Ренета Караманова-Златкова, която изправи на крака античната статуя от Хераклея Синтика
За нея работата като реставратор е наслаждение. През ръцете ѝ са минали стотици артефакти. Един от последните е скулптура в човешки растеж, открита при разкопките в античния град Хераклея Синтика. И макар провокациите, тя съумява да ѝ върне блясъка. Ренета Караманова-Златкова е човек на деня.
Ренета Караманова-Златкова изправя на крайници античната скулптура от Хераклея Синтика – безусловно.
Тя е реставраторката, която работи по втората мраморна фигура на човек в цялостен растеж, при разкопките на античния град покрай Петрич през есента на 2024 година
Веднага след откритието излиза наяве, че има цепнатина на десния крайник на фигурата. Това е знак, че реставрацията ѝ ще е предизвикателство. Но тогава никой не знае тъкмо какъв брой огромно.
Взето е решение статуята да се реалокира в Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) в София. Там Караманова-Златкова поема реставрацията.
„ Когато дойде статуята и имах опция да почистя пръстта, започнах да виждам, че пукнатината не е цепнатина, а е напряко отвор на крайници “, сподели тя пред Свободна Европа.
Фигурата е открита легнала по стомах и по този начин е преместена. Когато екипът в София я обръща по тил, открива още пукнатини.
„ Постепенно, по време на почистването се видя, че пукнатини има и по другия крайник, че минават през целия фундамент “, сподели още Караманова-Златкова.
Тогава тя схваща, че статуята няма по какъв начин да застане на крайници, в случай че не бъде укрепена. Затова се заема да направи тъкмо това. И съумява.
На 5 август реставрираната скулптура беше показана за пръв път пред аудитория в София – изправена, в цялостен растеж. Сега тя е е изложена в Националния археологически музей , а през октомври ще бъде преместена в музея в Петрич.
„ Това е ужасно изобретение. Рядко се намират такива неща “, споделя Караманова-Златкова за статуята. „ Тя е красива, в действителност естетически издържана. “
Ренета Караманова-Златкова е родена през 1983 година в Ямбол в семейство на художници. Родителите ѝ изиграват значима роля за решението да учи за реставратор и я насочват тъкмо към тази компетентност в Националната художествена академия.
„ Аз някак бях привлечена “, споделя Караманова-Златкова.
„ Впоследствие единствено потвърдих на себе си, че в действителност е било вярно решение. Не одобрявам работата като като работа, тя за мен е наслаждение “, прибавя тя.
Караманова-Златкова приключва компетентност „ Реставрация и консервация “ през 2007 година От 2010 година е реставратор в Регионалния исторически музей в Стара Загора, а от 2015 година – в Националния археологически институт към Българска академия на науките.
През ръцете ѝ са минали стотици артефакти. Тя споделя, че всеки от тях е значим за нея. Има по-специален интерес към реставрацията на мозайки, само че е работила по всевъзможни обекти.
В работата си харесва доста неща – „ до момента с красиви артефакти, това, че правиш нещо свястно – запазваш ги за идните генерации, това, че развиваш себе си и мислиш за всяко нещо, което правиш “.
„ Всяка работа, която правя, е крачка напред. Всеки експонат има своите проблеми и човърка мозъка да измислиш по какъв начин да ги решиш “, споделя тя.
Караманова-Златкова за пръв път вижда статуята от Хераклея Синтика през ноември 2024 година
Тя е открита към два месеца по-рано от археолога професор Людмил Вагалински и екипа му край сегашен Петрич.
Това е втората мраморна скулптура в човешки растеж, открита при разкопките там. още веднъж от Вагалински и екипа му. Тя е реставрирана на място от Китан Китанов , реставратор от Археологическия институт към Българска академия на науките, и през днешния ден е изложена в Петрич.
За втората скулптура обаче се взема решение, че би трябвало да се придвижи и реставрира в София. Но преди този момент Караманова-Златкова пътува до мястото, с цел да я види персонално. Още тогава вижда огромна цепнатина на крайници на фигурата. Вижда и че главата на статуята е отделена, а самата фигура е доста нечиста.
„ Когато е съществено нечиста повърхността на камъка няма по какъв начин да се реши какви са вредите и на повърхността, и в дълбочина ”, споделя тя.
Вече в София тя последователно разкрива размера на провалите. Тогава схваща, че методът, който е възприела в началото – да работи по статуята, без да я изправя, е бил верният.
„ Иначе можеше да се разпръсне на части по пода. Има значително такива случаи “, споделя тя.
Реставраторката преценя, че няма по какъв начин да се изправи статуята, без да се укрепи.
„ Защото когато се изправи, тежестта пада върху тези два спукани крайници, което е проблем “, прибавя тя.
За укрепването са употребявани специфични карбонови пръчици – така наречен анкери, с които частите се закрепват едно към друго, с цел да не се разпаднат. Процесът се случва благодарение на скулптора Рафаил Георгиев .
Реставрацията приключва с триумф и на 5 август статуята беше показана за пръв път пред аудитория – изправена, в цялостния си искра.
За Караманова-Златкова тази скулптура е значима първо поради смисъла на самото изобретение, второ – поради хубостта си.
„ Третото, което за мен като реставратор е доста вълнуващо – това, че има антични ремонти. Рядко съумяваме да намерим предмет, който има следи от предходни антични реставрации, и то непокътнати “, споделя тя.
„ А тук доста ловко е подходено, тъй като всички нестабилни сектори са захванати в предишното с железни скоби. Тоест направена е доста добра оценка къде би имало проблем. Това за мен е извънредно и приказва за грижата за паметника още от този момент. “
Реставрацията е муден и внимателен развой, споделя Караманова-Златкова. Всеки предмет желае своето време, а реставраторите постоянно попадат на непредвидени обстановки. Решението е да четат за обекти със сходни проблеми, да поддържат знанията си настоящи и да се съветват с сътрудници. За реставрацията на статуята от Хераклея Синтика съветник е Жак Негер .
„ В нашата работа ние нямаме учебници, нямаме рецепта. Имаме съществени правила – дали естетически, дали ще са свързани с професионални способи на работа “, споделя тя.
„ Всичко е въпрос на преценка за всеки обособен експонат. “
Ренета Караманова-Златкова изправя на крайници античната скулптура от Хераклея Синтика – безусловно.
Тя е реставраторката, която работи по втората мраморна фигура на човек в цялостен растеж, при разкопките на античния град покрай Петрич през есента на 2024 година
Веднага след откритието излиза наяве, че има цепнатина на десния крайник на фигурата. Това е знак, че реставрацията ѝ ще е предизвикателство. Но тогава никой не знае тъкмо какъв брой огромно.
Взето е решение статуята да се реалокира в Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) в София. Там Караманова-Златкова поема реставрацията.
„ Когато дойде статуята и имах опция да почистя пръстта, започнах да виждам, че пукнатината не е цепнатина, а е напряко отвор на крайници “, сподели тя пред Свободна Европа.
Фигурата е открита легнала по стомах и по този начин е преместена. Когато екипът в София я обръща по тил, открива още пукнатини.
„ Постепенно, по време на почистването се видя, че пукнатини има и по другия крайник, че минават през целия фундамент “, сподели още Караманова-Златкова.
Тогава тя схваща, че статуята няма по какъв начин да застане на крайници, в случай че не бъде укрепена. Затова се заема да направи тъкмо това. И съумява.
На 5 август реставрираната скулптура беше показана за пръв път пред аудитория в София – изправена, в цялостен растеж. Сега тя е е изложена в Националния археологически музей , а през октомври ще бъде преместена в музея в Петрич.
„ Това е ужасно изобретение. Рядко се намират такива неща “, споделя Караманова-Златкова за статуята. „ Тя е красива, в действителност естетически издържана. “
Ренета Караманова-Златкова е родена през 1983 година в Ямбол в семейство на художници. Родителите ѝ изиграват значима роля за решението да учи за реставратор и я насочват тъкмо към тази компетентност в Националната художествена академия.
„ Аз някак бях привлечена “, споделя Караманова-Златкова.
„ Впоследствие единствено потвърдих на себе си, че в действителност е било вярно решение. Не одобрявам работата като като работа, тя за мен е наслаждение “, прибавя тя.
Караманова-Златкова приключва компетентност „ Реставрация и консервация “ през 2007 година От 2010 година е реставратор в Регионалния исторически музей в Стара Загора, а от 2015 година – в Националния археологически институт към Българска академия на науките.
През ръцете ѝ са минали стотици артефакти. Тя споделя, че всеки от тях е значим за нея. Има по-специален интерес към реставрацията на мозайки, само че е работила по всевъзможни обекти.
В работата си харесва доста неща – „ до момента с красиви артефакти, това, че правиш нещо свястно – запазваш ги за идните генерации, това, че развиваш себе си и мислиш за всяко нещо, което правиш “.
„ Всяка работа, която правя, е крачка напред. Всеки експонат има своите проблеми и човърка мозъка да измислиш по какъв начин да ги решиш “, споделя тя.
Караманова-Златкова за пръв път вижда статуята от Хераклея Синтика през ноември 2024 година
Тя е открита към два месеца по-рано от археолога професор Людмил Вагалински и екипа му край сегашен Петрич.
Това е втората мраморна скулптура в човешки растеж, открита при разкопките там. още веднъж от Вагалински и екипа му. Тя е реставрирана на място от Китан Китанов , реставратор от Археологическия институт към Българска академия на науките, и през днешния ден е изложена в Петрич.
За втората скулптура обаче се взема решение, че би трябвало да се придвижи и реставрира в София. Но преди този момент Караманова-Златкова пътува до мястото, с цел да я види персонално. Още тогава вижда огромна цепнатина на крайници на фигурата. Вижда и че главата на статуята е отделена, а самата фигура е доста нечиста.
„ Когато е съществено нечиста повърхността на камъка няма по какъв начин да се реши какви са вредите и на повърхността, и в дълбочина ”, споделя тя.
Вече в София тя последователно разкрива размера на провалите. Тогава схваща, че методът, който е възприела в началото – да работи по статуята, без да я изправя, е бил верният.
„ Иначе можеше да се разпръсне на части по пода. Има значително такива случаи “, споделя тя.
Реставраторката преценя, че няма по какъв начин да се изправи статуята, без да се укрепи.
„ Защото когато се изправи, тежестта пада върху тези два спукани крайници, което е проблем “, прибавя тя.
За укрепването са употребявани специфични карбонови пръчици – така наречен анкери, с които частите се закрепват едно към друго, с цел да не се разпаднат. Процесът се случва благодарение на скулптора Рафаил Георгиев .
Реставрацията приключва с триумф и на 5 август статуята беше показана за пръв път пред аудитория – изправена, в цялостния си искра.
За Караманова-Златкова тази скулптура е значима първо поради смисъла на самото изобретение, второ – поради хубостта си.
„ Третото, което за мен като реставратор е доста вълнуващо – това, че има антични ремонти. Рядко съумяваме да намерим предмет, който има следи от предходни антични реставрации, и то непокътнати “, споделя тя.
„ А тук доста ловко е подходено, тъй като всички нестабилни сектори са захванати в предишното с железни скоби. Тоест направена е доста добра оценка къде би имало проблем. Това за мен е извънредно и приказва за грижата за паметника още от този момент. “
Реставрацията е муден и внимателен развой, споделя Караманова-Златкова. Всеки предмет желае своето време, а реставраторите постоянно попадат на непредвидени обстановки. Решението е да четат за обекти със сходни проблеми, да поддържат знанията си настоящи и да се съветват с сътрудници. За реставрацията на статуята от Хераклея Синтика съветник е Жак Негер .
„ В нашата работа ние нямаме учебници, нямаме рецепта. Имаме съществени правила – дали естетически, дали ще са свързани с професионални способи на работа “, споделя тя.
„ Всичко е въпрос на преценка за всеки обособен експонат. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ