Ирен Кривошиева за нея: Така го изигра, че чак замириса на спирт!
За нейните двайсет и няколко години има най-малко 20 страхотни неща, които могат я опишат като човек, за който разнообразието не е цел, а смисъл за живота ѝ като актьор. Още по-невероятно наподобява пандемичната и замръзнала откъм просвета и всичко останало 2020-а година. За Климентина Фърцова тя се оказва прочувствен старт за всяка една от посоките, които сега е поела – кино, музика, спектакъл, телевизия.
Преди да стъпи на сцената, пред камерата или зад микрофона, тя работи като екскурзовод и има намерение да учи маркетинг. Баща й мечтае да стане артист, и като че ли тази фантазия се сбъдва посредством най-красивото нещо, което той самият е основал като родител.
Съдбата е не просто благосклонна, само че, като на кино, се намесва тъкмо тогава, когато би трябвало. Климентина взема решение да кандидатства в НАТФИЗ, откакто на „ Раковска “ среща инцидентно подпийнал човечец, който пее в дъжда „ Как ще ги стигнем американците “ на Тодор Колев. Историята се оказва вдъхновяваща, а по-късно, когато към този момент е в НАТФИЗ, схваща, че уличният актьор е професионален артист, само че осъществяването ме не е било скеч.
Още по тематиката
Днес Климентина Фърцова похвали за присъединяване си в новия български филм „ Голата истина за група „ Жигули “, за основната роля в „ Закуска в Тифани “, в Пловдивския спектакъл и за новия албум на групата й Crimson Velvet. Един от най-впечатляващите мнения за гения си получава от Ирен Кривошиева по време на фотосите на сериала „ Белези “. Има епизод, в която героинята на Климентина би трябвало да връхлети пияна на една публична вечеря. До последно обаче тя не е сигурна дали това, което прави е положително. Тогава Ирен Кривошиева споделя „ Така го изигра, че чак замириса на алкохол! “.
Климентина Фърцова споделя за „ Белези “, за „ Голата истина за група „ Жигули “, за „ Закуска в Тифани “, за новия албум на групата й Crimson Velvet, за житейската философия, за фамилията, любовта и приятелит, и за вдъхновението отвън музика, театъра, киното и малкия екран.
За доста актьори 2020 година бе пагубна? Каква беше за Вас?
- Аз съм овен. При мен всичко е наопаки. По някаква странна случайност, 2020-а беше за мен късметлийска година. Изскочиха доста благоприятни условия, които пък се оказаха съществени провокации и, около цялата тази работа, съвсем изключих за обстановката с пандемичната конюнктура.
Още по тематиката
Докато академията и театрите бяха затворени, започнахме подготовка и фотоси на „ Голата истина за група „ Жигули “. Веднага след кино лентата влязох в подготовки на „ Закуска в Тифани “, в Пловдивския спектакъл. Няколко дни след премиерата започнаха фотосите на сериала „ Белези “. След това бързо трябваше да се активизираме с бандата да запишем първия ни албум. Някак вълшебен отлетя времето.
Героинята Ви в „ Белези “ има странна, само че, за жалост, не и необикновена орис. С какво Ви подхожда нейния облик?
- Радост е едно малко момиче с огромни фантазии. Да, случва и се да попадне в не доста красиви обстановки. Опитах се да прокарам много от личния си темперамент в облика. Знам какво е да си младеж и целият свят да ти е крив.
Това е едно момиче, което търси решения на доста проблеми. Отначало ще ѝ е мъчно и не постоянно ще постъпва вярно, само че ще си вземе урок и ще откри смисъл и посока. Има протест в нея. И много непримиримост. Мисля, че в това е чарът ѝ.
Кой е най-интересният отзвук, който получихте за представянето си в сериала?
- В шести епизод снимахме сцена, в която трябваше да връхлетя пияна на една публична вечеря. До последно не бях сигурна дали това, което върша е окей, и тогава Ирен Кривошиева ми сподели „ Така го изигра, че чак замириса на алкохол! “.
Участието в „ Белези “ промени ли нещо във Вашата житейската философия?
- По-скоро го удостовери. Ако не си почтен с другите, не си почтен и пред самия себе си. Лъжата е единствено отсрочване на казуса. Това води до повече недоразумения.
А каква е Вашата житейската философия? Бихте ли я описала с едно изречение?
- Трябва да си разрешаваме по-често да бъдем смели. Животът не постоянно е розов. Ако вдигнем ръце и се предадем – в никакъв случай няма да бъдем щастливи.
Какво прилагателно бихте сложила против всяка една от думичките – обич, благополучие, другари, семейство, брак и Климентина?
- Любов – огромна, благополучие – елементарно, другари – мъчно, семейство – нужно, брак – ужасно, Климентина – надалеч.
Сериалът визира много проблеми, свързани със актуалното семейство като домашното принуждение и изоставените деца, фамилни рецесии, невярност и обществени контрасти. Може ли да се каже, че някоя от тематики Ви е близка?
- Това са проблеми, които за жалост участват в всекидневието ни, само че ние приказваме прекомерно малко за тях. Семейството и средата, в която израстваш, те възпитават за цялостен живот и от време на време се желаят много старания, с цел да се пребориш със личния си темперамент. Не мога да кажа, че тези тематики са ми толкоз близки, колкото блестящо са наранени в сериала. Но съм попадала в много неприятни обстановки, които са ме научили на значими неща.
В новия български филм „ Голата истина за група Жигули “ сте щерка на Михаил Билалов и Параскева Джукелова? На какво Ви научи това „ семейство “, освен професионално?
- Възрастните от време на време не помнят да мечтаят. Ние не би трябвало да им се сърдим. А да ги побутнем по рамото и да им напомним, че в никакъв случай не е късно да върнат лентата малко обратно и да създадат това, което постоянно са желали.
А какво е същинското Ви семейство? Има ли артисти във семейството? Кой Ви насърчи да се занимавате професионално с тази специалност?
- Театърът беше моя спонтанна самодейност. В семейство ми няма артисти. Нито пък съм се занимавала с това от дребна. Записах се на школа три месеца преди изпитите. И стана знамение.
Баща ми постоянно е имал сантимент към старите български филми. Знаеше наизуст всяка една имитация и отново продължаваше да ги гледа. Кандидатствал е на времето, не са го приели. Беше благополучен около нещата, които започнаха да ми се случват. Освен него несъмнено, всички постоянно са ме подкрепяли.
В „ Закуска в Тифани “, в Пловдивския спектакъл, работите с Диана Добрева, която Ви поверява основната роля. Искаше ли се от Вас специфична подготовка преди подготовките? Как е построен Вашия персонаж?
- „ Закуска в Тифани “, и въобще работата с Диана, беше предизвикателство за мен. Страшно съм ѝ признателна, че ми гласоподава доверие за ролята. До последно не можех да допускам, че съм утвърдена. Това е облик, на който постоянно съм се възхищавала. Вярно е, че с Холи имаме допирни точки, само че по някои черти тотално се разграничаваме.
Трябваше да се сбогувам със скъсаните си кецове и всичко хлапашко в държанието си. Трябваше да се науча да бъда дама. Токчета, рокли, червило, минималистични жестове, походка – различен тип самочувствие на сцената. Не споделям, че Холи не носи кецове. Зависи в какъв миг я хванеш. Тази жена може да бъде всичко – и то със страшна лекост. Може би това е нейната загадка.
Как оцелява Crimson Velvet по време на пандемията? Записвате ли нова музика? Правите ли онлайн концерти или търсите други способи да се поддържате във форма и като екип?
- Покрай всички останали неща, с които се занимавах последните месеци, кипеше и работа с групата по запис на първия ни албум „ В теб “. Да, срещнахме известни спънки около пандемията, само че с последни сили успяхме да спазим всички периоди, да запишем и пуснем 15 песни.
Сега работим по няколко напълно нови части, на едно от които ще снимаме и видеоклип.
Виждате ли смисъл в издаването и продаването на музика?
- Виждам смисъл в процеса на основаване на музика. Когато работим обещано парче, всеки предлага нещо, всеки прибавя нещо, всеки оставя част от себе там и, в случай че това не е велико, не знам кое е...
Ние свирим напредничав рок. Широката публика надалеч не ни е приоритет. Не мога да деля музиката на хубава и неприятна, само че знам какво се продава. Мисля на цялата тази работа по-скоро като метод на изложение, а не като средство за правене на пари.
Пеете на български? Защо?
- Защото единствено аз знам немски, а британският е прекомерно банален (Смее се – бел. а.). Пеем на български, тъй като е естествено. Ако някой текст ни пристигна на различен език, ще го изпеем на него. Едно от частите, които пуснахме, е с британски текст.
Какво Ви въодушевява отвън музика, театъра, киното и малкия екран? Налага ли се да си почивате от тях?
- Всъщност, всички тези неща са резултат от вдъхновението. А това, което ме въодушевява, са дребните неща. Морето, птичките заран, инцидентните срещи, дребните деца, някой малък скандал, тъгата, дамата с цветята на „ Раковска “, обичана ария, която пускат по радиото. Обичам да пиша за тези неща. Така си почивам.
Преди да стъпи на сцената, пред камерата или зад микрофона, тя работи като екскурзовод и има намерение да учи маркетинг. Баща й мечтае да стане артист, и като че ли тази фантазия се сбъдва посредством най-красивото нещо, което той самият е основал като родител.
Съдбата е не просто благосклонна, само че, като на кино, се намесва тъкмо тогава, когато би трябвало. Климентина взема решение да кандидатства в НАТФИЗ, откакто на „ Раковска “ среща инцидентно подпийнал човечец, който пее в дъжда „ Как ще ги стигнем американците “ на Тодор Колев. Историята се оказва вдъхновяваща, а по-късно, когато към този момент е в НАТФИЗ, схваща, че уличният актьор е професионален артист, само че осъществяването ме не е било скеч.
Още по тематиката
Днес Климентина Фърцова похвали за присъединяване си в новия български филм „ Голата истина за група „ Жигули “, за основната роля в „ Закуска в Тифани “, в Пловдивския спектакъл и за новия албум на групата й Crimson Velvet. Един от най-впечатляващите мнения за гения си получава от Ирен Кривошиева по време на фотосите на сериала „ Белези “. Има епизод, в която героинята на Климентина би трябвало да връхлети пияна на една публична вечеря. До последно обаче тя не е сигурна дали това, което прави е положително. Тогава Ирен Кривошиева споделя „ Така го изигра, че чак замириса на алкохол! “.
Климентина Фърцова споделя за „ Белези “, за „ Голата истина за група „ Жигули “, за „ Закуска в Тифани “, за новия албум на групата й Crimson Velvet, за житейската философия, за фамилията, любовта и приятелит, и за вдъхновението отвън музика, театъра, киното и малкия екран.
За доста актьори 2020 година бе пагубна? Каква беше за Вас?
- Аз съм овен. При мен всичко е наопаки. По някаква странна случайност, 2020-а беше за мен късметлийска година. Изскочиха доста благоприятни условия, които пък се оказаха съществени провокации и, около цялата тази работа, съвсем изключих за обстановката с пандемичната конюнктура.
Още по тематиката
Докато академията и театрите бяха затворени, започнахме подготовка и фотоси на „ Голата истина за група „ Жигули “. Веднага след кино лентата влязох в подготовки на „ Закуска в Тифани “, в Пловдивския спектакъл. Няколко дни след премиерата започнаха фотосите на сериала „ Белези “. След това бързо трябваше да се активизираме с бандата да запишем първия ни албум. Някак вълшебен отлетя времето.
Героинята Ви в „ Белези “ има странна, само че, за жалост, не и необикновена орис. С какво Ви подхожда нейния облик?
- Радост е едно малко момиче с огромни фантазии. Да, случва и се да попадне в не доста красиви обстановки. Опитах се да прокарам много от личния си темперамент в облика. Знам какво е да си младеж и целият свят да ти е крив.
Това е едно момиче, което търси решения на доста проблеми. Отначало ще ѝ е мъчно и не постоянно ще постъпва вярно, само че ще си вземе урок и ще откри смисъл и посока. Има протест в нея. И много непримиримост. Мисля, че в това е чарът ѝ.
Кой е най-интересният отзвук, който получихте за представянето си в сериала?
- В шести епизод снимахме сцена, в която трябваше да връхлетя пияна на една публична вечеря. До последно не бях сигурна дали това, което върша е окей, и тогава Ирен Кривошиева ми сподели „ Така го изигра, че чак замириса на алкохол! “.
Участието в „ Белези “ промени ли нещо във Вашата житейската философия?
- По-скоро го удостовери. Ако не си почтен с другите, не си почтен и пред самия себе си. Лъжата е единствено отсрочване на казуса. Това води до повече недоразумения.
А каква е Вашата житейската философия? Бихте ли я описала с едно изречение?
- Трябва да си разрешаваме по-често да бъдем смели. Животът не постоянно е розов. Ако вдигнем ръце и се предадем – в никакъв случай няма да бъдем щастливи.
Какво прилагателно бихте сложила против всяка една от думичките – обич, благополучие, другари, семейство, брак и Климентина?
- Любов – огромна, благополучие – елементарно, другари – мъчно, семейство – нужно, брак – ужасно, Климентина – надалеч.
Сериалът визира много проблеми, свързани със актуалното семейство като домашното принуждение и изоставените деца, фамилни рецесии, невярност и обществени контрасти. Може ли да се каже, че някоя от тематики Ви е близка?
- Това са проблеми, които за жалост участват в всекидневието ни, само че ние приказваме прекомерно малко за тях. Семейството и средата, в която израстваш, те възпитават за цялостен живот и от време на време се желаят много старания, с цел да се пребориш със личния си темперамент. Не мога да кажа, че тези тематики са ми толкоз близки, колкото блестящо са наранени в сериала. Но съм попадала в много неприятни обстановки, които са ме научили на значими неща.
В новия български филм „ Голата истина за група Жигули “ сте щерка на Михаил Билалов и Параскева Джукелова? На какво Ви научи това „ семейство “, освен професионално?
- Възрастните от време на време не помнят да мечтаят. Ние не би трябвало да им се сърдим. А да ги побутнем по рамото и да им напомним, че в никакъв случай не е късно да върнат лентата малко обратно и да създадат това, което постоянно са желали.
А какво е същинското Ви семейство? Има ли артисти във семейството? Кой Ви насърчи да се занимавате професионално с тази специалност?
- Театърът беше моя спонтанна самодейност. В семейство ми няма артисти. Нито пък съм се занимавала с това от дребна. Записах се на школа три месеца преди изпитите. И стана знамение.
Баща ми постоянно е имал сантимент към старите български филми. Знаеше наизуст всяка една имитация и отново продължаваше да ги гледа. Кандидатствал е на времето, не са го приели. Беше благополучен около нещата, които започнаха да ми се случват. Освен него несъмнено, всички постоянно са ме подкрепяли.
В „ Закуска в Тифани “, в Пловдивския спектакъл, работите с Диана Добрева, която Ви поверява основната роля. Искаше ли се от Вас специфична подготовка преди подготовките? Как е построен Вашия персонаж?
- „ Закуска в Тифани “, и въобще работата с Диана, беше предизвикателство за мен. Страшно съм ѝ признателна, че ми гласоподава доверие за ролята. До последно не можех да допускам, че съм утвърдена. Това е облик, на който постоянно съм се възхищавала. Вярно е, че с Холи имаме допирни точки, само че по някои черти тотално се разграничаваме.
Трябваше да се сбогувам със скъсаните си кецове и всичко хлапашко в държанието си. Трябваше да се науча да бъда дама. Токчета, рокли, червило, минималистични жестове, походка – различен тип самочувствие на сцената. Не споделям, че Холи не носи кецове. Зависи в какъв миг я хванеш. Тази жена може да бъде всичко – и то със страшна лекост. Може би това е нейната загадка.
Как оцелява Crimson Velvet по време на пандемията? Записвате ли нова музика? Правите ли онлайн концерти или търсите други способи да се поддържате във форма и като екип?
- Покрай всички останали неща, с които се занимавах последните месеци, кипеше и работа с групата по запис на първия ни албум „ В теб “. Да, срещнахме известни спънки около пандемията, само че с последни сили успяхме да спазим всички периоди, да запишем и пуснем 15 песни.
Сега работим по няколко напълно нови части, на едно от които ще снимаме и видеоклип.
Виждате ли смисъл в издаването и продаването на музика?
- Виждам смисъл в процеса на основаване на музика. Когато работим обещано парче, всеки предлага нещо, всеки прибавя нещо, всеки оставя част от себе там и, в случай че това не е велико, не знам кое е...
Ние свирим напредничав рок. Широката публика надалеч не ни е приоритет. Не мога да деля музиката на хубава и неприятна, само че знам какво се продава. Мисля на цялата тази работа по-скоро като метод на изложение, а не като средство за правене на пари.
Пеете на български? Защо?
- Защото единствено аз знам немски, а британският е прекомерно банален (Смее се – бел. а.). Пеем на български, тъй като е естествено. Ако някой текст ни пристигна на различен език, ще го изпеем на него. Едно от частите, които пуснахме, е с британски текст.
Какво Ви въодушевява отвън музика, театъра, киното и малкия екран? Налага ли се да си почивате от тях?
- Всъщност, всички тези неща са резултат от вдъхновението. А това, което ме въодушевява, са дребните неща. Морето, птичките заран, инцидентните срещи, дребните деца, някой малък скандал, тъгата, дамата с цветята на „ Раковска “, обичана ария, която пускат по радиото. Обичам да пиша за тези неща. Така си почивам.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ