират, само че без необикновен триумф, тъй като чантата на Жакмюс просто има оня несравним сексапил, който не предстои на копи-пейст и който съумя да изстреля основателя си доста високо в орбитата на стилната мейнстрийм просвета.
Бъдещето е в този момент За Симон бъдещето не е някаква абстракция. За него то се случва през днешния ден и се случва непрекъснато. Бидейки самостоятелен лейбъл, доста специалисти чакат, че рано или късно Jacquemus ще бъде платен от различен, доста по-голям лейбъл, а на Симон ще прeдложат да стане основен дизайнер. Засега обаче 32-годишният марсилец удържа фронта. Последните му две сбирки са признати възторжено. Може би тъй като на фона на стотиците дефилета годишно ревютата му не са просто разходка на облекла по стилния подиум, а описват истории, които вълнуват и приобщават. Колекцията му “L’amour ”, показана през юни предходната година посред житно поле отвън Париж, на която, поради пандемията, са позволени едвам стотина фенове, подчертава върху простички, само че и непреходни неща като почтената обич и романтиката.„ Искаше ми се да наподобява като елементарна селска женитба. Или жътварски фестивал – споделя дизайнерът във връзка ревюто. – Исках да показва концепцията за събитие, което събира хората на едно място, с цел да честват любовта. Въпреки че тогава това беше физически невероятно и всеки от екипа работеше от къщи, въпреки всичко магията се получи. “
За презентацията на последната си сбирка това лято Жакмюс не изневерява на стила си и избира нетрадиционен сетинг – солниците в просторния, равнинен и обгорял от слънчевите лъчи регион Камарг в най-южната част на Франция. Колекцията в бяло и черно, която показва, стилните критици разказват най-често с епитета „ извънземна “ – нещо, в което се убеждават с очите си от първия ред ВИП посетители като Венсан Касел, модела Амелия Грей, инфлуенсърите Синди Кимбърли и Донтей Коли, както и самата Виктория Бекъм.Но оттатък стилните ателиета, дефилета, фотосесиите и дребните чантички, увиснали на китка на някоя Кардашиян, животът на индивида зад целия този триумф е напълно елементарен. Защото и той, като мен и теб, търси щастието в най-простите неща: другарството, предаността, любовта. И както наподобява, и в това житейско начинание на Симон доста му върви. На 27 август т.г. Жакмюс и неговият обичан, изпълнителният шеф на цифровата организация Yoann and Marco Марко Маестри, с който са дружно от 2018 година, си споделиха заветното „ да “ на луксозна и доста стилна брачна гала. И тъй като към този момент знаем, че Симон се е потвърдил в това да избира съвършената и най-ефектна локация за всяко събитие, и този път нямаше по какъв начин да избере по-съвършено и изпълнено с носталгия и романтика място – селцето Шарлевал в Южна Франция, където минава огромна част от детството му. Разбира се, измежду гостите на тържеството не липсват звезди, измежду които несъмнено се откроява Дуа Липа с нейната транспарантна бяла рокля.Но това, което същински съумява да развълнува Симон до сълзи, е гледката на локалните, наизлезли по улиците на селото, с цел да поздравят него и брачна половинка му. Пред Vogue дизайнерът споделя: „ Видях доста познати лица от детските ми години в тълпата – някои си носеха бинокли, с цел да виждат по-добре, други, надвесени от прозорците, викаха името ми и ръкопляскаха. Дядо ми се опасяваше, че ще ни замерят с домати, тъй като сме гей, обаче имаше единствено обич. Беше красиво, беше значимо. И се почувствах спокоен. “ За медения си месец младоженците възнамеряват странствуване до Египет, откъдето, можем да сме сигурни, Симон ще се върне доста въодушевен и с нови хрумвания за бъдещи „ извънземни “ сбирки.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ